Споделена история от Любов и изневяра |
Защо постъпва така?
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1112 пъти
Здравейте, хора! Първо искам да помоля историята ми да бъде публикувана, защото имам нужда от мнения на странични хора. На второ място, искам да помоля за съвети, а на за упреци. Благодаря предварително!
С приятеля ми сме разделени от 3 месеца. Причината за раздялата беше в това, че имаше разстояние между нас, което пречеше и на двама ни, но някак си той не успя да се справи с него. Бяхме много привързани един към друг, но това да не сме всеки ден заедно ни нараняваше. Не сме се карали, имахме си силни чувства един към друг и сме си го казвали.
И двамата сме студенти и ни остава още година и половина докато завършим. От един роден град сме. И двамата обръщаме страшно много внимание на образованието си и решихме да не си попречваме взаимно да се развиваме. Аз му казах, че щом завърша, отивам при него, каквото и да става и твърдо заставам зад думите си. Ако можеше да го направи той, щеше да го направи, но няма такава възможност, защото и работи и се развива в сферата, в която иска.
През първия месец след раздялата аз не спирах да го търся. И разбирам, че това е грешка. Но той не даваше никакви индикации, че иска да спра. Не ми отговаряше, но още не разбирам защо. Нито ми казваше, че иска да го оставя, нито ми казваше, че не иска. Само четеше. Осъзнах, че наистина много държа на него и не искам да му преча по никакъв начин и щом не ми отговаря, значи е редно да спра. Тогава се появиха проблеми при мен, за които няма да споделям тук, защото смятам, че е прекалено лично. Някак си съзнанието ми беше насочено в друга посока и спрях да го търся.
В продължение на един месец се държахме малко като непознати. Нито си пишехме, нито се търсехме, нито си харесвахме публикации. Нищо. Само разбирах от общи познати, че е добре. Веднъж ми хареса снимка, която бях качила, което ме изненада, но реших да не си мисля нищо.
Дойдоха празници и реших да му пиша, за да му честитя. Очаквах да не ми отговори, но не стана така. Освен, че ми отговори, ми пожела да съм все така усмихната, за да не губя красотата си. Аз не смятам, че човек би пожелал нещо подобно на някой, на който не иска да дава някакви надежди. Както и да е, може би е само мое разбиране. Исках да се видим. Предложих му го 2 пъти и 2-та пъти ми отказа. Първо имаше друга уговорка, после беше си заминал от родния град. От общи познати разбрах, че не ме е излъгал. Но все пак мисля, че ако искаше да ме види, щеше да намери време.
В момента не мога да разбера дали има останали някакви чувства към мен или няма. Дали не иска да ме вижда, защото му е трудно да поддържа някакъв контакт с мен заради това, че има чувства? Дали знае, че винаги ще съм до него и не го е страх, че може да ме загуби, защото не съм му дала повод да смята така?
Наистина ви моля да ми помогнете да разбера защо се държи така. Кое го кара първо да не ми отговаря, след това да ми хареса снимка, после да ми намеква, че според него съм красива (нещо, което аз знам, при положение, че този човек е бил с мен, нормално е да смята, че съм красива, но няма нужда да ми го казва при тези обстоятелства)? Някои от вас ще си помислят, че влагам прекалено много мисъл в нещата, но за мен взаимоотношенията ми с този човек са важни и ще съм благодарна, ако не получа упреци, а съвети и мнения от вас.
|
