Споделена история от Любов и изневяра |
Една изгубена любов..
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 1689 пъти
Бяхме малки, в 9 клас, когато съдбата ни срещна и ни събра. Бяхме от различни градове, но тя живееше сама и успявахме да се виждаме редовно. Бяхме влюбени, нищо не можеше да ни раздели. Имахме безбройни моменти заедно - заедно се радвахме, заедно плакахме, откривахме стотици нови неща заедно. Споделяхме се, държахме много едни на други, бяхме готови на невъзможното, и го правехме. Наистина смятахме, че сме един за друг. Писахме си песни, рисувахме се, правихме си малки, но изпълнени с любов подаръци. Ходихме заедно на концерти, на събития, на разходки из други градове, можехме да превърнем и най-нормалното нещо в най-специалното. Спахме заедно един до друг.. Бяхме си първи - направихме го, научихме се на много неща, минавахме през много изпитания.. И тогава осъзнахме, че непоканени са дошли проблемите. Загубихме комуникация, обсебвахме се, ревнувахме се, ограничавахме се, агресирахме се, не правехме нищо по въпроса, докато не се стигна до това да се разделим за известно време.. През това време опитахме да си изясним и разрешим проблемите. Не спряхме да поддържаме контакт, и ето, че отново се събрахме, бяхме щастливи, снимахме, излизахме, правихме албуми. Накрая обаче разбрах, че един от проблемите ми още е бил налице, притискал съм, разпъвал съм на кръст.. И тогава се разделихме отново.. Аз бях отчаян и се ядосах.. нещата не се оправиха по този начин.. Спряхме контакт, тя тръгна с друг човек само една.. седмица след това, вероятно за да намери решение на мъката си с мен.. Качваха снимки, но изглеждаше нещастна.. Помогнете ми.. Има ли надежда за нас отново? Аз винаги съм правил всичко по въпроса да работя върху себе си, за да отстраня всички некоректни постъпки. Аз продължавам напред, гледам себе си и бъдещето си, но адски много държа на нея, тъй като тя е огромна част от живота ми и от съзряването ми. Искам да бъда с нея и знам, че вътре в себе си, въпреки силното ни неразбиране в последните етапи от връзката ни, тя ме обича. В продължение на години бяхме заедно и бяхме щастливи. Искам да е щастлива и вярвам, че тя може да бъде щастлива и с мен. Вярвам, че когато поддържаш нещо, то може да оцелее много време. Кажете ми какво да направя.. Ще ме потърси ли, да и пратя ли писмо, да и напиша ли песен? Знам, че трябва да мине време, нещата да улегнат, но с това момиче имахме много добро бъдеще, докато не допуснахме да бъдем заслепени от някои очевидни но неправилни неща. Помогнете ми, вие сте последната ми утеха..
Б, 20
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 6 години, 8 месеца hash: 1900863437 |
|
1. Ако вярваш, че момичето е Твоето, Правилното и си заслужава - бори се! Покажи й, че я обичаш, цениш и наистина ти липсва. Докажи с постъпките си, че си осъзнал грешката си и си готов да се промениш към по-добро в името на общото Ви бъдеще.
Създаваш впечатление на свястно и обичащо момче, но... наранено. Не се самообвинявай. Не търси проблема само в себе си. Дори и въпросното момиче да не откликне на чувствата ти, не страдай от чувство за вина. Връзката се гради от двама души и ако се стигнало да разпада й, отговорността е и в двамата. Пробвай се. Ако Ви е писано да сте заедно, ще успеете въпреки всички пречки. И тогава (вече осъзнати) бихте започнали връзката си на чисто - без опустошителната ревност и недоверието. Но ако момичето те е преживяло и се чувства по-добре без теб: ще намериш своята половинка в бъдеще. И с нея вече ще знаеш как да се държиш, няма да повтаряш тези грешки.
Не обвинявай само себе си, животът е твърде кратък да страдаме!
Успех!
|
преди: 6 години, 8 месеца hash: 453d049acb |
|
2. Но тя се занимава с друг в момента..
|
преди: 6 години, 8 месеца hash: 2449aed36b |
|
3. Това е първата любов... Изчакай да се раЗдели с приятелля си и тогава пак пробвай да я ухажваш. Но имай предвид, че вие сте порастнали, променили сте се и може и да не сте същите хора отпреди години.
|
|