Защо обичаме неправилния?
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 4227 пъти
Защо обичаме този, който не заслужава? Защо дори и да те е наранил, това чувство, че се нуждаеш от този човек, че се чувстваш добре, когато е до теб се е загнездило в сърцето ми. Когато е до мен очите ми светят и колкото и да се държа нормално, сърцето ми бие силно. Познавам този човек от 4-5 години. Той беше първия ми приятел.

Когато съм далече, не мисля за него, защото правя ли обратното изпитвам болка от това, че искам нещо, а го нямам. Не че не държа на човека до себе си в момента. Но не изпитвам точно това. Защо не обичаме този, който заслужава, а този който ние наранил или сеща за нас в някакъв етап от живота си след време, че може би изпитва нещо към нас? Много боли да ти отворят старите рани на ново, които преди това са зараснали, а сега сякаш е почти невъзможно да зараснат. Знам че трябва да се откъсна, а не искам изпитвам болка дори когато си го помисля. Това любов ли е не знам? Обаче не искам страдам. Може би е по-лесно да намразиш такъв човек, който евентуално си играе и се държи лицемерно спрямо мен, ала хората са казали на сърцето не можеш да заповядваш. Понякога си казвам, че щом нещо не става може би Господ така иска и така е по-добре. :) Може би в живота трябва пътищата ни да се разминават.

Сега този човек няма да го видя сигурно 4 месеца някъде, защото ще работи извън града. От една страна си казвам, че е по-добре, но от друга страдам. Как да накарам сърцето си да спре да чувства, каквото и да е било спрямо него?
Благодаря Ви. Имах нужда да излея тези чувства, за да ми стане по-леко. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 2 месеца hash: 12b1d207c9

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Знаеш ли.. Чуватвам се по абсолютно същия начин. Обичам човек, който не трябва, който не ме обича и който не е за мен. А мен ме обича човек, който дава всичко за мен, иска да сме заедно, а аз тъпата не отвръщам на чувствата му. Осъзнавам в каква гадна ситуация съм и незнам какво да правя. Обичам един човек повече от мъж, от съпруг да ми беше нямаше така да го обичам.. А той към мен-секс и просто привличане. Опитвай се да не мислиш за него, излизай, забавлявай се доколкото е възможно. Успех!

 

...

преди: 13 години, 2 месеца hash: 5551c4ddeb

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Понякога си казвам, че щом нещо не става може би Господ така иска и така е по-добре. И аз съм на това мнение. Когато нещо не се получава, значи не е писано и не трябва да се случи. :) Трябва да го приемем, колкото и да е гадно и колкото и неправилно и несправедливо да ни се струва. Никси

 

...

преди: 13 години, 2 месеца hash: f41d49b470

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Защото този който обича неправилния е мнооого тъп да се занимава още с него.. успех!

 

...

горе^

преди: 13 години, 2 месеца hash: 32c5fa76ad

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   И кой решава кой е "правилния" и кой "неправилния" - логиката? , някакви наши стереотипни представи? , общественото мнение? Не смятате ли че Господ (или Съдбата, или несъзнаваната част от нас) може да има други, различни планове от това, което на вас ви се иска и смятате за "правилно"? Хората се събират за да се учат един от друг - за да обменят духовен опит и за да трупат (съвместни) преживявания, а не за забавление или за "правилен" живот според обществените стереотипи. Малцина са тези, които умеят напълно съзнателно да си наложат да се влюбят в точно определен човек, а дори и те (които са достигнали до този етап от развитието си, че да го могат) - не го правят, понеже за тях вече е безсмислено (отминал етап... ) Колкото повече се съпротивлявате на съдбата си, толкова по-труден и болезнен ще бъде животът ви, а резултратът от него - толкова по-малък (то е като да сте качени в някакъв автобус, който трябва да ви закара в друг град, а вие постоянно се опитвате да избягате от него - да провесвате крак към пътя, да се опитвате да скачате в движение (боли! ), да се опитвате да излезете през прозореца... само защото такива са ВАШИТЕ представи за това, как трябва да станат нещата). Та отговорът се съдържа във въпроса - кой е "правилен" и кой "неправилен" се решава на съвсем друго ниво, много по-различно от това на ежедневното съзнание и на житейската логика.

 

...

преди: 13 години, 2 месеца hash: 905960fa67

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Първо - в любовта логика често няма. Влюбваш се и не можеш да обясниш защо. Флуиди ли са друго ли е незнам. Колкото до това, че обектът на любов понякога е неподходящ според мен зависи много от характера на човека. Примерно при мен чувството за лично достойнство и себеуважение надделява над безпаметната любов. В смисъл, че ако мъжът стане небрежен, започне да прави издънки, да се държи лошо и пр. се отдръпвам. Да не говорим, ако се е увлякъл по друга жена или чувствата му към мен са изстинали. При мен любовта е силна и всеотдайна, но само при взаимност. Но всеки е резличен. Така, че малко е неясно защо всъщност сте се разделили с този, когото явно обичаш. Зависи чия е вината, за да получиш съвет какво да правиш и имаш ли шанс с първия. Но аз съм жена на възраст почти над средната и с опит и бих си позволила съвет - не бъди с някого, защото разумът ти подсказва, че той заслужава, ако няма чувства. С времето това става досадно, а понякога пропускаш наистина любовта на живота си. Може би си спомняш един от цитатите за любовта в разказ на Елин Пелин. Цитирам по памет "Без любов животът и една лула тютюн не струва! ".

 

...