Много трудна ситуация
преди: 6 години, 10 месеца, прочетена 2336 пъти
Здравейте, момиче съм на 17 и имам нужда от съвет, защото съм в много трудна ситуация. Рядко пиша в такива форуми , но сега наистина имам нужда от помощ. Имам приятел от 3 години. В началото всичко беше много хубаво и летях в облаците от щастие, но много бързо се приземих след като разбрах суровата истина. От преди харесвах момчето, с което съм и бях много щастлива, докато не разбрах, че той има много лош порок, а именно алкохола!! Бях малка и нашите не ми даваха да излизам с него вечер понеже той беше и с 5 години по-голям от мен. Чакаше ме след училище и ме изпращаше до вкъщи, но в повечето случаи аз бях с с приятелката си. Имах една огромна мечта, която той ми осъществи и тя беше да имам кученце. Речено сторено.. Купи ми кученцето почти веднага. Но с течение на времето аз осъзнах, че той е не такъв какъвто изглежда.
Това че пиеше беше едно на ръка.. издребняваше и се държеше грубо, започна да ме обижда. Но аз си мълчах и преглъщах всичко с надеждата, че ще се промени. Един ден просто му казах, че не може постоянно да е пиян и да продължаваме така. Той ми обеща и каза, че ще се промени. Единственото, което направи е да спре пиенето, но грубият език си остана и аз тъпачката си мислех, че той полага усилия и, че ще се промени. Един ден едни негов приятел му звънна да отидем до тях да покажем кученцето на приятелката му. Отидохме и тогава в мен нещо се преобърна... чакайки той да се промени може би съм забравила, че съществуват и други мъже. Приятелят му беше супер лъчезарен, усмихнат.. приятелката му също. Както и да е прибрахме се и от този ден нататък този негов приятел започна постоянно да нахлува в мислите ми. Някак си се превърна в моя идеал за мъж. И до днес не мога да си обясня защо. Разбрах аз, че няма да станат работите нито приятелят ми се променяше (имаше няколко дни, през които се държеше по-нормално )мито аз спирах да мисля за приятелят му (който отгоре на всичко ми е трети братовчед.... каква ирония само). Знаех, че това което чувствам не е редно и не трябва, но не можех да спра да го правя и се чувствах виновна пред приятеля си. Един ден след поредния скандал аз му казах, че искам да сложим край на всичко. Тогава той започна да ме умолява дори се разплака пак започна да ми обяснява, че ще се промени, че този път щяло да бъде наистина.. Тогава той ме попита дали има някой друг и аз му казах ДА.. Дори му казах кой. Той не спираше да ме умолява и аз се чувствах все по - гузна. След дълъг разговор аз тъпачката пак му дадох шанс. От тогава той стана ще по зле всеки ден започна да ми натяква какво съм била направила какво съм му била причинила, каза ми, че ако бил някой друг на неговото място въобще нямало да ме търпи. Но понеже бях гузна си мълчах и преглъщах всичко. С течение на времето той започна да става все по -агресивен и ревнив. Правеше ми забележка за дължините на роклите ми, ако поздравя някое момче, което познавам той започваше да мрънка. Стигна до там, че, когато ходех повече от един път до магазина на ден започваше да ме обижда и да ми казва как любовника ми ме бил чакал там, че щял да ме хване къде ходя, а аз буквално никъде не ходех. Не одобрява приятелките ми не ми дава да излизам с тях да си пиша и с тях. Дори ми взе паролата на фейсбук. Нещата вървяха от лошо на по - лошо и всеки път, когато исках да се разделим той ми казваше, че щял да ми съсипе живота както аз съм съсипала неговият. Постоянно търси вината в мен и за всичко аз съм му виновна. Той почти никога не си признава грешките. Не през цялото време се държи така, но 90 % от държанието му е отвратително. И реша ли да му кажа нещо той постоянно се оправдаваше с приятеля си. Всеки път при който исках да се разделим или ме заплашваше или ме обвиняваше за приятеля си. Каза ми, че ако искам да се разделим да му кажа като човек и да се разделим без караници.. ДА, но това няма как да стане, защото той за всяко едно нещо обвинява мен и никога не ми вярва. Той мисли, че нямам собствено мнение, че гледам другите какво правили, а това са пълни глупости. Разсъждавам си прекалено трезво за годините си. Преди година той започна да се захласва по хазарта и всеки път когато му казвах, че това не е правилно и
не трябва да го прави започваха едни скандали, в които ми казваше, че аз съм била малка да не съм му давала на него акъл и постоянно се карахме. След като стана така както аз казах и потъна в дългове, разбра че съм била права и, че въобще не е трябвало да започва с това. Казах му да каже на техните и поне за това ме послуша. Каза им те не го приеха добре, загубиха доверието си към него, но въпреки всичко му върнаха всичките дългове до стотинка. Тогава той ми заяви, че аз не съм му била подкрепа и не съм го разбирала никога, другите момичета как подкрепяли приятелите си. И всеки път след нагрубяванията му аз се прибирах вкъщи и започвах да плача, плачех всяка вечер и се чудех какво ми се случва. Напоследък е много агресивен и ме нагрубява за най - малката дреболия. Например един път си наливах вода от каната и олях, бяхме в тях и той започна да ми вика как за нищо не ставам, как може да съм толкова проста и не мога да налея една чаша вода като хората. Съсипвах се чувствах се толкова унижена и стъпкана, че аз самата започнах да вярвам в думите, които ми казва. НЕ всеки път е такъв стига да правя това, което казва, а понякога просто е толкова усмихнат, е дори и аз не мога да го позная. От страни изглежда толкова добър човек всички много го харесват, но това е, защото не го познават. Започна да ми посяга и да ме хваща за гърлото и то за дреболии. След като майка му и баща му платиха всичките му дългове той не разполагаше с почти никакви пари и въпреки всичко продължи с хазарта, но този път с еврофутбола. Един ден дойде до нас и пак гледаше какви мачове да пуска, казах му да спре с това, защото пак няма да спечели нищо и нещата, ще станат по - зле мрънках му половин час за тези мачове и тогава той просто превъртя, разкрещя се и си тръгна. След това ми звънна и започна да е заяжда по телефона аз му заявих, че не искам да говоря с него нито пък да споря. Тога той ми каза да изляза пред нас, защото съм се била подиграваал с него и ако не изляза щал да влезе в нас и щял да ми даде да се разбера. Аз започнах да се страхувам от него и излязох и го видях по улицата той идваше.... бесен хвана ме за шията и започна да ме влачи по пътя беше късно и навън нямаше никой. До нас има една поляна заведе ме там и ме бутна на земята започна да ме псува да ме бута и да ме блъска, каза ми че ако стана щял да ме пребие. Аз бях в шок не знаех какво ми се случва никога не съм вярвала, че това може да ми се случи. Онази нощ изпитах такова унижение , което няма да го забравя докато съм жива.. Ръцете би вяха сини болеше ме и реброто явно при падането се бях ударила... Докато той викаше и повтаряше как съм го била съсипал ме караше да повтарям ''СЛУШАМ И ИЗПЪЛНЯВАМ '' докато той ми поставяше условия и ако не го направех започваше да ме стиска и блъска по земята. Тогава се чувствах най- унижената жена в света. Знаех, че не трябва да казвам нищо, за да не го разгневявам още повече и след като той си изкара яда върху мен ми каза да се прибирам и че ще говорим на следващия ден. АЗ се прибрах и направо се заключих в стаята си. Плаках цяла нощ и когато баба ми заспа влязох да се изкъпя. На следващия ден той не призна изцяло вината си, каза ми, че и аз съм имала вина, че той се държал така извини ми ''примоли ми се '' и аз тъпачката му простих. Псувните и обидите обаче не спираха. Започна работа и му се наложи да замине на обучение в друг град, идваше си само събота и неделя и тогава разбрах, че на мен ми е все едно дали той е тук или на край света. Бях претръпнала, понякога стояг и гледах в една точка с часове. Появи се една колежка, която е 10 години по - голяма от него женена е и дори има дете. Имала семейни проблеми и човека решил да и помогне. В продължение на почти месец той говореше постоянно по телефона с нея, дори и когато излизахме. На мен честно казано не ми е проблем, но реших да се държа малко като него, та поне осъзнае на мен какво ми е причинявал. Карахме се заради въпросната колежка, понеже той говори с нея и по телефона докато ние сме навън. Кажа ли му нещо за нея той започва да крещи казва ми да не му натяквам неща който вече са отминали (вече не говорят поне аз така знам.. ) Един ден нещо спорехме и аз му намекнах за разговорите с колежката му и тогава той побесня качи ме в колата си и започна да ме заплашва, удряше ме, а аз плачех думите които ми изричаше още кънтят в главата ми и никога няма да ги забравя. След като пак се поуспокои пак ми се извини, но този път му казах, че няма да позволя да се подиграва повече с мен, тогава той пак започна да ми крещи и да ми каза''Искаш да се разделим а какво искаш'' и ме гледаше като звяр.. Вече се страхувам от него не мога да живея така. През цялото това време съм преминавала и съм преживявала всичко сама нямам сили да споделя на никого това. Но знам че сама няма да мога затова ви моля за съвет. Тяхното и нашето семейство са приятели от дълги години и нашите много уважават приятели ми, страх ме е, че ако им кажа те ще развалят приятелството си заради нас. Просто не знам.. наистина
Моля ви кажете ми какво бих могла да направя и как да постъпя?
И може ли приятелят му да ме намрази след като разбере, е съм го харесвала?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 10 месеца hash: b1c2bb66c5

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Прочети всичко това на родителите си и ги помоли да ти помогнат да се разделиш с този човек, защото би могло да те пребие, ако го направиш без някои да те подкрепи. Ти си толкова малка, защо си позволила толкова много унижение и болка. Жени с деца се разделят за много по-малко и не се връщат назад. Лошото е, че вероятно всичко това те е травмирало достатъчно и не знам как доколко ще можеш да се освободиш психически. Иначе след онзи път вечерта е трябвало веднага да отидеш в полицията! Кой му дава право да се държи така с теб? Много съжалявам, надявам се да оцелееш и да намериш едно добро момче, с което да си щастлива, трудно е, но внимавай какво търсиш, защото често добрите момчета биват пренебрегвани и неинтересни. Желаят ти успех и не губи време, говори по-скоро с майка си първо, имаш спешна нужда от помощ. И надявам се да се вразумиш в избора си занапред, а също така и във верността. Намериш ли почтен човек, бъди вярна докрай.

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: 6a633c55e8

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Първо,защо си толкова глупава да разлайваш кучетата,без дори да имаш нещо общо с платоничната ти любов?И на 14 години си мислите ,че имате"връзки" Второ,какво чакаш -да започне да те бие ли ?Ако трябва,даже мисля е задължително,потърси помощ от баща ти ,ако приятелят ти прави проблем за раздялата.

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: 6a633c55e8

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Пропуснала съм блъскането на поляната-веднага трябва да го разкараш тоя психопат. Не знам дали следиш новините, но напоследък има убийства на млади момичета от ревност. Профила на твоя идиот напълно съвпада. Кажи на баща си всичко, което си написала тук.

 

...

горе^

преди: 6 години, 10 месеца hash: faf4450e77

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Кажи на родителите си как те тормози и повече не се виждай с него. Не му вдигай телефона, не му отговаряй. Та той може да те убие. Нито те обича, нито уважава. Защо си с него? Вълкът козината си мени, но нрава си -не. Той никога няма да се промени. Спри да си наивна и скъсай с него, каот кажи на родителите ти, че те бие и заплашва. И знай-една връзка не издържа без двамата взаимно да се уважават. Дори и да се обичат, ако липсва уважение, то връзката рано или късно се разпада. Или се превръща във война, както е при вас.

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: 0f3cc43330

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Ужaс! Този психопaт може дa те убие и вероятно някой път ще изпусне съвсем контрол и ще го нaпрaви! Той е опaсен зa обществото, трябвa дa бъде хоспитaлизирaн незaбaвно, но едвa ли! Нямa кaк и дa се нaдявaш дa му се случи нещо случaйно и дa си отпaдне естествено от животa, тaкивa не трябвa дa се рaждaт дори. Но ти се спaсявaй!!! Говори с родителите си, aко го ступa някое момче със сигурност ще се уплaши, тaкъв тип никогa не се изпрaвят срещу рaвни по силa, стрaхливи плъхове сa и зa товa сaмо жени нaпaдaт, въпреки че, aко попaдне нa мен ще го потрошa от бой, здрaвa кост нямa дa му остaвя. Подaй и жaлбa в полициятa, снимaй някой пристъп негов и го кaчи във фейсa и всички социaлни мрежи, некa го видим нa реaкциите нa мъже кaк ще отговори нещaстникa. Носa си нямa дa подaде нa вън от стрaх. Но говори веднaгa с родителите си-ВЕДНAГA!

 

...