Споделена история от Любов и изневяра |
Луда или влюбена?
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 1476 пъти
Здравейте,
Направо започвам с моята история.
Преди една година се разделихме с обекта на моите чувства. Раздялата трудно приех. Няколко месеца след нея не поддържахме никаква връзка. През това време си писахме доста на най-различни теми, не като приятели не и като все още влюбени. Дойде момента, в който започнахме да излизаме двамата и да си пишем все по-често. Докато излизахме си говорихме как сме се чувствали след раздялата. Аз му казах, че трудно я приех, но и той беше искрен с мен и каза, че му е било добре и без мен. Както казах по-горе си писахме на най-различни теми и може би сте се зачудили защо написах НЕ КАТО ПРИЯТЕЛИ, НЕ И КАТО ВСЕ ОЩЕ ВЛЮБЕНИ. Ами аз си мислех, че все още има чувства към мен и иска да се съберем, но съм била заблудена, защото също ми каза, че през това време на писане е усещал, че си играе с мен и му е харесвало. Общо взето беше искрен до болка с мен. Усещах тази промяна в него, в държанието, в писането, в загрижеността му, в погледа му. Искаше всеки ден да излизаме. Вечерите искаше да стоим прегърнати. Все ме придърпваше до себе си и ме гушкаше. Има едно НО... Аз като че ли мислех, че все още си играе с мен и не му вярвах толкова и той го забелязваше и не му беше особено приятно от това. Интересното обаче е, че моите чувства не спряха и през тази една година нито един ден няма, в който не съм се питала как е... Бях щастлива, че нещата пак отиваха към връзка, но този път по-добра и по-щастлива, докато не дойде момента, в който се появиха едни конфликти между нас замесени и с други хора. Скарахме се. Спряхме да излизаме, но продължихме да си пишем. По писането усетих как отново се държи лекомислено. Спря и да се обажда. Дойде момента, в който и спря да пише. Продължаваме да се виждаме, ту ме поздравява ту не. Но освен поздрава, друго няма. Не можахме пак да станем двойка. Този човек ме промени към добро. С него израстнах. Оценявам колко беше искрен с мен през периода, в който излизахме. Наистина видях, че отново се влюби. Жалко обаче, че не опитахме отново като променени хора, като по-израстнали. Обедена съм, че му е писнало от драмите. На мен също... Не успях да му покажа, че и аз все още имам чувства и че искам тази любов с него. Сега ми е болно на душата. Имам чувството, че само аз видях истинската му същност. Другите казват само лоши неща за него, а аз виждам само доброто у него. Луда ли съм или влюбена в един истински човек? Този човек заслужава най-доброто и аз искам да му го дам, но как да го потърся след всичко? Нямам силите вече. Страдам за него, а най-лошото е че не знам дали ме забравя или си мисли за мен така, както и аз. Любовта е най-прекрасното нещо в живота. Ценете я и не я изпускайте. Дръжте я здраво.
Аз получух своя урок.
Благодаря, че останахте до края.
|
