Всичко в живота ми върви от зле към по-зле - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76625)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (17003)
 Секс и интимност (9387)
 Тинейджърски (17774)
 Семейство (3527)
 Здраве (6316)
 Спорт и красота (3369)
 На работното място (1376)
 Образование (4102)
 В чужбина (908)
 Наркотици и алкохол (795)
 Измислени истории (687)
 Проза, литература (1218)
 Други (10093)
 
 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Всичко в живота ми върви от зле към по-зле
преди: 11 месеца, 13 дни, прочетена 1096 пъти
Здравейте!
Предварително благодаря на тези, които ще прочетат излиянията ми. Пише Ви момче/мъж на 21 години. Не знам от къде да започна. От около 3 години, животът ми върви все надолу. Малко, да не каже нищо, не ми се получава. Вината за това най-вероятно си е в мен, но аз съм бледа сянка на младежа, който бях преди 2-3 години. Особено, когато остана сам, мисля само за това колко по-зле се чувствам всеки ден.
В училище бях амбициозен, мотивиран, щастлив, вярващ. От първия ден, в който стъпих в университета, аз вече се чувствах зле. Говоря си с основно 4-5 човека и съм на здравей-здрасти с още толкова, всички други за мен съм както аз за тях - непознат/и. Откакто съм студент не съм ходил на нито един купон или събиране. Просто няма с кого. С образованието също го закъсах, а в училище бях толкова добър по повечето предмети, защото повечето такива ми бяха интересни. Обичах история, география, химия и най-вече математика. Справях се с лекота, всичко ми се получаваше, имах увереност и обичах съучениците си. Сега нещата са корено различни. На фона на останалите изглеждам добре, но аз не се сравнявам с тях и знам, че това, което правя и получавам като резултат е крайно недостатъчно.
Да продължа с това, че преди имах доста приятели, сещате те се, излезете в квартала, целите със снежни топки, мачове по цял ден, идилия. Но с 1-2 изключения с тях се случи нещо, започнаха да пушат трева, да се друсат, пиянски вечери, ходене по казина и аз лека-полека се отдалечих от тях. А тези един-двама, за които споменах, просто поехме по различни пътища и само се чуваме по телефона веднъж на няколко месеца. Единственият по-близък човек е съквартирантът ми, с когото бяхме съученици 5 години и още 1-2 момчета.
Нека засегна и темата за родителите ми. Те са прекрасни хора, на които дължа много, хора, на които съм благодарен за всичко, което съм. Благодаря им, че са ме отгледали в никак не леко време. Но и с тях като че ли разговарям на различни езици. Баща ми се промени доста през последните няколко години. Не е лош човек, благодарен съм му за много неща, но с него не мога да разговарям за нищо сериозно, така да се каже от емоционална гледна точка между мен и него разривът е огромен. С майка ми нещата не стоят много по-различно. Може би и аз имам вина нещата да са така. Когато съм вкъщи, при тях, често напрежението просто витае във въздуха, буквално се реже с нож. И двамата направиха прекалено много грешки един към друг, поне от когато аз помня. Дори не знам защо още са заедно, най-вероятно просто, за да избегнат усложнения. Не мисля, че дори те ме познават толкова добре, колкото трябва и като цяло отношението ми с родителите е още едно нещо, което доста зле ми влияе.
Да стигнем и до последното съществено нещо, което ме доубива. Става въпрос, че съм влюбен в едно момиче от доста време. Въпросното момиче познавам от 2 години, но едва преди няколко месеца започнах да си говоря с нея. Преди това постоянно странях от нея, исках да съм по-далеч и не знам защо, мислех, че е самовлюбена и егоистична. Не знам защо бях така настроен, може би, защото е ужасно красива и защото съм станал прекалено мнителен и недоверчив. Но започнахме да си говорим, да се опознаваме все повече, да си чатим до късно през нощта. И аз лека-полека хлътнах по нея, но знам, че за нея съм просто много добър приятел. Всеки ден си пишем, а събота се виждаме, защото аз съм в София, а тя в родния ми град и така. Иначе открих в нея толкова прекрасни неща. Има страхотно чувство за хумор, страшно умно и талантливо момиче е, много е амбициозна и в нея виждам толкова много мои черти. Шегуваме се един с друг, споделяме си филми, смеем се, разбираме се с 1/2 дума, споделяме си доста лични неща, често иска съвета ми за различни работи и винаги, когато се е почувствала обезверена или неразбрана, съм опитвал да и помогна, да я насърча и окуража, за което винаги ми е била благодарна. Казва ми, че съм бил човекът, който най-добре я е разбирал и съм и помагал да открие силните си страни. Знам обаче, че за нея съм просто приятел и нищо повече и нямам намерение да и разкривам какво изпитвам.
Така като тегля чертата не виждам почти нищо позитивно в живота си. Определено не съм и роден с много късмет, защото, когато съм имал нужда от такъв, в повечето случаи не съм го имал. Не върви образованието и съответно реализацията ми, нямам кой знае колко приятели, а познавам доста хора, просто всички са ми познати. С родителите ми се разбирам добре, но те не се разбират помежду си и не разбират и мен. Нека добавя и че втора поредна нова година бях сам-самичък вкъщи. Стоях и пих газирана вода и чоплих семки, изгледах речта на президента и Дунавското хоро, честитих на няколко човека, изгледах 2-3 филма и си легнах. Навън ходя с маска на лицето, прикриваща всичките ми рани и болки. Пред близките ми хора се усмихвам и гледам да изглеждам щастлив, за да не се усъмнят, а пред останалите съм мнителен и придирчив. А за капак, за момичето, в което съм влюбен, съм просто скъп приятел. Тя е страшно красива, спукват се да и пишат всякакви от ученици на по 16 до мъже на по 35-40 години.
Странното е, че всички най-близки и не чак толкова близки хора, винаги са ми казвали(дори и сега го правят), че имам голямо бъдеще, че съм много умен, често съм даван за пример и за важни неща хора са се допитвали до мен. Все неща, с които преди време бях склонен да се съглася, но не и сега.
Нямам лоши чувства към нито един мой познат, уважавам всички и мнението им, когато има такова. Може би просто съм и кофти характер, не знам. Но нищо не ми се получава. Затъвам бавно, но сигурно всеки изминал ден. Единственото, което искам е да отида някъде далеч, където никой не ме познава. Сякаш искам да открия начинът да се преоткрия и да върна истинската си усмивка, истинският образ и лице. По подобен начин се чувствам само когато си говоря с нея. А към всички Вас се обръщам с молбата да ми помогнете да разбера защо толкова главоломно вървя надолу. Какво може да не е наред и къде и как мога да открия себе си?
Отново благодаря на всички.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 месеца, 12 дни
hash: 11628322a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   Здравей,

Първото нещо, което бих ти казала, е да не униваш. В момента си на границата между два периода от живота на човек - детството и младостта. През ученическите години имаме един начин на живот, като възрастни - друг. Все по-малко, но близки приятели ще останат около теб. Ще имаш все повече и повече познати. Всички сме минали през това.

По отношение на родители те си - може би и те не знаят как да говорят с теб - не детето, а големият мъж. Помогни им. Бъди търпелив, показвай им, че си пораснал вече.

За ученето - не изоставай там. По различен начин се учи в училище и в университета. Изгради си система за организиране на времето. Ще видиш, че с времето ще свикнеш и съвсем няма да ти се вижда трудно.

За момичето... ще трябва сам да откриеш как да се сближиш още повече с нея, какво искаш и какво си готов да дадеш.

Желая ти успех.
И не ти се случва нищо различно от това, което се случва на всички останали. Въпрос на възприятие и преживяване

 
  ...
преди: 11 месеца, 12 дни
hash: 281b59d050
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   В университета си срещнал съвсем нови хора. Истинските приятелства се градят преди това, а сега вече хората са по-зрели и по-дистанцирани. Връзките се получават по-трудно, а с времето нещата стават още по-зле. Минал съм по този път. С времето се свиква, поне аз успях.
С момичето, бих те посъветвал да опиташ все пак. Не бъди директен, по-скоро опитвай да прокарваш от време на време шегички, един вид малки кукички. Ако ги приема, можеш да продължиш и нататък, този път малко по-директно. Според мен, имаш шанс с нея, но и тя се страхува, също като теб, да предприеме нещо и чака теб. Ако сте заедно, нещата ще потръгнат като цяло.

 
  ...
преди: 11 месеца, 11 дни
hash: 51903494de
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Има много по-зле от теб. Аз примерно съм на 31 год., нямам баща, а майка ми почина когато бях на 17г. Всеки мой ден е борба.
Стегни се, просто сега се намираш в преходен период, между тийнейджърството и зрелите хора. Сам виждаш, че не е както преди в училище (в стерилна среда), става по-сложно, а и липсата на фанфари те притеснява... ;)

P.S: За момичето - щом всички мъже от 16 до 40 годишни я искат, значи е малко вероятно да я имаш ти. В природата, най-красивите растения с най-ярки цветове, обикновено са отровни или са капан. Търси си някое по-скромно момиче, с което да говорите на един език и да се разбирате с полу-думи. Не ти трябват фейсбук-звезди с хиляди "приятели" и последователи.

 
  ... горе^
преди: 11 месеца, 11 дни
hash: c30dbe9438
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   Въобще не е толкова зле както си го представяш.
Опомни се на вереме за да не се наложи да ти се случи нещо наистина гадно, за да оцениш какво си имал.
А по въпроса за несподелената ти любов... а не се ли се замислял, че тя може да каже същото за теб - "Влюбена съм, но как да му го призная, страх ме е, че ще го загубя... за него сме просто приятели, а той е толкова готин. "
Рано или късно ще съжаляваш, че не си предприел крачка към нея. Страх те е да не я загубиш? Та ти постоянно я губиш. И какво ако те отреже и спрете са сте си просто приятели? Дори и това стечение на обстоятелствата може да се разгледа като услуга от нейна страна. Ще спреш да циклиш на нея и ще срещнеш "истинската" любов зад следващия ъгъл.
Почни да мислиш позитивно. Това е толкова просто и толкова сложно.... затова просто го напарави и гледай кво става - рая на земята ще се изсипе върху теб ;)
Сприо да чакаш - няма кой да го направи вместо теб.
Успех!
М 36

 
  ...
преди: 11 месеца, 10 дни
hash: 8835e99af9
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   На нормален етап в живота си. След училище всеки си поема по своя път. Хубаво е, че учиш. Харесваш ли специалността си? Ако да, то я учи с удоволствие. Няма значение какви са ти оценките, важно е как после ще се реализираш в практиката. А колкото до приятелствата, отиди на някакви курсове, примерно по език или на фитнес или друг спорт, по възможност колективен. Там самата дейност ще те сближи с други хора на твоята възраст.
А колкото до момичето-опитай се да я ухажваш. Каквото и да стане ще знаеш че си опитал. А ако и тя те харесва?

 
  ...


...
преди: 11 месеца, 4 дни
hash: 62c12da069
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Хората очакват да пораснеш, а ти още искаш да играеш мачове по цял ден. Да пораснеш означава да стиснеш зъби и да бориш за своето. Да се бориш за жената, да се бориш за по-добър успех в университета, да се бориш и за своето собствено оцеляване. Стига вече с тази леност, дигни глава и разбери, че първо е работата, а след това са забавленията. Ако се научиш да работиш, да се бориш, тогава от само себе си ще се научиш да се забавляваш като зрял човек.

 
  ... горе^
преди: 11 месеца, 8 часа
hash: 5d013ebddf
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Пич, няма страшно и аз преживях същото нещо още с влизането си в университета. В училище бяхме много задружен клас, но всички отидоха да учат в София или чужбина, а аз във Варна и изведнъж останах сам. Не успях да случа на съквартирант, с който да си пасна, макар че през годините имах няколко. Същото се получи и с колегите от групата, по-голямата част бяха като изтървани. Мислеха само за пиене и дискотеки, от абсолютно нищо друго не се интересуваха. Не, че и аз не обичам да излизам, но да е с мярка. Другата част пък бяха страшно надменни и с радост те прецакваха за всичко. Имаше и 1-2 свестни момичета, но тогава и аз бях страшно неориентиран. Така още началото на втория семестър на първи курс изпаднах в тежка депресия. По едно време имах чувството, че полудявам. С часове обикалях града без цел и посока. Спаси ме единствено и само вярата в Господ. С Негова помощ осъзнах, че трябва да бъда по-смел и че всъщност няма нищо страшно. Стегнах се, наблегнах на ученето, намерих си работа и в крайна сметка всичко се нареди. Покрай работата си намерих и приятелите, които ми липсваха в университета. Така, че давай смело напред и с малко повече вяра и разум нещата се получават. Колкото до момичето - действай. По-уверено обаче, не трябва да бъдеш скован. Просто я каниш на кафе, на кино или нещо друго, без да се страхуваш, че ще ти откаже. Може и да го направи, но дори и да се случи не е голяма беда, продължаваш напред и толкова.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker