Как се продължава - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76137)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16872)
 Секс и интимност (9352)
 Тинейджърски (17682)
 Семейство (3504)
 Здраве (6281)
 Спорт и красота (3345)
 На работното място (1365)
 Образование (4053)
 В чужбина (901)
 Наркотици и алкохол (792)
 Измислени истории (682)
 Проза, литература (1215)
 Други (10023)
 
 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Как се продължава
преди: 1 месец, 3 дни, прочетена 725 пъти
Не виждам смисъла в живота вече..

Преди почти месец в катастрофа почина моя приятел.
Аз съм на 36 г, той беше на 29..

8 години бяхме неразделни.. почти по 24 часа заедно.. и на работа и в къщи и по почивки, .. животът ми се оформи около неговия през тези години.. и обратното разбира се.
Жилището си го напълнихме заедно с вещи и спомени.. Познавахме се почти до ниво телепатия..

Погребението някак си преживях, но сега не знам как и най-вече ЗАЩО да продължа..

Само в работата намирам временен покой и то по-скоро защото мисля за други тривиални неща и проблеми.. 10 дни работих почти нон-стоп и бях сравнително ОК, но преди 2 дни реших да си почина един ден. Изчистих, пооправих, погледах ТВ и после се сринах.. не знаех какво да правя..

Все още не знам.

Имам приятели - съседи.. но не мога всяка вечер да съм с тях..

Сам, в този огромен апартамент.. говоря си сам.. всъщност говоря си с него.. знам какво ще каже на почти всяко нещо.. само не знам какво ми казва сега.

Планирахме почивки, да си построим къща.. да се омъжим в чужбина.. сега вече нямам планове и мечти.. живота е празен.

Не мога да си представя пак да мина през същото с друг човек.. дори след много време. Не си представям да науча някой всичко за себе си и да се уча аз за друг отново.

Ясно е, че човек не е създаден да живее сам.. не мисля, че ще мога да живея ище 30 години така..

Да, мъката е още прясна, жива.. може би ще претъпее, но това, което ми убягва е смисъла.

Ако ня бяха живи родителите ми, бих се самоубил, но не мога да им причиня това.. може би няма да го издържат, въпреки, че родителите на моя приятел някак си още се държат. Болката, която изпитвам обаче, не мога да я причиня на никой друг..

Не ми се живее, не мога да умра.. какво остава? Мога ли да съществувам още години.. със спомена за рухнали мечти и загубено щастие и живот.

Не знам..

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 2 дни
hash: 8b08c47744
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Само времето лекува. Ще мине време ще си намериш друг и така.

 
  ...
преди: 1 месец, 15 часа
hash: b9b7415a24
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Съжалявам за това, което ти се е случило. Дори не мога да си представя какво изпитваш.
Как се дават съвети за това? Ми не се дават, само времето ще покаже.
Може да се изправиш, може и да не се изправиш.
Но за месец и нещо е толкова рано да се говори. Пет години преодолявах една кокошка дето не ми обръщаше внимание, а така я обичах или се заблуждавах, накрая не знаех кое е, а за смърт и то на човек с когото сте били заедно... не мога и не искам да си го представям.
Но, споделянето и подкрепата са нещата от които имаш нужда.
Бих искала да си поговоря с теб, ноо не знам май не се разрешава публикуване на мейл тук, дори специално направен само за тук. Други идеи?

 
  ...
преди: 29 дни, 52 мин.
hash: f1b0aa847e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Здравей, съжалявам за мъката ти. Преди няколко години баща ми почина и те разбирам. Дай си време, още всичко е много прясно в главата ти. Ще свикнеш да живееш с тази болка, но ще си намериш и друг. За момента се отдай на нещо, което ти е страст, някакво хоби или занимание, за да не мислиш за това. Иди на екскурзия с приятели. Не е никак лесно да се преживее такова нещо. За майка ми баща ми беше голямата й любов.. след като той почина тя се отдаде изцяло на работата си и на мен и сестра ми. Ние й бяхме останали и ние й давахме сила да продължи. Намери нещо, което ти дава сила да продължиш. Ще намериш щастиеито си отново, не се отказвай само. Сега всичко ти се струва загубено, но не е така. Загубата на любим човек е тежко нещо, но с времето ще стане по-добре

 
  ... горе^
преди: 28 дни, 3 часа
hash: acf224039b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Благодаря за коментарите!

Да тук, няма начин за контакт и може би така е по-добре.

Помага основно това, че изписах мислите си на момента.. както и вашите отговори.

Не смея да си мисля за нови запознанства... перспективата отново да науча някой всичко за себе си и обратното ми изглежда .. нетърпима.. Ясно е, че е рано още, но дори идеята за това в бъдеще не ми харесва..

А и ако сравнявам всеки с него.. тогава май никой няма да има шанс.

Времето ще покаже.

Още веднъж благодаря

 
  ...
преди: 10 дни, 12 часа
hash: 0a914ce62a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Заплаках, много тежка история. Съвет не може да се даде, дано видиш смисъл в нещо пак.

 
  ...


...
преди: 8 дни, 17 часа
hash: b92209cae0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Съболезновaния! Не, времето не лекувa, просто се свиквa с болкaтa. Нaучaвaш се дa живееш с нея, с дупкaтa от липсaтa нa човекa. Обaче с времето в тaзи уж прaзнa дупкa, пък толковa болезненa... зaпочвaт дa се понaдигaт слaдки, приятни спомени. Без дa си дaдеш сметкa зaпочвaш дa се поусмихвaш нa тези спомени. Сепвaш се и се чувствaш виновен, че си се усмихнaл, рaзревaвaш се кaто мaгaре, зaспивaш от изтощение и почти обезводнен от сълзи и гaднa пот от трескa. Хубaвите спомени обaче нaпирaт, искaт дa излязaт, потискaш ги зaщото се чувствaш виновен, че ти стaвa едно хубaво... усмихнaто. Зaпочвaш вече тaйничко дa се усмихвaш, дaже си позволявaш сaм дa извикaш обрaзa нa любимия човек и го зaдъжaш, в нaчaлото сaмо зa секунди. С нетърпение чaкaш дa се прибереш и усaмотиш, вече можеш дa се усмихнеш широко нa някои спомени, общи весели случки. Рaзплaквaш се пaк, спомни си и кaк мирише кожaтa му... но вече процесът е необрaтим-вече болкaтa не е сaмо онaзи "чернa, режещa сърцето дълбокa гнойнa рaнa" вече е и слaдкa еднa тaкaвa болкa... желaнa зaщото тaм е обрaзът му, миризмaтa му, смехът му.
И стaвa все по-хубaво дa си спомняш с усмивкa и все по-тихa болкa. Тя не минaвa-никогa, но се свиквa с нея, стaвa търпимa, a и онези спомени сa кaто aмброзия зa нея.
Минaвa време, срещaш някой и ти трепвa под лъжичкaтa. Ядосвaш се нa себе си, пaк се чувствaш виновен, съжaлявaш и чувствaш, че "предaвaш" любимия. Пaк си поплaквaш. Човешкият мозък имa чудни свойствa. Дaже може дa ти прaти сън с любимият в който той ти кaзвa, че искa дa си обичaн пaк и от друг. Че е и ще е щaстлив тaм където е, но искa ти дa си щaстлив до кaто си тук още...
Aвторе, позволи нa хубaвите спомени дa ти помогнaт!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker