Една история за моята първа и единствена любов - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (77380)
 Избор на редактора (66)
 Любов и изневяра (17208)
 Секс и интимност (9436)
 Тинейджърски (17886)
 Семейство (3591)
 Здраве (6378)
 Спорт и красота (3394)
 На работното място (1399)
 Образование (4174)
 В чужбина (914)
 Наркотици и алкохол (797)
 Измислени истории (690)
 Проза, литература (1228)
 Други (10210)
 
 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Една история за моята първа и единствена любов
преди: 8 дни, 23 часа, прочетена 863 пъти
Здравейте, пише ви момиче на 21 години. Бих искала да ви разкажа моята история, която е доста дълга, но ще се опитам да я напиша възможно най-кратко. Всичко започна когато бях на 16, ученичка в 10-ти клас. Той беше на 20. Обикновено скромно момче, което не излиза по дискотеки и т. н. Запознахме се уж на шега, започнахме да излизаме, влюбихме се силно. Да, колкото и пресилено да ви звучи, тогава не мислех, че съм влюбена, защото бях малка, но ето, че сега осъзнавам, че съм го обичала, защото и до ден днешен продължавам да го обичам. Бяхме заедно, като отначало криех от родителите ми, защото за тях винаги съм била тяхното малко момиченце. С течение на времето те сами разбраха, даже се запознаха с него, харесаха го. Бях на 17 години и винаги прекарвах уикенда у тях. Познавах се и с неговите родители. Той беше девствен. Той ми беше първият, както и аз на него първата. Всичко вървеше страхотно, но тогава дойде лятото и той реши, че ще замине за морето да работи за 3-4 месеца. Никога не съм го спирала, но ми беше много тежко и той го виждаше. Замина, чувахме се всеки ден, пишехме си по цели дни, но той не издържа без мен и си дойде още след първата седмица. Когато ми каза, че си идва го чаках 3 часа с нетърпение на автогарата. История като по филмите, да. Връзката ни продължаваше да бъде все така страхотна. Чакаше ме всеки ден пред училище, изпращаше ме до вкъщи, просто това, за което винаги съм си мечтала. Бяхме преди всичко най-добри приятели. Той не работеше и нямаше почти никакви пари, но никога не ме е вълнувало това. Не ме интересуваше, че не можем да излезем никъде, нямах проблем да си стоим у тях или просто да се разхождаме в парка. Всичко беше окей в продължение на 3 години. Аз бях вече на 19, завърших училище, изкарах книжка, нашите ми купиха и кола, записах се да уча висше в Пловдив (задочно), приеха ме. Също така започнах работа в казино. Взимах и продължавам да взимам сравнително добра заплата за моята възраст. Усещах, че той започва да се отдръпва от мен, не беше както преди. Започнах да го хващам да си пише с разни момичета, след което обещаваше, че няма да го прави повече и ги блокираше. Аз естествено му прощавах.
Един ден свърших по-рано работа и реших да не му се обаждам, а направо да мина да взема за ядене, да отида в тях и да го изненадам. Влизам си аз у тях, виждам някакви непознати женски обувки на входа, но помислих, че са на сестра му, тъй като има по-голяма сестра. Влизам направо в неговата стая, отварям вратата и сърцето ми спря. Беше завит с едното от момичетата, с които си беше писал. Тя спеше, той беше буден и просто ме погледна. Аз щях да припадна, причерня ми наистина. Не съм правила скандали, просто затворих вратата и изчезнах по най-бързия начин. Качих се на колата и тръгнах да обикалям в мисли: От сега нататък какво? Не бях на себе си, плаках сигурно 2 часа, след което той ми се обади. Както и да е, видяхме се, както винаги успя да ми затвори очите, да ми се кълне, че няма да се повтори, че не са правили нищо и му простих отново. Но нищо не беше същото. Питах се къде съм сбъркала, защо Бог ме наказва по този начин. От тогава нататък отношенията ни бяха окей за по една седмица, след това отново и отново го хващах със същото момиче. Един ден цикълът ми закъсня, реших да си направя тест и се оказа положителен. Веднага му казах, а той не знаеше как да реагира. Отношенията ни точно тогава бяха много обтегнати, не бяхме разделени, но бяхме пред раздяла, защото той продължаваше да контактува с другата. Минаха няколко дни, не бяхме решили какво да правим с бебето. Той ми се обади и каза, че иска да говорим, да отида до тях. Отидох, при което той ми каза:, , Исках да ти кажа, че искам да се разделим, аз искам да бъда с другото момиче". Попитах го какво да правя с бебето сама, при което той каза, че ще поеме отговорност за аборта, ще ми даде пари и ще бъде до мен, но се разделяме. Бях толкова ядосана, че си събрах багажа от тях и изчезнах с 300. Блокирах го навсякъде, блокирах му дори номера да не може да ми звъни. На родителите си не бях казала нищо, нямаше как да им кажа, че съм бременна. След няколко дни отидох на гинеколог, който потвърди, че съм бременна. Запазих час за аборт за 10 дни по-късно. Отидох, платих си всичко сама, абортът мина нормално, след което се прибрах вкъщи. Вече нямах никакъв контакт с него, а по-късно казах на родителите ми, че сме се разделили, но не им казах защо. Той не спираше да ми звъни от разни номера, да ми пише от други профили, искал само да знае как съм, но аз дори не съм му отговаряла, просто го блокирах, бях много наранена. Бях изпаднала в депресия, не ходих с дни на работа, не излизах от вкъщи, но това продължи около един месец. След това си казах, че трябва да бъда силна и си стъпих на краката. Започнах да ходя на работа, ходих на лекции, взех си всички изпити и общо взето с времето болката започна да притъпява. Засичахме се с вече бившия ми приятел доста често навън, по заведения, нощни клубове и т. н. Бях почти на 20 години вече. Беше минала близо година откакто се разделихме. Започнахме да контакуваме отново, но само като приятели. Не знам как, но му простих всичко, което ми беше причинил. Бях наистина приятелски настроена към него, както и той към мен. Споделяхме си много, той беше все още с това момиче, а аз си нямах приятел и до днес си нямам друг. Вътрешно ме болеше, но го обичам и просто си казах, че искам той да бъде щастлив, дори и аз да не съм част от неговото щастие. Винаги му помагах с каквото мога, доста пъти ми се е обаждал и ми е искал по 300-400 лв назаем и винаги съм му давала, а когато взимаше заплата ми ги връщаше веднага. Бяхме коректни един към друг, като и той ми е помагал за доста неща. Вече сме разделени година и половина, през която не сме се карали и отново ви казвам, успях да преглътна това, което ми причини и го приемах дори като мой най-добър приятел. Защото го познавам и знам, че винаги всичко мога да му кажа, аз също съм готова на всичко за него, буквално на абсолютно всичко. Дори понякога се чудя на себе си как мога да му простя такова нещо и да продължа да му помагам. Но хубавите моменти и любовта, която ми е дал са много повече от това, което ми причини. Никога не ми е казвал, че съжалява за това, което стана, нито е искал да му прощавам. Все още е със същото момиче, явно е щастлив с нея. Единствено когато се виждахме ми казваше, че ме обича все още, но е толкова свикнал с нея и не може да я остави. Казва ми също, че ще се помним цял живот, защото първата любов не се забравя никога, имало е нещо истинско между нас. Както и да е... всичко беше окей. Ежедневието ми е доста натоварено, постоянно съм на работа и може би това ми помогна да се разсея от това, което се случва в действителност и да не мисля толкова за него. Забравих да спомена, че преди 3 месеца се изнесох да живея на квартира, исках да бъда самостоятелна и да не съм в тежест на нашите. Малко преди нова година бяхме решили с моя приятелка да излезем на ресторант. Хапнахме, пийнахме двете, след което решихме да отидем у нас, да пием по още нещо, тъй като беше много рано и да си лягаме. Тя извика и нейния приятел. Когато слязох до входа да му отключа, видях, че той е с бившия ми. Попитах бившия ми както прави тук, а той попита дали може да се качи просто да пие по нещо и да си ходи. Бяхме в добри отношение и му казах, че няма проблем. Седнахме 4-мата, говорихме си, пихме, след което не знам как, но се стигна до скандал между мен и бившия ми. Започна да се дразни с мен, че аз съм била виновна за това, че се разделихме, при което аз не си държах устата затворена и му казах, че не аз си имам друг приятел, а той е този, който ми изневери. Ядосах се много и започнах да го обиждам. В този момент аз си лежах на леглото, а другите стояха на масата. Както се карахме, в един момент той стана, хвана ме за косата, блъсна ме на земята и ми удари шамар. Не можах да повярвам, че ми се случва това. Беше ме удрял 1-2 пъти и докато бяхме заедно, но винаги съм си го заслужавала, защото изобщо не мога да си мълча. Но не можех да повярвам, че го направи отново, след като не сме заедно и за такова незначително нещо. Унижи ме пред моята приятелка и нейния приятел, а те тъкмо скочиха да го спират, но всичко стана много бързо, за 2-3 секунди. След като ме удари, отключих вратата и казах на всички да се махат. Другите си тръгнаха, но той не искаше да тръгва. Аз плаках много, молих го да се махне, казах му, че ще е по-добре и за него, и за мен, но той не тръгна. Бях скапана и легнах на леглото и само плаках, без да кажа нито дума. Той седна до мен, започна да ми се моли да му простя. Започна да обяснява какъв глупак бил, какво направил пак. Аз през сълзи му казах, че направи голяма грешка, защото аз му бях преди всичко приятелка. Попитах го не го ли е срам след всичко, което ми причини, при условие, че аз му простих всичко и продължих да му помагам, да ме удря. Той се разплака също, започна да ме прегръща и да ме успокоява, след което аз отново станах, отворих вратата и го помолих да си тръгва. Той тръгна, беше около 1 часа вечерта. Цяла вечер не можах да мигна, на сутринта бях цялата подута от плакане. Към 9 сутринта той ми се обади. Каза, че не можел да заспи, че това, което стана му е пред очите, че не го заслужавам, а аз го помолих просто да ме остави намира. Попита ме какво искам да направи, за да му простя, аз му казах, че не искам нищо от него. Казах, че искам просто спокойствие. На другия ден ми се обади отново да ме пита как съм. Каза, че много му тежи и ме попита защо не го осъдя. Защо не си изкарам медицинско и не подам жалба в полицията. Искал да направя нещо, с което на него да му олекне. Казах му, че никога не бих се занимавала с такива неща, след което отново му казах да ме остави намира. Така и стана, от тогава не е писал, не е звънял. Минаха 2 седмици, беше ми много зле първите 3-4 дни, след като това стана. Но знаете ли кое е най-лошото? Лошото е, че в момента пак съм окей и вътрешно съм му простила това, че ме удари. Да, знам, че е ненормално, не съм мазохистка, но не знам защо съм толкова, , мекушава''. Зодия Дева съм, ако има значение. Вторият път, когато ми се обади ми предложи да ми даде 1000 или 2000 лв, защото ако съм го била съдила, щели да го осъдят да ми плати толкова. Отказах му категорично. Първо защото парите му нищо няма да променят, и второ - защото винаги слагам него на първо място. Веднага си помислих:, , Аз ако му взема 1000 или 2000 лв, той ще остане без една стотинка, няма да има какво да яде" и т. н. Кажете ми, защо съм такава? Определено има нещо в характера ми, което трябва да променя. Винаги му мисля доброто, дори да ме беше пребил, пак не бих му направила мръсно. Аз си го обяснявам с това, че хубавите неща, които ми е дал са много повече от лошите. Просто се сещам как сме се обичали и за това, че той наистина е добър човек. Дори в момента искам да го видя, да си поговорим, след като ми е минало вече. Имам нужда просто да му кажа, че винаги ще вижда в моите очи негова приятелка и винаги ще му помогна с каквото мога. Искам просто да знае, че винаги ще има някой до него и никога да не се притеснява да ми се обади за каквото и да било, независимо дали иска да сподели нещо, има нужда от пари или иска просто да си поговори с някой. Не мога да си обясня каква е тази мазохистична любов? Което и друго момиче да беше на мое място, досега щеше да го е направила на нищо. А аз винаги преглъщам, прощавам, винаги му мисля доброто, дори да не казвам голяма дума, но бих си дала живота за него, наистина. Обичам го страшно много, нищо че е минала година и половина откакто сме разделени. Искам просто да го видя и да му кажа всичко това, което написах тук на вас. Искам да не забравя, че винаги има кой да го чака, и че никога няма да остане сам, където и да съм. Дори в момента, докато пиша, ми се пълнят очите. Не ми е тъжно. Изпитвам някакво странно чувство за облекчение. Имам чувството, че съм щастлива, просто защото той съществува и му желая само доброто. Не мога да го опиша с думи. Колкото и налудничево да звучи, чувствам, че го нося в сърцето си. Където и да съм, каквото и да правя, усещам, че той е с мен. Отдавна съм преглътнала това, че вече не можем да сме заедно и няма да сме заедно, вече не страдам, защото както са казали - времето лекува болката, което е много вярно. Не ме боли, не се самосъжалявам, просто искам да го видя и да му кажа всичко това...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 дни, 5 часа
hash: a27e032bc9
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Аз дори се пръсълзих докато четях това,което си написала. За жалост мъжете не могат да оценят това, което имат и голяма част от тях са боклуци. Не контактувай повече с него щом това ти носи болка. Отвори се за нов човек

 
  ...
преди: 7 дни, 14 часа
hash: f821ebfc19
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Хей, здравей, мила! И аз съм зодия дева, честно казано не вярвам в тези неща, но всички деви, които познавам сме такива. Аз също не мога да се сърдя, искам, но не мога. Волята ми не е достатъчно силна. Не съм сигурна дали го обичаш все още или просто си от добрите хора, които искат другите да са добре. Да, мисля, че е второто. Пък за момчета, остави го. Опитай да си по-далече от него, както и той от теб, кажи му го. Ходи на вън и се срещай с нови хора, ако си намериш нов приятел мисля, че ще се чувстваш отново обичана. Късмет!

 
  ...
преди: 7 дни, 13 часа
hash: 78d3c87f97
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Причината не е в мъжете, а в жените които не знаят какво искат! Кучето скача според тоягата, той я бия, тя го обичала, а пък не била мазохистка!? Авторката не знае какво иска, и нов да си намери, пак ще пише подобни теми!

 
  ... горе^
преди: 7 дни, 13 часа
hash: 3bc1066a02
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

4.   Вземи му тези 2 бона и не общувай с него повече. Така хем ще те уважава, хем ще чу е кофти. Затвори тази страница завинаги. Предателите не стават за приятели!

 
  ...
преди: 7 дни, 13 часа
hash: a27e032bc9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Заслужавала си си шамарите...
В този живот никой няма право да те удря! Никой!
Дори майка ми не ме е удряла - а повярвай, имало е защо.
Ти си му простила, а твоите родители биха ли му простили? Че е убил детето ви, че те е лъгал, че е удрял красивото им, благородно момиче.
Ако заради себе си нямаш достойнство, то имай заради хпрата, които обичаш.
Той не те е пуснал да си щастлива.
Знаеш ли, че ако си хванеш приятел ще стане 10-та световна.
Ще бъдеш курва, проститутка, боклук (моля модернаторите да не ме цензорират). Няма да преживее, че си го заменила.
Ок е да не те обича вече, да си хване друга - но не и да те лъже по този долен начин.
Не се дръж като подметка, защото ще те третират като такава.
Да простиш не значи да забравиш!
Живей! Мамка му - живей! И всеки път, когато ти звънне си спомняй, че заслужаваш да си щастлива и уважавана.
Ако се изкшиш да се видите си припомняй, че трябва да уважаваш себе си.
Хубаво ти е било - ами да, ние се събираменс други хора, за да ни е хубаво, не за да ни е лошо! На него също му е било хубаво.
Стягай се! Работи! Излизай! Учи! Пътувай! Танцувай!
ПРЕГРЪЩАМ ТЕ!
Бел

 
  ...


...
преди: 7 дни, 9 часа
hash: 140056a7dd
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Вземи му двата бона с лихвите на този боклук, че те оставил да направиш аборт. На всичкото отгоре нещастника те удря. Изкарай медицинско и го осъди да плати отново 2 000лв. Смачкай го този. Не му прощавай. Такива подобия на мъже не заслужават прошка.

 
  ... горе^
преди: 5 дни, 12 часа
hash: e966a8a08e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Абсолютно съм съгласна с номер 6, а ти, авторке, нямаш елементарно достойнство и самоуважение, щом се влачиш след такъв боклук като лепка. Прочетох, че уж сте били приятели преди новата година - приятелство между бивши любовници/гаджета няма. Набий си го в главата.

 
  ...
преди: 3 дни, 7 часа
hash: dc2360ee1a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Ох много силна история.... евалаа

Значи... аз лично имам подобни проблеми, само че са изразени много по-леко някак..
Както и да е, и аз като теб не мога да мразя, особено някой, когото съм обичала/обичам, независимо от това какво ми е сторил... (ааа и аз съм Дева :д)
Не разбирам как всички се отказват толкова лесно от даден човек и започват да ~отмъщават~..
Вярвам, че има полза от всяко нещо, с което се сблъскаш, всяка връзка, всяко взаимоотношение, всеки навлязъл и излязъл от живота ти човек и колкото повече опит и такива преживявания имаш, толкова повече научаваш за себе си. А човек се учи докато се изправя след като е паднал, за да преодолееш болката, се стремиш към щастието, демек, за да има равновсие си трябва и от едното, и от другото.

От това, което прочетох, изглеждаш много благороден човек. Не убивай тази част от себе си..
Според мен недей да му "отмъщаваш", да го мразиш или да му се сърдиш след като толкова го обичаш и държиш на него. Това, което си направила, игнорирайки го е добре, защото така, един вид, си защитила позицията си и си го накарала да се замисли.
Грубо и егоистично е постъпил и явно не го осъзнава, но щом е реагирал така емоционално, когато те е ударил, значи определено си голяма част от живота му и най-вероятно си му болна тема.

Така че, моя съвет е - недей го забравя, щом държиш на него и ако искаш с нещо да му помогнеш, предизвикай го сам да мине през тези емоции, за да стигне отново до теб, пази си територията и покажи авторитет, обаче с добро.

Успех, горе главата и се надявам да съм помогнала с нещо :))

ПП: извинявай, това е малко незначителен въпрос, обаче ми стана интересно като спомена.. а неговата зодия каква е?

 
  ...
преди: 23 часа, 2 мин.
hash: 9442db01a3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   От авторката до номер 10:
Той е Телец :)

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker