 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Как да преодолея загубата на детето си?!
преди: 7 години, 15 дни, прочетена 2626 пъти
Здравейте, реших да излея болката си тук, защото искам историята ми да бъде прочетена от много хора, може би и от такива с история като моята. На 25 години съм, омъжена съм от 1 година. Загубих първото си дете 1 седмица след сватбата си. Бях в 7г. с. когато прокървих силно и изгубих новородената си радост. Отне ми доста време да се съвзема психически и да се отърся поне малко от болката. Една година по късно подновихме опитите и не след дълго видях отново двете чертички. Бяхме на седмото небе, вече нямахме търпение да се роди плод на нашата голяма любов, нашето детенце. Всичко беше чудесно докато преди 1 седмица, доктора съобщи че детето се развива много бавно и хормона чхг не се удвоява. Повторихме тестовете и прегледите няколко пъти, сменихме няколко лекари, но диагнозата беше една и съща. Спрях всякакви видове задържащи медикаменти и днес вече 3ти ден организма ми изхвърля бебето. 3-ти ден в който виждам как бебето ми пада и не мога да направя нищо. Всички казват "Добре е че се почистваш сама без лекарска намеса". Но никой не разбира болката от загубата ми. След първия аборт правих различни изследвания на хормоните пролактин, прогестерон и т. н. както и спермограма на съпруга ми. Всичко беше наред и нямаше причина за тревога при следващата бременност. Но ето, че Господ е отредил да преживея тази голяма загуба отново. Обичам съпруга си страшно много, заедно сме 6 години и от 1 вече женени. Искам да му родя дете, да бъдем щастливи, всеотдайни и добри родители. Но не знам как ще събера сили да опитам да забременея 3ти път. Не знам дали ще успея да преживея нещо такова още веднъж, вече нямам сили. Сега следват някакви по-сложни изследвания, но честно казано не мисля, че те ще променят нещо. Искам да забравя всичко, искам болката да спре поне за малко, искам тежестта в гърдите ми да изчезне, за бога искам да имам детенце.. Ще помоля, ако някой може да ми помогне със съвет или по какъвто и да е друг начин, да ми пише.. 679
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 15 дни hash: 3e32ece636 |
|
1. Хей, момиче, тези загуби трябца да те нахъсват да се бориш, а не да се предаваш! Ставаш, изтупваш се и продължаваш! Повярвай ми, след инвитро и ненарастващ чхг хормон, знам какво е ! Сега обаче след тежка бременност, кървене, непрекъснати контракции и прочие, след инвитро опита аз гушкам един сладък бебок! Заслужава си , да бъдеш силна заради мъника, който ще се появи в живота ти!
|
| преди: 7 години, 15 дни hash: d65432b2b4 |
|
2. Абе малко сирачета ли има?
|
| преди: 7 години, 15 дни hash: 84360f9fef |
|
3. Дaли не си резус фaктор негaтивен, a съпругът ти позитивен? Товa би обяснило aбортa и рaзвитието при вторaтa ти бременност. Aко е обрaтно мъж рф негaтивен, a женa позитивен, нямa проблем зa износвaне нa здрaво бебе, но женa с негaтивен рф... не приемa от позитивен без вaксинaтa.
|
| преди: 7 години, 14 дни hash: bf325ccd49 |
|
4. Няма да скрия, че докато четях редовете... ми се насълзяваха очите. Моят съвет е: Не мисли, не се притеснявай, защото това в главата е по-лошият проблем.
"Всяко зло за добро", но не го приемай за фикс идея, това с бебето, защото нищо няма да стане.
Като се успокоиш, като си гледаш развитието в професионален план и любовта, след това всичко си идва на място. БОГ е отредил, дали и кога ще имате деца.
|
| преди: 7 години, 14 дни hash: 4da481def4 |
|
5. Съжалявам за загубата ти. Аз също загубих бебенцето в 7 г. с. Оказа се, че е заради високи нива на ТСХ хормона (имам Хашимото), а преди това бях под влияние на негативни емоции и стрес. Гинеколожката ми каза, че е много важно ТСХ да е в норма, дори и без установено заболяване на щитовидната жлеза. Имало е случай на жена с 2 спонтанни аборта, изписали са и много малка доза Еутирокс и е родила здраво детенце. Възможно е по време на бременността организма да не може да навакса с хормона и да е необходима допълнителна доза.
|
...
| преди: 7 години, 14 дни hash: 35df607a14 |
|
6. Да не би случайно да си с отрицателна кръвна група, а мъжът ти с положителна? Баба и дядо са били така, и баба е губила няколко поредни бебета. Ако случаят е такъв, по време на бременноста се инжектират някакви вещества, които не позволяват да падне плода.
|
| преди: 7 години, 14 дни hash: c20cde2bde |
|
7. Здравей, съжалявам за загубата ти. Макар и да не съм минавал точно през същото нещо, съм преживявал нещо подобно.
Майка ми почина, когато бях на 13 години. В момента съм на 22 и мога да ти кажа, че поне според моя опит (вече почти 10 години по-късно), болката никога не отминава напълно. С времето намалява и се свиква, но никога няма да бъдеш същият човек като преди. Когато изгубиш близък човек е все едно губиш и част от самия себе си, която никога няма да се върне. Същото ми каза и моя приятелка, след като сестра й се самоуби. Каза, че се чувства буквално все едно е умряла и част от самата нея.
Това е реалността. В момента съм щастлив. Имам прекрасна приятелка и приятели, много съм близък с баща ми и си споделяме всичко, ученето и работата ми вървят и т. н. В забързаното ежедневие нямам много време да се замислям, но когато остана сам, емоциите ме удрят силно. Но какво да се прави, живота продължава. Болката не отминава напълно, но с времето става по-поносима, особено ако имаш готини хора, които те обичат около себе си. Успех и бъди силна!
|
| преди: 7 години, 14 дни hash: dad073b9aa |
|
8. Съжалявам за загубите ти, но се радвай че можеш да забременееш. Но не го оценяваш, а какво щеше да стане ако не можеш въобще, когато си в такова състояние няма как и бебето да се чувства добре в теб. При следваща бременост ти ще си кълбо от нерви и вече чертае какво лошо ще се случи. Мисля, че при теб извън тези ситуации има едно не приемане, животът ни поднася много трудности, и за да се справим трябва да се научим не се съпротивляваме а да приемаме нещата. Освен това от заглавието ти оставам с впечатление, за съвсем различно нещо. Това показва колко дълбоко и нереално дори приемаш нещата. Тежко е, но животът е пред теб. Аз не мога да забременея, дори не знам какво ме очаква на следващият преглед. Тежко ми е, но се опитвам да се държа.
|
| преди: 7 години, 14 дни hash: 54da3041b7 |
|
9. Номер 1 и ти ли имаше проблем с ненарастващо чхг? В крайна сметка успешно ли завърши бременността и как овладяхте положението? Съжалявам за директните въпроси, просто искам да се успокоя малко..
|
| преди: 7 години, 14 дни hash: ab4a9c11c2 |
|
10. Навярно съветът ми не е много рационален, но съм жена преживяла 4 аборта преди да роди здраво бебе. След първият аборт правихме тестове със съпруга, след втория още, след третия сигурно не остана какво да проверяваме. Болката беше неописуема, това няма защо да го описвам, изпитваш я в момента. След всички изследвания, показващи че няма причина да нямаме детенце и четвъртия аборт просто ми дойде до гуша. Писна ми да се страхувам, да плача, да ме боли, да съм несигурна, да ходя по лекари, да пия"профилактично" някакви лекарства. След четвъртия ми аборт честно казано не страдах толкова колкото се вбесих. Не знам на кой. Просто се ядосах на това защо се случва. Спрях абсолютно всякакви вредни храни, не близнах повече алкохол, нито употребих никакви тютюневи изделия (преди пушех пурети понякога). Започнах да спортувам. Тоест насочих се към здравословния начин на живот. По някое време забременях, но не си направих тест. Оставаха ми 4 месеца до профилактичния гинекологичен преглед, така че търпеливо си ги изчаках. Усещах промените в организма си, но не си правех тест упорито. Когато отидох на профилактичния потвърдихме бремеността. Започна се вайкане след толкова аборти как може да ида в петия месец на първи преглед, изобщо не отразих мненията на гинеколожката, желаеща да ме заточи в болницата и да ме буха с лекарства за задържане и други медикаменти. Изкарах си супер спокойна и нормална бременност без никави проблеми, родих в осмия месец, но пък детето ми поне се роди и е напълно здраво. Не знам дали е защото заживяхме здравословно с мъжа ми или защото не позволих да се влачим по болници или защото не позволих на страха от следваща загуба на дете да ме срине... но е факт, че вече съм майка. Може и никое от тези неща да не е било фактор, а да е бил чист късмет, но ти споделям при мен как се случи.
|
...
| преди: 7 години, 14 дни hash: 94322d8c8d |
|
11. Номер 3, приема, приема и още как. Аз съм с отрицателен.
Ваксината се слага в 7-ия месец и след раждането също(в БГ, в чужбина само в 7-ия май ми я сложиха) -имуноглобулин. Това предотвратява риска от увреждане при втората бременност, заради антителата които произвежда организма на майката. Но това не значи, че не може да забременее без ваксината. Ваксината се слага заради евентуално второ дете. При първото няма риск ако не е сложена.
А и жената е с отрицателен резус, трябва да са и я сложили след загубата на първото дете. Нодори и да не са, не това е проблема, че не може да го задържи.
Към авторката:
Опитай да мислиш позитивно дори и да ти е трудно и си представяй как един ден ще прегърнеш малкото си съкровище, след борбата и колко ще си сигурна че си е струвало всичко преживяно.
Чети тук, ако имаш време. Мечтите дават надежда, а вярата резултат.
http://dreamland-bg. com/index. php? PHPSESSID=pin7c8hmk9o3kh1c4hhrv9rd51&topic=330. 0
|
| преди: 7 години, 13 дни hash: d25f079bd7 |
|
12. Номер 10, съжалявам за случилото ти се. Коментара ти много ме укоражи, само че аз съм малко по-слаб характер, навярно няма да ми е много лесно просто да не се страхувам. Но въпреки това ще се опитам да постъпя като теб и да игнорирам болката и страха. Благодаря ти! от авторката!
|
| преди: 7 години, 11 дни hash: e5ef5b5edb |
|
13. Здравей, съжалявам за случилото се...
Изследвала ли си ТСХ и правен ли е преглед на щитовидната жлеза? Може от там да идват проблемите ти. Съветвам те да се прегледаш при ендокринолог!
|
| преди: 7 години, 10 дни hash: 73e0668501 |
|
14. Трябва да посещаваш такъв специалист, който да ти даде най-точна картина за причините, и съобразно с тях да си изградиш начин на поведение или лечение. Най-накратко, не се предавай! Животът е борба. Човек се надява, докато е жив. Старай се да си силна.
|
| преди: 7 години, 6 дни hash: 0acf608018 |
|
15. Аз преживях същото и знам как се чувстваш. Болката е голяма и само човек, който е минал през това може да разбере. Не се предавай и не се отчайвай. Млада си. Ще забременееш пак, ще имаш дете. Бъди сигурна и вярвай. Аз изследвания не правих, моят доктор така ме посъветва и му се доверих. Каза, че не било фатално и до трети неуспешен опит нямало нужда от изследвания. Слушай си доктора. Аз сама не се изчистих. правих кюртажи. Ето това вече е гадното щото си безсилен. Но може и да си чела информация. Това сега няма да го осмислиш. Приеми, че е за добро. Първо това не е бебе, то не е нищо още и организма сам отхвърля нездравите зародиши. Тоест процента да го отхвърли е много голям, когато усеща, че няма да се развие до здраво бебе. По-добре така отколкото цял живот да страдате, ако се роди болно. Аз забременявах веднага след кюртажите. Страшно много искахме дете и не се отказах. Износих го и го родих. Тръпнех докато не родих. Пожелавам ти много вяра, не се предавай!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
