Не мога да я забравя, а като видя определен човек, се сещам за нея
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1464 пъти
Здравейте :)
Момче на 16г съм.

Миналата година се запознах с едно момиче, докато и двамата бяхме на море в Албания, наричам я Р. Тя е на 13г. и е българка, но учи в Украйна. Много рядко се прибира, следователно не можем да се видим.

Няма да лъжа, 7-те дни, през които бяхме заедно на морето бяха прекрасни! С часове си говорехме за различни неща, главно сравнявахме образователната система тук и там. Чак след това почнахме да се поопознаваме - кой какъв е, с какво иска да се занимава, към какво се е насочил и т. н.. Упражних и руския си...

Като цяло - всичко точно - на 100%. Но се и влюбих в нея, изглеждаше, че и за нея не бях особено безразличен, сега нямам идея, дали ме харесва. Аз явно още я харесвам.
На връщане към България си изплаках очите (не, защото не можем да бъдем заедно, това не е толкова важно, просто сякаш губя човек с качества, които досега не съм виждал в друг. ) Също така, Р много ми напомня на мен като по-малък - много общи черти имаме с нея, сякаш е горе-долу мен в женски образ.

Помина ми, беше ми тъжно. Все пак - едно е да нямаш шанс с някого, защото той не те харесва, но аз няма какво да направя - 1600 км. не са малко :D.

Минаха 6 месеца от нашето запознанство, първоначално си пишехме повече, но сега от около 2 месеца не сме. Преди й гледах снимките доста, сега рядко ги поглеждам. Просто искам да я забравя и да не се мъча, пределно ясно ми е, че връзка от това няма да стане.

Онзи ден (преди около 1 седмица) едни приятели ме попитали, коя си харесвам и т. н. С този въпрос, без да искат да ме натъжават, те ме накараха да си спомня за нея и нашите хубави моменти заедно. Стана мъчно и някак си мило за нея.

От скоро време забелязвам едно момиче в училище. Това момиче, към което се заглеждам от дни и може би имам симпатии към нея, в лице е едно към едно с Р. Аз не я харесвам, защото не я познавам, но ми е много странно, защото досега, от както се запознах с Р, не съм се заглеждал по друга. А тя външно прилича точно на Р.
Нямам идея, какво да правя, бих искал да се запозная с нея, но зная, че бих го направил само защото Р ужасно ми липсва, и защото може би вътрешно си мисля, че щом се запозная с нея, това ще утеши мъката ми по Р. Усещам, че да я забравя няма да стане скоро (не мисля често за нея, но сърцето си знае думата и в този случай вреди. ) Много ми се иска да я видя, страшно много ми липсва, но едва ли някога ще се случи. Отказал съм се от нещо с нея, не смятам, че е възможно да се случи, заради разстоянието и все пак, ние сме непълнолетни.

Въпросът е, че не мога да я забравя, макар и да ми се иска, просто не мога. Не мога и да си харесам друга, която да не прилича на Р.

Кажете ми, как да я забравя. По - добре да го напиша, как да си спомням с нея с милувка, а не всеки път да ми липсва и да ми е гадно.