Споделена история от Любов и изневяра |
За него
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 2452 пъти
Не го бях виждала цяла седмица откакто скъсахме. Седнахме в едно заведение. Аз бях срещу него. Преместих се до него. Не усетих как се озовах с прегръдката му. Толкова ми беше хубаво, а той ми казваше, че няма надежда да се съберем повече никога. Но защо се държеше толкова мило с мен. Спомням си този момент, можех да седя с часове в прегръдката му, да мълча и да го гледам. Очите му... толкова бистри, черни. Бяха толкова красиви. А той самият също. Лицето му беше перфектно. Когато се усмихнеше сякаш цялото помещение, в което се намирахме засияваше. Той ме погледна и каза “Слънцето ми” (така ме наричаше). Беше толкова мило... той беше толкова добър. Винаги, никога не ми е крещял …. Каза ми също да го целуна... по бузата....
На следващата наша среща пък … незнайно как пак се озовах с прегръдката му. Бяхме в един бар - беше към 5 сутринта. По-рано същата вечер аз бях на кафе с една приятелка с намерението да се прибера рано, но той ми се обади и аз хукнах към него. Беше много студено, валеше сняг, духаше вятър, аз бях тънко облечена, но това не ме интересуваше... Та както бяхме в бара, аз се озовах буквално върху него. Бяхме прегънати, единият ми крак беше върху неговия. Гледах го от разстояние половин сантимер сигурно. Черните му очи... устните му... толкова много исках да го целуна, но ме беше страх дали ще ми отвърне. Вътре в мен бушуваше онова натрапчиво чувство, такова голямо желание имах да докосна устните си в неговите... Аз не издържах. Наведох главата си, той ме попита какво ми има. Когато го погледнах, той видя червените ми очи със стичащи се сълзи от тях. Попита ме какво има... аз плачех без глас... Почнах да му казвам: “Обичам те... обичам те... обичам те”. Повторих тези думи няколко пъти. Видях, че хората ни гледаха... Той не направи коментар за случилото се. Може би това беше последният път, в който се държахме така. След това срещите ни станаха по-редки, по-хладни, по-студени. Спомням си веднъж... аз реших да се държа студено, и му казах просто “чао”, и си тръгнах. Но след няколко крачки се обърнах и се затичах към него... прегърнах го. Друг път пък, той ме изпрати до спирката, тръгна към тях и на светофара се обърна и ме погледна. Аз почнах да тичам и се разревах. Последните ни срещи... след като той си тръгваше аз винаги се разплаквах.
А когато исках да го видя и обикалях ей така безцелно, много исках да го видя. Точно отивах към спирката на 111 и си казах : “Сега той ще е тук, в ЛатКафе” … и след 5 крачки го видях. Исках да го поздравя, да влезна вътре. Но... не можех да дишам.
Още докато ходихме аз написах това: “Толкова е хубаво, толкова идеално. Намерих те, реалност ли е? Нали не е сън? Най после съм щастлива, наистина... след една мъчителна за мен година. Лутах се, пропадах сякаш в бездънна пропаст, не намирах изход, плаках, не можех да се изправя... И най-сетне намерих теб. Ти ми помогна да се изправя и да разбера отново какво е живота. Толкова съм щастлива с теб! Не искам да си тръгваш от живота ми! ”.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 8c69e53122 |
|
1. Защо не пишеш причината за да поиска той раздяла? Вярно е че мъжете не плачат по принцип при раздели и прочее, държат се мъжки така да се каже, но опитвам се да разбера повода за това му решение и ако всичко е толкова хубаво не разбирам защо, така че не знам как бихме могли да ти бъдем полезни. А и друго - една връзка не е само едно перфектно лице, мило момиче, и едни красиви очи, не са достатъчни, за да бъдеш щастлива. Не се опиянявай само от външен вид и да изпадаш в забула - виждайки само прекрасното в него.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 8c7eb34cac |
|
2. Понякога любовта "задушава", или поне това ми изникна в съзнанието когато прочетох публикацията. Авторката не пояснява защо са се разделили, но за мен това е причината, извинявам се ако греша.
Princetonboy91
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 604b88d349 |
|
3. Любопитен съм къде е това кафе.
|
|
