Сериозна връзка? За мен ли е?
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1257 пъти
Пише ви едно... отчаяно 18- годишно момиче.
Пиша тук, защото изобщо не мога да се позная. Ще започна от миналото...

Аз по принцип съм много общително момиче. Не съм срамежлива, излизам на заведения с приятелки. Но когато стане въпрос за момчета и ме обвзема някакво странно чувство, което е трудно да опиша.
Когато бях малка често момчетата ме подиграваха, че съм грозна, обаждаха ме и съответно може би си изхрадих една доста дебела стена между мен и тях.
С годините започнах да тренирам много, да се поддържам, старая се често да бъда с прическа. И така преди 2 години съдбата отново ни срещна със стар познат. Мило момче от невероятно готино семейство. Отначало бяхме просто приятели, но с течение на времето приятелството започна да се превръща в нещо повече. Той ме харесваше, а аз имах нужда от някой до мен. Исках момче, с което да се подкрепяме, да имаме и... Интимен живот, да сме две половинки, сляти в едно.
В началото на нашата връзка бях много развълнувана, очаквах неговото позвъняване, съобщение, но не усещах някакви по- различни чувства от тези на много, много, много добър приятел. Просто не се чувствах готова за такава голяма крачка. Той беше перфектен във всичко, нямаше от какво да се оплача, мислех, че с времето ще започна да изпитвам влюбените чувства, но така и не се получи. Сигурно имам кораво сърце, не знам, но не успях да го почувствам като повече от приятел.
Настъпи един момент, в който вече ми беше станало трудно да се старая да му дам всичко, което се очакваше от мен като негова половинка, явно все пак си личеше, че явно не е било всичкото, което мога да дам. Виждах как той беше нещастен. Но толкова много ме бе обгрижил с любов... Беше минала повече от половин година.
Не издържах на всичкото това и реших, че е по- добре да се разделим. Нямаше нужда да страдаме и двамата. А и да бъдем честни- аз не го заслужавах. Трябваше да го пусна на свобода да открие момичето, което ще оцени всичко, което може би той би направил за нея.
Беше много трудно, но горе - долу се справихме.
Времето минаваше, честно казано се чувствах свободна. Беше ми добре, че няма човек, на който съм длъжна да звъня по минимум 2 пъти на ден, да си пишем постоянно и да трябва да си казваме всичко постоянно. Какво сме правили днес от А-Я.
От известно време се чувствах самотна. Не само, че вече пораснали, всичките ми приятелки се обвързаха и излизаха с гаджетата си, само аз ходех сама до тях, ами и имах нужда от момче до себе си. Чувството някой да те докосне, да споделиш. Знаете- инстинктивно на всеки се случва, понякога не се контролира. Лягах и се събуждах с мисълта колко готова се чувствам вече за обвързване, мечтаех, мечтаех, мечтаех и накрая съдбата отново ми отговори и ме запозна с едно момче. Първите дни пак така усещах пеперуди в стомаха при мисълта за него. Не ми излизаше от главата. Вече си го представях до мен... Но когато нещата започнаха да стават по- сериозни изведнъж тези чувства изчезнаха. Все едно някой ме програмира вътрешно. Изплаших се. Един ден дълго време не му бях отговорила и той после малко се подразни. Каза, че се притеснявал, явно просто не съм била свикнала да споделям.
Аз по принцип много си ценя свободата и може би това ме притиска в ъгъла- чувството да си отговорен пред някой друг.
Вече мина към месец и половина откакто се виждаме, но не сме спали заедно. Вътрешно имам много голяма нужда от това, но не знам, ако се развие още повече връзката ни после какво ще правя. Аз отново не изпитвам любовни чувства, отново ли ще трябва да наранявам някого? С времето ще започна ли и аз да обичам? Въпроси, на които аз самата не мога да си отговоря. Винаги в началото изпитвам вълнение, а после когато започе да се задъчбочава, се плаша и бягам.
Сега не знам как да постъпя. Да избягам ли от него или да се отдам на любовта. А ако сега избягам винаги ли ще го правя?

Ще се радвам да чуя вашите мнения и съвети. Споделеният проблем е по- малък проблем. За мен е много важно да се изкажете, за да мога да избера правилния път в живота си. Благодаря Ви, че прочетохте моята кратка история.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 5 месеца hash: e84e8c4859

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Връзките не се градят на пеперуди в стомаха и желание за интимност. Няма как по време на цяла една връзка да усещаш тръпката такава, каквато е била преди отношенията ви да станат сигурни. Когато бях по-малка винаги си вълнувах повече в началото, докато все още се свалям с някого и не е сигурно ще бъдем ли заедно, няма ли. Според мен, проблемът ти се корени в това, че ти изпитваш нужда да бъдеш с някого, вместо да изпитваш желание да бъдеш с точно един определен човек и никой друг. Във втория случай нещата стоят по друг начин, пак е възможно да се изплашиш, но заради всички останали чувства, се успокояваш по-бързо и не си мислиш за раздяла. Нужно е сама да изясниш чувствата си. Пеперудите не са всичко, те отлетяват, помисли колко и защо харесваш приятеля ти. Какво прави той за теб и какво би искала ти да направиш за него. Ако просто нямаш чувства и не си щастлива от връзката ви, не му губи времето и се концентрирай върху себе. Но ако искаш да опиташ, ако имаш желание да бъдеш с него, ако той е добра компания и те кара да се чувстваш добре, виж какво ще излезе от връзката ви. Това, че си с някого не означава, че му дължиш точен отчет за деня ти. Споделяй истории, споделяй мисли и чувства, но знай, че никой не ти е господар-наставник и не е задължително една връзка да бъде като двустранен, ежедневен разпит на всевъзможни теми. Не е нужно да спиш с някого веднага след като сте тръгнали. Дай си време, това си е нещо интимно, ти още си млада, нормално е да имаш нужда от малко време, за да допуснеш някого по този начин. Когато тръгнах със сегашния си приятел носих доста багаж със себе си, не бях спокойна, не знаех какво да очаквам от връзката ни и опитът ми не беше особено приятен за мен. Отне ми малко време да започна да споделям страховете си, в началото говорихме на дълбоки теми, но някак по-общо, с времето се отпуснахме и започнахме да си споделяме всичко. Не защото трябваше, а защото ни беше приятно да се опознаваме. Изпитвах силна тръпка към него преди да се съберем, след това малко се изплаших, че може би ще постъпи лошо с мен, но след около седмица, когато започнахме да се опознаваме в друга светлина, всичко се оправи. Две години по-късно аз стоя и го чакам да ми се обади, че е свършил със задълженията си, както едно дете чака подаръка си от Дядо Коледа. Първо се изясни със себе си, после взимай решения как да постъпваш с него. Не го наранявай, не го лъжи и не се страхувай, че той ще направи тези неща с теб.

 

...

преди: 6 години, 5 месеца hash: aae266f325

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Все някога ще се влюбиш. Най-вероятно в неподходящ мъж. Не му размишлявай толкова. Ако искаш само секс, прави го. Не се насилвай за сериозна връзка. Сега учи, развивай се, весели се. Сериозните връзки и отношения ще дойдат с времето. Не се сравнявай с другите, че те имали сериозни връзки и това те задължава да имаш и ти. Всеки човек е различен и има различна съдба. Не се насилвай за нищо.

 

...