Споделена история от Любов и изневяра |
Три истории, които ги обединява ЕДНО !
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 1510 пъти
Просто искам да споделя, защото няма с кого, това са 3 различни истории, които може би са се случвали на почити всеки, като нормално ежедневие са :)! Трудно е сам да преминеш през болката и мъката, трудно е да повярваш, че са те лъгали. Не знам, аз ли съм страхлива или просто зачерквам хората, когато ме наранят. Никога не давам втори шанс, защото пак ще ме боли. Повярвах на човек, когото обичах истински, лъгал ме е (или поне така си мисля), чаках го толкова години, бях готова на всичко, ноо... историята приключи, но с огромна мъка за мен. Разбирам, така ми е писано. Аз го зачеркнах, а той започна да ме търси с романи и обяснения, но аз просто не отговорих. Страх ли е, болка ли е, зачеркване или просто безразличие? Не знам, не можах да си отговоря. Обещанията, че ме обича и т. н ГЛУПОСТИ! Минаха години, видях има си приятелка, не това НЕ МЕ наранява, а това, че може да изпита и тя същата болка, която и аз! Не знам, лицемерна ли съм, не съм ли, каква съм. Сънувах , че й казвам, че не съм ядосана на нея (приятелката му), а на него. Явно още съм ядосана, след толкова много години...
Не знам, научих се, че хората предават в удобен момент за тях. Както човек, който смятах за приятел и то добър. Просто така, забива без да мисли за теб, пак изпитах болка, болката от предателство. Не мога да разбера, защо ме боли? Искам да нямам сърце, искам да не ме боли, когато хората ме предават. И знаете ли, чудех се как да погледна човека в ОЧИТЕ?? Чувствах се, че аз съм грешна, че не съм права да се сърдя, че не разбирам. Много ме заболя. И не, НЕ ПРОСТИХ! Зачеркнах я! НЯМАМ ТАКИВА ПРИЯТЕЛИ. Лоша ли съм? Сигурно съм лоша, но по-добре да зачеркна, защото не мога да се правя, че няма нищо! Стигам до извода, че е по - добре ДА ЗАЧЕРКНЕМ, дори и да ни боли, но защо, не мога да си го обясня! Аз ли съм такава, зачерквам хората, когато сгрешат...
Искам още нещо да споделя, за глупостта на хората. Ходя в една агенция за... , и в тази агенция работи някакво момче, не го познавам. Аз ходя, за да си свърша работа и нищо повече! Аз не съм онзи тип, сещате са нали? Аз съм момиче с принципи, горда съм! Не съм нищо особено, нито някоя красива манекенка, аз съм от скромно семейство, работя и се грижа сама за себе си! Таа, за тези, които ще кажат : Еййй, принципната, защо не ходиш в друга агенция??? Защото съм от град, който е малък! Не съм приказлива, не обичам излишните разговори с непознати, но сметнах, че просто, когато ме питат и да кажа две думи няма да ми стане нищо, защото обикновено, когато не говоря хората си казват "Гледай я тая бе, надута "По случайност разбрах коя е приятелката му, ок не ме интересува това, но ми стана забавно, че когато съм сама ме разпитва, а когато тя е там мълчи. Все тая, това е нормално, нали да има интрига, това обичат хората, да не им е скучно. И най- голямата наглост беше, това да ме покани... някъде си? !? ! Може и да не съм разбрала правилно, знам ли? Аз да си измислям, но защо по дяволите не ме покани пред приятелката си(с, която ходят мнн сериозно)? И не си казвайте "Пфф, тая му върза" НИКОГА. Обижда ме, наранява ме. Защо хората си мислят, че могат да те използват и захвърлят, когато не си им нужен???? Защо сме устроени по този начин? Аз ли не разбирам, с остарели разбирания ли съм? КАКВО МИ ИМА, не знам, не искам да знам! Това съм аз! Човекът, който не дава втори шанс на НИКОЙ! Човекът, който не позволява да го използват.
И искам да Ви кажа, че всичко хубаво трае точно един миг, знаете ли защо???? Аз знам, но ИСКАМ ВИЕ ДА МИ КАЖЕТЕ :)
Просто ми се насъбра, а все някъде трябва да си го кажа, нали?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 555e8b9f4f |
|
1. Дa простил нa някого не знaчи дa го допуснеш отново до себе си! Много погрешнa предстaвa имaте някои зa прошкaтa и много хорa се възползвaт от товa! Aз могa и прощaвaм, товa съвсрм не знaчи, че човекът нa кокто съм простилa ще продължи в животa ми! Не! Когaто кaжa крaй е aбсолютен крaй, нямa връщaне нaзaд-никогa, не знaчи товa, че си ходя с гневa и огорчението. Прощaвaм и пускaм, зa мое си добро!
Зa "оня" от aгенциятa... aми много сa тaкивa. И кaкво? ! Зaщо трябвa ТИ дa се нервиш зaрaди мaймунските инстинкти нa някого си? ! Проблемът е, че ТИ не приемaш, че имa много хорa които си функционирaт нa бaзикови инстинкти. Дa, обиждa когaто подобни си помислят, че могaт дa те "изцaпaт" знaм зa кaкво говорил. Но, нито твоят гняв, нито по-сериозно рaзтърсвaне ще промени подобни хорa. 5е не знaят що е то сaмоувaжение, кaмо ли друг дa увaжaвaт. Себе си не обичaт, тa теб ли?
Просто игнорирaй или съчувствaй донякъде, "рaдвaй" им се кaто нaмaймунки в зоопaркa, ще ти е много по-лек животa.
Не иде реч просто зa принципи и гордост, много нaрод буквaлно инволюирa или се aдaптирa към този консумaторкси нaчин нa живот. Нямa кaк дa рaзбере тaкъв твоятa душевност, не го чувствa просто. Искa дa консумирa, дa зaсити този глaд зa моментa, не, че искa дa те нaрaни, просто си е тaкъв/тaкaвa.
Явно си и нaблюдaтелнa, aми нaблюдaвaй... тaкa ще се нaучиш дa рaзпознaвaш дори по съвсем дребни жестове подобните нa себе си.
Aз съм стaнaлa жив детектор, знaм дaли имaм срещу себе си мaймунa или човек, достaтъчни сa ми 30 секунди до 1 минуткa нaблюдение.
Просто приеми, че... хм, дa речем сa по-низш биологичен вид!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 514b5a1409 |
|
2. Така е най-добре е да простим и да продължим, но понякога някой неща не зависят от нас или просто не мога да се преборя. Много се радвам, че ми отговорихте.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 99235a5bed |
|
3. Момчето от агенцията искал секс, ти се възмущаваш това пък не разбирам аз, твоето възмущение. Щом не те насилва някой, значи вс е ок. Това, че ти имаш изградени принципи, които не отговарят на принципите на други хора, не правите другите хора лоши или по-ниска категория такива. Противопоставяне има постоянно в ежедневието ни, вегани срещу месояди, хетеро срещу хомо, вярващи срещу атеисти, моралисти срещу либерали и т. н. Нещо, което не ти допада просто страниш от това нещо, но ти сочиш с пръст, което пък не показва добро възпитание. Гаранции за шастие няма и никой не дава, всички сме така, вървим по един неравен път, кога е нагоре, кога надолу, но ако спрем само ще наблюдаваме хората, които ни подминават, хората които въпреки трудностите продължават своя път в търсене на тяхното място, в търсене на сродните души.
|
|
