Не знам какво да правя и как да се измъкна.
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1539 пъти
Здравейте,
главата ми пуши от седмица. Жена на 27 години съм, преди седмица разбрах, че съм бременна. Детето е нежелано, поне на този етап. С бащата сме заедно от около 10 месеца, като от 4 живеем заедно в неговият дом. Той е една година по- голям от мен, но с тежък характер. Нашето бе привличане от пръв поглед, придружено с доста драми и разправии. Убеди ме да се преместя при него, като от онзи момент предполагам той е започнал да планува "нашето" бебе. Толкова глупава се чувствам, не знам как е станало винаги използваме презерватив, имах му доверие. Последният месец ми закъснява, не се притесних, защото имам нередовен цикъл (+- 7-8 дни). Той ме подпита около тези дати, като това ме озадачи и реших да си взех тест, даже 3 различни видове. Шокирах се, първоначално мислих да не му кажа и да махна бебето без да разбере, но гадината ме следи. Усетих се, че го е планувал. Моят проблем е, че все още не сме достатъчно напреднали в отношенията си, имаме толкова много спорове. На моменти няма нищо загрижено в него за мен, имам чувството, че го е грижа за всеки друг. Не сме се напаснали достатъчно, не знам дали с времето ще го направим, а да създаваме дете при тези условия не е логично. Искам и да поработим още известно време- и двамата сме в началото на кариерите си. Има какво да научим сега, а не след време. Все пак искам да му откъсна главата. Сега съм при родителите ми в друг град, като казах само на мама за ситуацията. Личи й, че не иска да го махам, но пък и не иска да ми се бърка в живота. Той няма да ме погледне, ако не оставя детето, не знам дали искам бебе, не знам дали искам и живот без него???

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 2 месеца hash: d15f032547

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Колкото и да е тежка ситуацията, моят съвет е да си задържиш детенцето. Вярно е, че няма как да заиграеш хоро от щастие при новината, че си бременна от мъж, на когото нямаш достатъчно доверие и не се чувстваш 100% сигурна до него, но има и друг момент - че така или иначе няма нищо сигурно в този свят. Погледни нещата от малко по-различна гледна точка - при положение, че този човек действително иска дете от теб и е решен да създаде семейство точно с теб, значи наистина по един или друг начин ти си по-специална за него от всички останали. Дори да не изразява чувствата си по най-правилния начин би трябвало да има такива след като е стигнал до толкова сериозна крачка с теб, все пак създаването и отглеждането на дете е най-високият етап в една връзка. Представи си, след време може пък да се появи друг човек в живота ти, към когото ти да имаш подобни намерения - за семейство, деца и т. н. , което е напълно нормално човешко желание с напредването на възрастта, но той да е на мнението, на което си ти в момента. Затова казвам, че няма нищо сигурно. Това, че сега градиш някакви планове, за които едно дете евентуално би ти "попречило" по някакъв начин - за издигане в кариерата и прочие, не означава, че при липсата на дете тези планове непременно ще се осъществят едно към едно, както си ги набелязала в съзнанието си. Може животът ти да се развие по коренно различен от този, който си представяш начин и да съжалиш, че си се отказала от идеята да станеш майка и то в момент, когато си имала до себе си мъж, имащ желание за това. А и създаването на поколение е един от основните смисли на човешкия живот. Това, което носиш в себе си е живо същество и е част от теб на всичкото отгоре. Няма ли да се чувстваш все едно убиваш част от себе си, ако го махнеш? Най-добре проведи един сериозен разговор на 4 очи с приятеля си и виж и неговата гледна точка за нещата и вземете заедно решение какво да правите. Това дете е и на двама ви, ти нямаш право да взимаш самостоятелни и несъгласувани с него решения по въпроса. Просто нямаш право! Това детенце е наполовин твое, наполовин - негово. Поговорете наистина сериозно, като зрели хора и осъзнайте дали имате потенциала (или най-вече желанието) да отгледате свое дете.

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: 86c5223d32

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Това се нарича измама. Не знам дали ще му простиш, но ако останеш с него, се подготви цял живот да получаваш всякакви "сюрпризи" от него - той е човек без достойнство.

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: 9f95c61ffa

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

3.   "Големи съвети" давате коментиращите, само че не мислите, за бъдещите поколения. Дете, което не е било желано, толкова много от майката, не бива да се ражда! 10 месеца са супер малко, за една връзка. Те първа нещата, ще се развиват... от към коя посока, не мога да кажа. Но също така мъжете на възраст 25-29 години, не са готови за деца и ако стане белята, ще избягат със сто километра в час. Едно е да искаш, а съвсем друго, да стане наяве. Децата ни, не бива, да плащат греховете на родителите си. Циганите може да са всякакви, но поне имат семейство и са сплотени, а ние правим деца и ги отглеждаме в неблагоприятна среда, а после ни презират. Парите, не са най-важният фактор, за едно бъдещо семейство... доверието, разбирането и обичта градят всичко!

 

...

горе^

преди: 7 години, 2 месеца hash: 87f605d534

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Направи копие на този пост и го дай на детето си да го прочете като стане съзнателен човек. Така то ще разбере какъв плод на, , любовта, , между теб и гадината е.

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: 8b932ba8d5

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Роди си детето, но не се жени за бащата. Щом му нямаш напълно доверие си остави една врата отворена. Но какво значи, че той не те е пазил. Ако не искаш дете ти трябва да си се пазиш.

 

...