Страстното желание да победиш
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 1122 пъти
Уважаеми читатели,

Аз съм Ж, на 32 години и искам да споделя една история, която е възможно да е полезна на някого или поне да ви накара да се замислите за това какво всъщност представлява любовта. Предупреждавам, че е историята е дълга, така че се настанете удобно и вижте за какво става дума.

Историята я чух на необичайно място - в портиерната на едно общежитие, където аз по онова време живеех (преди 7-8 години) и където работеше жената, която ми я разказа. Тя беше още млада, на около 37-38 години, личеше си, че е била красива и всички се чудехме защо работи там. Както и да е. Отидох да взема някакви документи там веднъж и тя ми се довери да ми разкаже всичко. Бях потресена. Все още съм.

Накратко предисторията - нали знаете, всеки си има своите детски травми, някои се справят с тях, други по-зле, различно е. Нека наречем главната героиня Z. Нейната травма бил разводът на родителите й като дете и дори не толкова развода - някои родители запазват цивилизовани отношения - а чувството за незаедност на родителите й и факта, че сякаш са я захвърлили в един малък град да я гледат баба й и дядо й. Отпътуванията на майка й през нощта, тоталната промяна на живота и средата й. Изпада в детска депресия - това се случва изключително рядка, децата често са предпазени от това заради вродената им жизнерадост и будния интерес към света. Но тя го преживява много тежко - броди по улиците сама, не познава още никой и началните месеци на новото място са много болезнени. Постепенно нещата се уталожват и се възстановява, но това усещане за изоставеност ще се актуализира отново и отново много дълго, до един определен момент, когато тя ще го преживее. Междувременно около 20-25-тата й година нуждата й от близост и топлота често тя ще замества със секс до момента, в който ще преживее травмата и тази потребност ще затихне.

Първият епизод: Тук историята е много дълга, но накратко тя наистина обича един човек (нека да е Х), много дълго и много дълбоко, но това, което през цялото време я разделя с него е точно това изоставяне всеки път и появяването му отново. Разбирате ли, тя просто изживява тази раздяла още от детството й отново и отново с него. В крайна сметка се разделят, според него - окончателно. Когато иска контакт с него, й се отказва под предлог, че пречела на семейството му. Разбира, че има друга, а след няколко месеца - че ще става и баща и въпреки това, което тя самата преживява, не се озлобява. Следи го в Интернет, защото й липсва, но не иска да му пречи, а и той си има нов живот, жена, деца. Страда много, спомня си, че е ходила по църквите сама, една причудлива странница в един град, в който трудно се адаптира (сменя града). Решава да започне отново и й помага в голяма степен силният характер. Помага й и вярата, в която все повече се убеждава. Запознава се с нов човек (нека е У), който идва, за да остане. Той има непреодолим сексуален проблем - неувереността и комплексите в отношенията с жените, липсата на трайни отношения и малкото дълги връзки са го направили неспособен да се довери на жена. Но и двамата не се отказват и решават, че с търпение и любов ще преодолеят това - в крайна сметка тя забременява с малко помощ, като това се случва цели три пъти и се раждат здрави и красиви деца. Тя не спира да се моли за тях, за него, за живота им заедно. Истината е, че този мъж има и вроденно автоимунно заболяване и тя знае, че няма да има много дълъг живот с него. Страховете й не са ирационални. Тя просто иска да го запази, затова се нагърбва и с много задължения, поема в по-голяма степен децата, става зависима в известен смисъл. За няколко съвместни години преминават през какво ли не и в момента, когато се появява отново У отношенията им са поразклатени. След раждането на децата тя е много уморена, изнервена, не й достигат чувства, обвинява за това партньора си, имат проблем в интимността и в някои чисто битови аспекти на отношенията.

По това време се появил Х (около 4-5 години след последната им среща). Комуникират активно със Z., прави й намеци, че и двамата не можели да изберат несигурното, което тя не може да разбере. Нали той толкова време я е забравил, какво се е присетил сега, пък и такива сериозни разговори? Междувременно се жени за майката на детето му, макар че обяснява, че всъщност не са подходящи един за друг. Продължава да поддържа връзка със Z. онлайн, като сипе лъжи наляво и надясно - на практика той знае всичко за нея, а тя не знае нито той къде е, нито с какво се занимава, дори не знае как изглежда. Пишат си разгорещени истории, като тя му споделя, че й е трудно, че все пак смята, че това е нередно и че се притеснява, че имат съпрузи, деца и т. н. Не обмисля нищо сериозно, трудно й е, между тях се натрупва много енергия, но тя е наясно, че имат семейства и е некоректно да се случи нещо интимно. Не очаква от него нищо, още повече, че смята, че би било недостойно да напусне семейство, а и тя не би искала в никакъв случай да е причина за това. Той обаче се развежда или поне така казва - причината е неясна, но вероятно изневяра на жената. Оставя й каквото й се полага, вижда детето си през уикенда. Жена му според него се озлобява след развода.

Вторият епизод: Тук вече нещата ексалират и се започва. Z, нищо неподозираща, се оказва, че всъщност не е излизала от ума на X. през тези години, че се е сещал за нея, добавял я е в социалните мрежи чрез фалшиви профили, писал е за нея еротични истории и пр. и пр. и пр. Т. е. следил я е, но тя не е подозирала изобщо за това. И всичко това изплува лека-полека. Т. е. тя се оказва виновницата за тази раздяла, при положение, че всичко, което е искала е била най-много приятелска среща, на която да се изяснят (защото той през цялото време й е писал от фалшиви мейли и профили)? ! И изведнъж цялото му озлобление се стоварва върху й - започват обиди (всякакви нецензурни, че е повярвала си домакиня и пр. пр. и пр., че е мръсна, никаква домакиня, лоша майка, списъкът е дълъг) и откровени заплахи, като каналите за заливане с подобна информация са безкрайни. Започват и всякакви обаждания по телефона - на рекламни агенти, на търсещи професионална услуга от Z., на "случайно объркали номера". Оказва се, че X. практически почти се е поселил около мястото, където живее Z., наблюдава я практически денонощно, включително и вкъщи. Да не говорим, че нашата героиня вече не иска и да се вижда с X. Предполага, че няма да могат да се овладеят, а вече му няма доверие - той е от хората, които обожават да лъжат, да манипулират и да шантажират и със сигурност в някакъв момент ще започне да я тормози и заради това.

И така, тя, която при все отношението към нея, все пак остава добра и благородна и продължава да обича и двамата мъже в живота си. Не се решава да изневери просто защото ги обича, нищо че е в разцвета си като жена, а няма практически никакъв сексуален живот от поне 6-7 години и е приела, че няма и да има. Никой околен не би заподозрял това, но истината е такава. Посветила се е на работата и на семейството си и това е всичко. Наясно е, че в най-лошия сценарий я очакват здравословни проблеми (ако не и по-лошо) с мъжа й, с възрастните му родители, а има и две деца, които са изцяло нейна грижа. Но тя просто е достатъчно отдадена и е добра съпруга, за да остави семейството си. На този безгрижен фон има и емоционалните проблеми на двамата мъже в живота й, като поне с единия е установила някаква хармония в последно време (отношенията били колебливи, но тя все пак дала шанс). Но не така стояли нещата с другия, който продължавал с тормоза си. А в същото време нашата главна героиня се надсмивала над наивността си - тя, която си е представяла (в някакъв много захаросан розов свой период вероятно), че този мъж наистина я обича и как дори след време, когато децата й пораснат, ще могат да са заедно (казваше, че през цялото време, докато е продължавала всичко това - почти година - е мислела и е искала него постоянно), че може би ще имат и общо дете... За щастие, тя била от хората, които могат чудесно да различават фантазии от реалност и си е дала сметка, че няма какво да предложи. Дори и на цената на това в някакъв момент да се окаже стара, сама и вероятно не особено нужна някому. Затова пък е искала да даде възможност на X. да подреди живота си, както иска - да се върне при жена си, да срещне друга, да има деца веднага, както иска. Когато я слушах, просто недоумявах! - аз лично не мога да си представя човек да обича по този начин, да прости някакво подобно отношение, не знам какво трябва да чувстваш, за да си склонен да позволиш на другия да бъде щастлив, дори и без теб. Понеже се измъчваш заради него и всъщност искаш най-хубавото за него, по начина, по който той го разбира. Тя много плака, докато ми разказваше това. Както беше плакала много нощи през цялото време, нищо че през деня слагала дежурната усмивка, за да не обременява другите с проблемите си.

И така. Аз знам как завършва историята, но ще оставя финалът, за да довършите вие - интересно ми е как си представяте развитието й вие. Честно казано, аз и досега съм потресена от всичко. Аз лично си мисля, че тук не става дума изобщо за любов, а за някаква обсебеност и желание за притежание на всяка цена, което всъщност няма нищо общо с любовта. Тя каза тогава нещо, което аз запомних по повод на X. :"Той искаше толкова страстно да победи, без да разбира, че всъщност вече го е направил отдавна и то без да прави нищо. "