Споделена история от Любов и изневяра |
Начин на флиртуване и още нещо
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 1717 пъти
Иска ми се да споделя какво научих и евентуално да помогна.
Днес обществото ни е такова, че масово сме целево оринетирани. Т. е. повечето искаме пари, секс, щастие и т. н. и сме се фокусирали директно в целта, като пропускаме да се забавляваме с процеса до целта. Парадокса е, че когато сме прекалено фокусирани върху резултата, е много по-малко вероятно да го постигнем.
Малко сухо прозвуча, но ще дам пример. Представете си, че искате да свалите момиче. Отивате при нея и започвате по някакъв да начин да флиртувате. Само че през цялото време в главата ви е не самия флирт, а дали той ще даде резултат, дали тя ще се съгласи да излезете, дали ще ви хареса и т. н.
Само че прекаления фокус над това нещо често е причина да забравим, че всъщност резултата е второстепенен, защото той е само следствие от процеса на флирта. Т. е. основния фокус трябва да е върху самия флирт като процес и да се забавляваме с него, а пък ако даде резултат това е само следствие.
В противен случай гледаме на флирта като нещо досадно, през което просто трябва да минем възможно най-бързо и така да достигнем целта. А и постоянното мислене за крайния резултат ни поставя в напрежение, вместо просто да се отпуснем ид а водим непринуден разговор. Така непрекъснато обмисляме какво да кажем, какво би се харесало и най-лошото е, че чрез езика на тялото всичко това се долавя от жената, което определено не е в наш интерес.
Изпитването на удоволствие от процеса ни лишава от напрежението, отнема от обсебеността ни от крайния резултат и ни прави по-креативни и по-освободени. Доказано е, че човек е много по-креативен и интутивен, когато е спокоен и когато изпитва удоволствие.
На ясно съм, че всичко го обясних суховато, но вие какъв футболист предпочитате да гледате на терена? Такъв, който мисли само за голове и постоянно е в напрежение? Такъв, който дори когато вкара един гол, пак ще е в напрежение дали ще вкара втори, трети, четвърти? Или такъв, който излиза на терена, играе освободено, изпитва удоволствие от играта и се забавлява заради самата игра?
Ако сте в магазин и гледат на вас като на подвижен портфейл с идеята просто да купите нещо и да оставите повече пари, без значение дали купеното ще ви е от полза, ще ви бъде ли приятно? Или по-приятен ще ви бъде един непринуден и приятелски разговор с продавача, без да усещате натиск върху себе си, че непременно трябва да си тръгнете с покупка?
В този смисъл това важи не само с жените, а и в бизнеса, професията, отношенията с хората и т. н. Ако един служител работи само заради парите, без работата да му доставя удоволствие, вероятността да се издигне е много по-малка от някой, който работи работи по-скоро, защото наистина изпитва удоволствие от самия процес на работата, а парите (целта) е повече следствие от добре свършената работа.
Още от училище без да искат ни учат на това да бъдем целево оринетирани, защото не се полагат никакви усилия самият учебен процес да стане забавен, а се набляга само на това в деня на изпита да сме подготвени ид а получим висока оценка. Така ние с годините свикваме с идеята, че процеса е нещо досадно и неприятно и трябва да го направим, просто колкото да получим добър резултат.
Това е и причината много отличници да се провалят в живота. Те просто си нямат на идея, че просеса на постигане също може да носи удоволствие, а не само постигната цел.
Това е причината да има много депресирани хора. Те в главите си имат някакви цели и подсъзнателно свързват процеса на постигането с досада и с нещо неприятно. Дори да постигнат нещото, те през цялото време докато го постигат, са отегчени и под напрежение и не са щастливи. Когато го постигнат, пък се радват за кратко, после отново си поставят някаква цел и целия процес на нещастие и досада се повтаря. Т. е. един миг са щастливи, но през повечето време са нещастни. А ако и не постигнат желаното или още по-лошо, не опитат, тогава са перманентно нещастни, което с времето се натрупва и се наслагва. Дори в един момент преминава толкова надълбоко в подсъзнанието, че дори вече не знаят защо са нещастни и тотално губят себе си. Вече дори не знаят какво би ги направило щастливи и така губят и смисъла на живота и мечтите си.
Разбира се, това не означава, че трябва да тъпчем на едно място цял живот, само защото процеса ни харесва и все пак да търсим някакво развитие. Но въпроса е да се намери баланса между ориентацията към целта и тази към процеса и да се разбере, че целта е следствие от процеса, а не цел.
Някои автори като Ошо са дори още по-крайни и казват, че живота сам по себе си не е целво ориентиран и е безсмислено да си поставяме цели. Защото целите идват от идеята, че живота ни не е перфектен и трябва нещо да се добави към него. Само че няма нужда от никакво подобрение, амбиция, прогрес, а да осъзнаем, че живота ни и сега е перфектен. Животът не създава несъвършени неща и той си е съвършен винаги и по подразбиране.
Егото непрекъснато се стреми към съвършенство, но то не идва никога. Никога не идва момента, в който си казваме "сега вече всичко е префектно и просто ще се насладя" Винаги нещо нилипсва идори когато си набавим се радваме само за кратко.
Когато осъзнаем, че няма нужда от повече подобрения, тогава ставаме просветлени. Когаот разберем, че дори в проблемите си и недостатъците си сме съвършени, тогава бъдещето и миналото изчеьват и започваме да живеем тотално в настоящето без всякакви желания и очаквания. И живота ни вместо по хоризонтала минало-настояще-бъдеще, започва да се развива по вертикала на настоящия момент в дълбочина.
Аз не знам дали той има право, но знам, че според статистиката тото милионерите са щастливи средно 2 г. след спечелването на джакпота. След това си изпадат в обичайното състояние преди джакпота.
Може би тук е момента да спомена, че закона за привличането сам по себе си е парадоксален, защото уж трябва да искаме нещо, за да го постигнем и в същото време да сме позитивни, а всъщност самото желание предполага, че нещо ни е необходимо, за да се подобри живота ни и има нещо, което не е съвсем ок. Така че може би наистина ако спрем да искаме, ще сме щастливи и ще привличаме само хубави неща, без дори да искаме нещо конкретно. Просто най-доброто за нас ще се случва. Има го и това, че понякога си мислим, че нещо е хубаво за нас, а то се оказва, че не е или че не му е момента. Може би живота знае по-добре от нас какво наистина ни трябва и е хубаво за нас. И може би наистина всичко, което е хубаво за нас, си го имаме сега, без значение ние как го оценяваме от нашата ограничена перспектива. Може например болестта да ни се струва нещо лошо, но да ни кара да учим уроци или да ни предпазва от нещо оше по-лошо.
Един беше казал веднъж, че си изкълчил глезена на тренировка, при което той проклинал съдбата, но после се оказало, че автобуса, с който щял да се прибере е катастрофирал. Така че никога не знаем какво печелим, когато губим.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 30bde01af0 |
|
1. Подейства ли положително. Мерси!
Относно законите- всичко си идва на мястото, дори и да си мислим че е рано или късно. Ние сме безсилни към някой неща, които дори не подозираме, че ги има.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 8a59f5e756 |
|
2. Стрaхотно си го нaписaл и подкрепям нaпълно, особено първaтa чaс нaсоченa към общувaнето м/у половете-свaлките :)
Към вторaтa чaст имaм вметкa, зaбележкa или просто добaвям нещо, което може би не знaеш и би ти било полезно.
Прaвя го сaно зaщото виждaм, че си нa достaтъчно високо ниво зa дa рaзбереш прaвилно.
Достaтъчно си чел, възприел и нaмерил истин с помощa нa книги, учения и т.н.
Сегa пусни всичко товa и остaни сaм със себе си и собственият си инстинкт (и всичко нaучено до моментa).
Две вaжни нещa:
1- в aстрaлите ( дори и във високите) имa хорa, които сa кaто теб и мен, кaто който и дa е жив човек ТУК! Хорa, които контролирaт събуждaщие се...тоест, излизaш от тaзи мaтрицa и влизaш в онaзи в aстрaлa. Тaм естествено се виждaт кaто "светлини" кaкто някои ги нaричaт. Възможно е и го прaвят, чрез тези си "телa" дa провокирaт движение в хормоните нa физическото тяло. Чувaл си или знaеш по собствен опит може би товa чувство нa безусловнa любов към всеки и всичко. Е, просто ти освобождaвaт "бомбa" от окситоцин във физическото тяло-хормонa нa любовтa.
Рaзсъждaвaй нa едро, генерaлизирaй спокойно и с мaлко време ще знaеш кои "истини" дa зaчеркнеш кaто тaкивa.
2- имa и други нaчини зa виждaне във времето и прострaнството, не сaмо които кaзвaт :)
Човешкият мозък (докaзaно вече) е способен дa виждa в поне до 11 дименсии. Освен товa обaче можем и дa виждaме кaто пречупвaме времето и прострaнството и го доближaвaме до нaс (чрез епифизaтa, някои го нaричaт третото око). Нa принципa нa светлинa в чернa дупкa. Естествено трябвa дa ти е дезкaлцирaнa епифизaтa.
Зa егото...липсaтa нa его у човекa го постaвя в робскa позиция зaщото вече е тaкaвa психикa. Ок е дa имaме его, но дa влaдеем ние него, a не то нaс-тaм е тънкосттa.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 8bfe7f8306 |
|
3. Да, старата истина, че е важен пътят към целта, а не самата цел.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 511dabd9b1 |
|
4. Авторът съм
Забравих да добавя, че дори самото желание за просветление и за осъзнаването на съвършенството на живота, си е някакъв вид желание, което пак предполага, че имаме от нужда от още подобрение. Т.е. дори недостатъка, че не можем да осъзнаем съвършеността на момента, трябва да го разглеждаме като част от съвършенството на настоящия момент.
Просто може би не е подходящия момент да получим прозрението и с това самата неосъзнатост също е съвършена.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 267a7963ee |
|
5. Почнах да го чета, интересно до някъде, но после ми стана скучно много е дълго. Ще ти обясня аз как виждам нещата. Много са прости.
Жените искат любов.
Аз излизам на среща по анцунг (екип- с горнище)
На жената не й харесва това.
Тя не търсеше ли любов?
Почва разговор.
Тя се опитва да разбере какви общи вкусове имаме, та да се стигне до някаква обща тема на разговор. За да й бъде забавно. И следователно има и голям шанс да си ме хареса.
След 15 минути разговор, разбира че имаме 5 общи вкуса.
Говорим си, забвано й е, харесва й срещата.
Запознахме ли се на първа среща? Не.
Нищо не знае за мен.
Това е. Какви флиртове? Не знам дори какво означава това.
Няма го нормалния разговор. Стига с това чувство за хумор.
Любов ли искат жените или вицове да си разказваме?
По дрехите посрещат, по дрехите изпращат в днешно време.
Това е. Любовта е на много много заден план.
Или пък идва когато даден човек иска да си има дете (разбрал че му е време вече).
Не може ли просто момче и момиче да се сприятелят и да бъдат просто едни добри приятели? И от там да започне една чиста и истинска любов.
Запознанството с едно момиче, флирт ли се нарича, че не разбирам от тея неща, честно казано?
Момче-25
|
|
