Птица в златна клетка /и богатите също плачат - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (73391)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16236)
 Секс и интимност (9104)
 Тинейджърски (17213)
 Семейство (3358)
 Здраве (6043)
 Спорт и красота (3245)
 На работното място (1275)
 Образование (3815)
 В чужбина (813)
 Наркотици и алкохол (768)
 Измислени истории (670)
 Проза, литература (1178)
 Други (9602)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Птица в златна клетка /и богатите също плачат
преди: 2 месеца, 11 дни, прочетена 938 пъти
Здравейте!
Ще се постарая накратко да споделя пред уважаемата аудитория какво ме мъчи. Аз съм на 25 г. живея във втория по големина град имам 9 годишна връзка, която от известно време според мен е на път да приключи. Бих искала да помоля за съвет /мнение, търпя и критика :) Пропуснах да спомена, че той ми е първа любов и никога не съм била с друг човек освен с него и не съм му изневерявала нито съм давала поводи да ме ревнува. Принципно не съм от хората които обичат да излизат често хубава, здрава млада жена съм предстои ми дипломиране както се казва най-хубавото те първа ми предстои, но само едно не разбирам защо не съм щастлива? ..! През тези девет години ние се виждахме един-два пъти седмично, защото той работи извън града и няма време... както се казва няамме време дори да се скараме. Със сигурност знам, че не ми изневерява защото съм добре запозната с неговата особа и ако има нещо обезпокоително го бих доловила на момента. Проблема се състои в това, че ми предложи брак преди 4г а още не сме сключили брак. Грижи се за мен не мога да кажа на бялото черно! Внимателен е към мен, разбран човек е обаче родителите му твърде много се бъркат в личния ни живот като двойка. Аз много ги уважавам и ценя дори една идея повече от своите собствени /поради лични причини. За тези 9г сме ходили заедно на почивка 2 пъти и то с родителите му сами се сещате, че това е единствения момент, в който бихме могли да бъдем насаме и да общуваме един с друг свободно нямам предвид само правенето на любов. От 9 месеца живея в дома му с родителите му с баба му и дядо му до скоро при нас беше и другата му баба, която много обичах и помагах в грижите за нея но за жалост на скоро ни напусна :( той съвсем се успокои от това че съм му вярна че държа на него и забрави че любовта трябва да се подхранва, защото с времето еднообразието убива връзката между двама души. Мислех, че е заради това че постоянно работи но и сега като живея с него пак е същото. Мен ме радват простичките неща за празник да ми подари цвете ако ще от градината да бъде няма значение да ми каже една мила дума да ме заведе спонтанно на разходка, но уви и това не се случва. Ще ви кажа как минава ежедневието и на двама ни. Сутрин ставаме рано след сутрешен тоалет закуска се захващаме да работим/аз работя наравно с него за да му помагам, по обед се прибираме да се нахраним и да си починем малко над вечер отново работим. Работното време приключва от 30 до към 21-21:30h къпане вечеря и заспиваме. През почивни дни никъде не ходим, за празници, годишнини, рожденни дни и др поводи никъде не ходим. Не ми забранява да излизам, но аз искам да правим нещо заедно извън работата. Допускам, че мнозина от вас биха ме упрекнали за този пост и ще ги разбера, но въпреки че съм задоволена финансово и, че имам пълната свобода аз не се чувствам щастлива поради простата причина че аз не искам да си купувам вещи за да запълват празнината от любимия човек. Не искам местата з акоито съм си мечтала да посетя, неща които съм искала да правя да ги правя с приятели искам да споделям с моят любим човек и любов и тъга заедно да преодоляваме страховете си и всичко останало. Пропуснах д акажа, че излизанията ни се свеждат до пазаруване в града в големите хипер маркети и току виж се излъгал д аидем на кино и то ако аз много се размрънкам... ами на мен ми писна да си кажа честно живеем заедно а сякаш сме двама души които те първа започват да се срещат. Казва ми много те обичам, ти си ми всичко и т, н да и аз го обичам, но и не смея да кажа как се чувствам защото съм го казвала неколкократно и без резултат! Дори съм се разстройвала пред него и пак нищо казва ми ами аз съм скучен съжалявам. Не ми е проблем това да работя мъжка работа, да живея извън града аз не се вълнувам от половинчати неща аз съм човек който здраво е стъпил на земята. Ако това да искам да прекарам ако шете един ден с любимия си човек и да вървя на прав участък без цел без посока е егоизъм, каприз, добре нека е така! Толкова ли много искам.... имам кандидати но аз не отвръщам по никакъв начин. Сватбата ни трябваше да се състои тази година през летните месеци, но тук отново неговото семейство както споменах по-горе се намеси и в последния момент всичко се отложи за догодина.... от две години сме решили че ше си направим бебе... но и това не се случи все нещо става и се отлага или сватба, или новия ни дом или дете. Толкова бях отчаяна, че ходих при две врачки и двете ми казаха едно и също, че ще се разделя с този човек защото няма да съм щастлива с него. А аз реално не желая да се разделяме много го и уважавам като човек преди всичко. Иска ми се да ме посъветвате как да постъпя дали да дам шанс още да запазим взаимоотношенията си или да се прибера у дома в града и да остана сама пък дано тогава се осъзнае малко и да се възвърне тръпката във връзката ни. Та ние дори не правим секс като хората стаята ни от двете страни е заобиколена от роднините мунадявам се да ме разберете правилно и да не ме помислите за някоя развратница :D но това са съвсем нормални взаимоотношения между влюбени и любовния тни живот е под всякаква критика... той просто много зависим от родителите си и те са го нагърбили с ужасно много задължения. Да родителите са на първо място не оспорвам това но те го третират като дете та майака му дори не ми дава да му сготвя да му изпера дрехите, той ен може да си намери чорапите без тя да ми ги донесе или да каже къде са. Правила съм му забележка, че е нелепо да се демонстрира подобно поведение пред бъдещата ти жена той не реагира изобщо. Чувствам се страшно объркана и не знам как да постъпя... наистина не знам...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 8 дни
hash: 73cc2ed42e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Написваш на един лист като списък нещата, които искаш да промениш и да постигнете като семейство. Даваш му го и казваш, ако не стартира изпълнението, ще го напуснеш. Разберете, че само любов никога не е достатъчна!!!

 
  ...
преди: 2 месеца, 8 дни
hash: 7809ef8728
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Не е никак малко време тая връзка и да няма развитие, колкото и да му е удобно. Аз съм бил винаги на принципа "всеки да си знае къщата и гледа семейството". С тези съвместни съжителства може и да си мислиш че връзката е изчерпана, а може и за 9 години и да е, щом няма изграден самостоятелен дом, семейство, деца... и както много пъти съм писал тук, ако чустваш че нещо се е счупило колкото и да го лепиш си остава счупено.

 
  ...
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: 53a75969e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   От авторката :
Ще последвам съвета Ви дано даде някакъв резултат :)

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: af4d9e005e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Излизай повече моето момиче.
Живота не чака никой. Твоят човек явно така ще си я кара с техните... Ти гледай за себе си и за вашите отношения.
Поотдалечи се, започни да имаш свой живот.
Ако усети разликата му обесни за постоянно отлагащите се във времето моменти.
Ако се промени добре ако не прецени си сама.

 
  ...
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: 5c72c846d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Първо се отделите в една къща 3 поколения няма да стане. Второ имате пари не разбирам къде той работи извън града, връща се... тотално се обърках. Дойде ли детето с толкова роднини ще развалини отношенията съвсем. Не очаквай романтични епизоди като по филмите, но е добре да за живеете отделно, кажи че искаш да отидете само двамата някъде. Много ти е объркан разказа, каква е тази работа, ядете почиват е е после пак до 9 вечерта. Освен това се консултирайте с гинеколог от специализирана клиника 2 г. опити за бебе и ако не става до 1 се прави принципно консултация.

 
  ...


...
преди: 2 месеца, 5 дни
hash: 53a75969e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   От авторката :
Живеем заедно с него от почти година. За тези години сме се виждали рядко както вече споменах. По-рано нямаше как да заживеем заедно заради работата му която се намира извън града /на село. Аз се преместих за да сме заедно повече време но макар и да живее. Заедно аз имам чувството че нищо не се. Променило рядко излизаме на разходка на кино... споменавайки часовете имах предвид че става е рано работим до към 21 h. Относно бебето все си казваме че ще опита е да си направим дете и все когато искаме и сме готови нешо се случва и не се получава или на мен ми се налага да пътувам или съм болна или нешо се някой близък не е наред или просто все нешо се случва и не става момента просто си минава... мои приятелки и майка ми ми казват че няма да съм щастлива с този човек и че щом досега Нишо не се е получило значи не е моят човек и че трябва повече да излизам да общувам с представители на силния пол вместо да се опитвам да бъда някой който всъщност не съм. Чувствам се страшно объркана но основното нешо което ме безпокои душевно е това че не прекарване време заедно дори живеейки заедно ната са същите... като казвам не прави. Нишо заедно приемайте го буквално дори един път в месеца не ме води на кино ако щете да поизлезе. Да се поразходим... даже утре най-после ще идем на кино и то не за друго а защото трябва да оправя някаква документация и като закапкнс родителите му... Нишо против нямам да дойдат и те приятна ми е компанията им но не остава е насаме.... когато поискам да гледаме филм все казва ме е уморен, за излизане и дума не може да става защото ставал рано и искал да си почине.... мнозина биха ме упрекнали тази пък какво иска човека работи да и задоволява капризите! Но там е работата че аз нямам капризи които да може да задоволи материално. Единственото което искам от него от нашата връзка няма Нишо общо с пари, вещи и пр. Разбирам ме работи много свидетел съм на това но това което ме притеснява е че с това еднообразие липса на внимание в нашето ежедневие превръща връзката ни в навик нешо което не желая защото държа на него, на двама ни... има моменти ви които сядаме да вечеряме и нямаме за какво да си говорим! Аз винаги съм считала че в една връзка двамата партньори трябва да са преди всичко приятели и след това любовници а не от любовници да се превръщат в приятели сякаш той просто е свикнал с мен... поне така мисля аз... наистина не желая да бъда погрешно разбира с но както вече споменах това ми е единствената връзка която съм имала и не знам как да постъпя и това ме тормози много....

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker