Любов, първа и невъзможна...
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 1990 пъти
Здравейте всички! Пише едно едно младо момиче, свито в тъмната си стая. Първо искам да спомена, че до сега и през ум не ми е минавало да споделя нещо от живота си и то в интернет пространството, като цяло аз почти на никого нищо не споделям... и всъщност знам колко лошо е това, но винаги трудно съм допускала хора до себе си. Днес, обаче реших че това което преживях трябва да бъде споделено и оценено от тези които ще го прочетат. Както се очаква в основата на всичко стои една любов, любов която се среща веднъж в живота. И така всичко започна от смъртта на майка ми, която изгубих едва на шест години. Година по-късно баща ми срещна друга жена, жена която и до днес ми е все така скъпа и дори и да не я наричах" мамо", тя изцяло запълни липсата на моята. Пет години по късно и баща ми си отиде, забравих да спомена че имам и по-малка сестра. С нея останахме кръгли сираци, но аз знам че това е живота и въпреки всичко трябва да продължаваш напред с усмивка. Роднините ни не се интересуваха от нас, а единствено от парите които ще взимаме за починалите си родители. Тогава нашата скъпа леля и по-скопо заместникът на нашата майка, ни взе при нея без дори ида се замисли. От там тръгна всичко. До нас живееше едно момче, което честно да си призная адски ме дразнеше. Познавах го и от преди, но сега беше различно когато ми беше съсед. Времето минаваше, а с него и нещата се промениха. Но имаше и нещо, което съвсем се промени. Незнайно как но аз започнах да се влюбвам в това момче и в същото време силно се гневях, защото той беше последният в когото трябваше да се влюбвам. Но... съдбата си играеше срещу мен, чувствата ми растяха с всеки изминал ден. Близо две години крих всичко това, докато един ден и той не призна че иска да бъде с мен. В началото не знаех какво да направя. Страшно много исках да съм с него, но знаех и че не е редно. В крайна сметка реших, че ще изживея тази така копняна любов, въпреки всичко но най лошото от всичко това е че реших да скрия това от леля, тъй като тя никога нямаше да одобри. И така започнах един таен романс, бях толкова щастлива, летях в облаците и целият свят беше пъстър и цветен. Имахме си наше място, там той ме прегръщаше и целуваше нежно. Обичах очите му, усмивката му, начина по който говореше, обичах го силно. След това започнахме да се виждаме и нощем. Той прескачаше през мрежата и идваше при мен на втория етаж, където спях. Говорехме, смеехме се и след това той си тръгваше. Щом свърши лятото аз, леля и сестра ми се преместихме да живеемв град на средно разстояние от ссело. Въпреки това връзката ни продължи. Шест месеца крих това, докато един ден сама не признах на леля. Тя естествено се разочарова, скара се със съседите, а аз за наказание три месеца не си отидох на село. Това беше мъчение да не го виждам, но и това преживяхме и отново не се отказахме един от друг, макар и да знаех че не е редно. Така продължихме цели три години. Леля постепенно си възвърна доверието към мен и две лета под редпрекарахме на село. Миналото лято, дори между нас се случи между нас нещо за което той беше изключително търпелив през тези две години. Отдадох му частица от себе си и вечер тайно в летните нощите отново си взимаше от нея, както и аз от него. И това лято мина, той отиде да работи в чужбина, а аз пък си се върнах обратно. Този път осем месеца не се видяхме. Чуваме се по телефона, пишехме. Спомена ми че вече си е купил и къща и че очаква един ден да живеем заедно в нея. Радвах се за него, тъй като това му беше една от мечтите и той с упорит труд я осъществи. Но вече виждах, че връзката ни няма бъдеще. Лъжите все повече ми тежаха, имах и желание и след завършването си да следвам, а той нямаше да ме дочака. Всяка вечер се разкъсвах между любовта ми към него и дълга ми към жената която ми подаде ръка в един от най -тежките моменти в живота ни. И тогава взех решение, че всеки трябва да продължи по своя път, колкото и да боли. Точно преди два дни се разделихме, когато се видяхме и за първи път след този дълъг период. Той ми показа и къщата, с ентусиазъм говореше какво и как ще направи за да я подобри, а аз гледах тъжно и сърце не ми даваше да го раня. Но от другастрана знаех, че това е най-правилното решение, защото понякога колкото и да си приличаме с един човек идва момент в който виждаме както различията, така и гледната точка. Точно преди всеки да поеме по пътя си, той обви ръце около главата ми, целувайки ме по челото. После си тръгна, лунната светлина осветяваше сълзите ми които говореха вместо мен. Това е моята история от тук на сетне ще започна на чисто. Не споменах, че имаше и момент в който той ми изневери, но това няма да го помня като част от всичко което изживях с това момче... Много от вас може да кажат че живота е пред мен, но първият трепет, първата любов с никоя друга не ще бъде заменена. Дали съм взела правилното решение вие ще кажете, но това което аз разбрах, че любовта може да те възвиси, но примесена с лъжи никога не оцелява...!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 1 месец hash: 98726938f8

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Дали си взела правилно решение - само съдбата ще каже. Но щом помниш това момче само с добро, въпреки всичко, е, това е била една чиста, млада любов. Вероятно ще я изпиташ пак, намирайки друг, но кой знае - след години пътищата ви може да се съберат отново. Успех и само напред, мило момиче. -Тера

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: 73bcfcee9f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Мило момиче, не ти е лесна съдбата. Добре, че леля ти се грижи за вас. Според мен ти си взела правилното решение, още повече, че той ти е изневерил. Учи, следвай мечтите си... Ако той толкова държи на теб ще те чака. Но по принцип ранните връзки тядко завървШват добре. Просто хората порастват и се променят.. Запази хубавия спомен за него и това, което ви се еслучило...

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: 18f181cdbb

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Здравей, историята е много трогателна. Може би той ти е бил пратен, за да видиш, че въпреки мъката в живота има и много красиви моменти, които заслужаваш да изпиташ. Любовта ти е дала сили да се бориш за мечтите си. Той е сбъднал една от своите, сега е твой ред. Продължи смело, а каквото и които са в съдбата ти, няма как да изгубиш. Успех!

 

...

горе^

преди: 7 години, 1 месец hash: 83781bf548

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Щом така си почувствала и усетила нещата, значи решението ти е правилно. Животът е пред теб и ще видиш, че първата любов не е най-важната. Най-важната е последната. Човекът, с когото останеш цял живот. Дай си време, извлечи поуките от тази връзка и в един момент неусетно ще продължиш напред. :) Ж28

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: bd1565a90d

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Само аз ли не разбрах, защо късаш с него, щом и двамата се обичате? Пак може да учиш - не е нужно да те чака. Има задочно обучение. Аз учих редовно в един град и живеех с момче в друг град. Има ли желание, наместват се нещата. Какво общо има леля ти? Все някога трябва да се отделите и всеки да поеме живота си. Според цял живот ще мислиш за това момче и ще съжаляваш за пропуснатата възможност да бъдеш щастлива.

 

...