Вълнувам се
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 1238 пъти
Здравейте! Жена съм на 25 години. Целият ми живот бе доста скучен до преди известно време. Бях отличничка с малко приятели в провинциално градче, преместих се да уча и работя в София на по-късен етап, започнах да се издържам сама на 20 години. Ежедневието ми си е било еднообразно по своему цял живот.
Преди година и нещо в интернет се запознах с един мъж на 27 години. След "здравей" казано в 10-11 вечерта последва "хайде да се видим тази вечер", след което последва един уикенд само двамата сред природата. И само си говорехме. Не сме правили секс, не сме се целували. Просто оставихме календарните дни да се точат. Никога не бях излизала вечерта уж да пийна нещо на кратка среща и да отсъствам от дома до вечерта в неделя. Но откакто го познавам това е така. Всеки път ме изненадва. Вече, разбира се, очаквам тези изненади и не са толкова учудващи. Но е супер вълнуващо как никога не знам какво ще правим, винаги е нещо различно, нещо ново. Обиколихме Европейския съюз, отдадохме се на екстремни спортове, ходихме по състезания с моторни средства. Никога не съм си и помисляла, че ще преживея такива емоции и че ще имам толкова интересни истории за разказване. Той ми показва какво е да живееш, просто да живееш, да чувстваш, да обичаш, да се вълнуваш, да си изкарваш приятно, да преодоляваш страховете си, да не мислиш... И всичко това без опиати, без да нарушаваш закона, без да правиш нещо нередно.
С този човек никога не се бяхме целували, не сме правили секс, не сме говорили за любов между нас. Но един от предходните ни уикенди той ми предложи брак. И всичко беше толкова романтично и толкова неочаквано и емоционално че аз друго освен да кажа да не успях да направя. Това беше момента на първата ни целувка.
Да оставим настрани това, че аз брачна церемония няма да планувам и може още утре да е организирал всичко. Ще бъде приказно, вълшебно и прекрасно, разбира се. Но ще е това, което той е решил, че иска да бъде.
Но да се вгледаме в бъдещето. Брак = семейство. Семейство = поколение. Поколение = бъдеще. А бъдещето... е страшно неизвестно. Той не мисли за бъдещето, не мисли за нормалните неща като дом, спестявания, здраве и други. За него живота е емоция. И това е прекрасно, защото наистина е много вълнуващо да бъдеш около него, с него. Цяло приключение. И за мен сега е невероято изживяване. Но като не се виждаме след като се сгодихме се чудя какъв живот ще имаме и ме е страх. Защото като не сме заедно, аз съм много системен човек, планирам си ежедневието, движа се по графици. Пестя пари, контролирам си бюджета и т. н. Той е трудолюбив и си изкарва пари за всичко това, което прави по честен начин. Работи колкото е нужно, за да си купи или наеме нещо или да си позволи да пътува. Но за него е нормално цял живот да бъде на квартира, той не се замисля за това какво би могъл да остави на децата си в бъдеще, не се замисля че рязко може да се разболее от нещо и без нито лев настрани няма да може да си поеме разходите. За него това са фактори, които не го тревожат. Не иска да мисли за тях и не мисли. Но аз не съм така. От една страна бихме могли да се допълним чудесно. От друга страна той ще бъде ужасно нещастен, ако му кажа, че вместо да отидем във Виена уикенда ще заделим тези пари за черни дни. За него това не е живот. И съм съгласна, че няма тръпка в това да събереш някакви пари. Но не искам да изживявам тръпката да останем без пари и да сме могли да го предотвратим като се лишим от дадена дейност.
Не мисля че той желае да промени това свое мислене и не съм сигурна, че ще бъде същия човек, който харесвам сега, ако се промени. Ако продължаваме така със сигурност децата ни ще видят свят, ще имат много спомени и хубави моменти с нас. Ще имат вълнуващо детство. Но от друга страна смятам, че ще преживеем много финансови шокове с неговите спонтанни решения да опита това или онова.
Като цяло мисля че работещата схема за нас ще бъде както сме сега - аз си изкарвам пари и си ги ръководя, генерирайки спестявания, а той поема по-голяма част от разноските за общите ни забавления. Но това за мен не е семеен бюджет. Да отбележа, че никога не е оставал без пари и си прави сметката - просто изкарва някакви пари и ги харчи за нещото, което желае. Все едно аз да изкарвам толкова пари, че да си купувам по апартамент всяка година. Само че неговите цели са по-малки и си изкарва пари за тях за седмица-две. За мен обаче семейния бюджет е общи пари, с които планираме разни неща. Както и смятам за необходимо да си купим жилище и да го изплащаме 20 години, но накрая да остане наше и да имаме какво да оставим на децата си. За него да им покажем вълнуващата страна на живота, да ги запознаем с природата и със спорта, с начини за забавление далеч от заведения е по-важно. И може би е прав, но аз мисля по друг начин. Аз мисля за материалното, той за духовното. От една страна можем да се допълним... от друга страна може и да не се спогодим. Не съм убедена, че искам да имам някой до себе си, а междувременно да не разчитам на него И финансово. Не защото няма възможност да изкара повече пари, а защото колкото и да изкара ще ги похарчи за преживявания.
Има ли успешни бракове от този тип? Има ли хора, различаващи се в тази насока, които са изживели пълноценно, качествено и приятно живота си заедно?

П. П. Не говорих за любов, защото не знам дали я има и не знам дали е това. Вълнувам се преди срещите ни, но може да е просто защото ме очаква поредното приключение. Обичам го определено и съм привързана към него страшно много, но мога да си представя и живота без него - малко е безцветен. Неговата причина да ми предложи брак е, че съм единствената жена, която толкова много обича, с която е споделял толкова много моменти и междувременно която никога не му е казала, че трябва да се промени. Ами... нямам намерение да му го казвам. Не е нужно той да се променя, нужно е аз да преценя дали ще ни се получат нещата преди да се бракуваме, когато и да е това.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 2 месеца hash: 94946aa573

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Правилно ли разбирам, че вие дори не сте правили секс? !? Ако отговора е да, то проблем който имаш е доста по-голям. Дали това, което чустваш е любов - съмнявам се... по-скоро приятелсто, привързаност, уважение. Неща, който са много ценни разбира се, но любовта е много повече. Истинската обич идва тогава когато с този човек делите един живот - заспивате заедно, събуждате се заедо, споделяте всички битовизми, мечтаете заедно, правите секс, и т. н. Вие май не сте преживели нито едно от тези неща? Разминаванията, които описваш са много съществени и на един по-късен етап ще се превърнат в истинска драма. Партньорите би трябвало да имат що годе еднакъв поглед върху бъдещето и семейството. Ако наистина не сте правили секс до сега най-вероятно този мъж има проблем - или е гей и иска бракът му с теб да служи за прикритие, или е импотентент... това съвсем сериозно го твърдя понеже познавам такива случаи. Интересно ми е, ти обаче как виждаш нещата със секса? Защо от твоя страна няма никакво желание? Нямаш ли физическо влечение към този човек? Не бъркай приятелството с любовта между мъж и жена. Липсата на житейски опит може да ти изиграе много лоша шега.

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: bea3682411

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Това, че ти е предложил брак е толкова глупаво колкото ти си му казала с всичкия си акъл ДА! И още нещо - живота не е детска игра. Ако ти се играе и ходи на разни места с него - ходи, играй, приключенствай но и това ще омръзне и ще мине. Той още няма зрелостта и осъзнатостта за семейство. Предложил ти е просто ей така, за приключението и неочакваното между вас, пък ти си казала ДА, заради същото нещо. Дори не споменаваш да има истинска любов между нас, пък вече мислиш за ипотека, даваш му акъл, че не трябва да живее на квартира цял живот, а да създаде свой собствен дом и врели некипели. Ако искаш да създадеш семейство НЯКОЙ ДЕН, да имаш общо жилище с мъжа си - ИЗЧАКАЙ още някоя друга година, може и повече/тя любовта не пита/, но се ожени за истински мъж, а не за пикльо. Тогава, когато го срещнеш този мъж - ще вървите в синхрон заедно, ще имате съвместни мечти и цели да създадете дом, деца, неща, които ти искаш, но с човека в който си в момента няма да ги създадеш. Моето мнение е, че ще си загубиш времето с този човек и ще прекарате кратко време заедно, в което ще разбереш, че той просто си търси забавления и не му се занимава и обвързва със сериозни неща, каквито ти търсиш. На него просто не му е дошло времето, а би трябвало.. на 27 е.

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: 6f6409dbdc

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Мисля, че преди да предприемете голяма стъпка като брак или деца, е добре да поживеете заедно. Няма как да прецениш нещата, без реално да се опознаете в този аспект. Нещата могат да ти изглеждат много романтични и спонтанни, когато виждаш този човек от време на време, но както сама си осъзнала, това може да бъде нож с две остриета. Да не говорим за спонтанноста да ти предложи брак... Без да те е опознал в дълбочина. Нима утре няма да реши друго? Опознай го добре, поживеете заедно и после решавай. Успех :) Ж28

 

...

горе^