Да се боря ли? Да я оставя ли?
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 2411 пъти
Историята е следната, мъж на 22 години съм, и на края на от 5-годишна връзка. Вече бившата ми приятелка е година по-малка. Както се досещате заедно бяхме още от училище, но не в едно и също. Имали сме и хубави и лоши моменти, разделяли сме се и сме се събирали. Тук идва и голямото "но". Този път нещата не са точно като до сега. Пораснахме, започнахме следвания в университети, които обаче са в различни държави и това разстояние се оказва по-голяма пречка отколкото съм подозирал. Карахме се повече от обичайното, но се виждахме редовно, въпреки разстоянието, и през това време всичко си беше сякаш все още сме в училищните години и не сме на хиляди километри един от друг. И така всичко изглеждаше наред до преди около месец, когато тя поиска да се разделим. Не мисля че има друг, но ако трябва да съм реалист не го и изключвам. До момента все още нямам обяснение какво я накара да вземе това решение, освен това което ми каза, а именно че и липсвала "искрата". Нормално е нещата да не са както са били в началото, особено когато връзката е толкова дълга и при такива обстоятелства. Наясно съм и че шанса връзки започнали в гимназията да продължат вечно е невероятно нисък, особено пък и ако са първите такива.
Тя поиска да останем приятели и горе-долу такива са ни отношенията в момента. Пишем си от време на време, в повечето случаи тя поема инициативата, понякога аз, за да не я оставя с впечатлението че съм я забравил, но само до там, а аз искам повече, искам това което бяхме години наред. Смея да твърдя, че я обичам (искри, пеперудки и така нататък), и винаги съм го показвал и доказвал, винаги съм искал просто усмивката и, но не мога да отрека и че искам аз да съм човека, който се крие зад нея.
Постоянно мисля за нея, независимо какво правя, но така стигам и до мисълта че вече не сме заедно, а това ме кара да се чувствам сякаш нещо от мен липсва и е заместено от празнина.
От една страна времето лекува и макар да трябва много, някой ден ще мине, няма да я забравя, но поне това състояние ще мине. От друга страна щом искрата може да загасне, то може и да се разпали отново, и това ми дава някаква надежда.

Бих се борил със зъби и нокти за нея, стига да знам че има шанс да се съберем. Но сигналите, които получавам са смесени и ако не като гадже, то искам да я задържа поне като приятелка, което също ще загубя ако я притисна, а тя не иска да е с мен.

Въпросите ми са няколко: Да се боря ли? Да я оставя ли? От това, което разказах смятате ли че имам шанс? Независимо от позицията, как и защо? Някой бил ли е в подобна ситуация да сподели опит?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 29 дни hash: 99653d026d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здрасти, Щом тя е поела инициативата за раздялата, има шанс да я отблъснеш ако си настоятелен. Бих те посъветвал по-скоро да й дадеш малко въздух. Дръж се добре с нея, когато говорите, може да вмъкваш "случайно" и ваши общи спомени, когато сте били щастливи, но но не прекалявай, за да не я накараш да се чувства притисната. Ако връзката ви все още има някакво бъдеще, тя ще се върне сама при теб. Виждам, че си готин човек и оттук следва, че би трябвало да държи на теб. С времето ще започне да забравя лошите емоции, които все пак няма как да не сте имали, и да помни доброто. Стискам палци! :) М32

 

...

преди: 7 години, 29 дни hash: 35f1ea4694

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Бори се за нея... големи хора сте вече и трябва да намерите начин, въпреки разстоянието да сте заедно. Няма да е така цял живот, нали? Рано или късно ще има начин да сте неотлъчно задно. Опитай се да говориш с нея очи в очи, ако трябва кажи и всичко, както си го мислиш. Мисля си, че се е разделила с теб заради разстоянието. Сигурно е загубила надежда и си мисли, че връзката ви няма бъдеще. Както казах говори с нея лично, припомни и някакви ваши хубави спомени и най- важното- говори за общото ви бъдеще, докажи, че тази връзка може да продължи въпреки всичко!

 

...

преди: 7 години, 28 дни hash: 11b4fb259e

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Няма смисъл авторе, забравия... тя не се е наживяла(все пак толкова дърлга връзка), та тепърва тя ще види какво е живот и ще й хареса... ако искаш поне малко да я жегнеш-прави се че не ти пука и не й отговяряй веднага... излизай си с приятели снимай се качвай за да гледа тя, че си непукист(само това може да ти помогне-нищо друго! )

 

...

горе^

преди: 7 години, 27 дни hash: c7a570c580

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Кажи и това което написа на нас, то просто ми напълни сърцето наистина много хубави неща се написал тук ако и ги кажеш тя просто ще се влюби отново. Успех!

 

...

преди: 7 години, 23 дни hash: 31a594e112

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   От автора: Първо искам да благодаря за отговорите, като второ да допълня историята с новите неща. До №4, не би ли следвало за 5 години, че и повече, да го е разбрала до сега това, а има и още много неща, които просто не бяха толкова нужни в историята, но няма ли наистина да се почувства притисната, или може би обвинена? Относно снимките и непукизма, като цяло не съм особено активен в социалните мрежи и мисля че ще си проличи каква ми е идеята и не знам как ще бъде разтълкувана. Това което предприех като действие е най-близо може би до №1, опитвам да не и пиша, но вече спря и тя да го прави, което някак ме обезкуражава. В един от разговорите ни намекнах за наш спомен покрай една история, но не бе изобщо отразен, което също може да бъде тълкувано по много начини и вече не знам какво да си мисля.

 

...