Харесват ли ви творбите ми??
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 1187 пъти
Здравейте, пише ви момче на 18 години, което пише от 1 година и от тогава имам към 45 произведения от цитати и стихотворения до поезия и разкази. Надявам се това което съм написал, да ви докосне по някакъв начин и да ви покаже реалността такава каквато е. Това тук е малка част от моите произведения, не знам дали са най-добрите, не мога да преценя защото всичко което съм писал е било написано от сърце и с чувство.
Написано от: Д. С

-----------------------------------------------------------------
За всички! Обичащи и Уважаващи живота.
Замислете се какво имате, какво сте имали, и за какво се борите.
Как е протекъл вашия живот, кой ви е обичал, кой се е борил за вас и кой би умрял за вас.
Как времето бързо е отлетяло, а ние сме изгубили тези които истински ни обичаха, а ние не и дадохме шанс.
Мили дами, мили момчета и мъже. Замислете се какво сте постигнали в живота си и как сте го постигнали.
Има ли човек до вас, който да ви обича и подкрепя? Има ли човек до вас, който би дал всичко за да бъде с вас.
Има ли човек, който би минал и през ада, за да ви види отново и да ви прегърне.
Има ли човек, който е бил с вас от дъното до върха и обратно, има ли човек който да ви обича истински?
Чувствате ли се самотни? Чувствате ли мъка и тъга, както тези, които изживяват и са изживели най-тежкото в живота си.
Замислете се какво имате вие, и какво имат другите. Замислете се дали сте щастливи от живота и дали искате да промените нещо.
Просто се замислете за всичко през което сте преминали, което сте изживели, и което сте изпитали.
Помислете за хората, които нямат на какво да се зарадват, помислете за хората, които истински се нуждаят от нещо.
Думата ЧОВЕК, в днешно време се тълкува по-много начини. Но малко от нас знаят, какво е да си наистина ЧОВЕК.
Какво е да притежаваш чувства, да те боли, и да страдаш като гледаш болката на другите.
-----------------------------------------------------------------
Искам да дойда по-най бързият начин,
за да те видя отново.
За да те прегърна и да кажа колко много те обичам,
и колко много значиш за мен.
Да видя твоята прекрасна усмивка,
как ме чака на прага на своят дом.
Да ме целунеш по онзи свой прекрасен начин,
и да ми кажеш колко много ме обичаш.
Да гледаме любимият си филм заедно,
и да си спомняме за всички прекрасни моменти един с друг.
Да легнем сгушени един до друг,
и да се прегръщаме докато очите ни, не се затворят в такт.
Искам любима,
да правим всичко онова за което винаги сме си мечтали,
защото само това остана в нашият живот,
Да се обичаме и винаги да сме един за друг.
-----------------------------------------------------------------
Една е моята страна, и аз за нея ще умра.
Обичам всичко в тази така наречена страна,
защото забележителна е тя.
Прекрасно е да си живея тук,
на всички други е напук.
А стане ли въпрос за обединение,
направи си ти сравнение.
Държава сме на Хиляди години,
а сякаш сме някакви гадини.
Всеки гледа да краде,
и във джоба си да прибере.
И какво от това,
че народа пак изяжда вашите г*вна.
Стане ли въпрос за политика,
всеки пълни чашите с мастика.
А за промяна стане ли отново на въпрос,
всеки знае си го собственият коз.
Държавата ни стана за посмешище,
а всеки скрил се е в своето убежище.
Политиците ни били виновни,
а мислим се ние за върховни,
И какво получи се в крайна сметка,
че всеки върти си своята ролетка.
Народе мил и скъп,
не е ли време да излезеш от този свой калъп.
И да покажеш ти на всички,
кой е истинският генерал, и скритият си арсенал.
Време е за истинска промяна,
и да излезеш ти от тази своя дрямка пропиляна.
Това е моята страна, заспала тя от тишина.
Но въпреки това,
БЪЛГАРИЯ си ми е една.
И винаги ще е в моята душа!
-----------------------------------------------------------------
Любов една си ти.
Озари и моите най-мрачни дни.
Любовта ни беше една прекрасна дъга.
Любовта преливаше във нашите сърца.
Но живота така реши, с теб да ни раздели.
Сега душата бавно си отива,
а сърцето от мъка се пропива.
Ти бе всичко за мен,
и спомените заедно, завинаги ще са с мен.
-----------------------------------------------------------------
Мисля си за теб.
Мисля и за дните прекарани с теб.
Мисля за усмивката с която ме дари.
Мисля и за твоите прекрасни очи.
Мисля за всички мигове, които ти ми подари.
И как накрая сърцето ми разби...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 3 месеца hash: bf62085afd

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Да ти кажа, ако искаш мнение - не става за издаване, не е добро. Но като лични разсъждения - става. Но не може да се нарече творба.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 954b85f883

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Много банално. Може да е преживяно, но не е творчество.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: bfc29f9a91

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   От автора: Никъде не искам да ги издавам, това са лично мои разсъждения. Просто искам мнение.

 

...

горе^

преди: 6 години, 3 месеца hash: 3114529e20

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Прочетох ги, но не успяха да стигнат до мен и да ме докоснат. Имам чувството, че не можеш да овладееш мислите и разсъжденията си и да си максимално концентрирана в това, за което пишеш така че да предадеш тези послния и запечатана енергия на този, който ще ги прочете. Думите и размислите шават. Непрекъснато идват и си отиват. Коментара ми не в критика, а мнение. А според мнението ми, само най-начетените, интелигентни, оригинални хора и с достатъчен житейски опит стават за какъвто и да е вид писатели и оратори. Причината е, че по-лесно и по-бързо могат да облекат мислите си в логични разсъждения, които нистина да те докоснат и да те накарат да се замислиш, да си го запишеш някъде дори, защото те е вдъхновило и прочее.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 75c283ae7f

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Дай си малко време още. Пиши от сърце, с чувство, наричам това усещане муза. За мен музата не е задължително да е човек или преживяване, музата е онова усещане, което не ти дава мира докато не създадеш това, което е вече съществува в ума ти. Произведенията ти не са лоши, наистина не искам да те критикувам, защото знам какво е да твориш и да искаш да чуеш мнение. Няма и да те лъжа, защото това за мен е грях. Докато четох имах чувството, че си писал с идеята да създадеш нещо- да го направиш с рима, да подбереш думи и да определиш текста. В този вид нещата ти могат да бъдат издадени, но няма да докоснат много хора. Едно произведение докосва, когато е написано от някой луд по темата си. Не определяй текстовете си, не пиши с идея, а с чувство и не се отказвай, изкуството съществува, за да може човек да изрази всичките си чувства. Използвай го като оръжие, използвай го като начин, нека идва от сърцето ти. Опитай се да пишеш друг вид текстове, примерно разкази, нещо, което се причислява към епос, лириката е особена, а поемите са сложни. Никога не съм можела да пиша лирика, дори когато говорим за бял стих, който в момента се продава (по-сложен е отколкото изглежда). За сметка на това имам добри разкази. Не се притеснявай от критиката и не пиши с цел да създадеш много творби, може да са 10 за година, но да са отлични. Чети много, каквото и да си говорим, един автор черпи муза и от другите автори, не само от себе си. И не се притеснявай, никак не е зле, пиши за себе си, мнението на другите няма значение, ти го правиш, защото ти харесва, а не защото искаш да си известен писател.

 

...