Влюбена съм, но се страхувам от родителите ми - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120678)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Влюбена съм, но се страхувам от родителите ми
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 1297 пъти
Здравейте, читатели! Преди 3 години се влюбих в едно момче и до днес не смея да направя първата стъпка. Защото моето семейство не знаят, че го харесвам и когато става дума за него, започват да коментират, че е много прост, много глупав, винаги ще си върви тъп... Той не е ходил на училище, защото родителите му постоянно го караха да работи селска работа и затова нямал възможност да учи. В него харесвам, защото неговия свят е същия като моя свят. Всичко в него ми е познато и ми е много готино, че ме разбира и усеща много по добре родителите ми. Много съм влюблена в него, че чак изобщо не ме интересува дали има финансови възможности, просто искам да прекарвам живота с него, но не знам как да премахна тази преграда и да кажа на всички, че искам да бъда с този човек. Помогнете ми!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 3 месеца
hash: 6ba0836e62
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Боже,боже!Как не е ходил на училище,изобщо ли ?Нима мислиш,че родителите ти ще се израдват на такова гадже?Ти ако имаше дъщеря на твоето място,как би постъпила?

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 0449b629b5
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Време е да се откъснеш от родителите си...
Или го можеш, или не можеш.

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: c74e7b46e5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Такъв е животът сега, такъв ще бъде и след години. Приеми го на време. Просто харесваш нещо, искаш го и правиш стъпките към него. По пътя изникват проблеми, коментари и разни "доброжелатели". Но всеки живее за себе си, щом искаш нещо/някого, поемаш отговорност за действията ти и продължаваш напред. Един избор не се взима веднъж, той се взима всеки ден, след време започва да тежи, въпрос на характер е дали ще си промениш решението или ще се бориш за него.

Това момче може би никога няма да поиска да промени живота си. Той е научил много повече от блъскане и работа, отколкото повечето хора научават в училище. Не говоря за знания по биология и математика, а за нещата от живота. Не е нужно той да е глупав, но в 21 век образованието е нещото, което ти дава възможност да работиш нормална работа. Човек или трябва да учи, или трябва да има здрав гръб, но гърба е до време. Важно е да знаеш дали той има амбиция. Естествено, че не е нужно да е милионер, за да живее добре, но ти си израснала с различни принципи и е много вероятно след 2 години да започнеш да го натискаш да прави дадени неща, да го амбицираш, да го тормозиш, а това просто да го натоварва и да го дразни. Не си казала той на колко е, дали е завършил средно образование. Ако не е, това ще стане проблем в момента, в който заживеете заедно (примерно, ако се стигне до там). Приятеля ми работеше, не беше започнал да учи. Нямах проблем с това, аз знам, че той е човек, който може да поема 12-часови смени без да мрънка, знам, че е трудолюбив и ще направи всичко за децата си и семейството си след време. Обаче дойде момент, в който той вече изнемогваше физически, а беше на 22 години. Седнахме си двамата на дивна и той ми сподели, че иска да учи, но понеже от години не го е правил се притеснява, каза ми, че не знае дали може да издържи финансово. Направихме го заедно. Оказа се, че има доста по-големи емоционални прегради, отколкото аз си мислех. Само веднъж ми каза, че иска да му се меся в решенията, че е по-спокоен, когато аз съм там и така знае, че няма да му позволя да зареже образованието, заради работа. Задава ми дадени въпроси, заедно учим по общите ни предмети и се опираме един на друг. Когато върна времето назад, си давам сметка, че нещата никак нямаше да са същите, ако за него това беше глупаво. Той нямаше да ме разбира, щеше да ми се дразни, аз нямаше да го подкрепям винаги... Когато си дете е лесно да се влюбиш и много от битовизмите бягат, но всички деца растат и живеят с изборите си. Опитай се да разбереш в какъв човек точно си влюбена, дали той разбира и подкрепя принципите ти. Вие трябва заедно да гледате в една посока, за да не се раздели пътя ви заради глупости. А в крайна сметка, ти ще си живееш с него, не родителите ти, не приятелите ти, не минувачите по улицата. Ти го избираш, ти ще го търпиш, ти ще делиш храната си с него. Така стоят нещата, не бива да скачаш през глава и трябва да знаеш, че ако е сериозно и сте по-големи вече, ще срещате трудности. Трудностите и различията далеч не означават, че ще се провалите.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 3 месеца
hash: f8e600f205
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Еми отговора е много прост, ти един ден ако иваш дъщеря искаш ли да се ожени за човек без образоватие?

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: d19fa8022c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Авторката
Най- важното пропуснах, защото се страхувам от обиди и нападки, заради произхода. Аз съм на 19 години, живея в малко село на територията на югозападната част на България и там хората са смесени, така че, той е ромски-турски произход. Аз съм от турски произход и майка ми и баща ми искат да ме женят за бял мъж, защото те са против черните и ще побеснеят, ако разберат.
Към номер 1: Въобще не е ходил на училище, не може да чете, не познава буквите, не знае абсолютно нищо. Ако имах дъщеря, щях да поговоря с нея и с него.
Към номер 2: Родителите ми не ме пускат, живея с тях и няма как да се откъсна от тях докато се омъжа.
Към номер 3: Твоя коментар ме накара да се замисля и най - напред ще поговоря с него. Той е на 21, много е трудолюбив и бърз. Работи като майстор, чистач, мияч и т. н. Но е много доволен от печалбата си и не се оплаква, че парите не му стигат. На нова година ми подари златна гривна и каза, че може да поискам всичко каквото поискам, за да бъда щастлива.
Към номер : Ще поговоря с нея...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker