Прекалено вкопчване
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 1776 пъти
Здравейте! Имам проблем в любовните отношения, който не знам как да разреша и който вече много ми пречи. Не знам какво да правя и какво правя грешно, но сценарият се повтори за трети път и нямам сили за повече. По принцип трудно си харесвам някой, но когато харесам някой е много силно- непрекъснато мисля за него, представям си какви биха били отношенията ни и т. н. Само че и трите пъти се влюбвам- ако може да се нарече влюбване в хора, които нямат този интерес към мен изглежда. Защото да търсят ме, но някакси си личи че не съм им толкова важна. По принцип се смятам за човек разумен и здраво стъпил на земята и не си правя излишни илюзии. Тоест ако харесам някой, търся го и виждам че няма отговор от другата страна, не настоявам, отдръпвам се, оставям човека да намери това, което търси, след като не го намира в мен. И смятам че така е редно и за двата пола. Тоест привърженичка съм на тезата, че насила хубост не става. Дотук добре, само че какво става с моите чувства и мисли - ами седя, мисля за човека, не мога да го забравя, имам силно привличане към него. Колкото и да си налагам, че не трябва да мисля за него, то си става от само себе си. И така минават 2-3 години в които съм сама, защото не мога да си насоча вниманието към друг, докато постепенно тия чувства и привличане не заглъхнат от само себе си. Аз сама не мога да ги спра. Първият път беше като бях на 22-3 и изгубих сигурно 2 години в мечти за дадения човек. То и той ми даваше напразни надежди де, и в трите случая са ми давали някакви надежди, които малко или много са подхранвали това да продължи. Само че вече се изморих и смятам, че това не е редно. Не е редно аз да седя сама и да мисля за някой, докато той сигурно си има жени и си гледа живота, а аз чакам да ми премине увлечението. Като сметна съм изгубила
6-7 години в мечтания дето не са се осъществили. Сега вече усещам как последното 3 годишно увлечение започва да ми минава, но има друг проблем. Вече ме е страх изобщо да харесам някой за да не се повтори същото- интерес от моя страна, а от тяхна не и пак аз да си седя сама и да не мога да преборя тези чувства. Не знам какво да правя, но това много ми пречи и го считам за голям проблем. Не мога да срещна човек с който всичко да е взаимно и нещата да си станат естествено както е нормално. Иначе ходя по срещи, не съм седнала вкъщи търся други хора, но не се получава, мислите ми са обзети само от този към който имам привличане. При последния случай изпитах много голямо доверие и хармония към човека, ама май пак само аз го изпитах, просто няма отговор на моите чувства. Уж ме харесват, канят ме на срещи, комплименти, но дотам. Като характер си имам и позитивните и негативните страни като всеки човек, но дори познавайки не толкова привлекателни и позитивни хора по характер пак са си намерили някой с който имат взаимност. Изобщо имам чувството, че всеки си е намерил някой, само аз като прокажена бленувам за несподелени любови. И само да спомена, ако някой сметне, че харесвам някакви недостижими идеали- не, съвсем обикновени мъже, първият даже доста хора биха го сметнали за леко грозноват.
Не знам това някаква прокоба ли е какво. На 29 съм ако е важно и искам сериозна връзка, семейство, но с това не знам как ще се случи. Има ли други като мен и можете ли да ми кажете защо така се получава. Аз си поемам моята отговорност, че може в мен да е проблема, но не знам как да го разреша, ако имате някакви идеи ще съм ви благодарна да споделите.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 1 месец hash: 9d68efdee8

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Има, има... Същата история, но съм мъж и съм на 34... Как все такива си ги харесвам - питай ме, нямам идея. Нямам решение на тази ситуация, само надежда следващата със следващата да са взаимни симпатиите.

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: 320bac1946

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, И аз съм като теб и в момента през главата ми минават всякакви мисли... дали ще намеря някоя която да е също толкова привързана към мен? Дали пък не отблъсквам всички точно с това вкопчване и прекалено внимание? Все си мисля че ще се радвам и едва ли не ще съм поласкан ако видя че отсреща има такива чувства, но изглежда не при всеки е така. Относно мъжете - дали са красиви или не няма такова значение, но какъв тип мъже са? Къде ги срещаш? Ако излизаш на срещи с хора, които те спират на улицата с тъпи свалки или в някоя дискотека не очаквай нещо кой знае какво... М27

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: c03827a3dc

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Здравей! Проблема ти е, че попадаш на мъже, които са обвързани или имат интимна връзка с някоя друга жена, която се явява проблем за сериозна връзка. Когато един мъж е в сериозна връзка и търси интимна с друга жена, това е по-лесно за него. Но когато има интимна връзка и му се появява кандидатка за сериозна приятелка, тогава ще е проблем за него да не нарани егото си, като остави първата. Ефекта с двете дини под мишница. Тази с която се вижда само за секс, ще го напада постоянно заради такава, като теб, която иска сериозни неща от него. Съвета ми е, когато попаднеш в обкръжение на потенциален мъж, който би могъл да ти стане сериозен приятел, първо да се увериш, той обвързан ли е, имали някаква жена около живота му и ако е свободен, може да действаш! Как може да провериш дали е обвързан, като му зададеш въпроси "С кой е бил на море миналото лято? ; С кой ходи на дискотека? ; Какво прави през свободното си време? ; Да разгледаш веднага след разговора фейсбук профила му и ако е зает не предприемай нищо повече. Всъщност може да загаднеш за себеси, като направиш деликатен комплимент и оставиш нещата до тук. Ако те потърси, значи е решил сметките си с бившите и е готов за теб. Ако не те потърси, значи нищо не може да правиш с този човек. Останалия съвет ми е да се поддържаш винаги с измита, сресана и поддържана коса. Лъскава. Слагай леко грим, малко бижута, обличай се така да подчертаваш женствените форми в теб, парфюмирай се, играй си с косата често, когато си на публично място. Поръчвай си коктейли и ги дръж близко до себес си, като ги придържаш с ръка. Много вероятно е от някъде да ти излезе късмета, като те провокират с непринуден разговор, коктейла хубав ли е, често ли посещаваш това заведение. Маркирай си едно две заведения и ги посещавал често. Взимай някоя приятелка с теб, по възможност да не е толкова привлекателна и ще станеш забелижима! На последно място, ще се убедиш с времето, колко много хора са обвързани по един начин или друг и колко неангажираните са по-малко. Стреми се постоянно да си във връзка, дори за кратко, но да си!

 

...

горе^

преди: 7 години, 1 месец hash: 9ef3b7b9a3

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Няма начин да, няма начин. М85

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: bb09eb88a8

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Голяма грешка правиш, че отделяш чак толкова много време на драматизирането от несполуката. Правилно си се насочила, че "насила хубост не става", но защо толкова внимание отделяш на самосъжалението? Аз правих същите грешки като теб, докато животът не ме научи, че никой нито ще ти благодари за това, че си била отдадена на някой (независимо дали се е получило, или не между вас), нито пък ще ти върне дори нищожна част от загубеното във вайкане време... На 31 години съм, тоест горе-долу на твоята възраст, така че прекрасно те разбирам. Аз така дълго преживявах една разпаднала се моя връзка, в която бяхме заедно близо 6 години. На мен ми трябваше повече от година, за да успея да погледна на жена пак по онзи специален начин, а през това време бившата ми съумя да си намери нов приятел, да се омъжи за него, че и дете да му роди. И кой спечели от моята драматизация на нещата? Е, аз със сигурност не съм... След това имах втора дълга връзка, която също преживявах повече от 1 година след нейното разпадане, а през това време жената, от раздялата с която още се възстановявах смени няколко гаджета, а към днешна дата е щастлива, макар и самотна майка. Какъв извод си направих ли? Ами, колкото по-малко се преживяват минали и заминали неща, толкова по-добре за теб. На 31 години съм, а още съм на никъде в личния си живот, точно защото губих цели години в напълно излишно вглъбяване в неща, които са можели да се случат, ама не са. Към днешна дата съм станал доста по-обран в емоциите си. Ако си харесам дадена жена, но по една или друга причина не се получи - веднага се насочвам към следващата, без да губя излишно време. Уверя ли се, че всичко е приключило, или пък няма никакъв шанс да се получи каквото и да било - веднага се преминава към следващата. Запомни - никой с нищо не ти е длъжен, и никой няма да те обезщети по някакъв начин за пропиляното време, нерви, емоции и т. н. С други думи - ако не се получи, просто опитай с друг по възможно най-бързия начин, защото животът е прекалено кратък, а ти на 29 години нямаш особено време да драматизираш по 2-3 години всеки твой любовен неуспех. И като за финал - не го мисли чак толкова много това със семейството и децата, защото това някак си започва да те поглъща и хората, с които се срещат го забелязват и се отдръпват от теб, защото изглеждаш отчаяна. Това също го научих от собствен, горчив опит. Излизай по срещи без особени очаквания, просто с идеята да си изкараш добре, пък ако има симпатия и се получат нещата, тогава още по-добре. Не си го поставяй като фикс-идея, защото това може само да ти навреди. Успех ти пожелавам! Дано да ти се получат нещата! :)

 

...