 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Да дам ли пореден шанс или да продължа напред?
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 2186 пъти
Здравейте, малко съм объркана и не знам от къде да започна, но ще опитам.
Момиче на 21 съм. Имам (или имах) 4 годишна връзка до съвсем скоро.
С момчето (22) живеехме заедно 3 години и малко, като през цялото това време и от моите роднини и от неговите срещахме постоянни упреци и опити да развалят отношенията ни. Стигало се е до скандали, дори до бой, като нито в единия нито в другия случай приятелят ми застана до мен. Не ме подкрепи. Е, може би устояхме на тези пречки, но не беше само това.
В началото на съвместният ни живот всичко беше ок, завършихме заедно, започнахме да работим. Е, не се устроихме напълно, но поне опитвахме. Живота ни никога не е бил розов, но някак се справяхме. Още в началото знаех с какво се захващам (щом съм с него трябва да търпя и роднините му), но си мислех, че с времето нещата ще утихнат и всичко ще се оправи.
Като изключим проблемите със семейството, с моето момче имахме както хубавите, така и не толкова розови моменти, опитвахме да нагодим характерите си, може би в известна степен успяхме.
Както той е търпял моите неприятни моментни състояния, така и аз се опитвах да премълча и забравя обидите от негова страна.
Стигна се обаче до един момент на зацикляне в отношенията ни. Дали заради постоянният стрес на работа, проблемите от битов характер или вече не толкова голямата заинтересованост един към друг, сякаш охладняхме. Почти не излизахме, ако се случваше то беше колкото да отидем до магазина да напазаруваме или да се разходим вечер 1, 2 в месеца.
А уж сме млади, уж сега трябваше да живеем. Вярно, да си ''семеен'' не е това, което очакваш, но не вярвах че е чак толкова как да кажа... скучно. Бих го изтърпяла, но не е само скуката.
Когато бях почивка, ставах, оправях, чистех, готвех, обичайните домашни задължения. А той-по цял ден на компютъра. Така си почивал. Като свършех с домакинската работа се опитвах по някакъв начин да завържа разговор, но явно не съм била достатъчно интересна и си сядах в другият край на стаята, като наказана. Останах без приятели, защото не му харесваше да излизам без него, независимо с кого. Веднъж ми вдигна скандал за това, че съм отишла с брат си (8г) на басейн-щели да ме гледат момчетата...
И аз съм ревнива, да-признавам, но никога не съм си позволявала да го карам да се чувства сякаш е боклук някакъв.
Не казвам, че съм цвете за мирисане, в последните месеци се изнервях от най-малкото нещо, от цялото това еднообразие, от липсата на внимание, от празните обещания, от извиненията повтарящи се непрекъснато за едно и също.
Много съм прощавала и съм се надявала на чудеса. Поради липсата на близки с които да споделям, в това число и него-започнах да си водя дневник, там си изливах мъката.
В един момент, след поредната гавра от негова страна просто реших да си събера багажа и да се махна. И понеже както казах нямах вече при кого да отида единственото, което ми остана е да замина при майка ми в чужбина. Тя е тук с брат ми, опитва да си устрои живота, да помогне и на мен.
Когато приятелят ми разбра за решението ми отново започна с извиненията и обещанията, но някак бях претръпнала. Съжалявал, че ме докарал до там да си пиша в тетрадка вместо да споделя с него. Щял да се промени, да видя че си заслужава, че аз съм заслужавала по-добро и той ще ми го даде. Бях се наслушала на тези думи много отдавна. Поставих го пред свършен факт, просто ми писна да се надявам като глупачка за нещо, което явно никога няма да се случи въпреки всички опити за обратното.
Обичам го страшно много, все още поддържаме контакт, въпреки близо 2000те км които ни делят, в мен все още има някаква надежда, но заслужава ли си?
Тук вече създавам социални контакти (аз, дето до преди 2 месеца бях от вкъщи на работа и от работа вкъщи). Уча езика, събирам се с хора, на които честно казано искам да приличам, защото са постигнали нещо в живота си. Чувствам се някак свободна и въпреки това малко виновна.
Той иска да се съберем, да дойде при мен или аз да се върна в България, казвам че има време, но честно казано не мисля че искам това. Държа се мило, защото както казах не са само неговите кусури, не е само лошото, може би се афектирам от това, че тази 4 годишна връзка е най-дългата ми връзка до сега.
Но се замислям, има ли смисъл да дам пореден шанс на нещо, което май отдавна е приключило. Щях ли да съм толкова далеч ако наистина исках всичко между нас да продължи.
Да НИ дам ли пореден последен шанс или този път да дам шанс на себе си? Двоумя се, премислям, но май съм взела решението за себе си. Просто ще се радвам да получа мнението на хора, които са минали през това.
Моля да бъде одобрена темата ми*
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: f37e07dc48 |
|
1. Изобщо не се обръщай назад! Щом за 4 години не е станало (и то най-активните от живота ви), значи никога няма да стане.
Твоят човек не си търси партньорка в живота, а прислужница. За това се опитва да те задържи по всякакъв начин.
Сигурно след време ще спре и да работи, а само ще стои в къщи, ще пие и ще те бие.
За деца с него забрави - пръстът си няма да мръдне нито за теб, нито за тях.
А ти срещайки се с нови хора имаш по-голям шанс да ошлайфаш характера си.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: aec01ecabe |
|
2. Дaй шaнс нa себе си, a нa себе си в този случaй знaчи БЕЗ него!
Той ще те дърпa нaдолу, не сa ви здрaви отношениятa. Пaк ще се зaтвориш "рaботa-в къщи" без социaлни контaкти, без рaзвитие, дори без смях.
Устрой се където си, сaмa кaзвaш, че дори вече зaвързвaш познaнствa с хорa които ти хaресвaт.
Щом си нa този етaп, след месец-двa изобщо нямa и дa се зaмисляш дaли дa се връщaш при бившият. Не прaви тaзи грешкa пaк, дори и дa имaш още някaкви съмнения, изчaкaй още поне двa месецa. Той използвa сегa времето дa "кове желязото докaто е горещо" тоест, докaто още е прясно, още емоциите ти сa свързaни с него и т. н. Но не зaбрaвяй нито зa миг зaщо си "избягaлa" от него.
Излизaй, зaбaвлявaй си се с новите приятели, дори сaмо ей тaкa нa рaзходки, усмихвaй се нa новият си живот и не се зaнимaвaй с минaли тежести.
Много е вaжно, ПРОСТИ нa себе си и нa него зa минaлото, товa ще те освободи зa нов, щaстлив живот! И дa простиш, НЕ ЗНAЧИ дa го върнеш в животa си, a дa се освободиш от негaтивни емоции и продължиш БЕЗ причинителят им!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: b3f860d248 |
|
3. Момиче, чудеса се случват! Дай му още шансове щом толкова го обичаш. Хората се променят. Надявам се той скоро да се нагоди към теб. Ти бъди себе си! Следвай интуицията си. Вярвай в добрата развръзка. Всичко най, най от мен!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 37b074a03d |
|
4. Връзката ви отдавна се е изчерпила и си направила добре, че си заминала. Няма смисъл да се връщаш назад. Продължавай напред без него.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 2117770e19 |
|
6. Здравей, не съм минала през това, което описваш, но ще си дам мнението.
Сама си намерила решението на проблема, именно като си прекъснала връзката с момчето и си заминала в чужбина при майка си.
Няма смисъл да се чувстваш виновна.
Така или иначе и двамата сте се измъчвали в тази връзка и сте кърпели скъсаното много пъти, но без успех.
Това със заминаването си мисля че е най-доброто, което е трябвало да направиш.
И не, не МУ/СИ давайте втори шанс, момчето не е готово и достатъчно зряло за истински сериозни взаимоотношения явно и няма да се промени.
Трябва ти някой, достатъчно зрял, който да те обича, уважава и поставя независимо от всичко на първо място. Моя приятел е такъв, така че, вярвам че и ти ще откриеш подобен човек, заслужаваш да си щастлива!
".. той-по цял ден на компютъра. Така си почивал. Като свършех с домакинската работа се опитвах по някакъв начин да завържа разговор, но явно не съм била достатъчно интересна и си сядах в другият край на стаята, като наказана. " Човекът до теб, който наистина те цени не би допуснал да има подобно поведение на незаинтересованост към теб. За него щастието ти, ще е най-важното нещо и никога не би те оставил да се чувстваш изолирана. Ще се интересува от чувствата и мислите ти. Ще ти помага в домакинската работа и няма да те оставя да я вършиш сама. Ще си почива от работа, но и ще намира свободно време да идва при теб, просто за да те види или гушне.
Това, което мога да ти кажа е: Остани си със хубавите спомени от старата си връзка и продължи напред! Млада си и тепърва те очаква мъж, който е способен да те оцени подобаващо!
А на момчето може да му обясниш че той явно не е човекът за теб и се разделяте, защото не си щастлива с него.
Лично аз не съм от хората, които ще зарежат някого и няма да му обяснят защо, така че ти предлагам поне да му кажеш причината поради която се разделяте.
жена, 25г.
|
...
| преди: 6 години, 6 месеца hash: e7067495d2 |
|
7. От страни погледнато за твоето отношение(лошото) е имало причина, затова не бива да се отвиняваш за нищо до колкото разбирам ти си била с някой, а всъшност си била сама!? Ако искаш да си сама и да загубиш време в надежди дай му още няколко шанса-Само, че еднакво действие има еднакво противодействие! Дано вземеш правилното решение, но щом те е оставял да се чувстваш сама, не те е подкрепял и т. н. значи просто си сама с тоя човек с него или без него ти ще прецениш как се чувстваш по добре!! Имаш възможност за щастие! Иии ако решиш без него и срешнеш подобен мъж с леки прилики даже - разкарай го ииии намери някой на твоите години, макс разлика 5г иии да няма деца, но да иска семейство с теб! Успех!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 697f584f17 |
|
8. Здравей, минах през почти същото... Искам да ти кажа че хората не се променят, слушала съм какво ли не, дори заплахи че ще посегне на живота си. Обещаваха ми се неща, най-вече промяна която видях няколко пъти за кратко време и после всичко както си е било. Връзката между мен и този човек продължи 3 години. Реших че вече е време нещата да приключат защото не сме един за друг. Аз излизах от собствената си зона на комфорт заради него, той също заради мен, като причината не е само това, но смятам че е от огромно значение. Така не се живее.... Аз също се двоумих той ме убеждаваше че ще се промени и т. н. Видях за тези три години какво се промени и какво не. Не исках никой да се променя, исках да се приемаме такива каквито сме заедно с кусурите си и хубавите ни черти от характерите ни. Близо съм до твоята възраст и тази връзка също е първата ми толкова дълга. Сега има нов човек до мен, научих някой ценни неща които смятам че ще да ми от полза в отношения между мен и хората. Постъпила си правилно, моят съвет към теб е да продължиш напред, по-добре ще е и за двама ви да прекратите контакти. Живота е пред теб, желая ти успех!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 7a375af289 |
|
9. Само обещания без никаква стабилност са само думи без смисъл. Да се ожени за компютъра си и да си живее с него. А ако имахте и деца, всичко щеше да е на твоята глава и нямаше да имаш време и за дневника си. Един мъж трябва да знае, че жената иска внимание и да се чувства специална.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 2b11aadb61 |
|
10. Май новият живот ти харесва повече. Помисли за себе си този път и проумей, че човек, който не се е променил в отношението си към теб за 4 години, няма да се промени и още 10 да му дадеш. В крайна сметка вие сте се събрали като сте били на 17-18 години, почти деца, за тези 4 години между 17 и 21 човек много се променя и израства като характер, предполагам, че си осъзнала много неща за живота си и за това какво искаш.
Няма смисъл да продължаваш да губиш едни от най-хубавите си години в отношения, които са отдавна изчерпани. Този човек не изглежда перспективен за брак и деца (ти имаш още доста време де), аз на твое място не бих се обвързала толкова сериозно с него.
Дай шанс на новия си живот. Виж дали ще ти потръгне в новата държава. Обръщай повече внимание на майка си и брат си. Възобнови контактите със старите си приятели. Създай нови. Усъвършенствай се в местния език. Предполагам, че си търсиш работа в новата държава, дано намериш такава, която ти харесва и предлага перспективи за развитие. Живей, момиче!!! Никой няма да ти върне тези години. Изглеждаш умна, оправна и с желание да се развиваш, не си пропилявай потенциала заради човек, който за 4 години не е успял да те оцени. Дала си му достатъчно, сега е време да дадеш на себе си.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: c6fc44c729 |
|
11. Ти вече знаеш отговора, мило момиче!
Ж29
|
...
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 0f61deeeb2 |
|
12. Проблема при вас е че сте все още млади и неопитни, всеки от тук присъстващите е бил в подобна ситуация. Тези години в които сте били заедно ви е точно прехода на съзряване, от лудите купони до домашари. Получава се така защото никой от вас няма свой собствен живот, нямате преживявания, нямате хобита, и връзката става едно битие, като задължение пък на вас ви се живее, но не може да си живеете живота заедно. Дали да му дадеш шанс? И да му дадеш няма да се получи, промяната трябваше вече отдавна да се е случила не като опре ножа до кокала. Това показва, че просто не сте един за друг времето което ще загубиш да лепиш счупеното може да прекараш във време което ще ти носи емоции и спомени. Мой личен съвет, живейте за мига докато сте млади, бори се за целите си, осъзнай действително коя си, направи живота си интересен. И тогава вече започни връзка, не съжалявай за нищо този макар и горчив опит ти трябва иначе как ще разбереш кой е правилния човек за теб? Спри контакта с него от текущото ти състояние няма да ти трябват повече от 1-2 месеца за да разбереш какво щеше да изгубиш ако се бе върнала. Желая ти успех в начинанията!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: ff975b4b21 |
|
13. Още от втория абзац стана ясно че тази връзка няма да я бъде. Щом не се е застъпил за теб пред роднините си, той не те е оценявал достатъчно през никой период на връзката ви. Сега се умолява просто защото друга не му връзва или няма да търпи да му слугува а ти си била адски удобна защото си въртяла цялата къщна работа.
Подобни неща са вид емоционално изнудване, точно за да се почувстваш виновна че си го "изоставила", докато всъщност той те е изоставил много преди това. Ако не искаш да се събираш с него, най-вероятно не си влюбена, а обичта която таиш е приятелско чувство. Втори шанс се дава - повече не. Но вие отдавна сте минали този момент и сега е време да продължиш сама, не да носиш това момче като воденичен камък. Пък и той ще има възможност да открие девойка с която си подхожда.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
