Споделена история от Любов и изневяра |
Това ли е началото на края?
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1164 пъти
Здравейте, аз съм жена на 24 години. Приятелят ми е на 22, от 2 години сме заедно и живеем заедно от тогава. В началото на връзката, дори първата година се държеше прекрасно, имаше изненади малки, комплименти и така нататък. Чувствах се като принцеса и разбира се и аз давах всичко от себе си. Секса също беше страхотен и редовен, дори прекалено. От година насам обаче не се чувствам добре. Имам чувството, че не го привличам сексуално. В малкото случаи, в които правим секс (малко повече от един път седмично) имам чувството, че го прави не защото ме желае, а защото просто си има нагон. Говорихме за това и за честота на сексуалните ни контакти. Той твърди, че си ме желае по силно и от преди, а за него честотата била нормална. В случаите, когато започваме да правим нещо ми е хубаво до един момент, в който ми се появява кофти мисъл в главата, че не ме желае. И от там всичко ми спихва, все ми е тая ще го правим ли или не. Друго, което ме притеснява е, че сякаш сме някакви възрастни и улегнали хора. Всеки ден от вкъщи на университет, работа, стаж. Без да излизаме на разходка дори. И това говорехме. И всеки път уж ще ходим някъде и той почва:ами то сега студено, мрачно, дай да си останем вкъщи. Еми не не искам. Вярно домошари сме и двамата, ама сега ни е времето. Тук искам да уточня, че не сме затруднени финансово, тоест не са парите причината. Винаги съм се старала да има с готвене, изпрано и да е чисто. Доставя ми удоволствие. Той помага по малко, но напоследък командори за битови въпроси, което хем ме очаква, хем ме ядосва. И му го казвам, а той обръща на мита. Друго което ми е проблем, за който той не знае е следния. В родния ни град нямаме общо жилище. Когато се прибираме за празници обикновено спя у тях. Там където спим е различен етаж от техните. И всеки път се чувствам като натрапчиво. Все едно влизам и излизам в къщата тайно от всички. Да уточним, че се познаваме с родителите му, както и той с моите. Това ми остава неясно и не съм намерила точен момент да го питам. През последната година спестихме двамата пари и ги вложихме на етажа, на който спим. Продължаваме да спестяваме пак за там с идеята уж там да живеем, а аз съм натрапник или поне така се чувствам. Знам че стана много объркано, но и аз не мога да си подредя мислите. Искам да разбера как изглежда всичко това отстрани, само в моята глава ли е. Ще Ви помоля за мнение, като оставям отворено за въпроси. Благодаря.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: f4628ea384 |
|
1. Как ти ще пестиш и даваш пари за неговия етаж? Ако утре се разделите ти си загубила тези пари. Много си права да се притесняваш. Постави му условие да си купите ваше жилище, което да е на името и на двама ви. Иначе ти му подаряваш пари, за да стяга къщата на родителите му, нямаш причина да ги финансираш. Събирай си парите за себе си. Не сте женени, може да се разделите и на теб ще ти трябват тези пари.
За другото-може да си му вече навик. Изобщо връзката ви не върви на добре.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 3e4f17691c |
|
2. От авторката: парите, които изкарваме ги харчим общо. Тоест аз взимам заплата и я оставям на определено място, както и той. Отделяме за сметки и наем и на всеки когато му трябват пари дърпа от там. Остатъка разделяме за почивка и за етажа. Така е било от самото начало. Сега ще е малко странно да му дам моята част от сметките и другите да си ги държа за себе си. Макар че го искам. Но не знам как да подходя. Някакви съвети? И иначе идеята за етажа беше да се местя у тях, затова и започнахме да го оправяме. Но покана или намек за местене няма, въпреки че като сме си в родния град хиляди пъти съм му споменавала, че това мъкнене на дрехи ме влудява. Цяла пътека направих от нас до тях. И нищо.
|
|
