 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Какво е любовта и да продължа ли тук или не ?
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 1558 пъти
Здравейте, никога не съм мислела, че ще съм човек пишеш в сайт и имам нужда от съвет. Чела съм доста истории тук, но не съм мислела, че ще има момент в живота ми, в които ще търся съвет от непознати хора относно личния ми живот. Историята ми е доста дълга и ще се радвам, ако има хора които ще имат търпения да я прочетат, да вникнат в нея и да изкажат мнение, защото наистина имам нужда от съвет.
Аз съм жена на 32 години, с връзка от 12 години, живееща в чужбина. Срещнах мъжът си, когато бях в ранните си двадесет години. Връзката ни започна доста естествено, имаше силно привличане и малко житейски опит от моя страна. Започнахме да се срещаме, нещата вървеха добре първите няколко месеца, не бих казала отлично, но добре. Имахме доста голяма разлика във вижданията за нещата, за живота и като цяло в ценностната ни система. Човекът не беше отговорен, не познаваше значението на това да работиш и да се справяш по нормалния начин с живота, въпреки че е години по-голям от мен. При мен тези неща се формираха още в ранна тинейджърска възраст, когато работех лятни ваканции чисто по мое желание да се почувствам отговорна и независима. В България аз работех, той не, но това не ме тревожеше поради факта че не живеехме заедно, а и бях твърде млада за да си задавам тези въпроси. Мъжът ми се справяше по неизвестни за мен начини и никога не се е налагало да му давам пари. Тогава бях млада и не ги мислех тези неща. След около 6 месеца след спор между нас аз получих първия си шамар, скоро последван от други. Тогава си представях, че това няма да се повтаря, че ще се осъзнае и това ще спре.
След около година заедно ни изникна възможност да заминем за чужбина и да опитаме да построим живота си докато сме млади все още.
Тук нещата се задълбочиха впредвид факта, че аз бързо намерих мястото си тук, намерих среда, понеже винаги съм била общителна и борбена, намерих работа без проблем (естествено с подкрепата на близки хора тук ). Влязох в релсите си и не страдах от факта, че съм в чужда страна, беше ми достатъчен факта че съм с него и не съм сама. Че имам най -близкия ми човек, когото обичах тогава до болка. Той не даваше почти нищо от себе си, не искаше да направи усилие да влезна в цялата картина и да бъдем бореща се за бъдещето си двойка. Аз работех на 100 %, той винаги имаше обяснения и причини защо нещата никога не му се получават. Започна да се държи още по -лошо, често ме обиждаше, често ме нараняваш е с думи, през цялото време беше агресивен и арогантен към мен и моите нови познанства. Понеже не е много социален, често се налагаше да избирам дали да си създам проблем или да продължа да развивам взаимотношенията си с колеги познати и т. н. При него винаги имаше нещо, което да не му харесва-тази била тъпа и грозна, другата била нефелна и Ей такива обяснения. Постепенно си "извоюва" някак си положение в което мои близки колежки или познати не идваха никога вкъщи, защото в моментите в които са идвали неговото отношение ми е показвало, че не му е приятно или пък още по -зле, директно тези хора са усещали по отношение, че не са желани тук. Никога не съм си позволявала аз да му го "връщам " към неговите познати (макар и един двама само ), които са идвали.
Започнах полека лека с годините да се реализирам все по -добре, работех и се надявах, че лошото отношение ще спре и ще достигнем така желаната хармония за мен. Осъзнавах, че той не прави почти никакви усилия това да се случи затова подсъзнателно давах за двама. Намерих по-добро жилище, бях напълно самостоятелна откъм финанси (никога не съм си позволила да му тежа и да изисквам нещо лично за себе си от него в материална сфера ). Не помагаше вкъщи, в домакинството, а аз давах 101% от себе си да въртя къща, да работя на пълен работен ден и да бъда поддържана жена едновременно. Агресивното му поведение не намаля (поразреди се през годините, защото след всеки такъв момент имаше приказки уж на самоосъзнаване от негова страна, на обещания за промяна ), реално намаля, но не изчезна нацяло. Доста дълго време чаках от него да влезе в неговата роля във връзката, да стане мъжът който работи усилено, който се грижи за жена си и за дома си. Минаха доста години в такова съжителство до последните 3 години в които аз някак си станах доста по-самостоятелна, емоционално трудно можеше да ме нарани, бях си изградила някак си щит от тези негови постъпки през годините. Именно когато аз станах по -силна откъм неговото отношение той започна да се държи малко по -добре, въпреки, че е имало и моменти в които съм усещала, че съм била разочарована въпреки това негово по -добро отношение, заради дребни неща, които е преиначавал или ме е лъгал и не са били точно така.
Преди няколко месеца животът съвсем случайно ме срещна с друг мъж. Харесах го още при запознаването ни, но не предприех нищо понеже бях в дълга връзка, а и нямах усещането че искам да приключа с мъжът ми. Но този нов мъж, ще го нарека М, ме потърси, направи контакт с мен, имах възможност да го опозная в няколкото месеца от нашето познанство, усещах със сърцето си, че си допадаме във всичко, но не се чувствах свободна да прегърна новото в живота си. Въпреки това продължихме, той знаеше, че имам дълга връзка, но продължихме. Така няколко месеца, в които аз го опознават и се влюбвах, усетих как в мен се зараждат чувства към М, чувствах го близък дори и само след няколко месеца познанство. Усетих, че започна да идва моментът в който трябваше да направя своя избор, а толкова се страхувах от новото, от себе си, защото се усещах толкова уморена от досегашната си връзка, че не знаех какво бих могла да дам на новият до мен мъж. Уплаших се, започнах да мисля дали си има смисъл да се отказвам от връзката си с мъжът ми в която бях вложила толкова много усилия и която най -накрая се беше успокоила, въпреки че не беше връзката за която съм мечтала. Чувствах се толкова изхабена емоционално, уплаших се защото видях, че М ми дава много, а аз въпреки желанието си не знаех дали имам сили отново да градя връзка от самото начало. Спряхме да се виждане с М, защото се очакваше аз да направя моята крачка към него, за което не събрах смелост. Мисля постоянно за него, липсва ми, станах по -студена към мъжът с когото живея, отдалечих се някак си от него и той го усети, започна да се държи мило, всеки ден ми повтаря, че ако му дам възможност ще ми покаже, че дългата ни връзка не е грешка въпреки предните проблемни години назад. Мисля за М, мисля дали не направих грешка като не последвах това, което цял живот съм търсила и вярвах, че съм го намерила, а се уплаших тогава и се отказах като пълна глупачка. В момента ролите ни се размениха с човека с когото живея с разликата, че аз не съм агресивна и не го наранявам физически и с думи, просто сякаш не ми пука толкова. Задавам си въпрос-щом е така, защо въпреки това не последвах това което имах, знаех със душата си че е истинско и че не бих се подвела, въпреки това се страхувах , опрашиха се и не го направих. Чувствах се толкова слаба, свкаш нямам сили за това. Сега мисля непрестанно за това, за М, за моментите, дните с него. Бих желала да чуя сериозни мнения на улегнали хора, направих ли грешка в живота си или подсъзнателно съм усетила че не съм готова за това с М.
Благодаря ви
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 80056b990b |
|
1. Раздели се категорично с мъжа си щом те бие! Защо седиш с мъж, който е агресивен с теб? Искаш някой ден да те убие ли? Веднага се разделяй с него. Той нито те обича, нито уважава.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: cc285e4553 |
|
2. Според мен си направила грешка. Ти не си му майка, че да даваш 101% от себе си. Носиш го на врата си като воденичен камък.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 4534070d05 |
|
3. Мила, направо настръхнах като те чета...
Сега ще ти разкажа защо... Бях с моето “недоразумение” цели 9 години. През тези години той работа и отгорност не знаеше какво са, а аз се стараех да уча и работя едновременно. Правех каквото можех.
Уникално много прилича с твоя случай! И аз ядох 1-2 шамара. Грубото отношение беше често и в даден момент почнах да му отвръщам. Станах като теб самостоятелна - до мозъка на костите си.
Един ден станах от леглото и се осъзнах - бях на 24 години, отчаяна, с разклатено здраве и... тъжна. Той не ми помагаше. Не ми носеше радост. Не разчитах на него. Не го обичах.
Събрах си багажа и се махнах. Знам, че е уникално трудно. Известно време бяхме полу заедно... Но в крайна сметка си тръгнах тотално и в този ден започнах да живея.
Беше преди 2 години. Точно. След седмица и нещо по най- неочаквания и невероятен начин срещнах сегашния ми мъж. В началото бях ужасно скептична - поредния идиот, който ще ми загуби останалите ми години от младостта. Но! Леко полеко се отпуснах и се влюбих както никога. ЗАГЪРБИХ МИНАЛОТО! Това беше главното...
След 10 месеца се оженихме. Сега чакаме дете и не съжалявам нито за миг, че се доверих на новия тогава за мен човек!
С моята история искам да ти кажа следното - ако не си щастлива - тръгни си! Това, че имаш дълга връзка не е гаранция, че ще си щастлива занапред. Рискувай! Ако искаш новия човек- бъди с него. Млада си, живей!
П. П. Развълнувах се ужасно много, когато прочетох, че не е харесвал никой от приятелите ти. АБСОЛЮТНО същото преживях и аз. Криех се да ходя на кафе. И това, ако е нормално... За това ме докосна историята ти.
Бъди щастлива!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: ba5557e3b8 |
|
4. Ще зaпочнa от мъжът ти: той не се е променил, ни нaй-мaлко. Без извинение го кaзвaм, лaйно си е бил, тaкъв си е и сегa. Просто е видял, че ти вече не си емоционaлно толковa зaвисимa от него. Зa пaрaзит кaто него си перфектнaтa женa-рaботиш яко, зa домa си се грижиш, комплексите му кротко обслужвaш, не противоречиш, дaвaш-нищо не вземaш и не нaстоявaш. Мaлко сте тaкивa... пaк без извинение го кaзвaм-зaгубенячки.
Усетил е със сигурност промянaтa у теб, вероятно и знaе зa другият, но нямa топки дa се озъби. Знaе, че с появaтa нa новия можеше дa те зaгуби при първa грешнa стъпкa, a той не искa товa. НИКОЯ другa нямa дa го трaе, особено вече и нa тaзи възрaст дори зa мaлко нямa дa го "пробвaт"
Другия-М: нa фонa нa мъжът ти всеки нормaлен мъж би ти се сторил кaто принцa от прикaзките. Интересно е мисленето нa мъжете дето се нaричaт "AЛФA" хaххaх толковa сa плиткоумни, че дори не си дaвaт сметкa, че първият проявил се кaто нормaлен човек-МЪЖ, a не горилa aлфa от човешкaтa джунглa ще повлияе силно нa женaтa. Тя ще го види кaто "любовтa" нa животa си, кaто мечтaния обрaз от прикaзките в срaвнение с нискочелните "aлфи".
Не си кaзaлa кaкво толковa те е привлякло в М, кaкво събуди у теб, кaкво ти дaде, кaкво ти взе. Кaкви емоции събуждa/провокирa у теб, че дa порaзсъждaвaме коректно.
Може просто нормaлното отношение дa ти е толковa вече дaлечно и "непознaто" било, че дa ти се е сторило, че той е "лпбовтa нa животa ти" a може и действително дa е ТВОЯТ човек. От мaлкото кaзaно зa връзкaтa ви с него, aз поне не можaх дa нaпрaвя сериозни изводи. Сaмо, че си се почувствaлa добре с дуг мъж.
Ти: ти си учудвaщо силнa женa имaйки в предвид колко си слaбa...
Стрaнно е, но точно товa си помисли когaто те прочетох.
Все едно в теб живеят две персони, толковa рaзлични, в двете крaйности и кaто че ли основният проблем е между теб и ТЕБ!
Кaжи нещо повече зa отношениятa ви с М! Би било полезно дa знaем коя от двете крaйности провокирa у теб. Дaли пък не ти е помогнaл дa нaмериш своятa душевнa злaтнa средa.
Все пaк и крaткият повърхностен отговор: следвaй сърцето си или поне М! Времето ше покaже, но мъжът ти не струвa!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: cafa1c8275 |
|
5. Благодаря ти N#3, усетих, че си минала по същия път, усетих те близка някак си. Пожелавам ти щастие с новия човек до тебе, бъдете здрави и щастливи!
|
...
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 38f193ad53 |
|
6. Не си готова за нова връзка, докато не приключиш старата. Пиши на М че имаш чувства към него, но искаш първо да си свободна. Приключи отношенията със сегашния си приятел, изчерпана е тази връзка, според мен той те е загубил вече. Нормално е да се чувстваш объркана и изплашена, но помисли ако го нямаше М щеше ли да останеш с дългогодишния си приятел, обичаш ли го, виждаш ли се с него след 10-15 год. Когато си отговориш на тези въпроси реши какво ще правиш. Не е казано веднага да започнеш връзка след раздялата
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 34dbc5c2e7 |
|
7. Готова си за това с М. Не си губи времето с мъж, който те бие. М сигурно те чака. Ще създадеш с него желаното семейство. Прояви инициатива. Сподели с М намеренията си. Сигурен съм, че ще откликне. Успех!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 20a9af78e9 |
|
8. Нежеланието за загърбването на "положени усилия" в дълга връзка е един от най-големимите капани и пречки на щастието. Колкото и да обещава твоя настоящ "мъж", няма да промени същността си. Твоите опити да го подтикнеш към това са се провалили, а в резултат си пропиляла 12 години от живота си. Време е да спреш да съществуваш и да започнеш да живееш. Ако продължаваш да хабиш времето си по такъв начин само ще загубиш.
Твоя настоящ мъж не обича теб а факта че го издържаш - буквално, нищо повече. Страх го е че ще го напуснеш и няма да се справи сам - и е прав, но той не е твоя отговорност. Имала си ниско самочувствие, което той допълнително е потъпквал затова си останала вързана за него толкова години, не заради някаква имагинерна любов. Нима човек може да обича някой който го прави нещастен? Спри агонията, раздели се с настоящия и се събери с М. Съдбата е благосклонна към смелите - не се оставяй страха да те води за пореден път.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 765f6a2180 |
|
9. Към номер 4:
Сега виждам ,че не съм дала наистина почти никаква информация за мъжът М ,за това как ме кара да се чувствам и какво провокира в мен .Ще започна от момента на запознанството ни :Беше ми симпатичен ,чисто физически в момента на случайното ни запознанство .Хареса ми ,това че е умерен ,внимателен и сериозен като поведение.Това на пръв поглед и първо впечатление.След опознанството ни ,това мое мнение се затвърди ,имах възможност да изкарам периоди от по 10-20 дни на няколко пъти целодневно с него и много ми допадна ,че не е бързащ ,не е припрян ,владее се.Успях да го видя в определени ситуации в
контакт с други хора как реагира ,особено когато ситуацията е извън
рамките на ежедневието и изисква бърза и обмислена реакция .
Лично към мен е много любящ ,нежен и грижовен .Бях откровена с него ,никога не съм си позолила да го излъжа ,още при запознанството ни му казах за връзката ми ,за това че не съм свободна жена и не му обещавам нищо към момента .След определено време той ми каза ,че не иска да бъде така,че е влюбен и че желае да бъда жената до него ,че усеща че аз съм неговия човек .Каза ,че ако и аз чувствам същото ,значи няма смисъл да продължаваме така ,вместо да се радваме на истинска и пълноценна връзка.Харесва ми в него това ,че е сериозен и има виждане за живота ,ориентиран е какво иска от живота ,устремен е и целенасочен .Усещам ,че съм влюбена ,гледам го с уважение и съм по разбираща и толерантна към него ,някак си инстинктивно му вярвам за всичко .Когато си говорим виждам,че имаме общи възгледи за живота ,за нещата като цяло .
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 48911ae77d |
|
10. И аз горе-долу съм в такава ситуация, но съм в ролята на мъжа М. Имаме връзка вече повече от две години, и двамата сме семейни с деца. Тя е преживяла доста не хубави моменти с мъж уважаващ приятелите си и алкохола, и също като мъжа на авторката от самото начало е имало не веднъж шамари тежки думи и унижение. Обича ме до лудост, обсебена е от мен от присъствието ми и всичко което аз правя с любов за нея, но така и не събира сили да го напусне, което ме влудява. Аз бях готов на сто процента да приключа с настоящата жена(аз също имам своите причини), но не съм го направил единствено защото слушам гузната и съвест, че тя ще е причината затова. В момента тъпчем на едно място никакво развитие, постоянно слушам колко неможе да го търпи, как не издържа, скандалите които стават и... какво, ами нищо. Обичам я безумно много, но вече искам това да свърши, или си затваряме очите поемаме така да се каже риска да се впуснем в наше общо бъдеще или просто да приключим до тук, да знам че вече няма да се виждаме и контактуваме, колкото и болка да донесе това.
|
...
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 906c3e96be |
|
11. Честно да ти кажа аз изживях почти същото. 13 години с мрънкалник без работа и образование, а най-важното и без желание за такива, но с голяма уста. Не го обичах, но заради рутината го търпях, въпреки че цели три години ходих с друг. Накрая спонтанно изневерих с трети, той разбра и се приключи. Бях като тресната с мокър парцал, дори още си представям как говоря с него. Много години са това и свикването е страшно нещо. Не искам да го виждам повече. Беше ме страх да не остана сама, но сега съм с повече хора около мен, защото зачочнах наново.
И да не се получи с другия мъж - прекрати дългата връзка. Само се задушаваш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
