За любовта и отговорността при връзките на по -големи жени с по - млади мъже
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 943 пъти
Здравейте,
Казвам се Йорданка Петкова, на 53 г. от малък неокръжен град, майка на две деца и за съжаление вдовица от почти 2 години. Загубих най - прекрасния човек - моят съпруг. Пиша с болка и мъка за всичко това, което се случи в нашето семейство, защото ми тежи, защото ме гнети, защото полудявам от мъка, защото искам да го споделя... и се надявам "господарите" на сайта да пуснат темата ви. Реших да пиша, защото има много такива теми за връзки между млади мъже и по - големи жени.
Всичко започна преди 6 години. Малкият ми син, тогава на 19 г. се влюби в 36 годишна жена, разведена с две деца момчета на 08 и 10 години. Не е крил връзката си от нас. Каза ни, че я обича много и искат да живеят заедно. Приехме нещата сравнително спокойно, не сме правили сцени. Запознахме се с жената, с децата и. Както казах, тя беше разведена, но съпругът и заминава за чужбина, след развода и не се интересува от нея и децата им. Доколкото разбрахме тя е изоставена от съпруга си заради друга жена. Аз поговорих с нея насаме и я помолих за откровеност затова как вижда бъдещето със сина ми. Каза ми, че много го обича, готова е да му роди дете или деца, каза още, че това, което тя може да му даде като отношение и чувства, никое момиче на неговата възраст не може. Сподели ми додта откровено, че по зрелите мъже я възприемат само като сексуален субект, минават и заминават, и въобще никаква отговорност не поемат към нея и децата и, в лицето на моя син е намерила сродна душа и се чувства щастлива. Каза ми, че брак не иска. Момичето беше откровено не мога да си кривя душата и поне бяхме наясно със ситуацията. Синът ми отиде да живее при нея и децата и. За голяма жалост се отказа да учи висше образование и започна да работи в магазин за бяла техника. С нея се случи нещо неприятно, тъй като я съкратиха от работа, поради съкращаване на щата. Тя работеше в адмистрацията на една фабрика. Снахата е със средно образование въпреки, че е започнала да учи висше, не го е завършила. Междувременно тя забременя и роди нашето първо внуче - момченце. През цялото това време ние сме помагали с каквото можем и с пари, и с храна и дори сме взимали децата от първия и брак да гледаме, за да могат да излезат на спокойствие. Родителите на момичето не одобриха връзката и с нашия син понеже е доста по - малък от нея и поддържаха само формални контакти. Родителите и бяха собственици на апартамета, в който живееше и бяха готови да и го прехвърлят само, ако заплати половината на брат си, което е правилно. Делът го бяха оценили на 15 000 евро, съобразно данни от агенция за недвижими имоти. Те ги нямаха парите и ние ги нямахме. Имахме само 12 000 лева спестени. Съпругът ми взе назаем от брат си още 18 000 лв. И така ние им дадохме парите, за да не останат на улицата.
Междувременно големият ни син завърши медицина и виждайки сложността на ситуацията ни каза са забравиме за него, че той е достатъчно голям и ще се оправя сам. Той е много сериозно и отговорно момче и вече от две години работи в чужбина. Малкият ми син сам се убеди, че заплатата му е малка в магазина и се хвана на втора работа като пазач, но само нощна смята. И дори и тогава парите пак не им стигаха. Снахата трябваше да се грижи за три деца - две големи и едно бебе. Възможностите за работа при нея останаха минимални и тя продължи да си стои в къщи като домакиня. Аз работя в община и въобще възнаграждението ми не е високо. Съпругът ми се видя в чудо, защото трябваше да връща и пари на брат си Отделно се притеснявахме и за големия ни син, който макар и завършил все пак си остава наше дете и ние си обичаме децата. Съпругът ми извика малкия ни син и му заяви: "виждам, че ти е тежко, но последното нещо, което мога да направя за тебе е да ти дам още 10 000 лв., след като разпродам някои неща из къщи и сме дотука. Трябва да намерите начин да се оправяте вече сами. Най - важното е, че имате дом, но трябва да намерите начин да се издържате сами, защото аз трябва и парите на чичоти да върна". Така и стана, даде му 10 000 лв. и спряхме да помагаме. Съпругът ми извика големият ни син и на него рече: "не се сърди, че давам в момента на брат ти, но такава е ситуацията, не искам да му търсиш сметка ще се постарая да ти се реванширам и на теб, но първо трябва да върна парите на чичо ти". Големият ни син каза, че е брагодарен за това, че сме го изучили и, че ни обича много и нищо повече не иска от нас, нито от брат си. Съпругът ми реши да ходи да работи в чужбина, но аз категорично се противопоставих, той се съгласи да остане в България. Три години връщахме парите към брат му по 500 лв. всеки месец. Душицата ни се взе, но всичко изплатихме. Малкият ни син непрекъснато затъваше, защото пет човека трудно се издържат при един работещ само. Снахата продължаваше да не работи. По - големите и деца влизаха в пубертета и създаваха проблеми. В един определен момент разбрахме, че взимал пари от кого ли не, после ги е връщал и така. Баща му се опита да поговори с него, но той го отряза. Тогава се намеси големият ни син, който си беше стъпил вече на краката и пак му изплати заемите. Съпругът ми разбра неволно снахата се изпусна и му стана страшно болно и мъчно. Този път ги извика и двамата, и снахата, и сина и директно ги попита: как мислят да я карат, все някой друг ли ще им плаща масрафа. Синът ни избухна много грозно тогава, тежки думи каза, нагруби ни и заяви повече да не го търсим. Три месеца след това съпругът ми получи макиран инфаркт, докато е шофирал и слава Богу, че други хора не са пострадали. Починал е на място. Шокът беше голям. Едвам отидох на погребението, бях на успкоителни. Вече живота не беше същия. Малкият ни син нидя, че в България не може да се справя с парите и замина да работи в чужбина. 800 евро и изпраща всеки месец. Тя вке още не работи. Големият ми син е от 06 месеца практикуващ лекар в чужбина. Искаше да си остане в България заради мен, но аз отказах. Не е длъжен да си жертва бъдещето и таланта заради мен. Всеки ден ходя на гробища и помагам на снахата за децата с каквото мога.
Пиша всичко това не защото само ме боли, но и затова, че когато една зряла жена трябва да има по голяма визия за бъдещето си с младото момче. Не може да очаква от един 19 - 20 годишен младеж да има поглед на 35 - 40 годишен, просто защото той няма този житейски опит.
Моля, да ми бъде простено. Никой не желая да обидя или обвинявам. Пожелавам ви щастие.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 4 месеца hash: 413d57ed97

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Възхитена съм от вашето отношение в трудните ситуации. Мъжа ви е голям човек. Казвам е, защото той винаги ще е до вас, бъдете сигурна. Вие като една добра и разбираща майка сте приела, тази връзка, така е правилно да се постъпи. Малкия ви син е Неопитен и от там идва големия проблем. Човек не си ли поживее, да се научи от грешките си и да зопочне да мисли разумно, няма да стане. И моята майка горката, толкова добричка и състрадателна, бъхта като луда в чужбина, да изпраща пари на брат ми, който вече е на 36 с две деца, които той и другата баба гледат, а жена му си ходи по кръчми и с приятелки и работи по 5-6 часа да отбива номера. Те до ден днешен са на квартира, защото не са отговорни хора, харчат пари за вещи, коли, почивки и силикон тази си сложи дори. На нея не и пука, кой как се оправя, важното е тя да се чувства обгрижвана и да и се дава. Явно и жилището си го чакат на готово. Ние със сестра ми имаме всичко, опавихме се, първо помислихме за жилище, после за всичко останало. Те са свикнали да им се дава, да се правят на жертви, а всъщност сами си го прочиняват. Майка ми никога не е оставяла брат ми, още от 18 годишен, като се изнесе. Дори работеше на три места, за да може да отделя пари за квартирата му. Само да кажа, че той от тогава е с тази, тя му е единствената връзка по сериозна и тук опита пак си казва думата. Нямаш ли опит с жените и живота, не се хващай да правиш деца. Давам това, като пример. Просто това финансово помагане, вреди до голяма степен, особено ако продължи до по късен етап. Най доброто, което ти можеш да направиш за тях е, да идете всички заедно в чужбина. Ти ще стоиш вкъщи да помагаш, да си почиваш и да гледаш децата, а те да се хващат и да изкарват пари, както правят всички. Каквото и да говориш и да даваш пример няма да се получи. Единия брат е там, той ще помогне с квартирата и ще можеш и до него да си по близо. Пускат си жилището си тук под наем и отиват да стават отговорни и живеещи в пъти по добре. Задължително заедно. Говори със снахата, да видим колко е отговорна и мисли за бъдещето на децата си. Пожелавам ви щастие! ж. 26

 

...