Споделена история от Любов и изневяра |
След него нищо няма смисъл
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1146 пъти
Здравейте. Аз съм на 19, а той на 27. Имахме връзка половин година. За толкова кратко време толкова много се сближихме, толкова много свикнахме един с друг и виждахме бъдещето си заедно. Говорили сме как ще се казват децата ни и дори си купи апартамент в който да живеем заедно и започна основен ремонт. Нямаше по-щастлива жена на света от мен, имах идеалният мъж и беше само мой. БЕШЕ. На няколко пъти го хванах да си пише с други, да се разбират да се видят, с едната дори беше излязал. Карахме се, разделяхме се, но после пак му прощавах. А на него му беше навик при някой по-сериозен скандал да се отказва от нас. След няколко дена пак ме търсеше и се събирахме. Но някак с времето и с многократните ни раздели и караници, той започна да се отчуждава. Давах и давах всичко от себе си, за да е щастлив с мен. Търпях всичко само и само да не се караме и да не го тласкам да гледа настрани. Малко по малко започнах да губя усмивката от лицето си, просто не се чувствах щастлива с него, а го обичам толкова много. Работя в бар, а на него това му беше проблем, защото мъжете ме били зяпали и обсъждали. Искаше да напусна, а много добре знае, че няма как, защото помагам на родителите си. Не съм от заможно семейство, до болка ми е познато нямането и лишаването. Като по-малка съм търпяла какви ли не думи от съученици, за това че съм бедна, замервали са ме с боклуци, била съм ходила с едни и същи дрехи. И тогава си обещах, че ще се боря със зъби и нокти, но ще се измъкна от това положение. За това и започнах работа. Преди Коледа останах почти до сутринта на работа, защото щях да взема повече пари, а ми трябваха за да му взема хубав подарък, защото искам да го накарам да се усмихне, да го зарадвам. Той това не можа да преглътне, не искал жена, която да се прибира сутринта. Обясних му всичко и че се случва за първи път. Винаги до сега съм се прибирала рано. Накара ме да избирам между него и работата. Казах му, че ако напусна това означава, че пак ще преживея всички тези унижения по един или друг начин. И следователно ме заряза, този път наистина. Сега гледам започна да се вижда с бившите си, а уж много ме обичаше и никога нямаше да погледне точно тях. Чувствам се предадена от най-близкия си човек. Опитвам се да го забравя с какво ли не, всяка вечер излизам с приятели, пия, обръщам внимание на мъжете, които флиртуват с мен. Но не става и не става, искам него. А на другите няма как да погледна сериозно, всичко би било само секс. Просто не желая повече "любов". Не знам какво да правя, как да се държа, опитвам се да си дам време.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 41ee7941b4 |
|
1. С времето би трябвало да се приспособиш. Да спре да ти липсва.
Аз имам връзка с подобна възрастова разлика. С тая разлика, че според моите убеждения щом си с един човек, значи с него. Взел си решение и това е. Не може да си с други.
10 години съм по - голям от теб, на твоята възраст и аз исках да имам и сега имам, тоест стигат ми. Вярно искам още, но успявам да спестя. Само че се вглъбих в целта и станах самовлюбен.
На свои ред пожелах да имам момиче което да е готово на всичко за мен. Аз трябваше да властвам над живота и.
В началото когато си мислих така очите ми сетиха. Само че идеялното момиче трябваше да се създаде. За това ми трябваше по - младо момиче на ръба на закона.
Не аз, то ме намери. Разделихме се, събрахме се. Но накрая това момиче стана перфектно. Но по пътя нещо се обърка. Вече не мислих само за мен. Не желаех да властвам. Но модела вече бе зададен.
Първо виждам в теб поведението на моето момиче. Прави всичко да съм щастлив с нея. Само че аз за разлика от бившият ти съм против двойният стандарт. Не можеш да изневеряваш, значи и аз трябва да съм верен.
Но виждам и желанието което имах и аз. Вероятно някой ден от следващ ще станеш водач.
|
|
