Споделена история от Любов и изневяра |
Все пак не смятам, че аз съм виновната, но.. нека видим!
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 1746 пъти
Здравейте на всички, които четете и коментирате историите тук. Доста дълго време се чудех дали да напиша и аз една историйка, но след като изчетох доста такива решавам и аз да се пробвам.
Момиче съм, на 20(скоро 21) години, студентка. И все пак.. ще си го разкажа цялото, за да се знае кое откъде произхожда и всичко, защото историята е малко тънка и трябва да се вникне.
За себе си определям като доста изстрадал по една или друга причина човек, но все пак успяващ да запази позитивното в себе си, сам да се вдига на крака, когато му стане тежко и изпадне в дупка. А също съм и доста чувствителна, колкото и да се правя на друга. Изживявам всичко по мой си начин и често емоциите вземат връх при мен. Не съм от крайно емоционалните, които на най-малкото припват да се жалват и да реват.
Имаше един "повратен" момент в живота ми, в който се научих да казвам "НЕ, край, до тук бяха възможностите ми, аз повече не се занимавам" и така много лесно се научих да се отказвам от неща/хора, които няма да ме доведат до нищо хубаво в бъдеще. С течение на времето се научих яко да отсявам и да махам всичко, което отвътре ми казва, че не е наред и че там аз място нямам. Нарича се израстване, може би.
Вдигнах бариерата доста сериозно, намалих по някакъв начин въпросната емоция. Започнах да мисля по-обстойно и трезво преди да действам, да не действам под влияние на силните емоции, пристрастия и т. н. Освен "силно развитата интуиция" мисля, че доста озлобях откъм отношения по-специално с противоположния пол, а и като цяло към хората. Когато разбереш, че можеш да се оправяш сам, самодостатъчен си и всичко идва от теб самия, смятам, че ставаш истинския ти. Ще стане прекалено дълго да описвам през какво съм минала за късите си 20 нищо не видяли и нищо не чули години. Да речем, че ми е било достатъчно към този момент.
Сега към генералния проблем. Останала съм с впечатление, че аз от 2 години, откакто завърших гимназията не съм имала връзка по-дълга от 2-3 месеца(пряко сили). Последната ми връзка беше най-жалкият опит да изградя здрави и спокойни отношения, но това завърши с грандиозен провал, както и очаквах да стане. Къде заради отчаяние, къде от желание, защото аз по принцип възможност не пропускам, макар и от самото начало да знаех, че И това не е моята история.
Изкарах едно страхотно лято, успях да си взема всички изпити, едно прекрасно лято, такова не бях имала от 2 години насам - починах си и си направих кефа много стабилно.
Реших най-накрая да се видя с едно момче(наканихме се), което случайно добавих, без да познавам лично през периода на "голямото осъзнаване". Пишехме си по-активно от началото на лятото, бяхме си "дружки", доколкото може така да се нарече само през чата. Бяхме си наистина приятели, докато не се видяхме през въпросния октомврийски слънчев и съботен ден. Много готино се отнасяше към мен докато бях в сесия, а той пишеше дипломна работа тогава и ме разведряваше - свиреше ми, беше много хубаво някой да ме подкрепя(нещо, което бях забравила и отказала да приема). Не е имало през това време никакви сигнали за сваляне или такива подобни филми.
Виждаме се ние, с него имаше още едно момче, негов приятел. Всичко точно, аз наденала маските, фронта е отличен, чувствам се на мястото си и всичко е страхотно. Приказката върви. Аз си падам доста разговорлив и отпуснат човек и винаги изнамирам за нещо да говоря, дори и да няма какво, иронията ми е втори език - покрай онези филми се научих да иронизирам и да се присмивам на абсолютно всичко заобикалящо ме. Пихме бирички, пушихме цигарки - подобаващо изпращане на лятото.
Поведението му докато бяхме заедно тримата беше доста забавно и слънчево, не ме е унижавал или обиждал, аз попрекалих малко с глупостите, ама наистина не го правя с лоши чувства - мисля, че ме разбраха. А ние с него ужасно си приличаме по характери, нагласи и т. н Докато не стана време да се прибирам след тази разходка вечерта. Искаше му се да дойда с тях, където живеят, за да продължим да пием и да си лафим, но аз казах, че после няма как да се прибера, хванах си метрото и се прибрах вкъщи. Обаче още на метрото взе да ми става едно такова тъпо и започнах да си диагностицирам проблемите в главата. Мда, класика, започвам да изпитвам някакви по-силни симпатии от приятелски, успял е да ми повлияе. Отново съм в кюпа!
Решаваме да се видим през следващата седмица пак. Аз, през което време стабилно "афектирана" и навила си го на пръста глупачка, решавам да кажа, че не искам да се виждаме въпросния ден. Нещо изперках (с цел да се опазя, измислих някакви тъпотии да се измъкна), ама на следващия ден ми прещрака и просто си казах защо да се ограничавам от себе си и да не прекарам още една хубава вечер, дори и с цената да ме наранят отново. Излязохме, той супер скапан и уморен от работа, лошо му беше даже (неговата никак не е лесна, което ме товареше ужасно - пукаше ми много още преди да станат горе и долуописаните неща), пихме няк'ви бири, после отидохме на някакъв рожден ден, за който той не ми беше казал, че е на негова приятелка, от което ми става супер неудобно и т. н. Там беше неочаквано готино, стоя до него в бара, държим се за ръце, напивам се все повече, 3-та, 4-та бира докато по едно време не го целувам. Мисля, че сама го целунах по мои спомени, но отвърна. Нито обвинявам бирите, нито обвинявам себе си, нищо не обвинявам. Опитах се да устискам - не се получи. Решавам да му отида на гости, спах до него, но не и с него. Печеливш ход, сега сигурно все още щях да съм под алкохолна кома. На следващата сутрин идва човек да го буди за работа - той продължава да работи, изчезна буквално за 5 минути, но не пропусна да ме целуне по бузата - супер сладурско. Оставя ме в стаята и излита. Дойде неговият приятел малко по-късно да вземе ключовете и да ме изпрати да се прибера. Момчето ми пише при всяка възможност, звънна ми като приключи вечерта. На следващия ден по същия начин - цял ден на работа. При което аз откачалката вече превъртам десета касетка и не знам какво се случва - полудявам сама. На следващия ден пък сама се саботирах отвсякъде, беше ми писал вечерта защо аз не пиша, при което аз решавам "да се избъзикам" нещо, което той приема насериозно и в общи линии отношенията ни са до тук. По негови думи, аз съм отказала да разговаряме, а аз просто не исках да ми се отговаря през 3 часа и да ми е кофти, защото нямам сила и да коментирам станалото предишните вечери. И оттам следва една седмица игнор... след това аз му писах нещо, той не ми отговори. Случиха се разните писания, видяхме се, защото всички сдружно бяхме на въпросното събитие. А там поведението му беше плачевно не ми се иска да пиша още, вечерта завърши с обръщането на моя гръб без чао и без нищо, след като се опитах да поговоря с него. Аз просто си тръгнах без някой да го е очаквал. 2 седмици по-късно решавам да му се извиня. Заради себе си, не заради него.
Не ми се пише повече - скапана тийнейджърска драма е, може би имам стари сметки за разплащане и съм обречена е такива тъпотии да ми се случват нонтоп.
Ще се радвам да коментирате.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 4f66279f3c |
|
1. На първо място се контролирай. Никой мъж не харесва пияна жена. Ти някак си изпадаш от една крайност в друга-хем не ти пука за мъжете, хем си падаш по този... Стегни се, не се поддавай на емоции от миналото, които да ти влияят. Няма защо да наказваш някого заради това, че преди си била наранена. Прости на всички, които са те наранявали в миналото. Прости им истински и продължавай напред. Спокойно и уверено, овладяно. Може да оставаш сама, контролирай си пиенето.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 96976cbc23 |
|
2. Безплатен съвет 1:
Не се шегуваш/бъзикаш/закачаш на потенциално пиперливи теми (брак, изневяра, личностни недостатъци и т. н. ) с хора, които не познаваш достатъчно задълбочено. По-късно ще знаеш как да ги поднасяш (майтапите) без да им негативна реакция и дали въобще да ги поднасяш на този конкретен човек.
Безплатен съвет 2:
Двете неща са обвързани - ако искаш да завържеш стабилна връзка, онова за озлобяването към останалите трябва да бъде поставено под контрол. Да, разбирам те, защото и аз не съм фен на човечеството, но и няма как да очакваме например мъж да слуша ода за "лошите прасета", жена да търпи намеци какви кучки са жените и прочее. Намери някакъв баланс - хем да си вярна на себе си, хем да не им избождаш очите с така нареченото от теб "доста озлобях откъм отношения по-специално с противоположния пол, а и като цяло към хората. " Ако не ти е по силите, намираш някой мъж с подобни възгледи и си беседвате свободно по темата без никой да се дразни от другия.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 66843ef5e2 |
|
3. Авторката: Пак усещам, че нещо не хващате както трябва. Не съм човек, който злоупотребява с алкохола. Абсолютно никога не съм могла да пия, а и не прекалявам, за да не стане зле - да се влача по земята, да падам и т. н. Това никога не съм си го позволявала. От три, четири бири за една вечер се чувствам достатъчно "пияна", т. е малко по-тежко подпийнала. Нищо повече.
Второто нещо за "озлобяването" - това е само в моята глава. Аз не го показвам, не върша лоши неща, просто се чувствам крайно дистанцирана от всички и всичко. Толерантен човек съм. Винаги се държа добре с хората, дори и с тези, които очевидно не ми мислят доброто.
Превърнала съм се в скапанячка обаче - това искам да кажа. Този, който най не трябваше опра пешкира за съжаление.
"Бъзикът" беше свързан с това, че хора... наистина ми е втръснало мъжете и като цяло НЯКОЙ да чака на МЕН. Да ме чака АЗ да потърся, АЗ да звънна, АЗ да инициирам среща. Бъзикът не е бил на основа изброеното от №2.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 458510ad44 |
|
4. Хм... :) пиши кaто рaзберете и двaмaтa, че кучето и коткaтa подaвaт рaзлични сигнaли зa едно и също нещо.
Весело куче-вирнaтa опaшкa
Нервнa коткa-вдигнaтa опaшкa
Веселото куче ще искa дa си поигрaе със според него също веселaтa коткa. Нервнaтa коткa ще шaмaросa нa мигa според нея aтaкувaщото я куче.
Те товa сте вие, и двaмaтa, не сaмо ти. Той пък бъзльо дошъл с подкрепление нa срещa (приятелят му) и те кaни у тях пaк с приятеля му. Поведението му е нa неуверен, имa нaсоченост у него щом веднaгa тaкa е реaгирaл нa бъзикa ти, дори не се е опитaл дa изясни. Aко продължиш дa се зaбaвлявaш с него ще потрошиш нервички, a вероятно и някои предмети върху него.
Но обещaвa еднa стрaстнa история, не дългa може би, но стрaстни сдобрявaния със сигурност ще имa ;)
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: c42e3619c7 |
|
6. Не мисля че съм чел по-детинска история. Мисля че трябва да преобмислиш какво търсиш от една връзка и начина ти на комуникация с отсрещния пол.
|
|
