 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Възможно ли е човек да се промени? Кои са първите стъпки?
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 2382 пъти
Имам проблем и искам да го разреша. Първата стъпка е да си признаеш за съществуването на проблема и да потърсиш решение. Споделянето в анонимен сайт едва ли ще е достатъчно, но може и да помогне, затова ще напиша нещата такива каквито са, без да крия и без да спестявам неудобни факти... и така:
Моят проблем е, че съм прекалено мълчалив и тих. От време на време излизам с компанията на някой познат, смесени компании с момчета и момичета, но винаги аз съм най-мълчаливия. Просто си стоя в ъгъла и нищо не казвам, ако някой ме заговори - говоря, но самият аз се притеснявам да започна разговор. Особено ако има момичета - направо си гълтам езика. Вместо да се отпусна, аз се напрягам и се чудя какво да кажа, и накрая или мълча или изръсвам някоя пълна глупост, а другите или не обръщат внимание или ми се чудят на акъла. Обикновено ме викат няколко пъти, но като ме видят колко съм дръпнат, спират да ме търсят и започват да ме избягват. Винаги остават с едно от двете впечатления - че съм надут и нарочно се правя на недостъпен или че съм смотан и безинтересен, а всъщност не е нито едно от двете, имам проблеми с комуникацията и не мога да се отпусна, не мога да бъда себе си, не мога да покажа кой съм. Много рядко съм се чувствал спокоен и уверен, и това може да стане само с човек когото познавам и му имам доверие. Със сигурност имам ниско самочувствие което в комбинация с тихия ми характер се отразява пагубно на социалния ми живот. Няма нищо лошо в това да си мълчалив, но моето е прекалено.
Имам един познат който е моята пълна противоположност. Винаги, ама абсолютно винаги е готин, забавен, усмихнат и се забавлява на макс. Дори ако е на някое скучно място - примерно на пейката в парка, този човек се възползва максимално от ситуацията и винаги си прави кефа. Винаги е такъв, просто енергията извира от него. Имал е много гаджета, постоянно е с различни момичета, виждал съм го из града да се разхожда с 3-4 момичета и да ги води на някъде и успява да обърне внимание на всичките... дори когато е обвързан излиза с други и въпреки това не го зарязват, този човек няма спирка. Понякога се държи грубо, понякога мило, но винаги си прави кефа и всички го харесват. Искам да съм като него, но не се получава. Всеки път когато излизам си казвам "този път ще говоря, този път ще се забавлявам и няма да се притеснявам да разкрия себе си", но никога не се получава. Винаги си стоя и мълча в ъгъла, докато другите си говорят.
Ще завърша с това, че скоро ставам на 24 години и ако сега не разреша този проблем, най-вероятно ще си остана такъв за цял живот. Самотата се отразява много зле на психиката ми, не мога да се концентрирам върху нищо друго - нито върху ученето, нито върху работата, дори когато спортувам има нещо което ми тежи и това е самотата... така не се живее. Трябва да се променя и да стана готин. Чувствам се все едно съм натиснал спирачките и се опитвам да тръгна.
Хубаво е да има кой да ти помогне ако си в труден период от живота си. Но как да поискам помощ от някого за това? Какво да кажа - "не мога да говоря, помагай"? Как точно се помага на човек с моя проблем и кой ще е този който ще се занимава с моите проблеми? Никой не е длъжен да ми помага, всеки гледа собствения си живот и собствените си проблеми. Трябва да разчитам само на себе си, далеч съм от мисълта, че хората искат да ми помогнат. В най-добрия случай просто ме игнорират, а някои се подиграват.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 1327cf5639 |
|
1. Няма как да ти помогна лично аз. Имах абсолютно същият проблем, но го превърнах в друг. Станах адски несериозен, започнах да се забавлявам кажи-речи навсякъде, омаловажавах всичко, започнах да пия и да взимам кофти неща, но станах почти като вторият персонаж от разказа ти. Всички ме познават, с всички излизам, много момичета има около мен, от всякакви възрасти. Не успях да стигна до интимности с много момичета, а само с едно, защото въпреки промяната в поведението ми, не успявах да подхождам сериозно към тях, защото не знаех какво да им кажа и как да ги сваля. Постоянно се чувствах, че ги лъжа и трябва да им казвам откровени лъжи, които после лесно се разобличават. Спрях всички тези кофти неща, опитах да променя обстановка и всичко, но тогава се върна старият проблем. Не можех да говоря, не желаех нищо да правя. Идеята ми е, че можеш да се промениш. На първо време разбери защо си мълчалив. Дали защото имаш ниско самочувствие, не желаеш да се разкриваш или някакъв друг проблем. След това работи да го поправиш. Ако твърдо смяташ, че нямаш такъв проблем, а само комуникативен, просто потърси специалисти. Има хора, които могат да ти покажат как да говориш правилно, как да присъстваш в социалната среда.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: d30b5e3506 |
|
2. Ами с няколко години по-малък съм от теб но съм бил в тази ситуация, също така познавам и не малко други с този проблем. Аз за себе си намерих няколко трика, които помагат, но все пак трябва да знаеш, че е до човек. Някои, като твоя познат например, са страшно екстровертни и просто им идва от вътре да бъдат център на вниманието. На мен не ми харесва и след като прекарам известно време сред голяма компания започвам да се уморявам и предпочитам да остана сам за известно време. В малка компания (двама-трима човека) се чуствам много по-комфортно.
Както и да е, ето и трикчетата за които споменах по-горе:
1. Ако имаш проблем да заговаряш хората и не можеш да завържеш приятелства, постарай се поне да изглеждаш достъпен. Ако си гледаш постоянно в телефона или си със слушалки, шансът някой да те заговори клони към нула. Иначе все някой екстровертен ще те заговори (те затова са екстровертни) и ако успееш да се сприятелиш с него след това ще те запознае и с други хора.
2. Остави първо другите да говорят. Питай ги нещо за тях. Какво учат, защо го учат. Поинтересувай се от тях и изглеждай сякаш наистина ти е интересно, даже и да не е. Като разбереш малко повече за тях, вече ще ти е по-лесно и ти сам да кажеш нещо за себе си.
3. Усмихвай се. Много. Даже не знаеш колко е важно. Ако само това направиш пак ще имаш напредък.
4. Гледай хората в очите. Даже и да не ти харесва и да се чустваш страшно неудобно, насили се. Така създаваш по-силна връзка между теб и човека, с когото говориш.
Да знаеш, ако си в голяма компания не е нужно да говориш всички. Пробвай да "изолираш" някой и да говориш с него сам, може така да ти е по-лесно. И не очаквай да стане от първия път, както с всяко друго нещо се иска малко практика. Няколко бири също ще помогонат.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: dd65b6de31 |
|
3. Първо - естествено, че е възможно човек да се промени, хората го правят всеки ден. Как зубърката се превръща в готина мацка, отличникът на класа се наркоманизира, а готиният пич качва 50 кила? И външно, и вътрешно се променят. За жалост, по-често към по-лошо. Но клишето "има ли желание, има и начин" е 100% истина. Вместо да ставаш нахакан гадняр, за да бъдеш харесван от някакви прости кифли и да излизаш с вървежни пичове, бъди какъвто си, но бъди по-социален и отворен. Търси хора с общи интереси, предпочитания, възгледи и вкусове. Истинските приятелки и истинските дами са малко, гледай да търсиш тях. Започни да тренираш нещо или да посещаваш някакъв клуб по интереси, излизай навън, забавлявай се, както ти искаш. И бъди себе си. Да, дружелюбен и мил, но не се прави на нещо, което не си. Ако някой не те хареса, много му здраве! Не може всички да те харесат. Звучи лесно на думи, всъщност не е толкова лесно, но промяната е за добро. Трябва ти увереност!
Julian
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: c654705cb6 |
|
4. Два израза, от това, което си написал, ми направиха впечатление:
1. "Искам да съм като него, но не се получава. "
2. "Трябва да се променя и да стана готин. "
Първо - не е нужно да бъдеш като някого, бъди себе си, бъди уникален. Да, всеки си има кумири и идоли, но абсолютно, ама абсолютно всеки човек е различен и неповторим.
Второ - как би дефинирал думата "готин"?
Ако е такъв, който се харесва на всички... Мога да ти кажа, че няма как да се харесаш на всеки един човек. Все ще се намери някой хейтър (нали.. ).
Тук идваме пак на темата "бъди себе си" и не се страхувай да се покажеш на хората. Така ще привлечеш правилните хора около теб и ще се чувстваш приет.
Виждам, че си интроверт. Ти си тихичък и мълчиш, когато всички останали говорят. Тънкия момент идва, когато всички говорят и ти си мислиш, че имаш какво да кажеш по темата. Ами кажи го, имай позиция по въпроса. Дори да изтърсиш нещо глупаво, майната му, нищо кой знае какво не е станело, всеки греши.
И помисли дали не мълчиш заради компанията, в която се намираш. В този ред на мисли, недей да чакаш покани от приятел с компания. Създай своя такава, излез с някого, с когото имате общи интереси; покани момиче, което харесваш, на среща; говори си с някой за тренировки и хранене, докато тренирате във фитнеса и т. н. Просто поеми инициативата.
Казваш, че имаш ниско самочувствие. Бих ти предложил да напишеш на един лист силните и слабите си качества. Бъди абсолютно обективен и безпристрастен. Дори може да помолиш някой близък да ти помогне, защото все пак отстрани се вижда малко по-ясно ;). Когато го направиш, ще видиш какво имаш и върху какво трябва да работиш. Създай си цели според интересите си - за предпочитане такива, които включват повече хора, с които да ги обсъждате.
В общи линии това, което се опитвам да ти кажа е, че ти липсва социален контакт с хората. Излез от зоната си на комфорт, не се затваряй ненужно, пробвай нещо ново според това, което харесваш и скоро ще усетиш промяната.
Скромно, но от сърце. Успех!
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 428e08bb81 |
|
5. Аз имах и още имам същия проблем. С две години съм по - голям от тебе но не мисля, че това има значение. Бях тих необщитетлен, срамежлив и опитвах да се променя донякъде успявам. Осъзнах, че моят проблем идва от ниското ми самочуствие и от това, че съм бил отхвърлен преди. Тази травма така да го нареча се отключи от мойте тъпи гадни съоченици. Които напрекъснато не ме оважаваха обиждаха ме понякой път ми посягаха на бой. Бяха ми измислили гаден прякор и почти цялото училище някой като ме види и казваше " Eй виж го тоя... " и после подигравки имах само един приятел но той май беше лицемерен. Тези мои съоченици също ушким бяха готините забавните големите играчи и бяха център на внимание и аз исках да съм като тях. Че кой не иска да бъде обичан и харесван? С течение на времето спряха да ме тормозят но неме забелязва никой не говореше с мене игнорираха ме и на мене ми стана ковти. Разбрах че един мой съоченик ми завиждаше понеже беше по - грозен и настройваше другите против мене и тъпарите му вярваха. След този тормоз и отхърляне съм развил някакво чуство на подсъзнателно ниво, че "не струвам, че не съм човек, че съм по - ниско от другите, 'че никой няма да ме обича и тн ". И съм вярвал на тези лъжливи чувства и пагобни мисли. Бях сам и тъжен исках това да се променя и аз исках като тебе да се променя и да не съм сам. Опитвал съм да заговоря някого, но е имало провали. И открих, че причината да не мога да се заговоря с някого е СТРАХЪТ ОТ ОТХВЪРЛЯНЕ. Този страх ме парализира и немога да говоря. Първата стъпка, която трябва да направиш е да премахнеш този страх. Страхът отделя един хормон в мозъка който парализира и затова ти неможе да се сетиш каква шега да кажеш успокой се чети вицове и се опитай да измислиш някоя шега и тренирай мозакът си. Повтаряй си " Не ми пука дали ще ме одобрят или не, не ме страх да говоря имам право на мнение " "Нищо не губя ако ги заговоря ". Аз до някъде успях да да премахна този страх с помоща на практика. Трябва да положиш усилия така ще придобиеш увереност дори и да нете харесат не се отчайвай опитай да се запознаеш с други хора.
Аз опитах да се харесам на хората като правя неща, които не харесвам и които не ме правят щастлив и ме карат да се чуствам не конфортно. И открих, че това не е точно начина така губя себе си. Ако искаш да се харесаш на другите хубаво, но прави неща които ти харесват и те кефят тебе лично така ще те харесат по естествен път не искуствен Аз изживях миналата си болка от отхърляне, ако имаш някакво болка в себеси я изживей не я подтискай, ако ти е тъжно от отхърляне си поплачи по - добре не е срамно мъже да плачат трябва да съжалиш миналото ти "аз", което още не е преживяло боката. Така след като си изживял болката тя ще се махне и ще продължиш напред на нова страница. Аз промених възгледа към себе си. Казах си мамка му аз съм едно човешко същество като другите, не съм по - ниско от тях, заслужавам да бъда обичан. Прави коплименти на себе си, но искрено без чуство на съмнение уважавай себе си и обикни себеси така ще развиеш самочуствие. Ако искаш промени външни си вид. Ако обичаш себеси ще те обичат и другите. Аз донякъде се промених и съм по - смел когато заговарям някого и съм със самочуствие. Е понякого се държа странно но ще коригирам тези странности. Отключисе се готината личност в мен, която беше блокирана преди. Даже един път на работа казах една шега и тя ми дойде отвътре и ги размях всичките, но тогава се бях отпуснал на 100 %. И едната колешка която не ме харесваше преди ми каза " Браво гледай как ни размя всичките как ти дойде това на глата незнам" Това чуство за хумор и дядо ми го има може и да съм го наследил а може и да съм го създал. Та мисълта ми е че сега съм със самочуствие и уверен и неме интересува мнението на другите. И съм себе си и гледам да се кефя дори и на най - малките неща. Трябва да излиза положителна енергия от тебе бъди лъчезарен не бъди някъв буцуняк бъди приказлив не мълчи говори на различни теми имай мнение и позиция. Пази се от злобни и завистливи хора и лоша енергия. Аз преди си мислех, че има много добри но това не е така. Има много гадни и злобни хора и ако те нападат трябва да се защитаваш. Не трябва да се свиваш и да имаш ниско самочуствие и да вярваш на обидите им. Ако те игнорират може и да е защото ти завиждат може да ги е страх, че ще ги засенчиш. Покажи, че не ти пука за тяхното мнение и за тях самите. Направи се на недостъпен и ги игнорирай с усмивка. Ходи с уверена походка. Покажи част от себе си която не са виждали преди. Опознай себе си и ще откриеш че и ти си готин човек не си нещо по малко от другите. Аз искам да създавам нови приятелства и да излизам. Защото ми писна да сетя се пред компа. Искам да ходя на дискотека и купони с приятели като другите хора и да имам готини спомени. Защото няма с кого да излезна да пия кафе сега... Но не се отказвам ще търся приятели които ме обичат и уважават.
Много ще се радвам ако съм ти помогнал, ако искаш остави имейл, ако имаш нужда от друг съвет за промяната ти. НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ.!!
|
...
| преди: 6 години, 5 месеца hash: d11759382e |
|
6. Промяната е много важно нещо.Ако няма необходимост от такава разумът загива.Наистина сега ти е време,че ако не решиш проблема утре ще си на 30 без никакъв опит в комуникирането с жените и става по-зле.Братовчедка ми беше такава като теб,но видиш ли в един момент намери сродната си душа и взе да се отпуска.Мисля,че трябва да опиташ да общуваш повече с непознати без да ти дреме.Малко е банално,но-върви срещу стартовете си.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 2db3760f31 |
|
7. Не е нужно да се променяш толкова много. Бъди себе си, на първо място излизай по-често. Пробвай да заговаряш хората от компанията дори и с незначителни разговори, поне прояви малко интерес. Не е нужно да ставаш готин, просто говори и се отпусни.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 324cde5e15 |
|
8. Проблем е, че възприемаш поведението си, дори в някакъв смисъл себе си, като проблем. Околните разбират, че си уязвим и се възползват. За съжаление, повечето хора са устроени така, че започват да те мачкат или игнорират, когато усетят, че си несигурен. По същество - човек реално не се променя. Той е такъв, какъвто е. Това, което трябва да направиш, е просто да се приемеш и да започнеш да се цениш, ако щеш - да се обичаш повече. Разбира се, можеш да промениш поведението си, но струва ли си? Може би адаптираното ти поведение към определена социална конюнктура ще бъде адмирирано от мнозинството, но това ли е важното в случая? Не е ли по-важно да привличаш към себе си такива хора, които ще те приемат и оценят такъв, какъвто си? Адаптираното социално поведение е фасада, която рано или късно рухва или най-малкото тя води до психически девиации, защото просто не е резултат от естествен процес. Бъди истински, не се опитвай да копираш чужди модели на поведение, не позволявай външни фактори да влияят на собствената ти самооценка - това е съветът ми.
Ж. 31
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 1c04455e77 |
|
9. Няма шанс пич, ще си останеш девствен и смотан до края на живота си.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 6c5736e377 |
|
10. Този проблем е изключително тежък и сериозен и може да доведе до много тежки психични разстройства впоследствие. Най-добре потърси помощ от специалист!
|
...
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 4fe6a29a0f |
|
11. Виж, аз имам същия проблем. Момче съм на 21 от Русе и ако искаш може заедно да се сборим с това наше притеснение. Пиши ми на e-mail ако решиш, че аз бих могъл да ти бъда полезен някак.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 5e8211dddb |
|
12. Приятел, аз имах подобен проблем. Винаги съм бил по-тих, скромен и неуверен. В училище до 4-ти клас беше добре, след това обаче от 5-ти до 7-ми бях подложен на тормоз и подигравки от съучениците си, защото не успях да намеря общ език и приятели между тях. След това нещата се оправиха, понеже бях вече в друг клас. Играех футбол доста добре и новите ми съученици бързо ме възприеха като равен. Даже в един отрязък от време бях "голямата работа". След това обаче останалите започнаха да пият, пушат и излизат, а аз нямах средства, пък и желание и постепенно отново се превърнах в почти задръстеняк за останалите. Не са ми се подигравали, но общо-взето нямахме много общ език. Така завърших училище и влязох в университета. Там беше същата работа. Не успях да случа на колеги и на съквартиранти. Отново разполагах с много ограничени средства и нямах самочувствие. В групата не ми обръщаха почти никакво внимание, а и аз не търсех много тяхното. Имах си няколко приятели и пред тях може би минавах за вървежен, понеже се стараех да подражавам малко или много на отворените типове. В чужда компания обаче отново се свивах. Най-много ми тежеше, че нямам пари. Момчетата на моята възраст отдавна караха колите на бащите си, някои имаха и мотори, ходеха на почивки и т. н. Аз просто нямах общи теми с тях. Освен това в един период в началото на следването си, изпаднах в дълбока депресия и си мислех, че буквално ще полудея. Единствено Господ ме спаси. Нещата започнаха да се оправят, когато завърших и започнах да работя. Много исках да успея и полагах доста усилия. На първата ми работа, като ме видяха, че съм по-тих и скромен, някои от шефовете ми се опитаха да се гаврят с мен, но аз не се предадох и следвах собственият си път. Господ възнагради упоритостта ми и ми предостави шансът, който винаги съм искал. Вследствие на това успях да се развия изключително добре. Доказах сам на себе си, че мога много и придобих самочувствие, каквото винаги съм искал. В момента от доста години изобщо не ми пука за мнението на околните. Дори понякога нарочно им показвам, че съм различен. Отпуснеш ли се, всичко се получава. За себе си стигнах до извода, че винаги съм бил такъв, просто това, че бях беден много ме потискаше. Помисли теб какво точно те потиска и поработи, за да го подобриш. Така ще се отпуснеш и нещата лека-полека ще започнат да се оправят. Не се прави обаче, на такъв, какъвто не си. Както казах, правил съм подобни опити и не помагат. Човек вреди на себе си по този начин.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 99d4e3367e |
|
13. Прочетох отчасти историята ти, за което се извинявам, и това което мога да ти кажа е, че преди доста години бях в почти същото положение като теб, докато в един момент просто не си казах че ще се променя, не че трябва или искам, а категорично, че ще променя живота си, има страшно много книги в интернет, за това как да се отпуснеш, да бъдеш по забавен и разговорлив, препоръчвам ти ги, няма как да се промениш изведнъж, а започваш малко по малко, днес пробваш едно, ако не стане пробваш нещо друго, и така но стига да искаш, ще успееш, просто вярвай че можеш, трябва да започнеш отнякъде. така че, първо започни с теория, прочети някоя книга, или си купи книги, има ги много в книжарниците за тези теми, а след това идва ред и на практиката.
Успех ти желая. лошото е че немога да публикувам лична информация, иначе можеше да ти кажа по обстойно как се справих аз с проблема.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
