 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
"Вакумът" на тази възраст
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 2426 пъти
На 33 години съм и току що приключих 4 годишна връзка тип семейно съжителство, с човек който смятах, за "моя човек". Трудно ни беше заедно и не успяхме да съградим семейство, а аз много исках такова (първоначално и той). От самото начало на връзката ни, се сблъскахме с много сериозни проблеми като съвместен дом (той беше от друг град и трябваше да живее при мен), финансова стабилност и натоварени отношения с бившия ми тогава приятел. Преодоляхме ги, даже успяхме и някои други начинания, но помежду всичко това отношенията ни се разпаднаха. Опитахме да имаме деца, но не се получи, а според докторите проблема беше в него. Сега вече връщане назад няма, а аз все продължавам да се питам, дали вече не изтича времето ми. Загубихме толкова време и нерви, за една химера. Не мисля, че скоро може да среща някой, който да обичам. А и средата и контактите ми вече са твърде ограничени. Страхувам се, че вече годините ми минават, а аз се затварям все повече за хората. Тепърва не виждам как бих могла да градя нещо ново, а искам деца. Моля за съвет, ако някой е изпадал в подобен "вакум" на тази възраст. Как преодоляхте сковаващия страх? ! Прибързано ли би било, ако мисля за дете, което да родя сама, ако ще и чрез донорска инсеминация? ! Не ме разбирайте погрешно. Не търся нещо, което да излекува самотата ми, а по-скоро искам да изпълня задължението си като жена и да даря живот. Не бързайте да ме съдите като "егоистична" и/или "отхвърлена стара мома". Не ми липсва мъжко внимание, но просто не искам да прехвърчам от цвят на цвят, и все повече да се разочаровам. Просто смятам, че не е хубаво човек да остава сам и да не осмисля живота си по никакъв начин.
Ще съм благодарна, за всеки споделен съвет или опит.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: ae8da3ba79 |
|
1. Съжалявам за неуспешната ти връзка! Предполагам как се чувстваш. В такива моменти,човек се отдава повече на емоциите,затова аз те съветвам да не взимаш прибързани решения с изкуствена инсеминация,деца и т.н. Имаш още време. Щастието отива при тези,които умеят да чакат.Ще намериш подходящия човек,вярвай в късмета си,мисли положително и не се отказвай. Успех :)
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 31e8675cbd |
|
2. Имала мъжко внимание пък била във вакуУм. Последно кое е?
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: a48fd4706e |
|
3. Добре, дори и да намериш любовта, колко мислиш, че ще продължи тя? 4 г.? 7 г.? Лиши си, че вярваш във вечната любов, а такава няма. От там идва разочараованивто ти. Мислила си си, че ще се обичате вечно. Ама това няма как да стане - не само с него, а по принцип. Познаваш ли дори и 1 двойка, която наистина не просто е заедно, а и са се обичали цял живот?
Аз също минах през твоите разочарования, но си дадох сметка, че това, което искам е само една утопия. Сега поне съм наясно какво наистина е брака.
Имам си жена, с която не се обичаме вече, но имаме нещо много по-дълбоко от любов.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: db356db929 |
|
4. По - добре да родиш от донор или да си осиновиш дете и станеш от така наречените, от по - назадничевите общества, 'самотни майки'. Отколкото да се хванеш с някой, който 'ти е навит', а в същото време самата ти не изпитваш истински чувства към него, а просто се насилваш да си с него и си повторяш колко подходящ човек е, та само и само да имаш бебе, защото с годините със сигурност няма да го заобичаш наистина или не знам си какви там измишльотини. А и децата винаги страдат, когато растат сред хора, които не се обичат наистина, независимо дали са им биологични родители или не.
А напред във времето все ще срещнеш някой, с който наистина ще сте един за друг. Има доста разведени и тепърва ще се развеждат още ;-)
Иначе, моето мнение за вакуума е, че човек си го създава сам, независимо на колко години е.
Е, виж - само в тоя сайт колко много хора, които са на по - малко години от теб, се оплакват, че не могат да си намерят половинка. Просто престани да се вкарваш във филма на някакви такива разсъждения от селски тип, че времето ти минава, и че вече си на еди колко си години и съвсем скоро едва ли не ще си стара и не знам си какви там дрън-дрън още.
Ако живееш в малко населено място ЗАДЪЛЧИТЕЛНО се премести в София, Пловдив, Варна. Гледай да излизаш с градки тип хора, защото те са по - широко скроени. Докато в малките населени места все ще ти подхвърлят някакви изречения, които да те вкарват в депресии.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 59c9b5fa53 |
|
5. Аз бих казал следното:
Не чакай голямата любов, т. е. някой, в когото да си силно влюбена, той в теб и т. н. и т. н. Хипер, супер, мега рядко са такива двойки, при които такива чувства да останат след години. С две думи, подобно нещо изчезва така или иначе и е важното какво остава. Не подминавай мъжете които са ти навити с лека ръка, хвани си някой, който те привлича физически, пасвате си в секса, имате общи интереси, разбирате се. Тези неща остават с времето и са по-важни. Роди му дете, ако и той иска. Това е. Мъже на около твоята възраст с подобни амбиции и свестни пичове-бол. Ще прозвучи грубо, ама няма лошо да попрескачаш от цвят на цвят. Пробваш, не става, сменяш. Накрая дано уцелиш твоя чонвек. Това е.
Говоря съвсем сериозно, ей го ще си минат набързо още 5-6 години и ще станеш на 40 г.
|
...
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 560cb58adb |
|
8. Търси някой мъж който е готов за семейство както си ти, с близки до твоите интереси.
Успех
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 6c75d19c53 |
|
9. Добре де, не разбирам - хем не ти липсва мъжко внимание, хем има вакуум. А тези мъже около теб какви са - гърбави, чумави? Не казвам да се обвържеш с първия срещнат, но даде ли им шанс изобщо? На колко срещи излезе?
Много хора имат в главата си някакъв стереотипен образ на идеалния партньор и понеже хората не сме идеални - отхвърлят всеки в момента, в който открият, че не пасва на образа в главата им. А партньорът е за да бъде обичан, не да бъде натоварван с очаквания и критерии.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: a22b8c26a5 |
|
10. Не си толкова стара че да си мислиш това и онова. Живота е пред теб и нищо не си изгубила, затова ако искаш дете направи го по добрия стар начин. Не забравяй един ден това дете ще те попита къде е баща му, и може би ще трябва да го лъжеш.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 775fb7e019 |
|
11. Съжалявам за неуспеха на връзката ти, но горе главата. Сега си във възраст, в която и знаеш и можеш. Разбирам те какво имаш предвид с това, че не ти липсва мъжко внимание, но никой не е твоят човек. И аз съм така. Просто нямам влечение към никого, еднакви са ми като хора, с които просто общувам и работя. Не се самонавивай и изчакай малко, бъди сама със себе си и прецени какво и от кого го искаш. Опитай да разшириш социалните си контакти, та дори опитай с уредени връзки от приятели и близки. Аз съм на 27г., доста се дърпах, но вече ги приемам и хоря на такива, но уредени от правилните ми познати. Успех, щастието е наша работа ;)
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 4f90dd0763 |
|
13. Понеже авторката поиска мнение и опит, аз ще ви разкажа моя скромен опит. от другата страна, мъжката.
Това което номер 5 казва - "намери си някоя с общи интереси, да имате хубав секс и да се разбирате".... на теория звучи много добре. Само, че както знаете, в живота рядко нещата са толкова прости и вървят по план.
Така, че ще ви го кажа директно - посочените от номер 5 критерии не значат нищо, в крайна сметка. 5 години живях с такъв човек. Всичко уж беше наред, по описаните критерии. Мислех си, че най накрая съм намерил човека до себе си. Но и тя като авторката реши, че остарява (което си беше така, 37 г) и каза "Дете. Сега или никога". Е, направихме го, макар, че аз смятах, че не сме готови, нямахе собствено жилище все още. Но тогава започнах да осъзнавам, че именно този инстикт който бушува в авторката - трескавата нужда да има дете, е дълбоко заложен във психиката и даже бих казал - същността и генетиката на жените. При нас проблема беше, че тя имаше много близка приятелка която разви същия хмм, не знам как да го нарека - "Инстикт", "дефект". и реши, че едва ли не това дете е нейно. Започна да се меси адкси много и винаги трябваше да се съобразявам с нея. Жената винаги я подкрепяше, дори и когато фактите бяха на моя страна, и в крайна сметка аз разбрах, че просто съм бил използван. За да изпълня този план а за пред обществото и родителите да играем ролята на нормално семейство, та да няма жега от тяхна страна. Няма да влизам повече в подробности и на тези които си мислят, че може би преувеличавам, и че не е толкова необичайно жените да имат близка приятелка. само ще кажа, че да, това е така - сигурно си имате близки приятлки. Но дори и в тези случаи тези 2те приятелки които вие визирате, не си пишат смс и картички всяка сутрин, в които изоблстват изрази от сорта "много, много си те обичам", "чакам си те" и накрая задължително - сърчица.
Смятам, че тази малка специфика е малко отвърд представите за нормално женско приятелство.
иначе имахме планове много - да си купим къща с общи пари, където да живеем в приказка. Е, оказа се, че приказката е просто... ами приказка. Изведнъж се оказа, че "с общи пари" е крайно разтегливо понятие и накрая се оказа, че аз май май сам ще си купувам и изплащам жилището. 4 години чаках някакво развите от нейна страна, без да я пресирам защото все пак ставаше дума за много пари. Накрая се оказа, че няма тенденция тя да успее да изкара някакви пари, така както тя очакваше и ме убеждаваше. и аз поех нещата в мои ръце. Казах така - "щом очевдино не сме толкова богати за да вземем къща (може би тука е редно да спомена, че дори и в този план, моето финансово участие щеше да бъде така или иначе от около 70-80%), и само с мои средства взимаме жилище, тогава взимаме първия 3стаен апартамент който мога да си позволя, и ни хареса, и се нанасяме в него аз, ти и детето, без приятелката ти"
Тръгнахме по огледи, заедно. Разбира се, тя не харесваше всичките. Аз бях реалист и осъзнах, че евтино и хубаво няма. Няма апартамент 100 кв, в добро състояние, до метрото, за 100к евро. Поне по наше време цените бяха такива.
След месеци търсене намерихме подходящ апартамент. Аз лично се радвах, че най накрая сме намерили сносно жилище което беше дори малко по скъпо от очакванията и възможностите ни. А нейната реакция знаете ли каква беше накрая? тя заплака. ама не от радост а от мъка. като човек който изпраща миналото. прегърна ме и каза "да, апартамента е хубав и ти ще го вземеш". Само това.
Е, тогава почнаха сериозно проблемите и завесата хептен падна.
Когато поставих въпроса така -"или аз, или приятелката ти", познайте какъв беше отговора. Не, че очаквах друго. Просто го осъзнах много късно.
И сега детето си расте с 2 майки. Които са много щастливи, че са изпълнили своята мисия. Правят си щастливи фото сесии в които двечките са ухилени до уши покрай детето. Досущ като малки момиченца в магазин за хубави кукли.
Това което авторката го казва, че не било егоизъм, не е вярно. Чиста проба егоизъм си е. За да могат да получат парченцето си щастие и смисъл в живота, (както те го разбират сега), обричат едно дете да расте без баща. И понеже те самите също срещат много трудности, си мислят, че "такъв е живота - има си хубавите моменти - радостта от това да гледаш дете, и трудните - всичките несгоди покрай тази радост".
Да де ама не е така от гледна точка на децата. Особено като порастнат. Само който е минал по този път знае за какво става дума. годините наред, живеейки с компромиси и всичките усложнения от факта, че имаш само майка която по всяка вероятност ще е обсебена от идеята за тебе... Дори и в този сайт има предостатъчно истории на деца които се оплакват от обсебване...
Даже не искам да навлизам в повече детайли. сигурен съм, че всеки от вас има поне дузина такива случаи около себе си и е придобил представа. А децата през какво минават, само те си знаят. А ние само гледаме отсрани техните "грешки" и цъкаме с език, без да си даваме сметка, че децата правят същите големи грешки като нас. които в крайна сметка произлизат от нашите грешки.
В крайна сметка какво разбрах аз - майната ни на нас, възрастните. Всички ние си имаме собствени вярвания и виждание и ще плащаме за тях. По един или друг начин. Иначе да, съгласен съм, че "не е хубаво да останеш сам и без смисъл в живота".
Само, че се замислете дали след като вие искате да има някакво дете в живота ви, за да го освежи и да му даде смисъл, си струва детето да расте в такава среда. Гарантирам ви, че вашата "безмерна любов която сте готови да му дадете", просто няма да е достатъчна. А това "няма перфектна ситуация, няма как да му намеря перфектен мъж, среда, жилище" и тн, по всяка вероятност е вярно, признавам.
Само казвам, че няма да е достатъчно оправдание пред децата ви. И не, те няма да се окажат "неблагодарни". Те ще са нашите съдници.
Защото компромисите които ние правим, водят до грешки които децата ще плащат без да имат никаква вина.
Успех с анализа на личният егиозъм.
|
...
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 11df8c3c5a |
|
14. Имаш мъжкото внимание, но в същото време не би обикнала друг. Отговора се крие в историята ти. Прочети внимателно отново какво си написала. Ако трябва няколко пъти го направи. Ти си взела решението, но още не ти стиска да го направиш.
Фил 35
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 598c21a5ec |
|
15. Мила, абсолютно те разбирам. Все едно съм го писала аз, с разликата, че съм на 34 и от 4 год. съм без сериозна връзка. Отстрани е много лесно да се дават акъли - "вземай някой, щом имаш ухажори". Обаче аз знам какво е усещането това да не е твоят човек и да не можеш да го преглътнеш. И аз се затворих в себе си, имам и същите въпроси за дете в главата си. Чудя се как се стигна до това? При мен - защото колкото и пъти съм искала сериозна връзка, толкова пъти са ме отблъсквали и използвали за секс играчка. Не останаха мъже на място, които да искат да се грижат за някой друг освен за себе си. Повечето не искат деца и сериозни отношения. Това е положението с нашите набори. А социалният ни живот е сведен до минимум. И аз не знам къде ще го намеря.
Жените имат много силен инстинкт кой точно партньор е подходящ, затова не можем да допуснем кой бъде да застане до нас. Ако допусна такъв, то ще го оставя скоро. Липсата на чувства не може да се скрие. А прехвърлянето от "цвят на цвят" само увеличава душевната празнота и разочарование, така, че не ти го препоръчвам, защото ще се затвориш още повече.
Не знам какво да кажа. Каквото е писано - това ще стане. И аз мисля за дете от донор, но не знам как ще го гледам, как ще работя съвсем сама. Страхувам се. Който не е на нашето дередже не може да го разбере, затова и част от дадените съвети са бул шит. Искам да ти кажа, че и други мои приятелки са така на тази възраст. Много ни е тежко. Всички искаме семейство, любов, но не срещаме Човека...
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 0c22546f9d |
|
17. Номер 15, аз съм ти набор и изобщо не мисля, че мъжете от това поколение не ставаме. Изобщо е много грешно да се генерализира и да се слага под общ знаменател. Средата е много важна и общо-взето в повечето случаи играе решаваща роля при намирането на партньор. Ако се движиш с хора, чиито единствени интереси са напиването в някоя мазна кръчма в петък и събота - еми, няма как да са сериозни. Другият основен проблем е, че една не малка част от хората ( мъже и жени ) имат някакви нереални очаквания от живота. Гледат разни тъпи риалитита и сериали, смятайки, че луксозните къщи, коли, почивки и т. н. са едва ли не даденост, която някой чака да им поднесе. В същото време, нито имат образование, нито им се работи кой знае колко. Не им идва на ума, че материалното не е чак толкова важно. Ако двама човека наистина се обичат, здрави са и им се работи, материалното се постига само. Вярно, няма да карат S-класи и да ходят на почивки на Хаваите, но не е и нужно.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
