Минаха години. Защо все още мисля за него?
преди: 7 години, 9 дни, прочетена 2439 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 19 години. Историята ми може да ви се стори леко детинска, но ви уверявам че е истинска и ще се опитам да я предам възможно най-малко объркващо. Предполагам, че ще се получи доста дълга.
Всичко започна в 8 клас, когато бях на 14. Нали се сещате, ново училище, нов клас. Там имаше едно момче. (да го наречем Ангел) Изключително умен и амбициозен, забавен, красив. Всички го харесваха. По принцип не обичам да се водя по останалите но аз също хлътнах здраво по него. Знам, че и той ме харесваше... Докато не реших да се откажа от него. Беше ме твърде срам. Ангел също беше доста срамежливо момче, за това така и нищо не се получи. Говорехме си в училище, той ме хвалеше, усмихваше ми се, гледаше ме, и аз гледах него. Но просто ми писна и се фокусирах върху други неща, които бяха по-важни за мен тогава. Разбира се, ако тогава той ми беше казал, че има чувства към мен, щях да скоча при него. Наистина изпитвах много силни чувства към него, бях направо обсебена (колкото и странно да звучи). През тази година се бях сближила с едно момиче, на което споделях за Ангел, но когато се отказах от него, разбира се тя се възползва... Тя беше по-смела от мен и му призна и те тръгнаха. Той сам каза, че чувствата му към нея са се породили след впоследствие след като са тръгнали, но пак, за тях се говореше много, издържаха около половин година. Тя го нарани изключително много и го заряза, не беше сериозна, искаше да го промени, защото той беше стеснителен и може би пасивен, а тя - доминантен характер, каквото иска - си го получава. Беше и егоистка, не ѝ пукаше за чувствата на хората. Мислех, че сме много близки приятелки, много ме нарани, че през цялото време криеше че има чувства към него, макар и всъщност това да беше и добра постъпка, аз също проявих егоизъм.
Както и да е, бях близка с най-добрия приятел на Ангел и за това разбрах колко всъщност чувствителен човек е той и колко голяма травма му остави така наречената моя приятелка.
Когато Ангел тръгна с приятелката ми аз просто се примирих, защото все пак се бях залъгала че съм се отказала и тръгнах с друг. След като и двамата бяхме зарязани от гаджетата си, отново започнахме да се харесваме. (това вече беше в 9 клас) Но отново срамът надделя и просто се примирих с това да получавам само погледите му и прекрасната му усмивка, а не него самия. Винаги съм смятала, че този човек си заслужава, че е прекрасен, не само защото е красив и харесван, или пък защото е умен, той е човек с характер и не е толкова пасивен и "безхарактерен". Обаче в 10 клас той се отпусна и сякаш почна да се променя, нямахме чувства защото се случиха някои неща с най-добрия му приятел и мен и Ангел просто не искаше да го нарани. (може и да е имал, но не съм много сигурна)
Не беше същия възпитан, внимателен, умен човек, а напротив, стана като всеки втори - отпуснат, шумен и лигав. Разбира се той си остана различен в моите очи и тогава чувствата ми към него се засилиха още повече. Но вече не бяха взаимни. Без съмнение имах шанс с него на няколко пъти и го изпуснах при всички пъти. Това ме накара да се обвинявам. Всъщност той ми пускаше толкова много намеци и знаци и аз просто трябваше да действам и да го притисна, както най-добрата ми приятелка направи тогава. (ние все още сме приятелки между другото)
Ако има значение, той е зодия Рак, просто съм чувала, че те са доста чувствителни зодии.
Съжалявам, че разказвам историята си толкова подорбно и някак бавно, но просто е трудна за описване и изпуснах доста подробности - но накратко, с този човек вече сме поели по различни пътища, винаги само с погледи, смях, усмивки и общуване чрез очен контакт. Само това получих за тези години. Е, и два пъти сме си държали ръцете, но това беше детска глупост.
Просто не мога да повярвам, че този човек най-вероятно в момента преследва мечтите си и напълно е забравил за мен и за това всъщност колко специални отношения сме имали (много по-специални неща сме имали от това което написах, но не искам да става толкова дълго), а аз още мисля за него. Той беше моя идеален човек, бях влюбена в него и... не мога да повярвам, но все още съм.
Тук не искам точно съвет, защото съм сигурна че дори и след 10 години все още ще се сещам за него, но по дяволите, как да си избия този човек от главата? В периода на училищните ни години заедно съм имала 2 връзки. Но дори те не успяха да ме накарат да забравя за Ангел, дори това да не беше целта. Искам просто да го забравя. Писна ми.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 8 дни hash: 940b089d04

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Просто още го обичаш. Опитай се да го забравиш, ако можеш. Той е тръгнал с друга, защото казваш, че си се фокусирала върху други неща. Аз също съм амбициозен и исках повече време преди за учене, а сега за работа и за развитие, но поставям любовта над други неща. Разбирам те, на 19 години си. Минала си през завършването на гимназия, което е труден и отговорен период, тогава си имала да учиш много, но другият човек трябва да е важен, да е колкото се може по-важен. Може би не те е обичал достатъчно, но може и ти да си го пренебрегвала тогава. Ако не те е искал така, ти нямаш вина. И сега няма да те иска, макар че още мислиш за него.

 

...

преди: 7 години, 8 дни hash: 8b5a57193f

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Най вероятно няма да го забравиш никога! И аз искам да забравя едно момиче от младежките си години, но годините си вървят ли вървят, а така и не я забравям. Станаха доста години-над 15!!! Ние поне ходихме малко, после тя ме остави заради друг, след което и аз тръгнах с друга. После тя остави новия си, и аз бях се разделил с новата, при което тя/старата/ започна да дава знаци, че отново иска да е с мен, но аз се направих на луд/инат/. В крайна сметка тя тръгна с друг и спря да ми говори, като дори започна да се прави, че не ме познава. От тогава сме се разминавали един път - правейки се на непознати! Та ние дори не стигнахме и до секс а все още ми е в главата и има моменти когато я сънувам, и се събуждам като ударен с мокър парцал:)Най накрая ще взема да се свържа с нея и да и кажа каквото остана неизказано, и да се свършва с мисленето, като не ми пука какво ще си помисли за мен. Първо ме оставя, после иска да се върне при мен и накрая аз съм виновен!!! Наскоро се замислих за някой бивши с които съм правил секс и първоначално дори не си спомних името на едната! Един въпрос към жените/момичетата/ -дали ме е намразила, или съм и станал безразличен, или и двете? Това ме тормози толкова години-май не съм добре с главата:)Знам си, че е детска исторя която си беше обречена, но мозъкът си идеализира и това е! Няко ако знае лекарство да казва, че вече ми омръзна:) Иска ми се и тя да се бори с такива мисли, но надали-аз съм глупакът:)

 

...

преди: 7 години, 8 дни hash: ae29f02259

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Към номер 2, може би наистина е започнала да те мрази, но има вероятност или да и е минало и да те е забравила, или пък да те помни с добро. Всичко е възможно и ако чувстваш, че е правилно, свържи се с нея и й кажи всичко. Към авторката, ами ти казваш че е зодия Рак, те са доста странни. Може би има неща които не ти е казал. Може би го е било срам или просто е бил съкрушен. Защо не го потърсиш?

 

...

горе^

преди: 7 години, 8 дни hash: 6a0c67e5ec

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Деца, избора дали да си живеете живота или да мислите за неща в миналото си е личен избор. Обикновено мисленето за миналото само ви прави нещастни. То си е като тест на който не си се представил така както си мислиш че можеш. Или го взимаш на ново за да си подобриш резултата, или се примиряваш с него и продължаваш с новите тестове. Естествено добре е да се има едно наум че повторното държане на теста не гарантира по-добър резултат. Та ако искаш и можеш да направиш нещо за да промениш това минало - направи го. Ако не, си го оставяй в миналото. Така или иначе няма да го забравиш, ама поне може да му махнеш ореола който си му сложила. От там нататък е по-лесно.

 

...

преди: 7 години, 7 дни hash: 8b5a57193f

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   До №2 Винаги съм бил реалист и затова ме дразнят тези мисли. Да, мечтаел съм си, но знам и винаги съм знаел, че е невъзможно отново да съм с нея, та това беше едно почти детско увлечение! Има как да се свържа с нея, но предполагам, че няма да ми отговори. Това са много години, кой знае какво ще си помисли за мен, че съм психопат. Е, има и малък процент вероятност да ми отговори, но тогава пък ме е страх да не се започне някоя кореспонденция, защото съм обвързан, а и тя също. Явно ще е най добре нищо да не предприемам.

 

...