Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз не виждам основателна причина да се разделиш с този мъж. А и както ти самата го описваш, изглежда свестен и това, че ти се сторило, че бил по - студен или нещо от сорта, съвсем не е причина да оставиш децата един вид без баща...
И какво ще направиш, ще го зарежеш и ще останеш сама и ще ти е по - трудно, или пък ще намериш друг, който не е никакъв на децата ти... помисли преди да действаш. Най - лошото е, че вече ти е минало през главата, сигурно ще го направиш, но аз те съветвам, недей, понякога хората остават заедно дори само в името на децата...

7.   Глупости, каква лигла, какви 5 лева. Авторката сама се справя с всичко. За какво й е мъжът до нея? За украса? Естествено е, че след като почти нищо не ви свързва, освен деца, не си струва да сте заедно. Но това не означава, че ако решите да се развеждате, трябва да се хвърляте в нов брак. А това, че сте на 40, не значи че е време за пенсия... Нов мъж, нов късмет.
Всъщност, кавото и да решите, ви желая успех.

8.   Браво на Н7.

9.   Избрала си си мъж, когото да водиш за носа, правила си това през целия ви брачен живот, а сега не ти харесва такъв. Не можеш да го виниш за това.

А на въпроса - бих те посъветвала да изчакаш. Щом имаш задръжки относно другия мъж, значи има причина, дори да не можеш да я определиш в момента. А той иска ли да живеете заедно? С децата ти?

10.   , , Немога да го забравя вече 4 години''. Прочети тази история, там жената е била на твоето място и е избрала другя човек, като е мислела, че е влюбена, а сега отново си иска мъжа. Извода: Мисли на време, за да не съжаляваш после. Според мен опитай да направиш нещо за да се оправят нещата със съпруга ти, говори с него за това. Пробвайте, пък ако не стане се разделете. Но не прави прибързани решения. Mery Jane

11.   Номер 6, ти чуваш ли се, бе, човек? !? Ще останат заедно в името на децата.. еми те децата вече знаят и ако нямат нищо против, какво тогава. А" понякога" е хората се разделят в името на децата. Децата разбират всичко, макар и възрастните да не го знаят. Като седите заедно и децата ви гледат като някакви съквартиранти, добре ли ще им е!? На 13-14 стана същото с майка ми. 2 години седя с него след това, заради мен. А аз исках да се разделят, щях пак да ги обичам, но майка ми щеше да е щастлива, а баща ми.. и той след време. Стана така, че най-накрая се разделиха, но другия мъж на майка ми вече отдавна си беше заминал, а баща ми случайно се запозна с някаква. Сега вече съм на 19. Баща ми и майка ми са приятели. Майка ми си намери мъж, омъжена е. Баща още не, но скоро се нядвам. Новата жена на баща ми и майка ми се разбират отлично, а тя дори ми е вече като втора майка. За всички нещата се наредиха повече от добре. Съветвам те - разведи се : ) Малко вероятно е да останеш близка с мъжа ти, по-точно да се сближите, ноо.. не се знае. А по-добре ли ще е е ако изпуснеш някой мъж за теб, в" името на детето" .

12.   до №9 - Така е, права си, цял живот го водя за носа, но ти какво би направила ако на въпрос - как ще платим тока този месец? ти отговарят всеки път с - ами да го спрат, като нямаме пари няма да плащаме! Намирам пари назаем - плащам, когато той вземе заплата му напомням, че имам заем за този ток, а той ми отговоря - ааааа, аз заеми не съм правил, оправяй се! Нали съм правила всичко за да не се чувстват децата лишени от нещо! Трябваше ли и аз да свия ръце и да се предам, само защото на него така му харесва да живее?
до №10 - не съм мислила за брак с този човек. може би за съвместен живот на първо време, но не и за брак. А що се отнася до това дали той би живял с мен и децата ми, голямата ми дъщеря работи и живее при приятеля си, а той би приел синът ми и би се грижил за него, говорили сме за това доста пъти.
До №11 - Прочетох историята. Разбирам за какво ми намекваш, че може би е просто моментно влюбване. Но не. Не сме от месец-два заедно, този мъж прекарваше с мен денонощия в интернет, докато съпругът ми си търсеше късмета навън. Аз знам за доста от недостатъците му, но въпреки тях го обикнах. Пък и честно казано, понякога си мисля, че му загубих доста време. Той е сам отдавна, може би е чакал и се е надявал тайно, но благородно, за да не става причина той за раздялата ни и не ми е намеквал дори да се разведа. Мисля си, че ако остана при мъжа си ще го предам по някакъв начин. За да съм по ясна ще ви кажа с две думи - в момента избирам, дали да остана майка на мъжа си до края на живота си, или да живея като жена колкото ми е писано с другият.

13.   Аз съм номер 4 до авторката: Ти проблеми знаеш ли какво са? Или ми се струва че май незнаеш ....има жени които даже и такива мъже нямат ... ти просто не го оценяваш достатъчно звучиш като умряла за ... дане казвам.

14.   е номер 4 ти ако си имала само такива мъже дето са ти създавали само проблеми и си решила че ще си супержена или някой ще ти каже евала като ги търпиш трябва да ти кажа че много бъркаш! има хора които се борят за щастието си и знаят как да го направат! успех авторке! тая явно е хейтър или не е виждала мъж досега и и е криво че твоя не я иска хихиххихи

15.   Номер 9 съм.
Пак казвам - ти си го избрала такъв. Не вини него за своя избор.

Когато имам дилема и се колебая в избора между две възможности, правя оня списък - с плюсовете и минусите. Осмислянето и визуализацията им върху листа, дават по-ясна представа за ситуацията и решението почти винаги излиза само. Защо не опиташ?

16.   Не мога да ти дам съвет, но ще ти кажа, че аз също бях женена за мъж с подобен характер. Разведох се с него, въпреки че нито ми е изневерявал, нито аз имах друг мъж към когото да изпитвам чувства. Просто не можех да издържам да имам две деца, в крайна сметка едно съм родила...

Предпочитам да остана сама известно време, но да потърся човек, който ще ме направи наистина щастлива, а не бих могла да го направя, докато съм още обвързана, защото съм моногамна до мозъка на костите си. Така че, това е моета история.

От тогава насам имах една неколкомесечна връзка, която вече приключи, а с бившия ми мъж се разбираме повече от прекрасно и понеже няма изневери и предателства, детето ни се чувства повече от добре, защото родителите му са винаги там за него.

Само ще кажа, че ти твоите деца почти си ги отгледала и сега е време да се почувстваш и ти жена, не само майка. Не мисля, че сигурността на познатото и навикът са най-доброто в този живот, има много повече и на 40 е време да се гребе от него с пълни шепи. Искрено пожелавам на авторката да събере сили и да избере Живота, а не простото съществуване.

П. П. Според мен другия мъж просто не иска да се меси в съпружеските ви отношения, но тайно желае да избереш него. Обаче няма да се опитва да ти влияе, може би и защото иска да види дали чувствата ти към него са истински - а това става ясно не от изречени думи, а чрез предприети действия!

17.   до н 4. имало жени дето и такива мъже нямали, има и такива дето ги пребиват и пак си стоят, това ознчава ли че всички трябва да сме като тях. я се стегни малко, всеки сам си решава, щом не е щастлива що да не се разведе, ти ли ще учиш жена на 40 какво са проблеми. всеки е различен и сам си решава какво е проблем за него и какво да прави с живота си.

18.   Според мен трябва да преосмислиш чувствата на другия мъж.
Под привидното ''не искам да се меся'' може да стои страх от ангажиране и поемане на отговорност за жена и чужди деца. Не иска човекът усложенения-това е! Иска лекото и да не е сам-толкова! Колко по-лесно е да поддържаш връзка с омъжена жена, използвайки я само за секс!
Жено, отовори си очите, връстничка си ми- и в моя живот е една каша... , но с опита, който имам усещам, че този другият не си струва. Това не е сериозен човек... Ако той искаше друг брак или съжителство, щеше да си търси необвързана по Интернет! Бъди сигурна!
А той, драгият, се е насочил към теб, за да си има алиби -''имаш семейство, мъж'', как така ще ги разваля''. Това, според теб, истински чувства ли са? За мен не. Светът би обърнал, за да бъде с теб...
Удобна си му така- омъжена, с деца!
Ти компенсираш годините липсваща любов и щастие с него, влагаш повече, влагаш надежда, чувства... Ние сме такива, жените- влюбваме се, искаме чувства... Той търси удобство и НЕангажираща връзка.
Отстрани е ясно като бял ден, нямам претенции да съм психолог, и не съм, но така мисля. Съветвам те да му зададеш директно въпрос защо е ''избрал'' теб, а не една изцяло неагажирана жена(разведена, вдовица и т. н.. ). Чуй отговора му-той ще каже много... Попитай го после как вижда бъдещето ви...
И най-важното-ОТИДИ НА ПСИХОЛОГ! Ако трябва дори- в друг град, но аз съм сигурна, че един професионалист ще види проблема ти в дълбочина, ще ти даде ценни съвети... Мъжът ти сика те те върне-това е най-ценното. Да, знам противен ти е вече- не е късно да преодолетте кризата двамата, да отидете двамата на семеен косултатнт, той да преоцени поведението си.

Аз съм За любовта и ако другият те подкрепяше, за да си с него и щастлива-ОК, но той бяга от отговорност. Не искал да е причината той... Хе-хе, та той вече е ''разровил огъня'' в семейното огнище, развод няма само на хартия, а в теб е буря от емоции - уви, умело те заблуждава... Съжалявам, но е така.
Според мен трябва да:
1. Отидеш на разговор с психолог;
2. Да прекратиш връзката с другия и да намерите начин двамата със съпруга ти да си дадете липсващото.
защото докато в теб я има тази липса на обич, на щастие, ти ще си нещастна и неудовлетворена- няма да прекратиш връзката с разведения, но няма и да си напълно щастлива;

Моля те, послушай ме- знам какво ти липсва, но не го търсиш и на доброто място.

19.   Най- смисления коментар БРАВО номер 18 ЕВАЛА!!!!

20.   от авторката до №4 - Извини ме, ако не съм права, но в коментарите ти виждам само омраза към жените които не живеят като робини на мъжете си. Не даваш съвет, а злобееш и ако питаш мен ти май имаш по-сериозен проблем от моя. Търси му решение, а не учи другите на покорност.
до №16 - Аз също съм моногамна и за мен тази крачка беше голяма, но след като той се отдели напълно от мен, вече не се чувствах обвързана с него. Отдавна живеем само като съквартиранти и докато се преструвахме поне че се мислим един за друг съм отказвала всякакви предложения от други мъже, но сега остана един съсипан брак, валиден само на хартия. Това не може да ме задължи да му бъда вярна повече. Благодаря за съвета и подкрепата!
до №18 - Много се замислих над коментара ти. Точно това исках, абсолютно трезво разсъждение, погледнато от страната на човек, който е безпристрастен. За много неща се съгласявам с теб, но се чудя, ако прекратя връзката си с другия мъж, а в последствие моят ми се порадва месец два и пак тръгне да търси нови хоризонти, тогава какво да правя? ! Освен това ти си много права за едно, аз вече не го понасям физически, опитах, но мисля че само се унижих с това. Докато мислех за него като за единственият го боготворях, но сега вече ми е трудно да го приема. Независимо от факта, че той е много по-привлекателен от мъжа с когото бях, другият освен секс ми показа какво е нежност и разбиране, което при моят си липсва по рождение явно. Предполагам, че ако остана да живея с него, то ще бъде както досега, само като съквартиранти и" заради децата" . Защото аз вече не изпитвам нищо към него, освен съжаление... Може би наистина трябва да потърся съвет от психолог.

21.   Добре де какво по-точно трябва да те държи при мъжа ти? Не правите любов, той си излиза с приятели, оставя проблемите на теб - явно не печели кой знае колко, децата са големи. А колкото до това, че от омъжена жена се търси само неангажиращ секс - зави си от случая и може много да се спори по въпроса.
Според мен проблемът не е дали да останеш при съпруга, а до колко приятеля ти е сириозен и при положение, че е свободен как вижда връзката ви в бъдеще?
Животът е труден, стресирани сме и според мен единствено любовта, положителните емоции могат да ни мотивират да оцеляваме и продължаваме напред. Така, че ако материалното положение не е пречка по-добре е да не си с мъжа си, защото незнам как се гледате и си говорите, когато и ти и той знаете за страничните си връзки.

22.   Аз имах подобна дилема в своя животитя продължи няколко години. Без да споделям подробности, ще кажа, че след 10 годишен брак трябваше да избирам между личното си щастие като жена и стремежът да имам нормално семейство в името на децата. В крайна сметка се опитах да намеря философско решение-златната среда. Аз имам връзка, която е дискретна, с човек, когото познавам добре и на когото мога да разчитам, че няма да застраши семейните ми отношения. А семейството функционира нормално, отношенията в него са приятелски, децата имат спокойна среда. Аз самата никога няма да спра да мечтая да мога да отдам умът, чувствата и тялото си на един единствен човек, но досега това не е било възможно. Никой не встъпва в брак с намерение да изневерява, обикновено преливаме от идеали за реки от мед и масло и вечно щастие, но е факт, че продължителният емоционален и сексуален глад засягат всички аспекти на живота ни.
Помисли за този вариант, изисква се много добра организация, но когато работи добре - всички са облагодетелствани.

23.   Здравеи от мен Искам да ти кажа нещо което е адски важно и което непременно трябва да запониш. Всеки човек си има сьдба по точно казано това означава че всичко в нашия живот е предначертано вече е написано дали ще се случи или не дали ще постигнем нещо или не и ние за огромно мое съжаление по никакъв ньчин не може да спрем хода на събитията да се опитаме да променим съдбата си както на нас ни се иска да привлечем това което ние силно искаме или обратното да отбласнем нещо което не искаме да ни се случва и да присъства в нашия живот Нещата не зависят от нас не са под наш контрол казвам го от личен опит ние сме просто като едни актьори на един филм който се прожектира филмът е нашия живот от нас просто се иска да изиграем ролята която ни е отредено да изиграем С една дума сценарият не зависи от нас. Най добре е човек да се примири със съдбата си и с това което му е отредено примирението е най доброто лекарство.. Повярваи ми аз също искам да съм някоя известна и успяла фолкпевица обаче не съм. С една дума не се обвинавай за нищо което смяташ да предприемеш занапред ако случаино сбъркаш да кажем събираш се с другия мъж после сажалиш затова решение примерно той не се държи добре с теб карате се не се разбирате третирате като слугиня и ако в деистителност се окаже че не е толкова мил колкото изглежда а подозирам че може би е така ако минусите му са повече от плюсовете не се обвинявай така е трябвало да стане съдбата ти е била такава трябвало е да преминеш през това да го преживееш било е необходимо като преживяване да ти се случи да присъства в живота ти А и нали знаеш има една поговорка не греши този които нищо не прави Ако обаче решиш да отанеш със съпруга си и да имаш паралелна връзка и с другия маж тоест да тъчеш на два стана не знам доколко би успяла да издържиш на напрежението да си на две места да се разкъсваш между двама мъже вниманието ти ще е раздвоено. Задай си въпроса би ли успяла да се справиш със ситуацията ще издържиш ли повярвай ми няма да ти е никак лесно Искам да се замислиш върху следното нещо въпросния мъж не иска ти да се разделяш с мъжа си защото го е страх да не го обвиниш след време за решението си с една дума поне според мен той бяга от отговорност Как може да казва такива неща мисля си че той трябва да е до теб независимо как ще постъпиш да те подкрепя а не да се оправдава като малко дете както е в твоя случаи Искам да ти кажа и друго нещо не се страхувай да направиш голяма крачка когато се налага не можеш да преодолееш пропастта с два малки скока Ако решиш все пак да си с втория маж и след време решиш да се върнеш при първия и те е страх че вече той няма да те иска както и да ти вярва добре така е трябвало да стане но има и втори развой на ситуацията да те приеме отново да си дадете втори шанс да ти прости без да те обвинява и укорява за това че си избрала другия пред него и си го напуснала в краина сметка всеки греши хора сме. Та ако мажат ти постъпи така значи безкраино те обича държи на теб и ще означава че наистина не си си загубила времето десет години. Тъй като ще означава че е достатъчно силен характер да забрави за случилото се и да е отново с теб въпреки всичко. Доколкото разбирам от писмото ти ти искаш и вълка сит и агнето цяло обаче това не винаги се получьва казах ти съдба

24.   Без да чета историята ти казвам да се разведеш.Щом веднъж си опряла до този въпрос нещата са в канафката.

26.   Колкото и да се чувстваш на кръстопът поне си признай че това е гениалното ти време няма да коментирам защо го казвам ти просто го знаеш най добре въпреки че не си на ясно пред неизвестното бъдеще
но мисълта ми е друга осъзнавала ли си че на бившият ти мъж му е трябвало лична свобода и пространство а не че те е отхвърлил

27.   Здравейте, сега попаднах на разказа Ви.
Искам да благодаря, че имате смелост да споделите и сте открита в такъв момент от живота си.
Много жени стигат до проблема, и то в години, които трябва да вземат важни и бързи решения за най-важната част -семейният живот и личното щастие.
Аз съм на възраст приблизителна до вашата и от 4 години и повече имам подобен проблем. Брак с мъж, който не е научен или не е пожелал да се научи какво е да имаш истинско семейство и какво е да споделяш отговорности. От друга страна имах възможността да се запозная с друг мъжки екземпляр, който е добър манипулатор стимулиран от опита му с предишни недоброжелателни жени. Много бих искала да коментирате отново и да ми разкажете, все пак какво предпочетохте и накъде поехте в живота и да споделите онова, което мъдростта и опита са дали отражение след всичко.
Моята картина е следната. През живота си никога не съм имала истинско семейство. Нямах опора или пример в семейството и близките ми. Може би това доведе и ужаса и кошмара, който изживявам и имам крещяща нужда от хора, като Вас да са до мен. Хора, които са минали ужаса и не се страхуват да говорят за него. Омъжих се за човек, който смятах за добър.
След, като вложих целия си ентусиазъм в това да съм добра съпруга и майка някак си се изгубих. Намерих се, когато детето ни поотрасна. Имах повече време и си дадох сметка за някои неща. Не стана така както
си представях по-рано. Правих много компромиси, защото така съветваха други, но чувството беше по-силно от мен, че хората в семейството ми са щастливи, но не и аз.
Тогава ден след ден логиката вземаше превес и тя ми подсказа, че съмненията ми може би са основателни. Успоредно със съмненията ми животът ми доведе и другия човек, той само доказа правилната посока и ми даде нова. Показа ми други пътища и отвори сетивата ми, че мога да търся и собственото си щастие. Не съм изпадала в крайности, но исках да опитам. Сега съм на кръстопът: 1 път да се разведа да си взема детето= трудности и нерадостен живот за детето, 2 път да се разведа да оставя детето на баща си = вина, че няма да съм до детето, 3 път да се разведа и да отида при другия= съмнения за истинските намерения на другия, 4 път Има ли път към щастието? Какъв е той? Колко и какво ще ми струва?
Въпросът ми е видовете избор, които прави една жена в подобна ситуация до какво водят? Финалът е какъвто си го изберем подсъзнателно, но това задоволява ли ни накрая или каквото и да изберем плащаме с лихви?
Това означава ли, че нямаме избор?

28.   Здравейте. За мен вече няма значение, но ще ви отговоря и дано ви бъда полезна с това. Реших да остана с мъжа си и прекратих връзката с другия мъж. Както казваше една позната "Съжаление винаги има. В единия случай защото си го направил, в другия - защото не си. " И избор винаги има. Въпроса е, че понякога правилния избор не е това, което всъщност желаем. Изминаха две години от както приключих връзката си с другия и не е минал и ден в който да не ми е тежко от това. Въпреки това продължавам да си налагам да забравя и да продължа живота такъв, какъвто го избрах. Това е първият и единствен път в който постъпвам въпреки себе си и желанията си. При всички случаи нямаше да мине без жертви. В единият случай, ако бях угодила на себе си, имаше голяма вероятност да накарам децата си да страдат за баща им, него - заради децата и може би и заради мен, родителите ни, сигурна съм че и тях ще ги боли малко или много. Приятели, познати... всички свързани с нас хора, които трябва да изберат единия за сметка на другия. В другия случай, жертвите бяха само две - аз и може би той. Не знам дали постъпих правилно спрямо него, и всеки ден, всяка сутрин със ставането си мисля дано е добре и щастлив. Това е избора който направих аз. Въпреки, че знам, че след 10 години децата ми няма да са с нас, родителите ни също вероятно. Никой никога няма да каже - тя го направи за да ни е добре на нас, а не на нея. Реших, че нямам право моето щастие да бъде причина за нечие нещастие. И не просто нечие, а нещастието на хора, които са важни за мен. Това е.

29.   Важната дума тук е "правилният" избор, и за да останем достойни хора, той е само един. Достойният човек не зарязва каруцата си насред пътя. Поздравления за авторката. Децата след 10 години няма да са при нас, но междувременно майка им ги е научила (децата се учат не от думи, а от пример), че за нея има нещо по-важно от самата нея - това са децата й -научила ги е на себеотрицание и любов. С това тя им е дала шанс да станат пълноценни хора и след време да могат да бъдат щастливи.

30.   Дали авторката ще разкаже след 4 години какво е сега в живота й?