Споделена история от Любов и изневяра |
Имам нужда от съвет
преди: 6 години, 10 месеца, прочетена 1418 пъти
Здравейте. Аз съм на 19 години, преди 2 години се запознах с едно момче с, което живеехме в един град, но на онзи период той работеше в чужбина. Беше на 21 години, никога преди не го бях засичала. Запознахме се по фейсбук. От начало не ми пукаше дали ще ме потърси, или не, но с течение на времето нещата доста се задълбочиха, въпреки виртуално. Един ден, той ми заяви, че вече си е в България, въпреки че аз го усещах. Още първата вечер той дойде при мен и се запозна с родителите ми и една моя приятелка. Бяхме заедно около 4-5 часа, от тогава нещата бяха, като приказка. Още на втори ден заживяхме заедно. Той ми беше първата сериозна връзка и първият интимен партньор. Имаше едно момиче за което бях чувала, че преди да замине е имало нещо между тях. Бях го питала, но той каза, че тя го е притеснявала, но това продължи дори и когато той вече беше с мен. Беше ме запознал с всичките му приятели, но не й с родителите му, което ми беше доста странно, понеже той познаваше всичките ми близки, дори неговите приятели идваха у нас. С течение на времето нещата започнаха да не вървят на добре, той се отдръпна от мен, започна да предпочита приятелите му пред мен и все повече оставаше да нощува в дома си. Започна да се държи зле с мен, започна да ме обижда. Разделихме се веднъж, след като на същата вечер отново се събрахме, но нищо не беше така, както в началото и след седмица, отново последва раздяла. След раздялата не спряхме да се виждаме, но пак си намирахме поводи да се караме. Докато един ден, в една дискотека същото момиче, което твърдеше, че го притеснява ме извика навън. Попита ме дали още има нещо между нас и от кога не сме се виждали насаме и аз и заявих, че все още се виждаме, тогава тя се обърна към мен и ми каза, че снощи са били заедно и това не е един единствен път, а системно. След това аз му писах, отидох в тях и нещата се оправиха, пак продължихме срещите си, криейки от началото от това момиче. Въпреки това аз преглътнах факта, че се е подиграл с мен, само защото го обичах ужасно много. Срещите обаче не продължиха дълго, след месец ние се скарахме, той дори ме блокира. Опитвах се по всякакъв начин да си го върна с изненади, стояла съм пред тях, чакайки го да се върне от работа само и само да се опитам да оправя нещата, за които не бях виновна. От раздялата ни мина вече година, а от срещите 5 месеца. До ден днешен не спирам да мисля за него, все още го обичам, но нито аз го търся, нито той мен. На ден се засичаме сигурно по 5 пъти и постоянно и двамата се гледаме, но не си говорим подминаваме се. Навсякъде се търсим с поглед. Какво да правя, как да постъпя? Благодаря Ви.. :)
|
