Споделена история от Любов и изневяра |
Цената на истинското щастие. И дали е истинско?
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 1973 пъти
Здравейте, наистина не знам от къде да започна. Преди време водех меко казано ужасен начин на живот. Пиех алкохол, бях много зависима от твърди наркотици (само да отбележа че консумирах като закуска, обяд и вечеря), правех безразборен секс и общо взето абсолютно нищо хубаво. Със сигурност кръвта ми кипеше от живот и грабех от него както мога. Бях свикнала да разполагам с много пари, мъжете ми даваха, черпеха ме винаги. Но в един момент всичко ми натежа. Запознах се с мъж, който не беше като другите. Не пие, цигари не пуши даже, до сега не е имал жена за секс. Всичките му връзки са били сериозни. Започнахме да излизаме. Колкото бяхме различни, толкова и еднакви в други отношения. Харесахме се. Започнахме връзка и но когато бях с него махах всички маски. След около 2-3 седмицу му споделих горе долу какъв живот водя и че сме много различни. Той ми каза следното: "Благодаря ти за доверието и че го научавам от теб, а не от някой друг" Със сигурност съм му разбила образа, в който ме е виждал. Опита се да ме промени. Какво ли не правеше - говореше ми, даваше ми стимул, мотивираше ме, опита се да ми отклони вниманието върху други неща. Както и да е, ще спра да разтягам локуми. Започнах да изневерявам, даже живота ми стана по-пропаднал. Хората му казваха. Разделяхме се. Пак се оправяхме. И в един момент му омръзна 1 година нерви и караници. Просто ме остави. Малко или много бях свикнала с него. Нямаше го вече. И реших да се спра с това. След месец му се обадих и го умолявах да ми прости и да ми даде шанс. И сега след 8 месеца без грам наркотици, без грам алкохол, без онзи живот. Ние сме заедно и щастливи. Преди го лъжех за най-малкото, а сега си споделям всяко нещо, което трябва да знае. Дори, че някой непознат ми пише във фейсбук или нещо подобно. Преди ме чакаше минимум 30мин пред вкъщи, а сега най-много да се забавя минутка. Преди спорехме за всичко, а сега си замълчавам и дори да знам, че съм права утре ще нисля обратното. Защото 90% от случаите осъзнавам след време, че той е бил прав. Обаче и в него има промяна. Преди прекарвахме повече време заедно и правехме секс поне 2 пъти на ден. А сега... Все е изморен, все работи. Той няма шеф, работи за себе си. Казва че иска да живеем заедно, иска да постигне нещо, бори се за момента, в който ще е свободен всеки ден. Но някак тръпката изчезна. Правим го веднъж седмично и то... По 2 мин. Това е. През останалите дни просто се гушкаме. И нищо друго. Не е от типовете, които изневеряват. Пък и знам ли го какво прави докато уж работи. И другото което е излизаме вечер на кафе (ние само вечер излизаме понеже все е зает) и 50% от времето е с телефона... гледал някакви неща свързани с работата. А през останалото време ГОВОРИ по телефона... И всичко това го търпя около 5 месеца. Това е никакъв секс в сравнение с онова, което бях свикнала. Това е наказание. Преди 2 дена се скарахме. Жестоко. Човек търпи до едно време. Бях много отчаяна. Всичките ми приятелки ме бяха отхвърлили отдавна. Понеже давам 100% от себе си в тази връзка. Исках просто да споделя с някого. Да ме изслуша. И видях бившия на линия. С него имахме хубави спомени, но нищо сериозно не излезе понеже бях на друга вълна. И реших да му пиша. Той ме покани в тях. Казах му да не очаква абсолютно нищо повече от разговор. Ние сме комшии. Не се бяхме виждали от близо година. Засичали сме се, но само "Здравей" и "Здрасти" ии.. От дума на дума направо ми се нахвърли. Все пак мъжете с които съм спала знаят, че съм пожар и не мога без секс. Отхвърлих го, казах му че не мога да го направя, че не съм това, което бях и ще си тръгвам. Настоя, но накрая се помири. Предложи ми поне да си пуснем филм. След известно време не знам как, но се озовах гушната в него. И все пак той е бил с мен, знае къде и как да ме докосне. И просто се случиха нещата. Много ме е яд. До сега бях перфектната приятелка. Всичките му приятели му завиждат. А сега с каква съвест да продължа. До това води нередовният секс и липсата на внимание у една жена. Не знам какво да правя. Хем ми се иска още и хем знам, че не трябва. Да му кажа ли какво съм направила или да замълча сякаш нищо не е станало? Или ако някой ме е видял че отивам при бившия си...
Ще се радвам да получа адекватен съвет от Вас. Всеки е правил. грешки. Никой няма да разбере през какво съм минала и колко воля се иска да се откажеш сам от тези бездънни зависимости. Но сега съм нов човек и направих грешка. Свикнах с него, но не съм щастлива с този човек.
Не знам какво да правя за в бъдеще.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 1 месец hash: ded2fc8005 |
|
1. Единствения съвет, който мога да ти дам, е да оставиш момчето на мира веднъж завинаги. Не се заяждам, просто нито ти ще се промениш, нито той ще е щастлив с теб.
|
| преди: 7 години, 1 месец hash: ac67905325 |
|
5. Според мен трябва да приемеш себе си такава каквато си.
Е, с наркотиците и алкохола е добре окончателно да престанеш да се занимаваш.
Но щом имаш такова голямо сексулано желание - просто не се ограничавай в сериoзна вързка.
Ходи по партита, срещай се с различни мъже. Получавай това, което ти е нужно.
А в останалото време започни да се занимаваш с нещо градивно - започни да учиш чужд език, или нещо друго каквото ти е интересно. Намери си занимание, което да включва само теб!
Трябва да се научиш да се чувстваш специална в присъствието на самата себе си. И тогава вече мисля, че ще си готова за връзка.
|
| преди: 7 години, 1 месец hash: 04e3d17421 |
|
6. Не му кавай за момчето. Този мъж е свършил голяма работа за теб да промени навиците ти. Спасил те е. Но ако не си щастлива с него... незнам.. Опитай се да го съблазниш със секси бельо, с нови места за правене на секс... Ако и тогава не се промени седни и открито си поговори с него. Кажи му как се чувстваш.
|
|
