 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Приятелят ми иска да замине - да или не
преди: 6 години, 9 месеца, прочетена 1602 пъти
Здравейте. Пиша тук, защото съм много объркана и раздвоена, не знам как да постъпя. Ситуацията е следната: аз съм момиче на 17 години, сега ще бъда 11 клас. Приятелят ми е на 19, не иска да учи тук, защото специалността, която го интересува я няма в България и той на този етап няма възможност да си позволи обучение в друга държава. Заедно сме от почти година, но се обичаме прекалено много за тази не кой знае колко дълга връзка.
В момента той работи, но парите не си струват за работата, която върши. Буквално си счупва ръцете, прибира се смачкан и няма кой знае колко време за мен. Въпреки това се виждаме всеки ден по 4-5 часа. От началото на връзката ни съм свикнала винаги да е до мен, не мога да си представя ден без да го видя.
Преди да завърши 12 клас се беше разбрал с негов приятел веднага щом завърши да заминат на работа в Англия. Всичко беше уредено, но заради мен не отиде... Лошото е, че сега, след като вече 3 месеца работи тази работа, отново му се отвори възможност за заминаване. Сподели ми, че много иска да отиде и аз след като завърша училище да отида при него да уча. Да, много лесно и хубаво, но това са 2 години. След като му казах, че решението си е негово ме попита дали ще го чакам... и аз колкото и да го обичам, нямаше как да му кажа "да", защото не съм сигурна дали ще мога без него и изобщо какво ще се случи за 2 години.
Знам, че не е правилно и е много егоистично от моя страна да го спирам да направи това, което иска. Затова и съм раздвоена и не знам какво да му кажа. От една страна искам да отиде, защото знам, че там ще е много по-добре, но от друга не мога да си представя да съм без него. Все пак сме още малки, не сме тръгнали да се женим, не е сигурно, че ще останем заедно за да седя и да го чакам.
И най-лошото е, че той остави решението в мои ръце - в момента, в който му кажа "отивай, ще те чакам" и е тръгнал. Но аз не знам какво да правя... Обичам го много, никога до сега не съм се чувствала по този начин с някой. Чувствам се ужасно, че го спирам, но ме е страх да не го загубя.
Моля ви, помогнете ми да взема някакво решение, защото се побърквам. Искам да разбера мнението на странични "наблюдатели" върху ситуацията, в която се намирам в момента. Моля и админите да одобрят историята ми.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: fe166e4a7e |
|
1. Труден въпрос задаваш и едва ли някой може със сигурност да каже кое е най-правилното решение.
Аз преди 12 г. бях в подобна ситуация, когато бяхме горе-долу на вашите години. Учехме в различни градове и си казахме, че ако връзката ни си струва ще оцелее. В крайна сметка карахме така 3 г., след което успяхме да се съберем, а сега сме семейство с дете.
Тогава си казахме, че ако сме един за друг разстоянието няма да ни попречи, а ако ни попречи, значи просто не сме били един за друг и така или иначе сме щели да се разделим някога.
При нас обаче разликата е, че се виждахме почти всеки уикенд. а вие вероятно ще се виждате 1-2 пъти годината.
И въпреки всичко според мен го пусни, защото ако не го пуснеш, винаги ще има усещатането, че нещо е загубил заради теб и винаги ще има едно усещане за жертва у него. Може пък да не му хареса и да се върне бързо, но поне да пробва и да види.
Освен това не мисля, че 2 г. са чак толкова време и ако наистина сте един за друг, ще издържите. Братовчедка ми също поддържаше връзка с едно момче от Англия (българин) и в крайна сметка тя на края, като завърши замина и се ожениха.
Според мен това е една възможност да видиш дали наистина сте един за друг. Ако не оцелее връзката ви, значи явно не сте били един за друг и рано или късно е щяло да се разделите. А ако оцелее, значи наистина си струва да после да отидеш при него и да бъдете заедно. Така му обясни на приятеля ти. Но не мисля, че е редно да го спираш, защото един ден може да те обвини, че заради теб не е последвал мечтата си, че заради теб е беден или нещо такова. Дори и да не ти го каже, винаги ще се пита какво ли щеше да стане, ако бях следвал мечтите си. Пусни го пък, каквото е писано ще стане.
Той и да остане тук каква е гаранцията, че ще сте заедно.
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: d1a9a06215 |
|
2. Точно защото сте малки и не е сигурно колко дълго ще останете заесно, го пусни и го истави да се погрижи за бъдещето ти. Ти щом не можеш да го чакаш 2 години, твоето не е любов така или иначе.
Пусни го да си иде, пък за другото - времето ще покаже.
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: 9aa6afff2d |
|
3. Не. Той ти е оставил впечатление, че ти ще вземеш решението, но ако го обичаш истински, ти трябва да си държиш езика толкова дълго зад зъбите, колкото му е нужно на него сам да реши. Ако на двама човека им е писано, живота ще ги раздели и пак ще ги събере. Знам много истории за двойки, който са били заедно в гимназията и след това са учили в различни градове- държави даже, някой се разделят, други поддържат връзка, трети се събират след години. Каквото е писано.
Много сте малки, за да сте сигурни, че цял живот сте заедно. Ако недай си боже се разделите, той ще съжалява, че си е пропилял шансовете. Нека сам реши. Не му казвай нищо, освен това, че решението е изцяло негово и с времето всичко ще се подреди както трябва. Англия не е спасението, Германия не е спасението, да заминеш в чужбина не означава магически да получаваш купчина пари за бездействие. Има хора с късмет, които си стъпват на краката и са в пъти по-добре, но не са и малко тези, които са мизерствали сами, самотни на чужда земя. Това важи и за теб. Учи нещо, което ти доставя удоволствие и го учи там, където искаш. Ако ви е писано, ще издържите все някак. Съжалявам за вас. Това са много гадни години, нито сте възрастни, нито сте деца и ви предстоят много раздели и събирания с близки.
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: bca87a1350 |
|
4. Пусни го да отиде. Та целият му живот ще зависи от професията, която има. Ако не го пуснеш, рано или късно ще те намрази и ще обвинява теб за провала в живота си. Тоест ти ще го загубиш. А ако наистина се обичате, ще се съберете след 2 години. И за теб епо-добре да учиш там.
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: d1a9a06215 |
|
5. "Тогава си казахме, че ако сме един за друг разстоянието няма да ни попречи, а ако ни попречи, значи просто не сме били един за друг и така или иначе сме щели да се разделим някога. "
По-добър съвет от това няма да получиш.
|
...
| преди: 6 години, 8 месеца hash: eefca6f5bb |
|
6. Аз съм в същата ситуация но с много повече усложнения. Ако го обичаш наистина ще го пуснеш да отиде и да се развие дори да се разделите. Защото нали това е смисъла на любовта: да правиш твоя любим щастлив независимо от това дали в дадения перипд от време ти си окей. И аз съм на 17г. мъжа ми е на 19г. и той искаше веднага след като завърши да замине но не го направи заради мен. Накрая направихме 11 месеца и той зами а, а повярвай ми не знаеш колко е сложно всичко между нас. И въпреки това колкото и да ми липсва и доро да е на ;хиляди километри от мен и да не съм го виждала от 5 месеца и половина(както и дефакто е) не бих искала да е по друг начин. Обичам го със цялото си сърце и въпреки ежедневните ни скандали и въпреки това че ми няма никакво доверие аз пак съм с него. Защото това е любов. За него и в ада бих отиша и бих отрекла цялото си същество. Защото колкото и да ме наранява по някой път винаги ще го чакам, независимо дали съм на 17 или на 70.
"Ако няма да се бавиш много, ще те чакам цял живот! "
Из Мечо Пух
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
