Не можем един без друг
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1771 пъти
Здравейте готини читатели на сайта! Запознах се с Него във Facebook преди година и няколко месеца. Отначало си пишехме като непознати, после станахме познати и в един момент го почувствах като приятел, влизах сякаш за да видя дали ми е писал и всеки път се радвах на това, което ми е писал. От коментарите му на мои снимки разбрах, че проявява интерес, усетих нещо различно, искреност, доброта. След няколко месеца той ми написа, че е хлътнал по мен. Не му вярвах, мислех че ще е за кратко, но нещо ме караше да разбера и отговарях на съобщенията му. След това се стигна до момента, в който се чухме и по тел. и така започнаха нашите разговори, няколко месеца, в които любопитството ми към него растеше, дълги разговори и ми беше винаги приятно. С него се чувствам себе си, мога да плача, да се смея. Видяхме се и на живо, той дойде в моя град, прекарахме следобеда заедно, беше нормално, той искаше да ме държи за ръка, но на мен не ми беше приятно, все пак едва се познавахме наживо, беше не както по телефона и сякаш не изпитах онова привличане, поисках да се разделим, разплаках се, той беше тотално сринат, не знам какво му стана, започна да ме гали и целува по лицето. Казвах му да спре, но не. Прибирах се, на другия ден той си тръгна, бях съсипана, не спирах да плача, чухме се по телефона, той ми се обади и също се разплака. Но защо, какво ме задържаше още, не беше раздяла, а сякаш начало, сърце не ми даваше да сложа край и да го забравя и така отново продължихме. Не се видяхме за втори път, но си пишем и чуваме почти всеки ден. Хиляди пъти искахме да спрем, защото не съм много добре, здравословно и телефона ми вреди, натоварва ме. Знам че е супер странно всичко, осъзнавам го, но с него мога да си кажа и радости и болки, чувствам го ненормално близък. :) Той е човека, който винаги ме е разбирал, този който ме усеща и този, който въпреки че съм искала много пъти да сложа край, той е оставал с мен казвайки, че ме обича и че иска само мен. Дали е така, дали ме лъже, не знам. Но истината е, че се изморих, а и разстоянието, което ни дели не позволява да се виждаме, за да се опознаем наживо, което много ме притеснява. Не мога да разбера дали го обичам или е някаква привързаност. Дали е поредната виртуална илюзия или е истинско. Защото контакта наживо е нещо съвсем друго и в нашата връзка за съжаление липсва. Това е накратко, изживяното досега е съвсем друго и доста по-дълго. Благодаря предварително, ако някой ми пише коментар, лек ден и късмет на всички! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 2 месеца hash: c38b9fa210

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ами така е във виртуалната реалност. Хората винаги трябва да се видят наживо, за да разберат дали се харесват. А той ти е станал нещо като психоаналитик, на който ти казваш и споделяш всичко. Това винаги води до влюбване, защото ти прехвърляш споделените си емоции върху него.. Помисли трезво какво искаш от него, може ли да имате реална връзка и да си щастлива? Ако не-спри да се занимаваш с този човек. Така му даваш лъжливи очаквания и надежди.

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: 8530225110

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Благодаря за коментара! Много се радвам, че някой ми е писал. Съгласна съм, че не трябва да го лъжа или заблуждавам, просто не знам какво изпитвам точно към него, със сигурност го чувствам адски близък и ми е много трудно да се отдалеча, но сякаш имам нужда. А той твърди, че ме иска, че ме обича, че не може без мен, дори и ден, а аз не съм много добре и имам нужда от спокойствие и почивка, които той не ми дава, заради привързаността, която изпитва. Авторката :)

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: 9a21329b04

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Ох все едно аз съм го писала. В началото го чувствах страшно близък, всичко му споделях, но той на мен не обаче не обръщах внимание на това тогаава. Струваше ми се най-прекрасният човек на света, едва ли не моята сродна душа, с която искам да съм завинаги.. И така продължи докато не видях някои лоши негови страни една от които беше прекомерната ревност при положение, че даже нямахме връзка. Така споделянето се превърна в лъжи къде съм, с кой съм и какво правя. Имала съм много повече лоши моменти отколкото хубави с него, ако може да се нарече, че съм с него. Мисля дори че ме е лъгал за чувствата си към мен. Така издържах 2 години и го напуснах. Сега се чувствам много по-щастлива и свободна, макар че нямам някой до себе си. Няма гаранция, че при теб ще се случи същото, но вече връзката ви е започнала да ти тежи, което показвя, че няма да си щастлива с него. Също така връзката от разстояние боли и често е обречена на провал. Най-добре сложи край, докато е време. И пиши какво е станало :)

 

...

горе^

преди: 7 години, 2 месеца hash: 8530225110

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей номер 3! За разлика от теб, той ми споделя много неща, за живота си, за приятелите си, за роднините, струва ми се искрен. Да сложа край опитвах доста пъти, но някак си се връщаме един към друг, и да му кажа край, няма да ми повярва. Много оплетена ситуация от която сякаш няма изход, освен да се надявам, че с времето той ще спре да настоява и ще ме остави, в един момент се плаша от всичко това. Нямам сякаш сили и нерви за повече от тази наша връзка и това, което ме товари е че постоянно мисля, как е, дали не го наранявам. А вие видяхте ли се наживо? Ще се радвам да отговориш. :)

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: 8530225110

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Разделих се с него, номер 3 явно си права, може би не ме обича, може би и аз не го обичам, всичко опира до моята привързаност, но имам нужда вече от въздух, а и да оздравея, тези емоции с него ме побъркваха и бях като обсебена. Другото което е, че нямам тръпка на живо, не е като по телефона, а това с него можеше да продължи до безкрай. Пожелавам ти един ден да срещнеш любовта за теб!

 

...