 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра
Страх от връзка
преди: 4 месеца, 23 дни, прочетена 592 пъти
Брака ми се разпадаше, а той беше скаран сьс жена си. Пламна искра която премина в пожар и двамата поддадохме. Не предполага , че мога да изпитам такова нещо, незнам дали ви си е случвало - от целувка да се разтрепериш, да усещаш все едно рояк пеперуди ти се е настанил в стомаха и то денонощно, са изпитваш такова щастие, че като вьрвиш по улиците и хората около теб започват да се усмихват, да можеш да гледаш човека в очите и да имаш чуството, че света спира да се вьрти, да застанеш до него и все едно е последната част от пьзела - чустваш се цял. И така цели 6 месеца.
След отпуската се превьрна в лед. Виждах огьня в очите, но свеждаше поглед. Нямаше нужда да питам - беше се сьбрал сьс жена си. А аз се разведох, но и до ден днешен нямам желание да живея с друг мьж. Дори и с него като бях си задавах вьпроса дали при други обстоятелства бих живяла с него, но винаги категорично си отговарях - не. Сега имам друга врьзка с необвьрзан мьж, всичко е много хубаво, спокойно, секса е невероятен, но огьня липсва, дьржа го далече от себе си и нямам никакво желание да задьлбочаваме нещата. Страх ме е отново да загубя свободата си. Изпитвам панически страх от сериозна врьзка.
Предполагам, че това е от гадния брак който имах, но някой може ли да ми каже дали това ще се промени? Не че ми е зле така, интересно ми е дали е нормална реакция или не е.
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. На колко години си? Имаш ли деца?
Липсва ти онова...? Страхуваш се, че ще те наранят и затова не се отдаваш докрай или просто не можеш? - Всъщност се пазиш. Ако искаш да изпиташ онова истинското, трябва преднамерено да решиш, че се отдаваш до край на връзката си. А може и съдбата да ти посочи този избор, поставяйки на пътя ти каквото там е нужно. Но струва ли си да чакаш?
2. ОТ автора. Последните гоини от брака ми бяха кошмар. Трудно се живее сьс ревнив до болка алкохолик. И до сега не ме оставя напьлно и продьлжава да ме заплашва понякага. Имам две деца вече пубери. И те тежко преживяват всичко. Страх ме е да се отдам напьлно на друга врьзка защото нося отговорност и за децата ако нещо пак не се получи неискам да ги разочаровам. Всичките ми познати и приятели казват че просто не сьм попаднала на подходящия човек за който ще си заслужава. Може и да е така но този страх нормална реакция ли е ? Щаслива сьм че дори и за кратко изживях нещо истинско,а до другата истинска любов.....явно ще почакам.
4. Нормално е да изпитваш страх, не се притеснявай. Аз напълно те разбирам и съчувствам. Изпитала съм същото дори и в момента съм на един кръстопът. При няколко разочарования особено при ревнив мъж и алкохолик който всячески се опитва да те тормози дори след брака и после си попаднала пак на неподходящия човек а там си вложила чувства, как няма да те е страх?
Ти си жена която знае какво иска , така мисля , но няма кой да ти го даде. Децата винаги са потърпевши, но аз мисля, че им трябва време да осъзнаят какво се е случило. Не мисли, че ги разочароваш, аз съм сигурна, че те искат да си щастлива. От това което прочетах ти си силна жена, живей така както ти се живее и не се притеснявай, а този страх те пази от следваща грешка. Главата горе и давай напред, не се обръщай назад и не съжалявай за нищо. Това мога да кажа аз, дано съм ти била полезна. Успех!
|
|
|
|
|
|
|
