Още го обичам - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (74100)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16426)
 Секс и интимност (9138)
 Тинейджърски (17300)
 Семейство (3402)
 Здраве (6126)
 Спорт и красота (3275)
 На работното място (1301)
 Образование (3880)
 В чужбина (831)
 Наркотици и алкохол (776)
 Измислени истории (671)
 Проза, литература (1192)
 Други (9712)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Още го обичам
преди: 2 месеца, 5 дни, прочетена 787 пъти
Здравейте. Предварително искам да благодаря на тези от вас, които ще си направят труда да изчетат моята история. Някъде между 20 и 23 съм, няма да казвам от къде съм. Моята история е следната. Преди 2 години се запознах с едно момче, по-малко с 2 години от мен. запозна ни обща приятелка.. Както и да е. Запознахме се. В него явно са се породили някакви чувства, а в мен не. Докато една вечер той не ми призна всичко. И реших да опитам с него, приятелки ме посъветваха същото. Периодът в който се запознахме и тръгнахме беше много кратък, изобщо всичко се случи адски бързо. Държеше се прекрасно-писанки до среднощ, писма, обяснения и така нататък, а аз милата съм в облаците, дори и да не съм влюбена, . Това продължи няколко месеца да кажем. След това дойде януари месец, сесийно време и всеки се прибра от където е за да учи. някъде около месец не го бях виждала, само веднъж два пъти като сме се засичали в града в който учим, като ходим по изпити и когато дойде за рождения ми ден в града, в който живея. Та в този един месец, в който не се бяхме виждали в мен явно се бяха породили някакви чувства. Просто бях свикнала със него, питах се постоянно къде е, с кого е, какво ли прави.... и в един момент започнах да си набивам разни филми как той ми изневерява, не ме обича повече, омръзнала съм му, с мен е от съжаление и така нататък. А той не ми даваше никакви поводи да ревнувам. не знам каква муха ми беше влязла в мозъка. Сесията мина, с него отново бяхме на едно и също място и осъзнах, че наистина съм влюбена в него и го обичам. Тогава почна страшното-ревност от моя страна за всичко-че си говори с тази или онази.... че излиза с тази или онази.... а той си е такъв че винаги повече се е разбирал с момичетата и има много приятелки момичета. Но в моята глава това изглеждаше по друг начин. Имало е случаи, където излизаме да се разхождаме и аз съм правила проблем за това, че неволно е погледнал някоя на улицата. Ревнувах без причина, сега разбирам колко е било грозно и смешно отстрани. Правех супер тъпите изкарвания, нямах му доверие, защото още от втория месец на връзката ни виждах че е някак охладнял към мен. Тази ревност ми провали хубавата връзка. Имало е и моменти в които предпочита да е при приятели отколкото със мен-било му важно да е сред хора... това така и не можах да го разбера... дали държи на мен и иска да е с другите за да е по-весело или просто вече не ме иска и не търси компанията ми. Тази моя ревност продължи няколко месеца, не беше нещо крайно, но и не беше нещо толкова малко, че да не се забележи и да не го подразни. Той търпеше, казваше ми да престана и че тия филми не са хубави, но аз си знаех своето. Дойде края на май месец.... отново сесия и всеки се прибра по родните места.... а и сезона беше започнал... ние с него отново бяхме разделени... образно казано... той в своя си град, за да работи, аз в моя... и така цяло лято. През юни беше горе-долу добре, усетих накъде отиват работите и се спрях с ревността... но май беше късно той да го види.... нали не си прекарвахме времето заедно... пишехме си, но не чух нито "обичам те" нито "липсваш ми" нито "кога ще се видим" или "ще дойда до... с колата да се видим". За кратко беше в болница и два пъти ходих да го виждам и един път се бяхме видели в града, в който учим като ходим по изпити. За лятото общо 3 пъти... и то по няма и един час. Това нормално ли е?? По писането му усещах как ми се изплъзва лека-полека. Нямаше го вече това ухажване, нито някакъв признак на любов към мен. През юли той претърпя леко произшествие с кола, слава богу нищо му нямаше, само колата беше пострадала. И от този ден нататък... всичко се промени... не си пишехме с дни.... ако му пишех или не ми отговаряше или почти не ме отразяваше. Беше ми казал да не му казвам колко ми липсва и колко го обичам. Исках да отида в неговия град, да го видя за малко поне, но вътрешно знаех, че той не иска това. А и ме беше страх как ще реагира като ме види. Изобщо не приличаше на връзка. той започна много да пие след тази малка катастрофа, отношението му към мен... просто беше никакво.... нямаше го... все едно гледаш коренно различен човек. Просто във всеки един момент в тогавашния период очаквах че той ще каже "Край, до тук бяхме! " Поведението му спрямо мен го издаваше. И до ден днешен не мога да си обясня само моята ревност ли беше причината да стане това нещо или просто е имало някой, който да му повлияе. Това лято беше най-ужасното.... да седиш по цял ден, да плачеш, да се притесняваш и да се чудиш, дали човека, когото обичаш те забравя или му липсваш. Дойде септември, с нетърпение чаках деня, в който ще го видя и ще го прегърна. Този ден чаках със смесени чувства.... радост.... страх, притеснение... много смесени емоции цяло лято бях чакала този ден... завърнахме се обратно в големия град. Още първата вечер ме заряза.... беше страшно, беше грозно.... не можех да повярвам.... молих му се, "Дай ми втори шанс" а той постоянно ми повтаряше "Как да ти дам втори шанс, като не те обичам" , не бях на себе си, обичах го, бях отчаяна, тъжна, изплашена. не исках да повярвам какво се случва, въпреки че знаех, че ще ме зареже. Бях осъзнала своите грешки през лятото.... бях мислила много... имах това време.... но беше късно. Момчето, което обичам, ме беше отписало. Не исках и не можех да повярвам. Онази вечер в която ме заряза никога няма да я забравя...
Най-трудно е на следващата сутрин, когато се събудиш и когато осъзнаеш, че този човек вече не е част от твоя живот. Последвалите месеци на раздяла бяха много трудни... гледах да се разсейвам, да съм с приятели... но отвътре бях а и продължавам да бъда-тъжна, безсилна, обезпокоена... още куп неща.... Той продължава да ми липсва и да го обичам.... но вече 9 месеца няма ни най-малък признак у него, че му липсвам и съжалява за това, което е направил. Не знам какво му се върти в главата. Той не е от хората, които показват чувствата си. Просто ми се искаше да знам какво си мисли. Просто ми се искаше нещата да се бяха развили по друг начин. Иска ми се да е със мен, защото аз не искам и не обичам никой друг, а само него, дори след тези месеци. Всички ми казват да го забравя, но ми е много трудно и няма кой да ме разбере, дори и приятелите ми. Не съм такава, която ще си каже "Спирам да го обичам" и това да стане, нямам бутон, който да натисна и чувствата ми да спрат. Тъжна съм, объркана съм, не знам какво да правя, . Ако ми беше дал този втори шанс, щях да му покажа нещо ново и по-добро от себе си. Не беше ли той човека, който в началото умираше за мен, а на мен не ми пукаше. той беше този, който първи тръгна към другия. Страшно е когато нещата се обърнат. Сега аз страдам а той като гледам си живее живота, защото снощи за втори път качва снимка с тази, с коята е бил преди мен. не знам какви са им отношенията. но го беше казал така преди "При бивши не се връщам, все едно да се изкъпя и да си сложа старите гащи". Моля ви, посъветвайте ме, нямам почти никакъв опит в любовта. не искам злобни коментари, просто искам съвет. И ако някой ми напише, че ЛЮБОВ С ЛЮБОВ СЕ ЗАБРАВЯ в моя случай не е така.... с един човек.. от два месеца имаме неангажираща връзка.... но аз нямам никакви чувства към него.... просто си е за развлечение и той го знае, въпреки, че виждам че ме харесва много и иска нещо сериозно... Виждам че човека е свестен, но пак за бившия си приятел си мисля и го обичам. Наистина мояь случай е неспасяем, в дупка съм. Знам, че има много по-лоши неща от моят случай, но просто съм тъжна., случи ми се нещо лошо и аз страдам и плача. Имам чувството, че откакто го няма, всичко пропада и нищо не ми се получава. Няма да забравя също така и деня, в който започна всичко между нас... ще го помня винаги! Най-страшното, ще дойде когато си хване нова приятелка, тогава вече ще е краят за мен, ще ми е трудно да гледам как прави с нея нещата, които е правил със мен. В началото си мислех и се чудех какво ще го правя и дали ми трябва изобщо връзка, а сега се чудя как да продължа без него. Имам нужда от него, не искам друг. откакто го няма, нямам желание за нищо, не мога да се зарадвам на нищо, не съм щастлива! Просто ми липсва и го обичам! Дано ме разберете. Благодаря на тези, които изчетоха дългата ми история!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 4 дни
hash: 3121c81708
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Лично силно много ме съмнява тоя момък някога въобще да те е обичал. Ама ти като си си го навила на акъла - си го идеализирала като неземния. По-скоро е бил неориентирано момче като сте се запознали. Защото единствената друга причина нормален мъж да има повече жени приятелки е, понеже е женкар. Не че е изключена, ама не ми прави такова впечатление.
Та само ти може да си помогнеш като го свалиш от пиедестала и му махнеш качества разни които си му преписвала с времето, с които той няма нищо общо.

 
  ...
преди: 2 месеца, 4 дни
hash: 2eb90dd11a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   По това, което разказваш , излиза, че ти само страдаш. Когато сте били заедно ти си страдала от ревност, после като сте се разделили пак страдаш от раздялата. Нито един момент не видях да си спокойна и щастлива. Такава връзка изобщо не ти трябва. Във връзката трябва да си щастлива , спокойна. А не раздирана ту от ревност, ту от мъка. с времето ще ти мине. Но обърни внимание каква си в личния си живот, какви са реакциите ти, какво оскаш от една връзка.

 
  ...
преди: 2 месеца, 4 дни
hash: 048da8afb9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Напълно те разбирам как се чувстваш. В момента и аз съм в подобна ситуация. Ако искаш можем да си пишем.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 3 дни
hash: 55cb964ac1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Потърси го.

 
  ...
преди: 2 месеца, 3 дни
hash: 89f4b1c365
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Здравей! Искам да ти кажа, че съм в същото състояние като теб. И при мен сега е така. Той ме отблъсна заради моята ревност. Слушай ме щом стигнеш дъното няма вече накъде освен нагоре. Вдигни си горе главата, усмихни се и ако го обичаш толкова не стой и гледай какво прави. Отиди при него и дa те отблъсква продължавай. Можеш!

 
  ...


...
преди: 2 месеца, 2 дни
hash: a889a3ddf9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Ще ти преразкажа историята ти от друга гледна точка. Появява се мъж, когото ти не забелязваш отначало. Мъжът те мисли за красива и почва да те ухажва. Поставя те на пиедестал, сваля ти звезди и на теб пак не ти пука много, много. В един момент ти става жал и решаваш, че е добър човек, който заслужава да получи своят шанс. И точно тук е най-най-най тънкия момент. Той получава теб-това, което е искал със седмици, месеци. Ти го имаш все още за даденост. Той е постигнал вече своята цел да бъде с теб и бавно спира с милите жестове и добрите приказки. Ти още го имаш за даденост. В един момент той решава, че няма повече смисъл да те омайва, все пак си вече негова и прекратява всякаква романтика. Тук на подсъзнателно ниво разбираш, че той не ти принадлежи, но само на подсъзнателно ниво. Така започва твоята ревност. Не търсиш вината в себе си, а в другите хора. Бавно, но сигурно го отблъскваш от себе си. Даваш си сметка, че го изпускаш и се вкопчваш още по-здраво, но в същото време виждаш, че и това не помага. В крайна сметка всичко приключва с вашата раздяла, където си допуснала още една грешка. Защо си се унижила? С този рев и молби завинаги си го отблъснала. Причините за страданието ти са две възможни: 1. Защото наистина го обичаш или 2. защото той е бил в краката ти и си мислиш, че там му е мястото. Истината е, че дори и да стане чудо и пак да сте заедно ще се разочароваш. Нищо няма да е същото. Той никога няма да се държи с теб като с кралица отново. Ще го забравиш с времето. Сега моят съвет е да си вземеш поука, даже няколко.
Първо - никога не си играй с чувствата на хората. Защото така е започнала връзката ви - ти си го разигравала. Помни, че всичко се връща.
Втори - няма такова нещо като даденост. И не го забравяй дори, когато всичко е розово. За всяко нещо в този живот трябва да се бориш.
Трето - никога, по никакъв повод не се подлагай на такова унижение (за вечерта на раздялата ви говоря). Винаги с високо вдигната глава. Като си останеш сама тогава можеш да плачеш.
Връзката ви е приключила окончателно. Приеми го. За такова развитие имат вина двама души - ти и той. Не си виновна само ти. Но по-добре намери грешките си и не ги допускай отново. И помни - всяко зло е за добро :)
И това ще мине. Успех и горе главата. Такива неща, за съжаление се случват постоянно. Всеки в даден момент е преживял любовно разочарование.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 17 дни
hash: f4519ee2cd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   От авторката
До номер 4: Бих го потърсила, ако виждах поне малко да му липсвам. Не ми пука че ще си потъпча достойнството, любовта ми към него е по-силна. Бих го потърсила ако ми даде сигнал че иска да бъдем отново заедно

 
  ...
преди: 1 месец, 17 дни
hash: f4519ee2cd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   От авторката
До номер 5:
Наистина много искам да се боря за него, но той сам си каза, че не ме обича а и не виждам да му липсвам. Искам да си го върна, , но се страхувам, че ако тръгна да го моля, ще ме отхвърли пак

 
  ...
преди: 1 месец, 17 дни
hash: f4519ee2cd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   От авторката
До номер 6
Благодаря за съветите ти, но аз не съм си играла с чувствата му. Просто в началото нямах нищо към него, след 2 месеца вече се бях влюбила. Исках да си пробвам късмета с него, нямах какво да губя

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 17 дни
hash: f4519ee2cd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Благодаря ви за съветите, Мили Хора! Единственото, което ми остава е да се надявам на чудо!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker