Споделена история от Любов и изневяра |
Преди много години се влюбих, но той разби сърцето ми, така и не го забравих
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 2236 пъти
Историята ми е доста дълга, затова, ако не ви се чете и не ви се навлиза в дълбоките проблеми на някой непознат, е може би по – добре да подминете. За останалите, ще се постарая да я напиша възможно най – увлекателно и сбито.
Бях на 20 години, когато се влюбих за първи път. И преди това съм имала няколко кратки връзки, но така и не се почувствах влюбена, а и се налагаше да ги прекратя, защото ми изневеряваха или ми посягаха. Все непростими неща.
Докато не се запознах с „него“. Света ми се преобърна. Започна като симпатия и постепенно се влюбих много. Докато се усетя вече бяхме на първата си среща. Никога няма да я забравя. Не ми пукаше за правила, исках просто да го целуна, да ме прегърне, беше толкова красив, ухаеше прекрасно, чаровник. Последваха няколко страхотни месеца. Летях. Вече бях сигурна, че не желая повече да усетя устните на друг. Имаше прекрасно тяло, слаб, висок, не говореше много. Последваха месеци на опознаване. Но всичко ставаше твърде бавно, защото се виждахме само веднъж седмично за по няколко часа. В един миг всичко застина. Спомням си само, че той започна много да нервничи, беше все на тръни, а когато ходехме на кафе се караше с мен. Бях огорчена и от това, че не подхващаше никаква тема на разговор. Просто стоеше и мълчеше. Интересуваше се само от филми от типа „Костенурките нинджа“, „Екс мен“ или „Батман“, храна и визия. Всяко наше излизане приключваще с караница. Вече не си спомням за какво сме се карали конкретно, но бяха дреболии. Представям се как бихме се карали за по – големи неща. Помня само, че моята кауза беше, че искам просто да бъда обичана, а не беше така. Но тогава защо излизаше с мен? Ако му го кажех той започваше да ме обвинява, че в мен е проблема и си тръгваше. Често вечер в 23:00ч оставах сама на улицата и си хващах такси... огорчена. Докато пътувах и шофьора се опитваше да разчупи тягостното мълчание с неангажиращ разговор, получавах заплашителни съобщения, че това е била последната ни среща. Станах като сянка, плачех не само през вечерта, а и през деня. Майка ми постоянно ме прегръщаше и питаше какво ми е.
За него беше важен само той. В 08:00ч сутринта, например, му казвам, мило, моля те да побързаме, изскочи ми спешен ангажимент, нека отидем да свършим работа, а после да сме си заедно. Отговаря ми се, че така не може да излезне. Отиваме пред огледалото и се вадят сешоари, гелове, гребенчета, веждите се сресват, маже се крем за лице, слага се балсам за устни, парфюми, дезодоранти, където някое косъмче стърчи се пуска преса за коса, маже се лосион за тяло... и пр. и пр. Но решавам, че не е редно да чакам два часа /буквално/ и тръгвам сама. Повече не се чуваме през деня.
Друг случай – негов приятел ме обижда. Приятеля му си мечтаеше да има кола. Аз с няколко заплати си купих кола /смотана и евтина, но кола/ и той се озлоби към мен и директно ме захапа грозно с думи. Приятеля ми не ме защити. Не се застъпи за мен.
Все още не зная и на кой бряг е. Не беше много сексуално активен. Правеше го като на запис. Нямаше ласки като от мъж към жена. Имаше малко достойнство, ако има значение. Нямаше силна възбуда, лека агресия последвана от нея, позволяваше ми да го гримирам „на шега“ с фон дьо тен, спирала, червило. На шега слагаше и високите ми токчета. Заглеждаше се по мускулести мъже, но го отдавах на това, че тренира и иска да е като тях. Никога не е бил активен сваляч, по – скоро стана взаимно.
В един момент от връзката ни той спря да ме търси и отказваше да излизаме под предтекст, че няма пари. Междувременно скандалите продължаваха, той беше избухлив. Плачех и му казвах, че не издържам от отношението му и че ще приключа... „Нямаш сили“ - каза той. „Жалка си и думите ти не струват нищо, ха – ха – ха! “. Всичко това нямаше логика за мен. Защо отвръщаше така? ! Защо изобщо се караше с мен!?
Никога не идваше да ме види, все искаше аз да хващам таксита, рейсове, да сипвам бензин на колата и да ходя на крака да го виждам. Изморих се. Освен това си пишеше с жени постоянно и обсъждаха теми като солариум, прически... казваше им че са секси. На профила му на почти всяка снимка беше сниман с момиче. Постоянно ми се хвалеше колко момичета го свалят. Колко бил красив.
Реших да приключа, наистина. В същото време видях как сестра ми се разбираше с нейния приятел. Гледаха се в очите влюбено. Имаше компромиси, когато единия се разсърди, другия тича след него и го гъделичка и се разбират отново. Ако някой я закачи е готов да се сбие, техничар е у дома, ремонтира и разбира от мъжки неща, за него фейсбук или гледане на детски филми като „Батман“ е простотия и никой мъж не трябва да го прави. Говорят си задълбочено и на всякакви теми, а моя приятел... той нямаше обща култура, дори книжка не можа да вземе. Скъсаха го по няколко пъти на всички компоненти и накрая майка му даде парички и си я купи. Дано не се засичаме на пътя!
Оставих го! Реших, че няма да съм изтривалка, душевно кошче, че няма да се подлагам и да му ходя на поднос, че няма все аз да се боря и да ме мачкат и разиграват.
И много странно, той го прие трудно. Даже опита да се бори за мен. След като видя, че съм категорична ми каза, че съм грозна к***а и дори не съм негов тип.
Повече не се чухме.
А си спомням колко бях щастлива в началото. Как заспивах с негова снимка. Как мислих, че е най – красивия човек на света. Но този красив човек ме смаза. И още не мога да го забравя. Всички онези тъжни песни ми напомнят за него.
И останаха едни въпроси... вече минаха 8 години от тогава. Той е на 31 години. От тогава не е имал приятелка. Защо е все още сам? Да не би да съм останала в сърцето му „ха – ха – ха, как можах дори да си го помисля... “. Да не би да е отишъл на другия бряг? Аз му бях първата приятелка, ами ако с мен е разбрал, че не си пада по жени? Малко след раздялата ни е казвал на мой приятел, че не може да ме забрави. Но как, защо, той така грозно се държа с мен!? Дори не можеше да ми каже защо ме обича. Смяташе, че щом съм слаба, с дълга коса и имам тен и това е достатъчно. Понякога ми се иска да се върна и да изживея всичко отново, или просто да го срещна сега, за да си изясним всичко това. Но естествено няма как, глупаво е. Всичко свърши. Отдавна. Ами ако имах шанса да започнем отново и да съм по – умна, да постъпя по – правилно? Ами ако му бях дала още един шанс и се беше променил? Ако аз провалих всичко? !
Сега съм на 28 години. Завърших медицина и работя като рентгенолог. А той работи като барман. Не знам професиите имат ли значение, но майка ми все ми казваше, че той не може да говори с мен, защото е на по – ниско интелектуално ниво и не се развива. Интересите, хобитата му, заучените фрази – всичко остана същото, докато аз вече съм съвсем различна. И все пак имам толкова силна носталгия по онова момче. Късните вечери, когато чаках да драсне в чата, усмивката му, когато слизах от автобуса и ме посрещаше, тихия гараж на тяхните, в който се натискахме, защото просто нямаше къде. Остана в сърцето ми и повече никого не бих пуснала там. Плаче ми се. А съм голямо момиче вече.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 0cec820bf5 |
|
1. Ако се срещнете сега, ще бъдеш много разочарована.
На 16 г. се влюбих в същото клише, а той ми разби сърцето с непостоянството си. Явно не ме е харесвал. Тогава бях и леко пълничка.
6 години по-късно, на 22, вече отслабнала, със спортно тяло, учеща престижна специалност в университет, той ме видя на връщане от един от кросовете ми в парка. Леко потна, но изглеждах много добре. Видях как ме гледа.
Покани ме на кафе, бях безумно щастлива, но се постарах да не ми личи. Приех. Установих, че нямам за какво да си говоря с този човек. Тези шест години, в които съм таяла някакъв негов образ, са били напразни. Срещу себе си видях човек на 25 г., останал на емоционално и интелектуално ниво на не повече от 15. Казах му едно вяло "чао" след тази среща и от тогава не сме се виждали. Едва ли твоето изживяване ще е по-различно. Ти си го идеализирала, но тогава си била малка. Сега си зряла жена, едва ли ще намериш допирни точки с него. И тогава не си ги имала.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 36d8949053 |
|
2. И аз не мога да забравя едномесечна връзка отпреди 15-20 години при положение, че дори не правихме секс!
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 939a909755 |
|
3. Хмм интересна история и в същото време адски глупава. Обяснете ми как може един боклук който ругае не защитава и не цени приятелката си да бъде обичан и него не го забравят, а добрите момчета които живота си дават за момичето до себе си бива заебавано. И това миличка не е мъж а подобие на мъж. Не може един мъж да се оправя 2 часа за да излезе да се слагат лосиони, кремове, преси за коса само като се замисля колко абсурдно звучи направо ужас. И друго се замислям това се е случило преди 8 години това прави 2008 година просто си представям как е изглеждал този индивид по това време. Иии честно да ти кажа всичко ти е в главата не си искала не си го забравила. Време ти е за семейство за деца ти ми ревеш за някакъв олигофрен дето не знае дали е гей или не айде осъзнай се вече както каза не си малко дете, а голяма жена. Успех ти пожелавам миличка. М:29
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 3bfaf81cac |
|
4. "Знам, без теб не мога. Искам пак да виждам твоите очи. " И аз не мога да забравя едно момиче и си плача за нея без тя дори да подозира.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 0645f300bb |
|
5. Той изглежда бисексуален. Ако е така, то логично не си го виждала с приятелки. Цялата ви история, която си описала изглежда някак ненормална. Не се връщай назад, а продължавай напред, ще срещнеш друг мъж. Нормален мъж.
|
...
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 32bcc71f08 |
|
7. Кармична връзка вероятно. И аз така, имах кратки отношения преди много години и до ден днешен не съм забравила за онзи мъж.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 36d8949053 |
|
8. До 7
И аз вече започнах така да си мисля, тъй като също много години не съм забравил за жена с която имах кратки отношения!?
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: a628cfe5ca |
|
12. До номер 8 от номер 7
Вие мъжете сте в изгодна позиция в това положение. Ако имаш чувства и интерес към тази жена, действай смело, може и тя да си мисли за теб
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 3535a757ea |
|
13. Всеки в живота си среща такова нещастно същество, което без да заслужава, остава тръпка...
аз имах 8 год. връзка, която се изпари с появата на човек, който бе с мен година и ме съсипа... тръгна си и си продължи живота, да не говорим, че съм била много сляпа.
Но сърцето не пита.
Аз също не мога да обичам повече така.
А живеем в град, в който постоянно се засичаме и сърцето ми се свива, когато се подминем.
Ужасно, но така е трябвало да стане.
Животът продължава.
|
|
