Правилно или грешно решение взех-само времето ще покаже
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 4383 пъти
Имам връзка с мъж от 14 години, а от няколко години живеем заедно. Не сме сключвали брак, В началото го обичах, или си мислех че е така. През годините ме разочарова на няколко пъти като единия път го видях с друга в един нощен клуб и го напуснах, но две седмици след това той ме срещна и започна да ме уговоря да се върна при него. И аз поддадох.

Но като че ли с времето всичко беше се променило. Нямаше я онази топлина и онази нежност, онова внимание, като в началото. Той беше съсредоточен в развитието на бизнеса, който правеше с брат си и го уважавам заради това. Но се държеше с мен като с предмет. Предполагам доста от вас разбират за какво говоря- прибирам се от работа-готвя, слагам му вечеря, оправям масата и си лягам. Проявяваще внимание към това как е минал денят ми, но личеше че е колкото да не е без нищо, просто едно студено-какво става и това е.

Всъщност През годините се разделях с него няколко пъти и единия път бях срещнала човек, с когото мислих че мога да бъда наистина щастлива, но скоро след това, видях в него нещо което ме накара да избягам-пиеше много и ставаше твърде агресивен, като чупеше и блъскаше. Върнах се пак при бившия си. Не знам защо-може би ще ме обвините, но мисля че го направих защото се чувствах сигурна при него, защото не мислих как да покривам ежедневните нужди. Бях спокойна. Но както се казва-бог дава-бог взима.

Преди исках да имаме дете, но с времето се отказах от идеята да е от него. Но навикът ми беше много силен и продължих с него. Нямаше вече никаква нежност, внимание. Беше студен. Често се карахме ако закъснея след работа, не можех да излизам свободно и спокойно с приятелки. Имало е скандали и заради съвсем дребни неща. Често се е случвало да разбирам случайно, че ме е следял, или някой негов приятел ме е следял. Не виждах никакво развитие във връзката ни, Секса беше на няколко месеца един път, и то за няколко минути. Опитвах да го променя, да му покажа че имам нужда като жена и от други неща освен пари, макар че той пари ми е давал само ако трябва да купя нещо за вкъщи.

Вярно е че ме водеше от време на време на почивки, но винаги с негови приятели, или приятелки. Открито си позволяваше на няколко пъти да флиртува дори с други, като се оправдаваше че уж се шегувал с тях. Всички около нас са вече семейни или имат дете. Усещам че и в мен майката природа се обажда, защото вече съм на 34 и искам да имам бебенце, но не знам какво да правя. миналата година той заяви на маса, че няма да се ожени за мен. Беше голям удар за мен, макар че не го показах.

Майка ми много го харесва, и държи да бъда с него, защото поне съм осигурена. А аз имам силен навик да бъда с този човек, въпреки че не се обичаме. Знам че дотук нещата може би изглеждат прости, но от 2 години имам тайна връзка с друг човек. Той е коренно различен-чувствен е, нежен и внимателен, отнася се с мен като с играчка, секса е на съвсем различно ниво-отдаден и страстен. с него сме приятели от години, но в един момент ме целуна и аз като че ли се пречупих.

Опитвах да се дистанцирам от него, мислих че е грешка, на няколко пъти му казвах че спираме, защото не бива така и аз не съм свободна. Но винаги се връщах към него, а и той не се отказваше. Харесвах го отдавна. Беше ми тръпка от доста години. Оставях го и му казвах край много пъти, но някак си не можах да се спра, и естествено се появиха чувствата. Започна да ми казва че ме обича, твърдеше го и го показваше-без повод ми правеше малки подаръчета, оказваше винаги внимание, никога не се е дръпнал или ми е отказал нещо, когато съм имала нужда, когато здравословно не бях добре, той ми купуваше лекарства и се грижеше за мен, естествено тайно, през трети човек получавах това което ми беше взел, в моментите когато не можехме да се видим. А човека с когото живеех само ме питаше какво ми има и си продължаваше ежедневието.

Този, тайния, знаех че е грешно, но го обичах и когато му го казвах, се радваше като дете, една истинска радост, която не можеше да прикрие, виждах го че е щастлив, когато му го казвам, а на мен ми се късаше сърцето и не знаех какво да правя. бях объркана и защото той е по малък от мен с 6 години. но е досттъчно зрял и отговорен за възраста си. Има нещо в него което знам че никога няма да ме остави да скучая, или да бъда нещастна-малко е див, но е и много чувствен, обича ме много, а аз през последните месеци не му отвръщам, поне на думи.

Преди почти година за пореден исках да прекъсна отношенията си с него, знаех че ще ме боли, защото въпреки постоянното напрежение от криенето с него, в моментите които бяхме заедно, вътрешно аз усещах че с този човек мога да бъда себе си, да бъда истинска, да се отпускам, да се смея с цяло гърло, мисля че ме правеше щастлива. но и смятах че е невъзможно да съм с него. той от своя страна ми казваше че ще чака колкото е необходимо, но никога няма да ме остави, че ме обича, и че иска след време да създадем семейство заедно. Усети че се колебая в него, и си татуира едно животинче което много обичам, заедно с името ми. Останах без думи, защото той беше толкова сигурен в решението си да е с мен, а аз се стрясках при мисълта какво ще стане ако оставя дългогодишния си приятел.

Всъщност ме плашеше въпроса дали да оставя питомното и да гоня дивото, но не можех да взема решение. Таях истинските си чувства, и често се държах студено с него, само и само да го накарам да се отдръпне, но не постигах ефект и не можех повече да го наранявам така. И така до преди няколко месеца, когато приятелят ми видял съобщение от него и започна да ме разпитва. Не съм му давала подробни обяснения, но и нямаше нужда, беше ясно. Бях се побъркала, защото усещах как губя онова сигурното за което много жени чакат с години, а другия, тайния, не можеше да ми даде. А и се почувствах много жалка, може би защото не исках и да нараня никого. Бях объркана. Напуснах го и мислех да продължа с другия човек, но се чувствах несигурна, знаех че е заради липсата на онова с което бях свикнала.

Аз се върнах при родителите си. А момчето, като разбра че съм напуснала приятеля си, не се втурна да ми сваля звезди, а като че ли се дистанцира. Виждахме се вече всеки ден и то съвсем открито, каза ми че ще ми даде цялата си любов, защото вече видях че е възможно да сме заедно. Но не ме притискаше за нищо. Опитваше се да ми даде въздух. Но аз не го усетих това нещо. Вместо това започнах да искам от него това което имах при бившия си приятел. И може би това го накара да се промени.

Скарахме се на два пъти, и той беше доста груб, не онзи милия и нежния човек, в когото се влюбих, а сякаш напълно различен човек. Може би заради нерешителноста ми. не знам. Прекарахме изключотелна почивка заедно с него, аз се чувствах така както никога преди, започнах да се отпускам, да бъда щастлив. Но не му казвах, но мисля че той виждаше че го обичам.

Седмица след това той ми каза че иска да пробваме на квартира заедно, но ме оставя да реша сама, а аз приех без много да мисля. Исках да съм него, но след няколко дни се скарахме и се разколебах. В главата ми често излизаше въпроса дали не сбърках като оставих предишния си приятел, и постоянно ги сравнявах. Единия беше красив, мил, обичаше ме с цялото си сърце, държеше се все едно света е в краката му, другия беше онзи улегналия, с който имах сигурност, но нямах емоции. и който ми предложи развитие във връзката, едва след като го напуснахИ реших да се обърна за съвет към майка си. Няколко дни след като се скарахме с по-малкия, взех решение да се върна при бившия си, защото имах чувството на несигурност, и си мислех че като го напуснах се върнах години назад, изпитвах и съжаление, заради всичко което е постигнал през тези години.
Смених си номера и изолирах момчето от всякакъв достъп до мен, и сега съм с бившия си настоящ, който ми обещава промяна, деца и истинско семейство. Постъпих ужасно с момчето което ме накара да се чувствам желана, което ме накара да се чувствам истинска жена, въпреки че прояви неуважение към мен в моментите на гняв.

Пиша в такъв тон, защото знам какво заслужих, не очаквам одобрителни коментари, но имах нужда да разкрия какво ми е някъде, където не познавам никого, защото въпреки това още мисля за него, макар че не съм го виждала от седмици, а той беше моята истинска опора.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 2 месеца hash: 3a752a7eff

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Мисля, че си постъпила правилно като си се върнала при стария си приятел. Сега той ще бъде като памук в ръцете ти, защото вече е видял, че ти не си даденост, че си личност и можеш да вземаш решения и да не бъдеш зависима от него. Използвай това си преимущество, което имаш в момента, за да закрепиш позицията си във връзката, сигурна съм, че сега той гледа с други очи на теб и ще те уважава повече. Колкото до другия мъж - тъжно е, но в такива триъгълници винаги има наранени. По-добре не търси контакт с него, не се опитвай да му си извиняваш и да се обясняваш. Взела си решение и от тук нататък продължаваш напред. Миналото няма да как да се промени. По-добре не мисли за него, опитай се да бъдеш прагматична, в края на краищата си на 34 години. На тази възраст човек трябва да приема нещата по-рационално и да бъде повече егоист. Успех и всичко най-добро ти желая.

 

...

преди: 13 години, 2 месеца hash: a74be4c9b2

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Мисля че много си сгрешила. Решението ти е за цял живот, а всички имаме само един. Дано да не съм права обаче много ще страдаш.

 

...

преди: 13 години, 2 месеца hash: 20d598f9cd

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   С единия имам уважение, или поне от моя страна, а и при предишни случаи когато ме е карал да си тръгна, след това един или два месеца всичко е добре, обръща ми внимание, и след това отново ставам домашния робот. А с другия получавам всичко което искам като жена, но пък се забелязва че се прави сметка, а и с него сме си говорили за деца, или по-скоро аз повдигнах темата, а той ме изненада понеже реакцията му беше доста силна и всъщност ми каза че иска също. Но пък навикът ми е нещо, което ми пречи, и мисля че затова и нараних другия

 

...

горе^

преди: 13 години, 2 месеца hash: 90c159805c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Уффф... Отвратително е така да не знаеш какво точно искаш и да се люляш като прани гащи ту напред, ту назад! Стига с тая нерешителност, обърканост и комплекси за малоценност! Я се стегни малко бе! Помисли какво точно искаш и преследвай целите си, а не така, както ти правиш -" Искам това, ама дали го искам? Може би искам онова, ама не, не, това искам. Ама не! Май онова е по-добре... " Леле ужас! Ти си направо уникум! Как ще си щастлива, като не можеш да се бориш за щастието си? Толкова си инертна и нерешителна... Проправяш си път в живота като спънат кон! Не искам да те обиждам, ама стегни се малко бе! Имай куража веднъж да направиш това, което искаш, без да се разкъсваш от противоречия, страхове и комплекси... Айде успех и не бъди с някой, само защото така си свикнала, ако не се чувстваш щастлива и пълноценна с него. Оффф... Айде късмет!

 

...

преди: 13 години, 2 месеца hash: 20d598f9cd

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Мина месец и седмица, откакто го оставих.. първата седмица той правеше опити да се свърже с мен, дори накрая ми прати по куриер хубав букет 10 рози-бели и червени, но аз не му се обадих, понеже мислех че съм категорична :( дали след толкова време няма да се е отдръпнал от мен, а и аз се чувствам много странно, хем ми липсва, хем се сещам как обещах на родителите си, че няма да се виждам повече с него. Те иначе се притесняват за мен и искат да бъда със сегашния, но знам че въпреки че досега отношението му е добро, скоро ще се върне отново към предишното си състояние

 

...