Споделена история от Любов и изневяра |
Заслужава ли си
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 1126 пъти
Запознахме се през лятото. Работехме заедно, може би 2-3 месеца. В този момент имах връзка. Но бяхме разделени, не се виждахме изобщо. Връзката ми се определясше от 4-5-часови разговори всяка вечер. Някак свикнах да има на кого да разкажа за деня си. Не мисля, че имах силни чувства към този човек. В началото бяхме приятели, после реших да дам шанс на неговите чувства. Връзката ни беше повече плътска, отколкото емоционална. Преди да замина ме искаше буквално навсякъде, по всяко време. А аз не бях готова да му дам това, исках повече чувства. Със заминаването ми нещата се промениха. Започна да ми повтаря как иска да ме види, колко ме обича, какво би ми правил ако бях до него. Започнахме да се караме често и за глупости, той продължаваше да твърди, че ме обича. Явно разстоянието си каза думата, не знам. Изгубих му доверие и стечение на обстоятелствата сложих края. Дори не се почувствах гадно от факта. Сякаш нищо не се бе променило.
Малко след това се открих пред Него. Беше края на лятото и не се очакваше нищо повече от кратък летен романс. Но се влюбих. Неочаквано за човек като мен. С него изградих онова емоционално, което не можах с никого до този момент. Липсваше всичко плътско, беше като детска любов. И просто беше там. И това може би най ме притеснява, че се влюбих точно, защото имаше значение как се усмихвам на глупави шеги и как светят очите ми от щастие. Това ме правеше щастлива, да. Но сякаш не си пасваме в друг аспект. Вижданията ни за нещата много се различават, а и малките 'контакти', които сме имали, не бяха много по вкуса ми. Не мисля, че бих могла да свикна да ме целуват така, липсва ми страстта в това отношение. И все пак нещо в него ме накара да се влюбя..
Сега съм в същата стара ситуация, разделени сме, не се виждаме. Аз не знам какво искам, а той осезаемо гради планове за общо бъдеще. Не знам какви дщса ми очакванията от всичкото това. Бях и в двете крайности, чисто плътско, чидто емоционално... и май искам нещо средно. Въпросът ми е да му дам ли шанс, не мога да кажа, че съм се влюбвала до момента, но пък сякаш нещо ми липсва сега. Има ли смисъл да продължавам да поддържам контакт и да му давам надежди, че между нас ще се получи? Или пък да си дам време и да се срещам с други?
Извинявам се за глупавата тема, получи се доста объркано, но просто това ми се върти в главата вече от месец.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 0ae90d7ad1 |
|
1. Всеки иска средното, защото истинската любов не е във физическата или емоционалнат крайност. При положение че имаш едното, най-доброто което можеш да направиш в тази връзка е да опиташ да създадеш това което ти липсва. Бъди самата ти по-страстна и провокативна, за да събудиш същото у него. Ясно е че наивната любов привлича със своята чистота, но това е до време, след което се превръща в тежест. Ако не можете да преодолеете този праг не сте един за друг. В случай че друго не проработи, още един вариант е да бъдеш откровена и да говориш с мъжа отсреща за това какво ви липсва във връзката. Защото дори да не го осъзнава, то липсва и на него и ако не се изясните сега, то ще се случи години по-късно след като единия изневери. Не е срамно да си признае човек какво му липсва, стига да го направи с разбиране и такт. Срамно е да го търси зад гърба на другия.
|
|
