 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Сродна душа - борба?
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 1697 пъти
Здравейте!
Пиша, защото наистина съм заинтересувана от опита, който бихте ми предоставили: как срещнахте истинската си любов, какво се наложи да жертвате в името на вашите взаимоотношения, как разбрахте, че тя/той също е готов да направи тези жертви или как й/му показахте, че сте готови да се "борите"?
Моята ситуация е доста особена, защото се притеснявам, че истинската любов дойде в негово лице, а Той живее в друга държава, има и възрастова разлика... ненужно е да обяснявам какво изпитвам, нямаше да задавам тези въпроси, ако това чувство не ме беше разтърсило така силно..!
Моля, споделете вашата история, може би ще намеря утеха и воля във вашите преживявания! ;))
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 5ff46fd829 |
|
1. Живее в друга държава, има възрастова разлика, налага се някаква борба. Не разбирам каква сродност може да има в случая. Да не си налетяла на някой женен, стар перверзник, паралия и сега си готова на всичко, за да го докопаш. Ма, той не се ли дава без бой? Какъв човек, 'начи!?
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 048c4ac804 |
|
2. Ха-ха, нищо подобно! Разликата ни е осем години. Не съм се хвърлила към никакви радикални решения, просто често го мисля напоследък и се чудя дали в бъдеще бих могла да взема някакви решения, така че да инициирам наша среща.
- авторът
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 3195751443 |
|
3. Имах приятел, който все ми повтаряше, че когато двама души са сродни души не е нужно да се борят в името на връзката. Естествено, че аз съм голям инат и все спорих с него по темата, обаче мина време и разбрах смисъла на думите му. Борба все има- някаква дребна, с обстоятелства, но идеята е, че когато ти е писано с някого винаги намирате пътя един към друг и се случва лесно, без скандали, без спорове, без да чувстваш трудностите, сякаш вървиш отгоре им и те не ти тежат никак.
Относно въпросите ти.
Срещнах половинката си малко странно. Били сме в едно училище, той беше завършил, аз бях последна година. Знаех много за него от приятели, виждала съм го и съм говорила с хора от компанията му, без да знам, че става въпрос за точно този човек. Познавах негови роднини, слушала съм и от тях, но не го познавах. Намерихме се в една социална мрежа, за няколко дни разбрах кой е той всъщност и се видяхме. В последствие се оказа, че много пъти сме се разминавали. Не съм жертвала много, или поне не го чувствам като вид жертва. Промених се малко или много и си напаснах с него, а съм човек, който е силно против нагаждането. Намалих си ината, спрях да съм толкова горда и започнах да приемам помощта му. Примирих се с определени обстоятелства, в друга ситуация с друг човек никога не бих се примирила с нищо. Разбрах, че е готов да се бори и да се жертва посредством времето. Опитваше се да ме разбере, държеше ме силно, докато му бях ядосана. В момента, в който се скараме, винаги единият от нас отстраняваше проблемът от корен, без да мрънка. Не ме е убил с възглавница докато спа, а честно казано, ако аз ходих със себе си, вероятно щях да се убия. Той казва същото за себе си. Първата една година всеки ден си доказвахме, че държим един на друг. И двамата сме много тежки характери, така че не сме имали проблем с това да се "преборим", проблемът беше със смирението. Искам да ти кажа, че когато и двамата държите достатъчно много на другия, нещата просто се случват, няма въпросителни, вие знаете, че ще издържите на всичко. Опознавате се, научавате как реагирате във всякакви ситуации и не се сърдите, че единия не е на кеф, знаете защо не е и как ще му мине. Всяка връзка има трудности, човек усеща нещата от самото начало. Имах връзка с човек, който обожавах, умирах за него, но вътрешно знаех, че не е моята половинка. Прекарахме години заедно, все още мога да кажа как се чувства без дори да го видя, но никога не съм усещала, че той е човекът, с когото ще прекарам живота си щастливо. Вслушай се в себе си, не в мнението на непознати и ще разбереш дали има смисъл и колко точно си струва да жертваш.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: ab94f3a236 |
|
4. Дали чувствата ти не са само към парите му?
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 9e45a559e1 |
|
5. Моето мнение е, че не съществува понятие като истинскаТА или истинскияТ. Силна любов можеш да изпиташ към всеки, който ти е сроден по някакъв начин, намираш за близък и те кефи. Няма сродни души, които са родени, за да бъдат заедно, независимо в коя точка на света се намират. Има души, които си приличат, те се наричат сродни, сродни като хора, които не е изобщо задължително да са партньори в живота.
Въпроса ти е, дали той би изпитал същото привличане към теб, ако инициираш вашата среща? Може би да, може би съвсем не. Всичко опира до настройката на човек и до това в какъв етап на живота си се намира, дали е търсещ, дали е намерил това, което е искал и т. н. Ако е на същата вълна като теб - има доза вероятност, но ако е на коренно различна вълна - дори няма да те забележи.
|
...
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 05c13dd036 |
|
6. Сигурна съм, че ме е забелязал, по простата причина, че говорихме с часове.. така както не ни се беше случвало и на двамата. Моментално се напаснахме, аз го усетих, той също.
Номер 4, не се притеснявай за чувствата ми, нямат такава същност. Той даже е малко в другата крайност откъм финансово положение.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: ff7ad4b4af |
|
7. Покани го на екскурзия или почивка в БГ, вижте се и ще стане ясно ще се случи ли нещо между вас. Или пък ти отиди на екскурзия в неговата държава.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: d79545d06d |
|
8. Трагично. Как да е. Срещнах го, когато моят приятел не беше в страната за около месец. Излязохме на разходка, с друг не бих излязла. Излязох с него защото е свястно и умно момче разбира се не тайно от приятеля си. Та след това започнахме да си говорим и общуаме. Беше много приятно да си говоря с него, тъй като той ме разбираше по един невероятен начин, накара ме да се чувствам добре та успявахме да си говорим чак от неща които са ни оставали като травми от детството до бизнес идеи и какво ли не.
Предходната вечер преди рожденият ми ден ми каза че ми е приготвил подарък. Настоях да се видим, за да си го получа. Беше най-хубавият подарък, който съм получавала - книга. В последствие разбрах, че я е купил за себе си, но сметнал че аз имам повече нужда от точно тази книга, затова решил да ми я подари. Онази вечер ходихме на нетипично място за ходене по това време - гора. Целуна ме сред падащи клони и летящи прилепи. Най-скъпият ми спомен. Та няма да се впускам в подробности.
Влюбваш се в неподходящо време. Хората с късмет ще си намерят сродната душа в подходящо време, а аз явно съм заслужила страдание.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: ce8028d2bf |
|
9. Моята история е малко като по филмите. Той е от родния град на майка ми, но когато са се оженили с баща ми са дошли във Варна. Та по-миналото лято, когато бях на гости на дядо си, още на първия ден излязох с най-добрата си приятелка от там и по едно време тя се обади на приятеля си, с когото ходеха от няма и седмица, да дойде до парка на града, за да се видят и съответно ад като добра приятелка да преценя дали е подходящ за нея. Той обаче като дойде беше със своя най-добър приятел и още от далеч разликата между нейния приятел и моят бъдещ (все още не знаех) беше очебодна. Нейният беше... ами... ниско пълно момче с футболистка прическа, леко изсулен, ухилен до ушите като шут, с анцуг и с ръцете в джоба. А момчето до него изглежда като млад мъж, ако ги сравним. Висок, строен, добре облечен, изправен гръб, буйна тъмна коса, сериозно и честно лице. Величествена фигура, вървяща с името му - Калоян <3. И може би щеше да е любов от пръв поглед, ако целта ми не беше да оценя другото момче... Когато си подаваха ръцете да се запознаем, първо естествено се запознах с другото момче - подаде я вяло, съвсем леко свита, отново ухилен си каза името. А моето момче - силна стегната ръка, стисна ми ръката както се и прави, каза си името отново сериозен. Отново разликата - очебодна. После ми разказваше как не откъсвал поглед от мен и разпитвал постоянно приятеля си кога ще се видим пак. На следващия ден излязох отново с Анна и тя предложи да се съберем с тях и аз се съгласих. Бяхме четиримата и по едно време ни се изчерпаха идеите какво да правим затова предложих да гледаме страшни филми (обожавам ги) и се се съгласиха. Тогава се бяхме сгъчкали четирима на диван за трима в една маза и гледахме филма, като единствената светлина идваше от лаптопа. Моето момче се беше свило в ъгъла, за да ми е удобно на мен и понеже има много широк гръб по едно време му дойде в повече и си разпъна едната ръка на облегалката на дивана, защото не издържа повече и тогава Анна му хвана ръката и ми я сложи на рамото и ние се спогледахме и се усмихнахме. През цялото време преди и след това всеки път, когато Анна и нейния започнеха да се мляскат, ние се смеехме, защото ни беше неловко и през цялото време исках да се сгуша в него, но ме беше страх да не си помисли нещо за мен, тъй като аз не бих се хвърлила на първия срещнат. На следващата вечер Анна ме беше оставила сама с тях и той извика още двама негови приятели и понеже отново нямаше какво да се прави, съвсем умишлено предложих да играем на "Предизвикателство или истина", той умишлено избра предизвикателство, и най-добрия му приятел умишлено го предивика да ме целуне. Аз се направих на недостъпна, но не устоях. И на третия ден след запознанството ни вече бяхме заедно. Вечерта преди очакваното ми връщане (имах репетиции с Операта) си бях легнала в него, той ме беше гушнал и плачеше че си тръгвам. Аз бях първото момиче, за което плаче. Искаше да остана, казах няма как, но на другия ден разбрах че имам още три дни и когато му казах беше най-щастливото момче на света. СТАНА МНОГО ДЪЛГО.
Относно жертвите които съм правила: посветих по-голямата част от времето си на него, говорехме непрекъснато по телефона и на него все не му стигаше; с него ми беше първия път, след което много ревнуваше, защото виждаше какво се случва с хората покрай него и момичетата преди мен са оставили непоправими щети у него; отказах се от операта поради много причини, все се карахме, защото усещаше как операта е по-важна от него; всичките си пари давах за билети до там, за да се виждаме; виждах се по-рядко с приятелите си; и като цяло е това, защото съм добро момиче и нямам лоши навици
Неговите жертви: отказа се от излизането само с момичета; все по-рядко ходеше по кафета; пестеше всичките си пари за билети за мен, за подаръци, за да идва той, дори спря да си купува цигари, за да има повече пари; спря да ходи на дискотека и по купони с приятели; като цяло загърби стария си начин на живот, всички го питаха какво му става и ми изтъкваха колко се е променил за мен.
Напаснахме се един с друг, свикнахме с особеностите си и вече две години и два месеца сме заедно, въпреки ежедневните караници, многото обиди, купищата проблеми, които сами си правим и дори опитите му да ме накара да се поправя, като намеси други момичета. Всичко сме преодолели заедно и се очертава да е така още доста време, защото хиляди пъти сме си премисляли бъдещето и дано то да не ни поднесе някакви потресаващи изненади...
Ние се обичаме, обичайте се и вие!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
