Не мога повече..
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 1734 пъти
Здравейте! Искам да споделя за моите несполуки в любовта. Момиче на 18 години съм. До сега не съм имала нито една сериозна връзка. В началото на тази година окончателно скъсах, ако така може да се каже, с първото си гадже. С него бяхме 5 години. За тези 5 години ние нито веднъж не сме излизали като гаджета. Имахме общо 3 срещи и 3 целувки. И двамата сме от един и същ град, всъщност къщите ни бяха една срещу друга. През 2011 аз и семейството ми се преместихме в друг град. Връщах се само за лятната и зимната ваканция. Тогава аз бях на 12 а той на 15 и ми предложи. Аз с детския си акъл се съгласих, защото ме влечаха големите батковци. Въпреки това знаех, че няма да ни е лесно защото все пак сме в различни градове. Семейството ми беше абсолютно против него. И за това се налагаше, когато се виждаме да се крием. През 2012 лятото се върнах за ваканцията и се срещнахме 2 пъти за по 5-10 минути. Аз бях малка и не бях много наясно с нещата и когато се срещнехме наставаше едно неловко мълчание. През зимната ваканция пак бяхме излези веднъж и това беше последната ни среща. Един ден разбрах че той ходи с най-добрата ми приятелка от старото ми училище. Ядосах се и го оставих. След време той пак ми писа точно когато щях да се връщам за лятната. И аз патката се съгласих отново, защото пак ми предложи. Този път обаче прекали. Не можехме да се виждаме 1 година заради семейството ми и той преспал с някакво момиче. Добре разбирам че е момче и че има нужди ама поне да ми каже че късаме защото не съм му достатъчна, а не всеки ден да ми казва че ме обича и някакви такива. И така спряхме да се търсим в продължение на 2 години. Миналото лято ми писа, даваше ми празни обещания и пак останах разочарована. На 30 декември пак ми писа. Много ме бил обичал, била съм единствена много съм му липсвала. И аз както винаги уж много съм твърда и пак омекнах. Писахме си звъняхме си, но пак не се виждахме. Аз си останах с празните обещания които той ми даваше че ще дойде за да се видим. Само че реших да не се мъча и му казах кратко и ясно да ме остави намира за да не ме нарани за пореден път. Интересното беше че този път си писахме и за секс. Но като се замислих и си казах че няма да си пропилея първия път с човек който само ме наранява. Оставих го без обяснения и това беше всичко. През онези 2 години в които него го нямаше аз се бях занимавала с едно момче, познавахме се от малки обаче нещата отиваха на сериозно. Накрая той реши че ще си останем само приятели. И когато се занимавах с друго момче, той реши че вече иска да е с мен. Само че аз вече не изпитвах нищо към него. Тази година имах връзка с най-добрия си приятел 2 седмици. Разделихме се защото не искахме да си развалим приятелството. Това добре не съм наранена. Обаче лятото една приятелка ме сватоса с едно момче. С него станахме гаджета. Връзката ни продължи 1 месец, защото той очевидно беше с мен само заради секса. Бях привикнала да ме използват и да ме лъжат и го оставих защото вече ми беше писнало от всички и всичко. Хиляди пъти си задавах въпроса, до кога ще продължавам да се доверявам на идиоти и да съм толкова наивна. Та сега единствения ми въпрос е: аз кога ще срещна тази прословута любов?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 6 месеца hash: caa71648ca

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   И аз съм в същата ситуация питам се като теб кога ще срещна любовта и търся и не намирам тогава моя приятелка ми каза да спра да търся и също така ми каза че момичето за мен ще ме намери давам ти същия съвет млада си живей и за момче ще имаш време знам че на тези години е нормално да търсиш любов но си поживей не се знае може любовта още утре да почука на вратата ти със времето всичко ще се нареди :) и ще срещнеш своето момче :)

 

...

преди: 6 години, 6 месеца hash: 7282530797

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   А откъде сте сигурни, че въобще ще я срещнете тази любов? Въпросът е не "кога? ", а "дали"? Ясно е, че всеки търси щастие, но никъде няма гаранции, че ще го получите.

 

...

преди: 6 години, 6 месеца hash: fe0e8b0377

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   На 18 г. Е съвсем нормално да не си имала сериозни връзки. Отсега нататък ще ги имаш. Иначе за историите с първия ти приятел, е нормално като не живеете в един град, да нямате пълноценна връзка. Нали знаеш поговорката -далече от очите, далече от сърцето. Не си поставай за цел да имаш връзка. Живей си живота, весели се, учи, работи, мисли каква професия да имаш, защото тя ще те храни цял живот. И там някъде ще се появи твоето момче, с което ще имаш връзка. Не си поставяй връзката като самоцел, защото ще имаш пак несполуки.

 

...

горе^

преди: 6 години, 6 месеца hash: d7fec1032e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Няма да е скоро, защото качествените хора в живота са малко. НО, вече знаеш как работят нещата и постъпваш правилно като не се оставяш да те лъжат и използват. Факт е че ще имаш дори връзки които ти се струват истински, но евентуално ще се провалят. С такива неща човек трупа опит и с времето ще се научиш да филтрираш мъжете по-лесно, докато търсиш правилния за теб.

 

...

преди: 6 години, 6 месеца hash: f209fe4832

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Номер 1, разбирам, че си мъж. Не слушай приятелката си, която буквално ти е казала да седиш и да бездействаш и любовта видиш ли сама щяла да те намери. Това са булшитове. Мъжът трябва да е активен в цялата работа. Не да стои и да чака жената да го намери. Като мъж си длъжен да предложиш най-доброто, което можеш. Хубави дрехи, хубави аксесоари, работа над тялото, поведение и така нататък. Тогава жените ще започнат да ти обръщат внимание като на мъж и когато ти отидеш при тях и ги поканиш, те ще се съгласяват. Жените могат да са по-пасивни в цялата работа, но пак е нужно да представят "имидж", да го наречем.

 

...