За това как не спрях да се боря и да обичам! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120675)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

За това как не спрях да се боря и да обичам!
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 1360 пъти
Здравейте,
Ще разкажа една дълга история и дано да стигнете до края! :)
Започвам от там, че имах щастливо детство и чудесно семейство. Всички много се обичахме и държахме един на друг. Когато започвах да пораствам и съответно да осъзнавам нещата около себе си, разбрах че всичко се е променило коренно. Вече го нямаше онова любящо семейство! Чувствах се не като у дома си, а като в емоционален затвор. Родена съм много емоционална и всичко, това което се случваше ме сриваше, а като имаме в предвид крехката ми възраст тогава, сама се съжалявам. Изпадах в депресии и от там ставах много агресивна. Не обичах семейството си. Исках да имам други родители. Мразех и тях. Естествено причини винаги съм имала. Не съм от онези, които казват, че "мразят" майка си или баща си, а да нямат никаква причина за това. Нещата отшумяха, но в мен остана една празнина и до ден днешен. Знам, че ви е любопитно какво ме е карало да искам друго семейство, но ще кажа само че вина имам както и АЗ така и моето семейство. Започнах да осъзнавам какви са всъщност и по-конкретно МАЙКА МИ. Тук е момента да кажа, че повече исках нова майка, отколкото нов баща, но и баща ми не е по-назад в това отношение. Той е добър и любящ, но има и страна, в която си мисли, че всеки трябва да му се "подчинява". Когато казваше да направя нещо трябваше да го направя, иначе се вдигаха ръце на деца и ставаха скандали, а след това идваше и се извиняваше и се опитваше да изтрие сълзите ми. Но не става така! Всичко това ми оставаше като пореден болезнен белег на душата, а като имаме предвид тогавашната ми крехка възраст... И с това емоционално сърце, което съчувства и съжалява всеки в беда... До ден днешен оставам такава. А за майка ми... Няма я майчината любов! Това осъзнах! Тя беше и Е робиня на баща ми. Готви му, чисти му, гледа го като писано яйце и всяка негова дума е като закон за нея! Това ме вбесяваше! Не можех да гледам как една жена потъпква собствените си нужди и робува на някой си там. Сега ще кажете "Нормално е да му готви, да му чисти, тя му е съпруга. Мен не ме е яд за това! Яд ме е за второто, а именно че всяка негова дума е като закон за нея. А в замяна да не си мислите, че е обичана? Напротив! При всеки удобен случай я псуваше за нещо. Била тъпа, малоумна... Присмива й се! А тя горката не прави нищо. Най-лошото е, че и аз започвах да прихващам от неговите "подигравки и псувни". Това я нараняваше, но и тя не си мълчеше. Започнаха едни нападки и обиди към мен. Естествено като малко лапе изпитах една омраза към нея, но аз съм си виновна за подигравките и обидите към нея. Осъзнах се и спрях, но това за нея не беше така и се превърна в ежедневие. Свикнах, какво да правя. Но това със нейното "робство" никога не приех. И не само нейното... През целия си живот ще мразя мъжете, които бият жените си и ги превръщат във робини. Ще мразя и тях, че са толкова глупави и не предприемат мерки! Забога ти си жена! От жена е дошъл и неговия живот! Защо се подчиняваш? Това със децата не е оправдание! Аз и 100 деца да имам и ако ми се случи такова нещо ще преобърна света. Какво като имате деца? Нима не можете да се разведете и детето да отиди при по-подходящия родител? Или само да избере? Това не означава, че няма да го видите повече! Защо има такива жени, които търпят унижения, побоища? Къде са Ви правата? Никога няма да го приема! Да се върнем на моята история. Такава е моята майка. Толкова много се изнервях, когато кажеше " Това е за жени, това е за мъже. ", " На баща ти трябва да му се сервира, защото е мъж, а ти със сестра ти трябва да си готвите сами, защото сте жени"... Боже, това ме вбесяваше. Няма ли мъже-готвачи бе? Те обратното ли правят? Няма ли жени, които карат трактори и камиони и вършат "мъжката работа"? Жената си готвеше за мъжа, а децата ги оставяше сами да си правят за хапване... Това какво е? Съжалявах се! Това не беше майка! С времето изтинах тотално към нея. Когато идваше и ме питаше дали я обичам... Казвам ви една бучка засядаше в гърлото ми и не можех да отговоря. Не че не можех, НЕ ИСКАХ! Защото отговора беше НЕ! Не обръщаше внимание на това. Тя живееше за съпруга си. На децата й и нейните собствени желания не бяха от значение. За нея единствено съществуваше мъжа й, дори когато и изневеряваше, дори когато я псуваше, дори когато я унижаваше! С времето тя се промени. Надебеля, което й създаваше комплекси. Характера си промени. Стана студена към мен, а аз винаги се опитвах да я заобичам по някакъв начин, но да е било за 1 ден и отново същото на другия. Казвах си "Все пак ми е майка, трябва да имам уважение към нея. Трябва да я обичам, защото ми е дала живот", но язък за живота, който ми е дала, защото както ми го даде така и ми го отрови! Казах си "Не я обичай, но и не я мрази". Така и е до сега. Но при нея не знам... По-скоро омразата клони към мен. Такова е моето впечатление. Не е на 100 % сигурно. Както и да е. В тийнейнджърските години развих един (смея да твърдя) силен и борбен нрав! От всичко, което ставаше аз ставах по-уязвима и по-борбена. Научих много неща за много малко. Сигурно бях на 16, а с мислене като на 60 годишна жена със опит в живота. Имаше период, в който се съжалявах, че на тези години вместо да седя сама със мислите си и да тъжа за случки, трябваше да седя със семейство, приятели, да водя един безгрижен живот с любящи хора, около мен. Но уви. Живота не беше такъв! Загубих много неща. Падах и ставах. Страхувах се и в същото време бях смела. Чувствах, че господ ме изпитва и аз трябва да мина през всичко това! Но забога беше много трудно. Трудно беше въпреки всички удари да стоиш изправен! Трудно е и сега! Може би влизам във филми, но сега така се чувствам и пиша на Вас. Това искам да направя и го правя. Лошо ли е? Наистина във мен остана една празнина. С времето разбрах и осъзнах. Да се радвам ли, че съм такъв характер? Какво ще кажете? Да се гордея ли? Какво да правя? Преди Вие да го кажете, аз ще ви изпреваря. Не съм отчаяна от живота :) В мен бушуват две неща. Едното е огън, другото е вода. Едното ме кара да осъзнавам тези неща и да си давам сметка за тях, а другото въпреки това да гледам позитивно на нещата и все пак да обичам живота със неговите спънки и върхове. Смятам, че никога едното няма да победи, защото и двете ми дават сила! Же живея с тях! Но въпреки тези две неща, моето сърце ще остане така любящо за всеки и винаги ще бъде готово да помогне! Дори и по-горе да бях написала, че мразя онези мъже и жени. Въпреки това аз бих помогнала и на тях, бих съчувствала и на тях, защото и те са хора и явно и те имат нужда от любов, а моята любов никога не свършва. Тя е като океан с много любов, вместо със риби, като море, което никога не пресъхва, като земя, която никога не свършва и като слънце, което никога не залязва. Това съм аз!
Реших да споделя тази история с Вас и да ви накарам да се замислите за живота. И че ако обичате, ще бъдете обичани! СВЕТЪТ ПРОСТО СЕ НУЖДАЕ САМО ОТ ЛЮБОВ, ЗА ДА БЪДЕ ЕДНО ДОБРО МЯСТО!
ОБИЧАЙТЕ СЕ! Оставям на вас да коментирате, да отговорите на моите въпроси по-горе и естествено да дадете своето мнение. Желая Ви всичко най-добро! Останете си със здраве и със очи, ако сте стигнали до тук! :)
Предварително се извинявам за грешки, но съм от телефон и свикнала да пиша бързо, а и моите пръсти няма да са активни следващите месеци, както вашите очи. :) Квит сме ;)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 8 месеца
hash: fbe798e8c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Трудно е било да живееш в такова семейство, в което жената е безгласна буква. При това го е решила сама. Моят съвет е да отидеш на психолог. И най-важното -да се ознесеш по най бързия начин от вкъщи. Отиди да учиш в друг град, ако може в друга държава и не се връщай пак там. Гради своя живот сама. Правилно разсъждаваш, имаш силен характер, ще се справиш. За всичко, което си написала си напълно права. Просто не допускай ако имаш връзка партньорът ти да не те уважава. Успех!

 
  ...
преди: 6 години, 8 месеца
hash: cd1e15a516
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Според мен няма нужда да се местиш в друга държава. България се нуждае от такива момичета като теб! Дано един ден да си намериш достоен партньор в живота, а не някой идиот като баща ти.

 
  ...
преди: 6 години, 8 месеца
hash: e07eee6b10
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Майка ти има такова разбиране, не трупай омраза към нея, а се радвай, че си осъзнала нещата по друг начин. За мен е нормално в домакинството да се готви за всички и ми се струва прекалено сурово една майка, да сервира и да готви за мъжа си, а да оставя децата си сами да се хранят както могат. Щеше да е по-правилно, ако ви беше казала, че баща ви не може и не иска да готви и поради тази причина да се редувахте трите да готвите, като тя ви помага, докато се научите. Щеше да е някак по-градивно. Баща ти е особен типаж човек, но по света има много като него. Ти си попаднала в семейство, в което патриархата е на почит. Майка ти е останала с промит мозък, вероятно се е страхувала и тези неща са я променили много и все в негативна насока. Не й се сърди, наистина никой не знае как ще го промени страха, любовта и омразата към един и същи човек. Опитай се да си положителна, отдели се от тези хора, учи се и създай семейство, в което любовта към другите е на почит. Научи децата ти да готвят, научи ги и да си почиват. Трябва да има баланс и хората трябва да се стремят към него.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker