Истинска любов
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1636 пъти
Здравейте!
Искам да споделя своята история... Не знам от къде да започна... Бях много отчаяна от поредната фалшива любов. Нямах надежда че ще открия човека до себе си, с когото да бъда щастлива. Близо година след това ме потърси мой познат от детството. Бяхме се забравили защото всеки пое пътя си нанякъде и не се виждахме, не сме се засичали, а живеем в един и същи град. Та този познат ме откри и аз, разбира се, бях приятно изненадана. Започнахме често да си пишем, да си споделяме, да си припомняме детството.. Беше ми приятно да общуваме. С течение на времето установих че имаме симпатии и интереси един към друг, но проблемът бе, че ме беше страх да пристъпя и да направя тази крачка. Просто се страхувах от мисълта, че отново ще бъда наранена. А в същото време не исках да спирам да поддържам връзка с него. Просто си казах: "Ако наистина иска да е с мен, ще бъде търпелив към мен и ще ме почака. " И наистина доста дълго време беше търпелив, внимателен и не спираше да издава своите симпатии към мен. Докато един ден ми каза че е крайно време да му се доверя, че наистина иска да бъде с мен, че иска да съм щастлива и че ще направи всичко по силите си да бъда такава. Реших че е време да продължа напред и да опитам още веднъж. Може той да е моята съдба.... Хм.. А, може би не.
Никога няма да забравя срещата ни след този разговор. Бяхме като две срамежливи дечица, които всеки момент ще се целунат за първи път. Емоциите бяха смесени, но от моите най вече се отличаваше колебанието. Не го показвах, но го чувствах. Въпреки това исках да бъда до него. Когато ме закара до нас ми каза да почакам в колата, той слезе и изкара от багажника малка червена кесийка. Подаде ми я и ме погледна с усмивка. Аз я отворих и вътре имаше кутика с стъклено сърце. Думите му бяха "Това символизира обичта ми към теб. Давам ти своето сърце. " Не мога да ви опиша как се почуствах. Въпроса, който си зададох беше "Боже, сънувам ли? " Бяхме наистина щастливи, радвахме се на всеки момент заедно. Не можех да повярвам че това ми се случва. Постоянно ме изненадваше с подаръци, с жестове, не спираше да ми повтаря че съм жената на мечтите му и че е благодарен на Господ че ни е събрал. Аз се влюбих безумно, доверих му се и бях готова на всичко за негоЗапочнахме да мислим за бъдеще заедно, да изградим свой дом и да създадем семейство. Каза че ще ме вземе при него в един от курортите ( няма да го споменавам) за да работим заедно и следователно да посъберем пари за жилище. Той естествено живее с родителите си, но през повечето време е в споменатия курорт. Аз се съгласих. Така щяхме да сме заедно през цялото време. Всичко беше прекрасно, бяхме амбицирани и имахме желание да постигнем мечтата си. Оказа се, че родителите му не са съгласни да живеем отделно, а настояваха да живеем при тях (честно казано са доста изкуствени и налагащи мнението си хора, които не оставят синът им да има свое мнение! ) Той им каза, че ние решаваме какво да правим и никой не може да ни разубеди. Явно са го приели за противоречие и от тогава много си промениха отношението към мен. Пред него се преструваха че се радват да ме видят, а зад гърба си чувах куп убиди, намеци и темб подобни. Постоянно изразяваха недоволството си дори и за най дребната подробност. Караха ни да се чувстваме длъжни да им угодим, макар и с небрежно подмятане. Това се отрази драстично на връзката ни, повярвайте. Започнаха да се дразнят и да убиждат"небрежно" с тъпите си шеги майка ми (с един родител съм, от малка)А тя съответно криеше от мен, за да не усложнява нещата. И в крайна сметка създадоха такъв хаос, че двамата напълно се изнервихме и започнахме да се караме помежду си. Правих страшно много компромиси, доста неща преглъщах с надеждата че някой ден ще успея да счупя леда, но уви. Нещата се влошаваха още повече, докато не се стигна да плача скришно. А и те да се преструват че са най любвеобилните хора на света. Започнахме да се отдалечаваме един от друг, постоянно се карахме и спорихме и то все за недоволните му родители. Само не разбирах защо той се прави, че не разбира какво се случва, толкова ли не вижда че ме нараняват и се опитват да ме докарат до лудост? ! Къде изчезна човекът който искаше да съм щастлива? ! Един ден му казах, че не знам до кога ще издържа така.... А знаете ли какъв беше отговора? "Ами няма как, ще правим компромиси. Те са ми родители" На следващия ден се прибрахме в нашия град за почивните дни. През целия път до там си мислих "Това ли е моята представа за щастие? Какво се случи? Къде сгреших? Защо не ме защитава, нали ме обича? Би трябвало да поеме някаква отговорност като мъж! Защо се е променил така? " Пристигнахме и първото което исках е да отида при майка да я видя и да я прегърна усещах огромна нужда от това... Отидох поуспокоих се, не и казах какво се случва естествено за да не я тревожа. Но тя като всеки родител усети че нещо не е наред. Реших да и споделя какво се случва, тя също ми каза как са се отнесли с нея. Каза ми че За нея най важното е да съм добре, да бъда себе си и да знам какво искам. Бях бясна!!! Не им беше достатъчно че разрушиха връзката между мен и синът им, а и намесиха майка ми! А майка толкова се радваше за нас! Тръгнах забързано към техния дом, влязох и седнах задъхана на масата, където те вече бяха се настанили на по чашка. Баща му не пропусна да ми намекне недоволството си с изречението "Хайде де, докога ще се бавиш! Всички те чакаме. " Моичкия вече си беше пийнал. Баща му продължи да мърмори че сме неблагодарници и за това искаме да се отделим а майка му с престорен глас ме успокояваше! Погледнах бившия си и сякаш сърцето ми щеше да изскочи от яд! Ни ума ни дума! Той просто се държеше така сякаш това е нормално и имат право да се държат така с мен. Не спирах да го гледам и недоумявах какъв негодник съм заобичала... По едно време реши да прекъсне баща си и уж да ме защити, но баща му тръшна с юмрук на масата и той моментално млъкна и погледна надолу. Тогава вече ми кипна! Изправих се отидох в другата стая взех си малкото неща, който имах там и излязох разплакана. Бях решена да се прибера при майка си. Не осъзнавах в какъв ад се озовах! Тръгнах пеша, боса и разплакана.... Майка ми вече беше заспала, защото беше някаде към 1 посреднощ. Влязох тихичко прегърнах я, от което тя се стресна от мен и беше потресена от видът ми. Цялата бях мокра, треперех, боса(ноември месец). Някаде след около 10/15 минути идва той, влиза сяда до мен, гледа ме и мълчи Просто му казах "моля те, върви си. " А той само това чакаше! Просто ми каза "Да, ясно ти това искаш. Ти не ме обичаш! " И си тръгна!!! На другия ден поисках ключа от стаята в хотела кадето работехме, за да си събера багажа. Донесе ми го и ми каза"Аз няма да те спирам" И тогава вече бях абсолютно решена че този човек няма място в живота ми. Отидох, събрах си багажа, отидох в тях да му върна ключа. Той беше непоклатим, сякаш му беше все тая! Все пак майка му и баща му са му налели акъл в главата! Дадох му ключа и се прибрах без да продумам и думичка. Цяла седмица бях в шок. Не се храних, не излизах, не разговарях с никого. Стоях на тъмно.. Много трудно го преживях, не доумявах как въобще се е стигнало до тук! Колко глупава съм била! Още го преживявам... Наскоро ми писа, че иска да поговорим, чесъжелява. Техните същи били съжалявали, че нямало да се повтори.. Дрън дрън.. Просто съм категорична че няма да се върна в онзи ад заради него! Не си заслужава! Убиха напълно надеждата ми и борбата ми за обич и бъдеще. Късно осъзнах, че той е ужасно зависим от родителите си и не ги вижда по начина, по който околните. Може би наистина ме е обичал, но явно обичта му към родителите му е много по голяма и не беше готов да рискува и да им противоречи заради някаква си жена която му се е отдала напълно! Много ми е трудно, все още ме боли за изгубените мечти, за пропиляно време. А най много ме боли че отново бях предадена от "истинска любов".

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 2 месеца hash: 44d8af742c

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ами случва се... Той е мамино детенце и по-добре е, че си го разбрала рано, а не като имате дете, примерно...ще срещнеш друг мъж.

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: ce55b716cd

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Искам да кажа колко ти се възхитих, прочитайки историята ти. Естествено, четейки, беше ме яд, стана ми тъжно. По едно време се поставих на твое място, после пак ме хвана яд. Но, накрая се усмихнах, защото ти си прекрасен човек, а бившия ти не те заслужава. Не много жени се осмеляват да напуснат половинките си, дори когато съществува физически тормоз. Но, ти, въпреки любовта ти и страхът да останеш без него, си избрала най-добрия вариант-всеки по пътя си. Отначало си казах браво на този мъж, че се е опълчил на родителите си, че няма да живеете заедно. Това е правилното решение, но след това прочетох цялата история и мисля, че този мъж няма място в живота ти. Може би те обича. Може би все още иска да създадете семейство, но той слага старото си семейството пред новото си. Естествения ход на нещата е всяко дете да напусне семейното гнездо, и да свие свое собствено. Никой няма право да му се меси в живота нито на него, нито на жена му. Тези хора явно са със старо разбиране, и бившия ти 100% го е страх от тях и ще направи всичко, за да им угоди накрая. "Не спирах да го гледам и недоумявах какъв негодник съм заобичала... По едно време реши да прекъсне баща си и уж да ме защити, но баща му тръшна с юмрук на масата и той моментално млъкна и погледна надолу. " Той не е никакъв мъж, щом позволява собствените му родители да се държат така с избранницата му. Може би е и малко или много зависим от тях все още? Не знам, но това не е оправдание. Знам само, че аз ако някога се озова в такава ситуация, бих постъпила точно по същия начин. Някой ден, ако имам дъщеря, бих и казала същото. Благородно завиждам на отношенията ви с майка ти. Бих искала и аз да се похваля със същото, но не мога. Не си сама. Имаш цялата и любов и подкрепа. Времето ще излекува болката ти. Не знам колко ще мине, но трябва да останеш силна. Вече са започнали с най-старите номера на света, че ще се променят и няма да бъде същото, но ти не се хващай. Винаги избирай своето щастие! Да не ти пука за него и семейството му, щом толкова време така са се подигравали с теб. Аз вярвам, че някой ден ще срещнеш мъжът с главно М. Тогава ще изпиташ какво наистина е щастие и семейство. Има много свестни мъже, които не биха позволявали някой да те третира по този долен начин. Дай си време раната да зарастне, но не затваряй сърцето си завинаги. Заслужаваш щастие и някой ден ще го получиш, колкото и да не ти се вярва в момента. Depravity

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: b06ab64cfb

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Наистина гадна история, съжалявам мила. Но англичаните казват - късмета е на третия път :). Не се отказвай да търсиш истинската си любов. Тя е някъде и също те търси. Не се страхувай а вземи нещата в твои ръце. Дългото чакане не винаги е гаранция за щастие и истинска любов. Понякога така я пропускаш. Успех.

 

...

горе^

преди: 7 години, 2 месеца hash: 1a35804d1b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Никога не губи надежда. Честно разплака ме.... Дано си намериш някой свестен защото ти го заслужаваш и не бива да страдаш за него... Имала съм подобен случай и повярвам ми с времето "истинската любов" идва!

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: 4b1de18b70

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   От авторката: Много ви благодаря за разбирането и за искрените съвети. Опитвам се да продължа напред. Наскоро започнах нова работа, запознах се с нови хора и честно казано успявам да се поразсея. Надявам се да не го срещна скоро, защото не знам как ще реагирам. Вярно, изгубих доста време за неправилният човек, предполагам се досещате колко ми е дотегнало за да си замина по този начин. Дочувам разни слухове, които техните разпръскват (че съм му изневерила и за това съм го напуснала, или пък че съм го използвала, а те били толкова добри с мен) но ги преодолявам по някакъв начин, мисля, че достатъчно пострадах покрай тези хора и каквото и да говорят няма да се учудя. По добре одумвана и далеч, отколкото в домът им разплакана и сляпа от любов. Ах ако имаше машина на времето.... До колкото разбрах майка му ме обвинявала, че се е поболял заради мен и как съм могла да бъда толкова безчувствена към синчето и. А нейното синче така и не ме потърси. Ходил по баровете и си пробвал номерата на други "за да ме забрави". Не знам дали ще срещна мъж с главно М, но знам че в началото не са себе си, за жалост после вече опознаваш истинската им същност. Промених се, и то много. Да наистина не вярвам в истинска любов вече и си мисля че я има само по филмите, написана по нечий сценари. Радвам се, че се реших да споделя болката си с вас. Не съм писала по сайтове анонимно, но сега се уверих, че има хора, които влизат в положение на останалите, дават съвети и по този начин наистина ти улеква. Благодаря ви!

 

...