Споделена история от Любов и изневяра |
Не мога да го забравя
преди: 7 години, 1 ден, прочетена 1547 пъти
Здравейте. Преди да ви разкажа моята история ще помоля да бъде публикувана, защото имам нужда от съвет.. Запознах се с едно момче преди 2 години и половина. Сега той е на 17 а аз на 14. Бяхме заедно цели 2 години. Разделяхме се, събирахме се после пак се разделяхме, после пак се събирахме и това нямаше край. Уж всеки път беше вече окончателно но накрая винаги ми пишеше.. Не издържаше без да ми пише. Но този път се безпокоя, че наистина това е края.. Скарахме се преди около месец и ако не е една моя приятелка да разбирам къде е, какво прави, с кого е и т. н до сега наистина да съм полудяла.. Скарахме се за някаква простотия. Защото го бях блокирала на базик. Той тогава беше до мен и ми спамеше и аз му казах"Защо си до мен и ми спамиш, бъгна ми телефона ще те блокирам"Той не се спря и аз наистина го блокирах. Падна ми батерията и му казах, че няма как да го отблокирам сега, защото няма от къде а когато си заредя телефона ще го отблокирам. Когато го отблокирах същата вечер ми писа и започна да се държи странно и да се заяжда. Каза ми" писна ти вече от мен нали викаш си как да се отърва от тоя.. " Аз му казах, че не е вярно и да престане но той не се спря. Накрая му пратих един палец и той каза "престани с тези палци кажи нещо не мълчи" Аз казах "дразня ли те" и той каза "незнам предполагам него да"Попитах кой него и той каза "ония дето бяхте заедно забравих как му беше името, той те обичаше и ти него мисля че така беше"(говореше за себе си)накрая пак почна да се заяжда и ми каза просто "Добре довиждане".. От тогава си каза, че няма да ми пише, защото бил голям инат. Писа на едно моя приятелка и почна да брои дните. Всеки ден и пишеше "здравей 2 -ри ден, здравей 3-ти ден, здравей 6-ти ден и т. н Един ден на мен ми писна и му писах, а той ми каза:Остави ме намира с една усмивка:) Никога до сега, ама никога не ми е казвал да го оставя намира. Карам моята приятелка всеки ден да му пише за да разбера нещо.... Но уви... Той казва :Незнам, намира си оправдания.. Не съм го виждала от 5-6 дена.. Последния път бях седнала на една ограда на едно училище, той случайно мина от там, погледна ме но не каза нищо.. И си тръгна. От тогава не съм го виждала.. Имам информация за него само от моята приятелка. Преди 2 дена аз я помолих да му звънне, защото ми беше домъчняло за него. Той я пита дали се виждам с Асен(едно момче което ме харесва, но аз не му обръщам внимание), а тя му отвърна, че не се виждам с него защото не го харесвам.. Той тогава и каза "Ще и пиша ако ми докажеш, че наистина и пука и държи на мен"Аз в същия ден и написах че ми пука за него и че искам да се сдобрим а той каза "Това не е достатачно, още малко и ще ми дойде оптимизма да и пиша. Ядосах се, но нищо не казах.. Вчера приятелката ми отново му звънна и го попита дали има намерение вече да ми пише а той каза че щял да си помисли, трябвало да си помисли, незнаел още.. Аз през това време бях излезнала с една друга приятелка и разказах.. Тя се ядоса, звънна му и му каза"Като толкова не ти пука за нея защо питаш дали излиза с друг, какво те интересува". Той и каза че не е казвал такова нещо, почнаха да се карат и сега ми е гадно че са скарани.. След 1-2 часа той писа на другата ми приятелка и тя го попита какво става.. Той и каза, че нищо нямало да стане, нямало смисъл, всеки да си вървял по пътя... Приятелката ми му каза"Не постъпвай така с нея, тя наистина те обича.. Поне си останете приятели"Той каза"Все тая ми е дали ще сме приятели или не"... Тя го пита дали му пука и той каза"50 на 50 други въпроси да имаш"? От думите му ми стана ясно че, вече е безразличен към мен и че наистина не му пука.. Последното което и каза той беше"Ще ме забрави, ще си намери друг сто процента, със сигурност ще хвърли око на Асен".. Тя тогава му каза"Е явно това беше края"и той каза"явно да".. От както сме се скарали се чувствам ужасно.. Незнам къде се намирам, плача с часове и незнам как трябва да постъпя.. Някои ми казват "остави го, щом прави така не си заслужава", други ми казват "звънни му и говорете очи в очи и се изяснете.. Незнам какво да правя... Не искам да го загубя.. Искам поне да си останем приятели но като му гледам реакцията виждам, че не му пука особено.. Моля ви кажете ми как да постъпя, защото ако не направя аз нещо той никога повече няма да ме потърси.. Познавам го.. и съм забелязала, че от известно време се занимава с едно друго момиче.. Не искам да се подминаваме по улиците и едно здрасти да не си казваме все едно не се познаваме.... По цял ден мисля само за него. Говоря на приятелките ми само за него.. Няма други теми за разговор... И на тях вече започна да им писва.. До някъде са прави, но се чувствам ужасно... Готова съм на ВСИЧКО за да си го върна... Дайте ми някакъв съвет. Извинявам се за правописните грешки и моля пак историята ми да бъде публикувана..
|
