Споделена история от Любов и изневяра |
Загубих я
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 1429 пъти
Здравейте. Пиша тук, защото ми се иска да споделя. Мъж на почти 27 години съм. Преди няколко месеца се запознах с едно момиче. Това момиче е с доста тежък характер. С огромно самочувствие и презиращо другите хора. Хубава на външен вид. Първоначално мислех, че ще бъде нещо краткотрайно, но започнахме да излизаме. Тя се влюби в мен. Първоначално не ми се вярваше, но виждах как прави компромиси спрямо мен, как се съобразява с мен, за миг не се е опитвала да ме използва за каквото и да било. Много често не успявах да и обърна внимание и да се видим. Не и беше приятно, но търпеше. През цялото време аз бях отдръпнат и не я допусках до себе си заради характера и, макар че тя към мен беше искрена и добронамерена. Мислех за хорското мнение. В голям общ социален кръг сме. Всички имат отрицателно мнение за нея заради лошото и държание. Станах някак си егоист, мислех си, че ще започнат да мислят и за мен така, загрижих се за себе си и за своето самолюбие. Много пъти ме е питала, защо не я допускам до себе си. Аз си измислях различни причини, една от които всъщност е истинска и тя е че през ден два пътувам и няма как де се видим. Но никога не посмях да и кажа какво говорят другите за нея и че затова не искам да се обвързваме. С времето и аз започнах да изпитвам чувства към нея. Но въпреки това отново продължих да страня. Дори никой не знаеше за нашата връзка, освен някои мои и нейни приятели. Ако трябва да съм честен, това момиче ме оцени, видя в мен човек, с който може да има нещо общо, а аз я отблъснах поради страх.... страх за това какво ще си помислят хората за мен. И то я отбълсквах бавно в продължение на месеци, дори нямах смелостта да и кажа още в началото, че не искам да сме заедно, а направих така, че накрая на нея да и омръзне и да прекрати всичко. Сега чувствам вина, чувствам се страхливец, чувствам, че загубих едно момиче, което се отвори към мен, което се беше влюбило в мен. Получих ценен урок от нея, осъзнах доста неща и за съжаление вече я няма, а аз пак съм сам. Затова ми се иска да дам съвет към всички млади момчета. Не се крийте и не лъжете, когато искате да кажете нещо го казвайте, не е нужно тази срещу вас да живее с надежда, че ще и се случи нещо хубаво, не е нужно и вие самите да живеете в лъжа.
|
