Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Много съжалявам за ситуацията. Не знам дали да те надъхвам, че е възможна положителна развръзка. Твърде е възможно да направиш добро впечатление на родителското тяло и от там да настъпят благоприятни последици за всички Вас, НО не забравяй, че при евентуален съвместен живот и поколение ще трябва да определяте вероизповеданието им. Моите скромни наблюдения са, че това създава сериозно напрежение и конфликти не само между младите родители, но и между фамилиите. Ти сигурен ли си, че момичето ще застане зад теб? Т. е. приемаш ли, че любовта и отдадеността й към теб е достатъчно силна?

9.   Аз мисля, че ако сте наистина един за друг, ще се наредят нещата. Ако иска да е с теб-ще бъде.

10.   Здравей, честно казано разбирам родителите на приятелката ти. Обикновено повечето хора от турски произход, или определящи се като турци, не гледат с добро око и има огромно разделение с българите. На родителите ѝ(майка ѝ) вероятно изплува един не чак толкова хубав образ в съзнанието. Различната религия, реването за 500 години робство, са само две основни причини. Какво биха казали другите, роднините и т. н?
Ако всички турци/български турци/хора от турски произход, както и да ги наречеш тези живеещи в България, бяха като теб, вероятно не би имало никакъв проблем. Тоест, изглеждаш читав, грамотен и точен човек, поне доколкото може да си изгради човек образ за теб от една история. По същият начин и майка ѝ си е изградила "мнение" за теб. Ако наистина имаш добри намерения, сериозни, харесваш/обичаш това момиче, и си готов да направиш голямата крачка напред, ще ти се наложи бая зор да видиш, вероятно. Аз те съветвам да разбереш повече за родителите ѝ, и ако имаш възможност съвсем нормално и човешки да идеш и да поговориш с тях. Първо с баща ѝ, после и с майка ѝ. Не става дума те да ти разрешават да си с нея или не, най-малкото всеки е свободен да избира, а тя явно доста държи на семейството си и явно имат влияние над нея. Хората сме различни, знаеш... Та, просто кажи на хората какво искаш от нея, покажи, че си сериозен, точен и свестен човек, пък произхода ти няма значение и никой не го избира сам. И все пак ако бях на мястото на твоята приятелка, бих опитал да се разбера с родителите си, а не да се откажа, но хората сме различни. Успех!

11.   Аз бих те оставила, най-вече защото си дървен философ с голямо самочувствие с неособено голямо покритие.
Аз съм скептична относно такива връзки. Няма какво да се лъжем, има такова предубеждение, което сега е особено засилено заради ислямския фундаментализъм. И не само, -по принцип, има разлика в религия, битие, морал. От там идват конфликтите, а не от това кой какъв е. На български има една приказка :"всяка жаба да си знае гьола". Не, че само такива връзки имат проблеми, абсолютно съм далеч от това мнение.

12.   Жена на 38 съм. Няма сила на земята която да ме накара да оставя турчина които обичам. Намери истинската си любов момче. Успех!

13.   Тя е слабохарактерна
(въобще няма да обсъждам в коментара си всички комплекси, свързани с етническа принадлежност)
Характерът й е слаб. Имах такава приятелка. Тя за нищо не успяваше да бъде твърда, не можеше да отстоява себе си. Омъжи се и роди, ами не можеше да защити и интересите на детето си. Просто нерешителна.
Но това не е порок, нали? Защото може би е признак на дълбока доброта, а това днес е така ценно. Такива хора трябва да се пазят, да се защитават.
Ти си мъжът, нали? Ти трябва да си поемеш функцията, да не прехвърляш отговорности, които тя не е готова да вземе, да не очакваш от нея тя да взима решения, които е неспособна да вземе - ако я обичаш.
В този живот всичко се решава с търпение и приемане.
Обичаш някого - приемаш го, какъвто е. Това е най-добрият начин той да израстне.

Относно кариерата ти.
Аз не обичам столичния живот - прекалено е забързан за мен, прекалено шумен и порочен, затова се оттеглих в периферията. Но този ми избор беше свързан само с мен. С моето лично щастие. И ако имаше човек, който по някакъв начин ме задържаше далеч от щастието ми, съжалявам, но щях да го нараня.

Има една реч на Чарли Чаплин (Когато се научих да обичам себе си).
Понякога е мъчно да отрежеш от живота си хората, които те възспират, но ако си убеден, че щастието е в малкото градче - палиш с двеста, приятелю. Това не значи на 100%, че с нея ще се разделите, защото решенията в живота ни, поставят другите пред техните си избори.

Ти избираш - това е. Никой не може да ти даде съвет за това, а само да ти очертае какво печелиш и губиш в единия и в другия случай. И то само очевидното, защото светът е непредсказуем и затова прекрасен.

Хвърляй се смело към решението, което сърцето ти подсказва за правилно, а времето ще покаже дали наистина е било такова.

14.   Здравей момче! Преди много години имах двама приятели със същият проблем. Той турчин, тя българка и освен това с разлика 11 години. Майката в началото беше много против, караха се и тя беше ѝ казала същите думи. В един момент обаче в поредната караница, на която дори бях свидетел, момичето направо се разплака и ѝ каза, че тя го обича и ще е с него. Тогава майката се примири. Не общуваха много след този период, баща ѝ обаче я подкрепи изцяло. Но един ден се появи дете и майката сега е неотлъчно до тях и дори хвали колко хубав зет си имала.
Вие вече сте на възраст, момичето е в зряла възраст. Вземете животът в свои ръце, като трябва започнете да се грижите един за друг, без помощта на родители и ще видите, че родителите ѝ ще се примирят и ще уважат нейният избор. Колко време ще издържат да не общуват с дъщеря си според тебе? Ще мине месец, два, но на третия ще я потърсят. Аз като се скарах с майка ми, след 6 месеца започна да ме търси, въпреки, че причината беше много по- сериозна.

15.   Ако наистина не виждаш бъдеше в тази връзка.... откажи се.... знам че е тежко, когато обичаш някого, но някои неща в живота не зависят само и единствено от теб. Сам си го написал и в заглавието "предначертан край". Просто няма смисъл да дълбаеш във вече издълбана дупка. Човек в тоя живот трябва по някога да бъде егоист. Направи нещата, които ще са добре за теб, а междувременно живота сам ще те срещне с правилните хора. В крайна сметка ти нищо лошо не си направил, че някой да те съди за решенията на съдбата. И само си представи един ден да имате деца и т.н щом сега има проблеми те няма да се разрешат. Любовта отминава, остава само уважението, а за какво уважение си говорим в тази ситуация. Давай само напред всичко ще се нареди.

16.   До номер 5- Защо да се бори? Показваш любовта си, неотлъчно си до него/нея, търпиш критики за самият/самата себе си от странични хора, които не те познават.... и като мазохист да стоиш, и да търпиш.
Ако ти обичаш човека, защо ще те спъват родителите, като се има предвид, че са над 18 години?
Родителите гледат скептично, не виждат всъщност, когато децата им са щастливи. Когато не харесат определен човек, дали ще е просто приятел или любовта им, не могат да се сдържат от коментари по нечий адрес.
Не биха оставили детето им, да бъде в "лошата" компания, защото в главата им се въртят, какви ли не глупости.
Момичето, не го обича, толкова много. Ако беше влюбена, както той в нея, щяха да живеят заедно, да градят бъдеще независимо от всичко, но момчето пише тук, за да излее мъката.
В темата си описваше, само болка и разочарование, той си е взел решение и твърдо го подкрепям!

17.   Авторът:

Благодаря на всички, включили се в дискусията.

До номер 2: Напълно правилно сте усетили ситуацията, този разговор е бил воден с нея и това бяха точните думи. Несигурността идва от това, че тя не е мислила за своето бъдеще, някак си далечно е за нея, а на този етап да се откаже от семейството си заради мен и се струва повече от кошмарно, не е сигурна дали в дългосрочен план всичко ще си струва. Не я виня, кой може да прогнозира какво го чака след няколко години, можем да визуализираме желанията си, но не можем да диктуваме събитията.

До номер 3: Градчето е на уникално географско разположение, за 30-40 минути стигаш до Пловдив, отново за толкова си в Стара Загора, за час и малко си на брега на морето в Гърция, отново за час си в Одрин, Турция за малко шопинг и турско кафе. Коментирам безпристрастно, с цел по-обективна дискусия. Предлаганата ми позиция е в интересна материя, до колкото може да бъде интересно да се работи в общинска администрация. Дори и да се върна, нищо от това не е крайно решение, не е проблем и при натрупване на стаж от година-две да поема в друга посока.

До номер 4: Радвам се, че при Вас е имало happy end, аз също нямам проблеми от страна на моите родители. Явно момчетата по-умело сме отстоявали позициите си през годините, къде на инат, къде да ни очука живота и сами да стигнем до дадени изводи. Както ти си използвал фразата "нямат избор", така и аз съм процедирал с моите родители през годините, научили са се да ме подкрепят в решенията ми.

До номер 5: Приятелката ми дори не е сигурна дали иска брак. Както казах, не е погледнала толкова напред във времето. Мисли за по-скорошни неща, предимно свързани с работата. Това е нещото, което също ме "дразни", изпаднала е в летаргия, ден след ден едно и също, а на тази възраст би могло да бъде доста по-различно. За мен не всичко е пари, знам, че живеем в меркантилен свят, в който "парата командва". Тя е на същото мнение, но както казах, на този етап думи като брак, семейство са далече, далече. Все неща, за които тя не желае да мисли в момента или в близката година. Това е първата ми връзка, продължила толкова дълго, а някак си в дългосрочен план се разминаване (без да броим упоменатите проблеми).

До номер 6: Не е първия път в живота ми, в който се сблъсквам с хора, имащи подобни предразсъдъци. Не и първия път, в който ще ги оборвам. Давам за пример свое дългогодишно приятелство с "националист", който е заставал рамо до рамо с мен в конфликтни ситуации (пиянски побоища - тинейджърски истории). Тук не ми се дава този шанс, майката на приятелката ми преди по-малко от месец бе в града, но не пожела да се срещне с мен. Използвала е думите "казах каквото имам да кажа по въпроса", а за да не развалят уикенда си приятелката ми не е настоявала повече.

До номер 10: За съжаление нямам добро мнение за нейното семейство. Не веднъж ми е казвала колко са "крайни", всичко това е защото веднъж вече са имали помакиня в семейството си, която видиш ли си хванала пътя, разделила се с вуйчото. Против този брак първоначално било цялото семейство, освен майката на моята приятелка. Тя се застъпила за външния човек, а след развоя на ситуацията явно не е склонна да направи същото. Хора се разделят ежедневно, тук обаче те виждат това, което търсят, това, което искат да видят. Неведнъж ми е казвано, че ако застана пред тях ще имам ужасно прежияваване, което не заслужавам.

До номер 11: Благодаря за участието в дискусията, всяко мнение е важно :)

До номер 12: Силни думи, поздравления за решителността Ви.

До номер 13: Напълно прав сте, слабохарактерна е. Неведнъж съм използвал израза "безсилието е твоя силна черта", нерешителна е за адски много неща. Винаги аз решавам къде да излезнем, какво да правим, дали въобще да правим нещо. Признак на доброта за мен може и да се тълкува като признак на слабост, винаги оставя себе си на заден план, за да не се чувстват пренебрегнати околните (не визирам само себе си, така е и в своите приятелства, съквартиранти и т. н. ), което адски много ми "бърка в душицата". Искам да е силна и да отстоява своето, без значение пред кого е изправена. По въпроса с избора и пътищата, които следват след това, снощи гледах доста интересен филм, не знам как съм го пропуснал преди години - Mr. Nobody. Та препоръчвам, изглежда и Вие изпитвате удоволствие от подобни теми за размисъл, благодаря за дългото включване.

До номер 14: Не е решение да се разплаче като малко бебе и да каже "искам го". Казвам го, защото точно това тя правеше в продължение на 2 години. Никога не казваше как 5 от 7 дни в седмицата беше при мен, как след работа се прибира не у дома, а у нас, звънеше по телефона и питаше дали искам нещо от магазина. Не, тя ревеше като дете и казваше "искам го", без отсрещния човек да знае реално колко дълбоко е нейното желание. И въпреки многото сълзи, резултат липсваше.

До номер 15: Съгласен съм, че човек понякога трябва да е егоист. Винаги бях такъв (бих използвал думата реалист), но в тази връзка се опитах да променя себе си. И успях, в противен случай отдавна да съм прекратил нещата. Преди гледах реално на нещата, ако нещо не ме устройваше сега, утре или след месец, винаги казвах и не премълчавах. Тук обаче, в този случай, се опитах да не хвърлям нещото, когато се счупи, а да се опитам да го поправя. Доста хора, близки до мен, казват, че съм се променил, никой не се наема да каже обаче за добро или зло.

До номер 16: "В темата си описваше, само болка и разочарование, той си е взел решение и твърдо го подкрепям! " - наистина мисля, че решението е взето вместо мен, а аз просто трябва да го уважа и да се примиря с фактите и създалата се ситуация.

До модераторите на Spodeli. net: Удобрявайте коменатирте една идея по-бързо, ако имате нужда от support - тук съм.

18.   Ами на различни стадии на развитие сте май с тази дама и това е основния проблем. Дали ще я чакате още да порасне или ще си вземете шапката само от вас зависи. Не пишете на колко години е, но ми се струва че е и ще си остане инфантилна. Брат ми се занимава с една такава прехвърлила четирийсетака и още пита майка си за всичко-безнадежден случай. Не може да вземе никакво решение, а когато не дай си боже предприеме нещо то е дотам идиотско, че не е за коментар. С такава семейство няма, заместител сте на родителите и с всичките му консеквенси(не се сещам думата на български), но надявам се ме разбирате.
Те така, те

19.   Ами на различни стадии на развитие сте май с тази дама и това е основния проблем. Дали ще я чакате още да порасне или ще си вземете шапката само от вас зависи. Не пишете на колко години е, но ми се струва че е и ще си остане инфантилна. Брат ми се занимава с една такава прехвърлила четирийсетака и още пита майка си за всичко-безнадежден случай. Не може да вземе никакво решение, а когато не дай си боже предприеме нещо то е дотам идиотско, че не е за коментар. С такава семейство няма, заместител сте на родителите и с всичките му консеквенси(не се сещам думата на български), но надявам се ме разбирате.
Те така, те

20.   Авторът:

Приятелката ми е на моята възраст, сиреч на 24 години. Последната седмица ситуацията е доста обтегната, не издържам повече на този застой. Казах и доста неща, които е чувала и преди, но така удобно е игнорирала. От нейните отговори паля рязко фитила, 0 to 100 real fu**in quk, казах и колко е слаба, инфантилна. Наговорих и само истини, нищо по-различно от истината не е получавала от мен, като накрая просто завърших с малко свои любими мотивационни мисли. Силно вярва, че ще загуби семейството си, отвърнах с "окей, дилемата е решена, просто не позволявай след време да се стигне до етап, в който ще сочиш с пръст родителите си, семейството си, казвайки, че не си там, където си искала да си, че не си човекът, който си искала да си, а причината за това са те". Искам за пръв път в живота си да вземе решение, каквото и да е то, без значение. Казах и, че ще се оправя, винаги съм се оправял, далеч съм от мисълта, че ще страдам дълго и агонизиращо. Просто да предприеме стъпка, било то правилна или грешна, нека реши какво иска тя, да предприеме действие и да понесе последствията от него. Не мисля обаче, че ще го направи, предпочита да мина точката на кипене и да я зарежа, от колкото тя да поеме каквато и да е отговорност пред мен или пред семейството си. Инфантил, както някой долу се изрази, страх и безсилие струят от нея. Не мога да продължавам още дълго така, вече 7 дена не сме се виждали, нито чували, написах и всичко това и я помолих да премисли нещата и действа.

21.   Правилно си постъпил. Оттук нататък топката е в нейното поле. На 24 години щом е... случаят явно е тежка форма на инфантилизъм.
Успех в мисиятя и пиши какво става...

22.   Авторът:

Няма какво да се направи, открито ми го заяви. Баща та бил такъв тип, който забранявал на съпругата си дори да гледа турски сериали. Ирония на съдбата, дъщеря му повече от 3 години спи с "турчин". Тя каза, че няма да предприема повече опити за каквото и да било развитие, нямала силите да го стори. Мисълта, че ще загуби семейството си я ужасява и взима превес над мисълта да бъде с мен въпреки всичко. Тази история няма да има хепи енд, пример за сложността на човешкия характер. Не всичко е като в приказките, за жалост..

23.   Браво, харесваш ми! Така би направил всеки истински мъж! Както се казва, всяко зло за добро. Хубаво е, че си разбрал каква е и не сте създали деца, докато си заслепен от чувствата и привличането. Според мен, тя няма да дойде при теб. Продължи напред и забрави, не се обръщай назад. Желая ти успех!

24.   Животът ти е ясен напред. Затвори страницата със студентските години и уседни в родния си град. Ако там си чувстваш натясно - светът е голям, може пак да пробваш.

25.   Много се учудих, когато разбрах, че нейните родители не одобряват. Аз съм на 23 и историята ми е обратна на твоята. Туркиня съм и нашите не одобряват, а неговите нямат нищо против. Бяхме 2 години заедно тайно. Тази година ще ни е последна и за двамата в унивеситета. Но ние вече не сме заедно. Решихме проблема предварително. Аз бях готова на всичко за него, многократно съм казвала, че живота е мой и поставям него пред родителите си. Просто се случи така, че той не пожела повече. Не иска такава връзка, за което не мога да го обвиня. Много е нерешителен, в същото време много се влияе от мнението на всеки относно връзката ни, особено на приятелите си.
Това, което искам да ти кажа е, че те разбирам много добре. Понякога каквото и да кажеш, каквото и да направиш не можеш да промениш даден човек. Колкото и да се бориш не е достатъчно и не се оценява. Ако бях на твоето място, което ми предстои догодина, бих се махнала от този град. Споделям мнението ти, че всичко се обезсмисля и положението е много тежко, когато обичаш някого.
Всяко зло за добро, искрено ти желая успех!

26.   Авторът:

Напускането на големия град не е вариант. Прекарах 10 дни в родния си град наскоро и останах разочарован от бавното и мудно ежедневие, никой не бърза за никъде - просто няма и за къде да се бърза. Правят се ремонти, реставрират се централни части на града, но за кого. Улиците празни, площадите празни, не е място за човек с амбиции и желание за развитие. Срещнах се и с представители на предлаганата ми работа в общинската администрация. Успокоиха ме, че е възможно с месеци да се изпадне в летаргия от липса на работа, обещаха ми през първата година да не взимам повече пари от 680 бруто, обещаха ми и да не се докосна до какъвто и да е проект през първата година. А когато попитах за въвеждащо обучение - "ние се учим в движение". Историите ни се припокриват 1:1, но съвета ми към теб е да не позволяваш на никого да бъде причина да НЕ си там, където искаш да си в своя живот. Казах го и на приятелката си, всичко ще се нареди. И това е така, за теб, за мен, за онези, вярващи, че всичко ще се нареди.

27.   Проблема на настоящата ти приятелка е един - възпитанието. Имам приятел в подобно положение с крайно строги родители и сега остава емоционално зависим от тях въпреки, че финансово не е. Приятелката ти има нужда от строг и направляващ тон - например напуснала е бившия си, чак след като си поставил изрично условие. През останалото време си постъпвал с разбиране и подкрепа, а настоящата драма допълнително й влияе, та дори да има някакви минимални амбиции те биват погребани под създалото се напрежение. Вината не е изцяло на приятелката ти, но колкото повече време минава толкова по-трудно ще бъде да се промени и това със сигурност няма да бъде по нейно желание. В случай че имаш амбициите и нужното търпение да изградиш силен характер у нея - може да опиташ, но дори да успееш ще отнеме много време и усилия. Прецени дали това е което искаш всъщност.
Ако наистина държиш на нея пребори се по някакъв начин за възможността да обясниш на семейството й че намеренията ти към нея са сериозни. За да се случи това трябва твърдо да отсечеш, че ще се срещнеш с тях, без да приемаш възражения. Междувременно предполагам ситуацията не е от вчера - посочи на приятелката си, че ако майката е имала намерение да изпълни заканата си, щеше вече да го е сторила. Никоя майка, независимо колко неодобрение има към дъщеря си, не би се отказала от нея завинаги.

Колкото до работата в която и да е държавна институция - за честен и работлив младеж като теб това не е вариант. По такива места се шири единствено корупция, шуробаджанащина и скатаване. За съжаление реалността е такава, независимо дали си в провинцията или не. Така че дори да се разделиш с приятелката си по-добре остани в големия град, където имаш повече възможности за истинска реализация.

В заключение - дори да не се получи с това момиче, недей да се отчайваш. Още си млад и тепърва предстои да срещаш нови хора. Има една подходяща фраза за случая - "човек никога не знае какво го очаква зад следващия ъгъл"

28.   Не съм убедена, че изпитваш чувства към приятелката си. Говориш за нея сякаш имаш някакво превъзходство, сякаш говориш със снизхождение към нея. Въобще не ми е приятно да ти чета постовете. Аз съм била с турчин. Не съм имала проблеми от роднини и т.н., не разбирам проблема ти като цяло. Оплакваш се, че не ти дават работа, където да работиш. В заводите търсят хора на високи заплати, но ти искаш на стол. Последно какво искаш?

29.   Авторът:

До номер 27: Доста смислен и градивен коментар, благодаря за отделенето време. Напълно подкрепям казаното в първия абзац. Прецених ме заедно с нея, всъщност тя взе решението, съобщавайки, че не е готова да се подложи на това изпитание, нито има желание да подлага мен на подобни неща. Аз обаче вярвам, че гледа рационално на ситуацията (каквото и да значи това) и не иска да пропилее години във водене на спорове със закърнели личности - баби, дядовци. Знаете, че за това поколение нещата стоят по корено различен начин. За работата - напълно съм съгласен, отдавна не стои на дневен план започването ми в общинска администрация - причините за това са не една или две. В големия град неотдавна получих предложение да започна в изискан хотелски комплекс, отдел маркетинг, направих добро впечатление на две интервюта, едното от които бе по Скайп. Радвам се за това, никога не съм очаквал да тръгна по лесния път, няма да го направя и сега.

До номер 28: Подхождаш доста агресивно, постарал съм се да споделя нещата максимално обективно, без да ги изкривявам през моята призма, без да се опитвам да изкарам нея черната овца. Ти си била с турчин, не си имала проблеми - къде в постовете ми, които впрочем ти е неприятно да четеш, откри проблем. Проблем от страна на моите родители, проблем от страна на нейните. Няма и да откриеш, защото ситуацията дори не е стигнала до ушите на нейните родители, няма и да стигне. Проблемът е между мен и нея, проблемът е, че повече от 3 години съм с човек, който не може да се пребори с мисълта да отиде и да оповести новината. Говориш ми за чувства, а знаеш ли на какво се градят те. За мен доверието е предверие към създаването и поддържането на чувствата. Не бих казал, че се чувсъвам предаден, но за себе си открих едно - тя винаги е знаела, че няма да се получи. Винаги го е вярвала, а това е ключовото в ситуацията. Просто не е споделила ситуацията с мен още от самото начало, нещата започнаха да взимат някаква посока в последната една година, през която аз исках да видя развитие, исках да зная, че тази връзка върви напред. Уви, не се случи. Наистина мисля, че подхождаш неправилно към ситуацията, гледаш нещата през твоята призма, търсиш вина в мен. Аз не търся вина, търсех отговори през цялото това време - намерих ги. Още стоя зад изречените думи, казах го и на нея, не се отмятам от тях. Инфантилност, нерешителност, всичко това е ключово за нейния характер. Разликата е, че аз съм обективен, винаги съм бил. Умея да преценям хората и правилно да насочвам вниманието им към слабите им страни с една единствена цел - тяхното отстраняване. Тя прие защитна реакция, прие, че се опитвам да я нападам, а от там вече дойде и същинското разминаване. Вярвай ми, критичен съм към себе си дори повече, от колкото към другите. Ако нямаш реална преценка за себе си - вярвай ми, загубен си в този луд свят. Считам, че и ти ще направиш същото, ще приемеш защитна реакция и ще ме нападнеш (ако изобщо си стигнала до тези редове), за което ти БЛАГОДАРЯ. Благодаря, че изобщо си отделила от времето си, за да изкажеш мнение. А относно частта с работата - чети внимателно горните редове.

30.   От №27:
Авторе защитната реакция е инстинкт на абсолютно всеки човек щом се стигне до посочване на дефекти в характера. Нормално е дори да осъзнавме недостатъците си, да се чувстваме атакувани когато някой друг ни ги посочи, особено в по-емоционален момент.
Опитай да говориш с нея отново, задължително в спокойна обстановка и се зареди с търпение. Задавай ѝ такива въпроси че сама да стигне до заключение че има проблеми, какви са те и че е нужно разрешаване. В краен случай е може да се прибегне до психотерапевт.
Между другото, в една от темите някой бе препоръчал книгата "Отровните родители" на авторката, но бих казал че тази книга е изключително валидна за случая на твоята приятелка също. Намира се онлайн в читанка. Прегледай я и препоръчай или упражни малко натиск, така че приятелката ти да я прочете. Ако е поне малко интелигентна би трябвало да разбере колко е дисфункционална връзката с родителите ѝ и да потърси помощ. Дори ако след това нещата не се получат между вас, ще знаеш че си дал всичко от себе си, за да ѝ помогнеш.
Желая ти успех и се надявам да споделиш ако има промяна в която и да е посока.

31.   От №28:

Значи 27 е "смислен" и "градивен", а 28 е "агресивен", "подхождам неправилно".
№27 ти четка егото: "честен и работлив младеж като теб", "да изградиш силен характер у нея", "приятелката ти има нужда от строг и направляващ тон", въобще неща, които искаш да чуеш.
Ти, авторе, твърдиш: "търсиш вина в мен". Ако прочетеш внимателно всичките 7 реда, които съм написала, няма да намериш обвинения. Ще намериш обаче въпроси, които не желаеш да чуеш. "Последно какво искаш?" Съдейки по постовете ти, искаш някой на постоянен щат, за да те хвали и понеже циганката, която те хвалеше умря, сега си почнал сам да се четкаш. Ето затова ми е неприятно да те чета. Хората тук се опитват да вникнат в положението ти, да ти помогнат, но ти си наистина човек, който няма нужда от помощ.

Моят съвет е: иди там, откъдето и си и плувай в своите си води.

32.   Авторът:

До номер 28/31: Продължавам да мисля, че за теб цялата тема е "къде да работя". Още в горния коментар писах, че приемам позиция в Маркетинг отдела на известен хотелски комплекс, ситуиран в северното ни черноморие. Всичко това е далеч от "там откъдето съм". Да, смятам да поплувам, скачам в дълбокото. Не за първи път, не и за последен. Цялостно замисъла на темата бе в коренно различна насока, насока която номер 27/30 напълно разбра. Не само това, но и изрази откровеното си мнение. Вярвай ми, не смятам че "ми четка егото", навярно коментира изцяло първично.

33.   От №27:
Ех номер 28/31, ако беше прочела внимателно коментар 26 от автора щеше да разбереш че момчето търси работа в която може да се развива и категорично беше отхвърлил възможността да си клати краката в корумпираната система на държавна администрация. Ако това не е честен и работлив човек - здраве му кажи.

Колкото до коментарите ми за момичето - те са просто констатации за характера ѝ, които ти удобно изваждаш от контекст. Според това което е показала със своето поведение, направляващия тон е диктуван от нейните родители през целия ѝ съзнателен живот. В следствие тя е привикнала с това в някаква степен, което води до нейната нерешитешност. А автора щом е решил че иска да бъде с това момиче (защо иначе ще пуска тази тема), то със сигурност е интимно запознат с нейните добри страни. Никой не оспорва че съществуват, но те не играят роля в настоящия конфликт, съответно не са предмет на дискусията.

Израза "изграждане на силен характер" не е съвсем точен, но това ми хрумна в онзи момент. Простата истина е че избягването от отговорност за вземане на решения не изчезва от самосебе си. Трябва да се поставят проблемите на дневен ред, което да предизвика подтик към вземане на окончателни решения. Това трябва да се случва непрестанно, докато не се промени модела на поведение от пасивен към активен. Тогава вече момичето ще има свободата да прави избори отвъд това да се носи по течението.

Може да звучат остро, тези неща, но не виждам как другояче да да ги напиша и въпреки това да са ясни. Увъртане или отричане на проблемите не водят до нищо добро. Цял живот се боря с подобни неща и смятам че съм вникнал достатъчно добре в положението на девойката.

Между другото - щом не успяваш да разбереш проблема на автора, ми е любопитно какво прави мнението ти по въпроса валидно? Това че ти не си си имала такъв казус, не означава че подобни не съществуват изобщо. В крайна сметка ти пожелавам да не изпитваш нещо такова на свой гръб.

34.   Авторът:

Година и 4 месеца по-късно, след няколко професионални успеха, сред които и титлата "Най-бързо развиващ се млад кадър", успях да постигна известна финансова стабилност в големия град.
Въпреки това, преди 2 дни съвместно с моята приятелка взехме "най-рационалното" решение и сложихме край на взаимоотношенията си. О, как боли. Самият факт, че нито един от двама ни не желаеше подобно развитие боли. Някой друг, някъде там, да определя съдбите на двама души, които се обичат, па макар и по собствения си "счупен" начин. О, как боли. Боли, та чак неочаквано боли, което ми показва, че никога не е било "просто навик". Което ми показва, че е трябвало да подходя по различен начин в безброй ситуации. Имам ли нужда от тази болка? Имам ли нужда от този тип празнота в живота си? С всички нейни причудливости, дрезгъв глас рано сутрин, висок тон при разпалени диспути, ТЯ остава все така желана и бленувана.
Не съм сигурен във взетото решение. Не трябваше ли да ни бъде по-леко? Защо тогава не спирам да мисля за всичко, което трябваше да направя? Защо желанието да бъда нейна опора се засилва с всеки изминал час? Защо ОБИЧТА се засилва, въпреки липсата на любимия човек? О, как боли.