Трябва ли да се прощава наистина? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120678)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Трябва ли да се прощава наистина?
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 2903 пъти
Моля ви, абстрахирайте се от всякакви религии, тъй като аз съм атеист и бих желала да говорим за прошката като за нещо, идващо от сърцето, а не, защото ти е наложено.
И не говоря за дребни неща от рода на закъснение, дребен спор/противопоставяне, неуместна шега, а говоря за по-големи неща, които човек съвсем обмислено може да предвиди и ми е странно като си измива ръцете след това.
Прощавала съм много пъти до известно време и резултатът беше един и същ винаги - хората те приемат за даденост, изплюват ти се в лицето буквално след това и гледат да те използват. И то точно тези, на които си простил веднъж немалко прегрешение. Ще дам няколко важни за мен примера.
1. Една от най-близките ми приятелки още от гимназията си правеше доста грубовати шеги, които за времето си бяха приемани наистина на майтап, но в един момент границата мина. Аз все си затварях очите и мислено "прощавах". С годините продължихме приятелството, продължиха й жестоките шеги винаги удрящи по моята болна тема - външния вид. С времето разбрах, че тя завижда и използва болните ми места, неща, които само на нея съм споделила - срещу мен! Първоначално й го върнах, после реших да не спадам на нейното ниво и просто я зарязах. Много пъти ме търсеше, може би, за да си излива комплексите и душевната помия, но я отрязвах всеки път. Случката ме научи доста, а именно да внимавам и никога да не разкривам слабите си места, особено пред други жени - усойници.
2. Първото ми гадже, с което започнах връзка на 24 години. Доверих се на мъж за пръв път и той ми направи впечатление на "идеалния" чисто като характер и отношение, джентълмен като от филмите, но и с безупречен външен вид. Той ми беше пръв в доста неща. Сваляше ми звезди, обещаваше ми химери. В един момент просто разбрах, че си има и паралелно гадже заедно с мен, а цялата драма и "романтика" просто са развлечение за един скучен комплексар с огромно чувство за малоценност. Изтрих го от живота си, но първо го сразих с думи, унищожих и малкото му останало достойнство, а после продължих напред. Това пък беше урок за мен, че мъж струва толкова, колкото неговата дума. Моята поне на две не става.
3. Последното, може би това, което ми е нанесло най-голяма травма е изоставянето от майка ми. Тя напусна мен и баща ми, когато бях 6-годишно момиченце, защото просто с баща ми си бяха "омръзнали". Такъв е животът, не я виня за това, а поради фактът, че ме заряза в този чувствителен период от живота ми и създаде ново семейство с друг мъж, след което ме виждаше веднъж на година и се интересуваше само колко трябва да даде за издръжка, честитеше рождените ми дни с обаждания по телефона. Майчина любов не видях. Последваха в годините още мизерии от майка ми, като това да крие малкото братче от мен и да не ми дава да го видя, за да не смесваме семействата, била почнала от начало. Историята е прекалено дълга, не е нужно да я изписвам. Мога да кажа, че с втория й съпруг и брат ми осъществихме връзка, но майка ми си остана същият егоист. Разведе се и с него, сега пак е сама и вини всеки друг за нещастията си, а тя се оправдава.
Та това бяха трите съществени събития, белязали живота ми. Случките, в които са ме предавали може би са над сто, не мога да напиша всичко тук. Поуката е, че хората рядко се променят към добро. А и да го направят, дали могат да променят щетите, които вече са причинили? Често казват - "Нека прощаваме", "Прошката е свобода" и т. н. Но като не ми идва отвътре, защо да прощавам? Не изпитвам злоба, а антипатия и разочарование, просто не мога да забравя, но продължавам напред! Не приемам извинения, не давам прошки.
И какво като ми била майка? Като й простя, мислите ли, че някога ще имаме нормални отношения? А приятелката, дори да се е променила... дали ще забравя и излекувам обидата? А първият мъж, ако е узрял - дали ще възвърне доверието ми някога, което аз бях изгубила към всички мъже? И да, тези хора НЕ са ми длъжни, такъв е животът. Но и аз НЕ съм длъжна на никого да давам прошки. Не съм Иисус, че да прощавам. Нямам Алцхаймер, че да забравям.
Дискусията ми беше породена от разговор с мъжа ми. Като един типичен скорпион, аз не давам прошка като разменна монета. Мъжът ми също е скорпион, но днес си го предал, утре той ти прощава и те черпи. Затова милият винаги бива нараняван. Вярва в доброто и тези работи, но аз не вярвам, че човек, който ти е направил веднъж зло, няма пак да го направи! Мен лично прошката от нищо не ме освобождава, само ме прави на глупачка, след като "опростеният" отново ми забие нож в гърба.
Разбира се, има различни провинения и всеки човек разбира предателството под различни форми. От язвителна забележка до изневяра до убийство на близък например има огромна разлика! Пиша тази тема, за да ви попитам като цяло - умеете ли да прощавате? Да забравяте? Или да отмъщавате? Кое е най-голямото нещо, за което сте простили или НЕ сте?

Жена, 33 години

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 2 месеца
hash: 7179a55546
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Напълно съгласна съм с теб! Аз самата не гледам с добро око на хора, които прощават всичко и по всяко време. Изглежда ми като липса на достойнство и самоуважение.

Най-яркият пример е майка ми: преди много години прибра в апартамента брат си - 40 годишен търтей, грандоман и пияница, който не искаше да свърши работа за 5 пари. Чакаше на нея яденето, пиенето, сметките, а когато не беше доволен, защото му е поискала пари за ток или вода, започваха луди скандали и побоища. Детсвото ми премина в такава атмосфера. Това продължи цели 8 години, защото ѝ бил брат и го обичала, нямало къде да отиде, макар че изнуди баба ми да му прехвърли почти всичко. Семейсво ѝ бил, кръвта вода не ставала, дрън-дрън. Още се вбесявам като чуя тези слабохарактерни глупости. Тя е добро и благородно същество, затова масово я използват. Говорили сме милиони пъти за това, но ме изкарва злопаметна и проклета. Безнадеждно.

Също и с наши семейни приятели. Едната дама е страшно комплексирана поради лееека физическа деформация, заради което има ужасно остър и злобен език. Не е остроумна шега, не е забавен майтап, ами точно грозна, първобитна злоба. Всички я търпят, защото била близка приятелка и роднина, но зад гърба ѝ (естествено), коментират каква долна змия е. Не знам дали е смешно или тъжно. Аз зявих, че нямам желание изобщо да я гледам и избягвам всякаква комуникация с нея.

Когато бях по-малка, редовно ставах жертва на лошо отношение и гаври с чувствата ми и от приятели, и от гаджета, и от роднини. Прощавах от любов и, до известна степен, безсилие на характера. Но с течение на времето това се натрупа и реших, че така не може да продължава. Право, куме, в очи и сбогом. Няма значение колко сме близки и колко ще се мазнят после. Режа и хора, които не са ме обидили с нищо конкретно, но намирам поведението или мисленето им за неприятно (приятели на мъжа ми, на мои приятелки или колеги в работата). Това създава търкания, когато се съберем повече души някъде, но нямам желание да показвам любезно отношение, когато не ми идва отвътре или да лицемернича.

Пази си спокойствието и достойнството. Изобщо не си длъжна да даваш прошка на хора, забили ти нож в гърба... Да, понякога се случва, но винаги остава някакво съмнение, което те гложди и доверието не е възстановено напълно. При системни обиди и злоупотреби обаче единственият път е у лево, независимо от пол, възраст, връзка и отношения.

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: aa3cd15cab
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Добре дошла в реалността! И аз не давах прошка, но много се озлобих. По едно време реших вътрешно да им простя на хората, които са ме наранили, защото това ме унищожаваше( непрекъснато мислех, как са ме предали и наранили), а това започна да ме превръща в един лош и озлобен човек като тях. Сега гледам да не се виждам с тях( въпреки че вътрешно съм им простила), но с някои няма как, защото са ми роднини. Трябваха ми години за да стигна до това решение. Жена- 42 г

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 8a430ce901
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Аз преди време смятах, че да се прощава е много благородно и трябва да го правя. Приемах, че хората не са перфектни и имат недостатъци и не мога да изисквам от тях да се перфектни. Затова прощавах ли прощавах, но си мислех че след като си простил на някой той би трябвало да си е взел поука и да не те наранява отново. Само че при мен стана така, че колкото повече прощавах, толкова по-нагли ставаха те и следващите им предателства ставаха още по-брутални. Ами защо не аз ги бях свикнала, че вечно ще им прощавам, защо да не ми се качат още по-стабилно на главата. В един момент осъзнах, че това много ми вреди и вече не прощавам, ако не изпитвам нужда от това. Доста хора махнах от живота си, защото осъзнах че дори да им простиш, те няма да се променят. Нямам нужда да прощавам вече, а хората които ми вредят да ми се махнат от живота, не искам да ги виждам и да ги чувам и това е. Не им мисля злото, но и не ги искам повече до мен. Така се чувствам най-добре. Иначе ако ме помолят за прошка и са осъзнали вината си и биха се променили, мога да простя и да дам още един шанс на този човек. Но да правят същото и да смятат, че вечно ще им прощавам, вече няма как да стане. Човек трябва да цени и пази сам себе си, иначе става лесна жертва на всякакви предателства и манипулатори.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 месеца
hash: a00b134c82
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Хареса ми колко интелигентно и аргументирано сте изложили тезата си. Възхищавам се на хора като Вас, макар и в очите на други да изглеждате малко крайни. Аз съм като съпруга Ви. Не се научих въпреки причинените ми болки и предателства от хора около мен, да не давам прошка и да слагам край на отношения, в които няма градация. С годините лека полека започнах да променям тази черта в характера си, която смятам за унищожителна за мен, а именно това, че съм твърде мекушава в ситуации, в които не трябва да бъда. Възхищавам Ви се и се надявам един ден да успея да се пречупя и да не давам прошка на хора, които просто не я заслужават. Смятам, че сте права в разсъжденията си,че хората рядко се променят и ако са склонни веднъж да те предадат, то това неизбежно ще се случи отново. Желая Ви здраве и усмивки!

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 7df05a734d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Здравей. Имаш право да не прощаваш на тези хора. Наистина си била много предавана, през целия си живот.
След всичко това, намрази ли живота и хората? Все пак има ли някой, на когото имаш довврие?

Аз се стремя да прощавам. Не защото човека ще се промени към добро... разбира се, че няма. Просто самата аз не се чувствам добре, когато насъбирам омраза. Била съм и от тази страна и омразата се превръща в начин на живот. За мен да простя, означава да спра да мисля за конкретния човек и да се абстрахирам от това, че ме дразни, че не е прав, че ме е наранил и т. н Просто си казвам- нека да бъде такъв, той друго не знае... и не умее. Негов избор, негово право. Моят живот е съвсем отделно нещо и не завися от този човек. Стремя се към положително бъдеще.
Но това не е за всеки. Колко пъти съм говорила с майка ми на тази тема, но тя е категорично против прошката и разбира се, си носи последствията. В момента е една неудовлетворена жена, която се дразни от всичко и все още говори за несправедливости, които са и се случили, преди 35 години. Така е, като не го пуска това минало.

 
  ...


...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: d77866baed
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Винаги прощавам, защото знам какво е да си сгрешил и да съжаляваш, дори за нещо малко. За сметка на това, не забварям лесно, не съм глупава и при една лоша случка, заслужаваща извинение, преценям човека насреща и за себе си знам дали той е искрен и съжалява, или просто казва тези думички по навик. Старая се да познавам приятелите си, никой до сега не ме е изненадал, но за всеки знам до къде и до кога ще ми бъде приятел. Не отмъщавам, тези които го заслужават някак живота ги е наказал много преди мен и ще ги наказва много след мен. Нали е това, аз съм простила, не си губя времето в сърдене и отмъщения, просто поставям една емоционална граница и съм си научила урока.
Давам шанс на непознати, защото хората не са еднакви. Давам втори шанс на "провинени", ако не са прекалили, защото всеки може да направи глупост. Имаше една приказка "Нищо човешко не ми е чуждо. ", старая се да се поставям на чуждото място и да разбирам преди да се ядосам. За себе си знам, че веднъж реша ли да изтрия някой от живота си, този човек спира да съществува за мен, макар и да нямам лоши чувства към него.

Мисля, че няма неща които не съм простила, но има такива, за които ми отне много време. Приятелка, която е ползвала слабостите ми да се присмива. Приятелка, която ме предаде преди години. Един човек, който до голяма степен определи живота ми, но беше твърде слаб и объркан, че да постъпва правилно и ме нарани повече от веднъж, по много начини. Майка ми, че ме е настъпвала в моменти, в които наистина не трябвало и това някак ми е попречило в бъдеще да бъда спокойна и уверена. Това са едни от по-трудните прошки. Ако времето не ми беше показало промяна и ако аз не бях склонила към няколко по-сериозни разговора, нямаше и да простя.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 920ff24046
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Този въпрос и неговия отговор добиват смисъл, ако знаеш накъде вървиш и какви са твоите цели. Не прощаваш за да останеш в същата точка, а за да продължиш напред, израствайки като личност.
Акта на прошката е надрастване и доказателство за нов ръст, не толкова лесен.
Искаш ли да растеш като личност? Или прошка за да е същото?
Да прощаваш не означава непременно да приемаш човека обратно в живота си. Правим го за себе си, да не се погубим от тези наранени чувства.
Не може друг да реши въпроса ти, какво желаеш в живота си.
Кризите ни показват дали вървим нанякъде или само консумираме предложенията.
Въпреки, че си атеист, знай че някои вярващи се учат да прощават без да им е наложено, без да следват книга наизуст, а защото имат тази потребност, борещи се сърцето да се запази чисто.
Да не задържаме лоши чувства, които ни изяждат отвътре.
Никой не е простил на никого, защото трябва. Това е само театър.

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 6e9ff21763
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Прощава се на човек, който си осъзнава грешката и съжалява за нея. А не на наглеци, използвачи и отрепки. Същия съм и аз като авторката. Само, че съм мъж.. Млад на 25 години без нито един приятел. Защото ми писна да ме използват. Аз пък прощавах толкова пъти на едни и същи прости хора, че тотално изнагляха и си помислиха, че съм им длъжен винаги. Обаче няма да стане тая.

Включително и роднини разкарах от живота си, за които разбрах, че са се опитвали да ми правят магии, от което разбира се останах в пълен потрес. Как, защо... С какво го бях заслужил? С това, че винаги вдигах телефона и се отзовавах и изслушвах всеки за всичко. И пари давах... Нищо не оцениха. Ся даже не вдигам и телефона и се чувствам много добре.

Майната им на всички вече. Не ми пука за никого.

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 3a8e446075
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

9.   Мило дете,

Обръщам се към теб така, защото дълбоко в душата си ти все още си детето, наранено жестоко от майка си. Прегръщам те силно и ти казвам, че както вече си разбрала, нейното поведение е неадекватно и не би трябвало една майка и един родител изобщо да се държи по този начин. Дори няма да я коментирам, защото точно тя е нанесла най-големите ти травми, следствие на които са и останалите, така че сама по себе си е една отделна и огромна тема. Това, което е тя и което ти е причинила, ти обаче не можеш да промениш, можеш да променяш само себе си и собствения си живот.

Относно другите два случая ми прави впечатление, че преди да изключиш хората от живота си ти им "отмъщаваш". Знаеш ли - да "отмъстиш" по този начин показва само и единствено твоята болка и това, че са засегнали струните на душата ти, а ти не си се справила за себе си с ударите. Човек, който е неуязвим, просто ще се обърне и ще продължи без да изпита повече емоции към тези хора. Най-много преди това да им се изсмее ИСКРЕНО! А ти "отмъщаваш", защото са те уязвили. Разбира се, прошката няма да промени травмите, но отмъщението също няма да ги промени. Просто се научаваме как другите всъщност не могат да ни наранят душевно без ние реално да сме го допуснали.
Ще ти дам пример с мен. Един субект се ОПИТВАШЕ да ме уязви, казвайки ми, че не съм добра майка, гледам зле децата си, горките те и не ми се продължава да споделям какво още наговори. Да, но за да ме засегне тази обида, трябва аз самата да не съм уверена в сферата, в която ме обижда, аз самата да не съм удовлетворена от себе си, а може би и да считам, че обиждащият ме превъзхожда (в случая изобщо не беше така, но дори и да беше, не би следвало изричането на истината да ме наранява - изречена или не тя е такава, каквато е). Е, ефектът беше, че изобщо нямаше какво да прощавам. Прощаваме, когато сме наранени, а този човек не ме нарани по никакъв начин с думите си, понеже те изобщо не ме докоснаха. Въпреки това - самият факт, че се е опитал да ме засегне, е достатъчно показателен и в съвкупност с други обстоятелства просто го изтрих от живота си.

Не ме разбирай погрешно. Не те поучавам - споделям изстрадан опит, защото мен също са ме наранявали. Трябвало ми е много време, за да стигна до това ниво и още имам да вървя по пътя на израстването. Но в едно съм убедена. Ти не си разбрала прошката правилно. Защото от малки не ни я поднасят по правилен начин! Учат ни да "прощаваме" в натура, а тя прошката е нещо съвсем различно! И да, наистина дава свобода и всъщност е единствено и само за нас! Не за този, на когото уж я даваме! Ние я даваме всъщност на себе си! Защото прошката е приемане на ситуацията, разбирането и осъзнаването й и решението да се освободим от този товар. Да не го оставяме да ни тежи повече. Казваме си, че нещата са такива, каквито са, не можем да променим станалото, признаваме, че отсреща е човек, грешник (не в библейския смисъл), че всеки бърка и това е положението, но няма защо непрекъснато да мислим за случилото се, а просто да продължим. Да простиш, означава да влезеш в хармония с действителността. Това не е действие, не са думи, това е духовно усещане, което просто се чувства. Но прошката НЕ означава, че човекът, който ни е наранил, остава в живота ни! Това второто е решение и избор! Може да не си простил истински и да продължиш "токсичните", оставяйки да продължат да те тъпчат. Това не е прошка! Може да простиш и да продължиш пътя си със (грешката е умишлена) или без конкретния човек. Но прошката е само и естествено твое вътрешно състояние, твое вътрешно освобождаване! Тя е смирение (с мир в мен)! Не примирение, а смирение! Тя е "Нирвана" за собствената ни душа!

А отмъщението - то само показва болката, която ни разяжда!
Не казвам, че трябва да цари безнаказаност! В никакъв случай! Говоря само за вътрешното състояние на душата.

Така че, помисли над това какво всъщност е прошката. Прости първо на себе си (за чувствата, за действията и бездействията си... ЗА ВСИЧКО!!! ), приеми себе си, уважавай се (това не включва отказ от по-нататъшно развитие), цени себе си, ОБИЧАЙ СЕ, а след това ще успееш да простиш и на всички останали без да им позволяваш да те нараняват повече. След това ще можеш да си свободна, неуязвима и обичаща себе си и другите истински!

Ти отговаряш само за себе, другото не зависи от теб.

Другите хора и обстоятелства са ИЗВЪН теб!

Жена на 30 години

П. С. Популярната психология би могла да ти зададе правилна посока на мислене, за да си дадеш собствените си отговори. Хорхе Букай - всичко негово, е едно добро начало. Една чудесна книга за детето вътре в нас е и "Двете Кралства" на Катя Антонова. Горещо ти я препоръчвам!!! Полезна е за всеки човек и особено за всеки родител и детето/децата му. Друга подходяща е "Топлото човече" от Мая Дългъчева и Невена Ангелова.

БЪДИ ЩАСТЛИВА!!! :)

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 месеца
hash: f92973145f
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Всеки греши. Утре ще си ти. Но когато дадеш на някого прошка и отвориш сърцето си, често нещата си повтарят, защото човекът срещу теб не се променя. Внимавай и с доброто. Много мисли, като помагаш на някого, защото после стават лоши към теб, защото си бил с него в момент на слабост и егото работи. Това е пътя, който някой трябва сам да извърви, а не да получи всичко наготово. Аз правя тази греша постоянно. Ако мога да помогна на някого го правя винаги и си налагам да мълча и да не се намесвам. Например мои роднини, закъсали от всякъде, приех много присърце животът ми. Помагам с пари, дрехи, храна какво ли не. Усещам обаче, че когато на мен могат да помогнат с нещо не го правят. Безразличие, бездушност. Не съм ги и могила. Но един ден просто се наложи да ги помоля за дребна услуга, изискваща само физически усилия, нещо което няма да им коства нито пари, нито кой знае какви усилия. Онемях от реакцията им, пресметнах на ум колко грубо до този момент съм им помогнала, като пари, време и човещина. Не разбирах на какво се дължи не само реакцията им, но и грубите думи. Как да простя? Като се сетя толкова ме боли, с цялото си сърце, години наред бях до тях в трудни моменти, като моят живот никак не е бил по мед и масло, но винаги съм се борила, а проблемите и тежката ми съдба, не са ме озлобили, а по-скоро ме е подтиквало аз да давам любов и добрина. Единствено хората, които не са имали подкрепа, оценяват наистина доброто. Моя приятелка, която беше потънала в проблеми и на която наистина помогнах в на вид нерешима ситуация, ми се обади когато приключи всичко и усетих истинска благодарност и любов. Искаше да ми даде немалка сума пари, за това, но аз отказах. Аз не съм направила всичко това, за да получа облага. Това ме направи истински щастлива, но когато правиш добро и някой после ти се изплюе в лицето, как да простя. Не мога. Но поне искам да забравя за лошото и тези хора. Аз трябва да се променя. За да не се стига до такива ситуации и да те стигаме до прошка. Сега същите тези на които помагах, са пак в същата ситуация, дори по-лошо, но аз гледам този път отстрани с бездушие и явно от болката, която ми причиниха не изпитвам състрадание, а по-скоро отвращение.

 
  ...

...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: ac64cced56
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Благодаря на всички ви за тези прекрасни отговори от интелигентни и широкоскроени хора! Пожелавам ви всичко най-хубаво и благородно в живота!

Авторката

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 3a8e446075
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Номер 10,

Истината е, че в ситуацията с приятелката ти си "търсила" облага и си я получила - щастието от това да помогнеш и да почувстваш признателност. Колкото по-бързо осъзнаем, че правим всичко за себе си - защото на нас ни харесва, толкова по-добре. Ако го правеше само и единствено, за да помогнеш на другите, то и сега щеше да помогнеш на роднините въпреки "издънката" им. Но истината е, че правим това, което ние самите искаме и/или хармонизира с вътрешното ни състояние. Така е и с другите хора - те ни помагат заради себе си и това, което ние им даваме по един или друг начин. И в това няма абсолютно нищо лошо! Просто е нужно да търсим хората, с които да си пасваме и с които да не се чувстваме ощетени, а обменящи.

Номер 9

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 3a530b05a0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Първо, да ти кажа, че религията ( християнството имам предвид ) не ти налага да прощаваш. Човек е създаден свободен и той сам решава какво да прави или да не прави. Естествено, носи си и последствията от това. Религията те учи да прощаваш от сърце, да обичаш от сърце и т. н. Всичко, на което те учи е за добро, не е просто ей така. Мога да ти дам пример със себе си. Преди доста време ( точно преди 9 години ) имах връзка с момиче, на което много държах. Тя обаче се оказа доста лукава и лицемерна. Използва ме известно време и ме захвърли безцеремонно. Преживях го доста тежко и няколко години след това таях в себе си злоба. Не голяма може би, но достатъчна. Все се връщах и към някакви стари неща, които други хора ми бяха правили и в крайна сметка живеех в една сивота и потисках единствено себе си. В един момент Господ се смили над мен и ми отвори очите. Почувствах се направо като нов човек. Всичките неща, за които преди това бях слушал как някой си бил върнал радостта от живота и които смятах за абстрактни, ги изпитах лично. Вярно е, че помня какво се е случило, но вече нямам злоба с себе си, която да ме яде всекидневно, като червейче. Старая се да прощавам. Ако видя, че някой прекалява, просто прекратявам контакт с него.

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 6ba7544f84
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

14.   Коментари като номер девет карат мен и жена ми да вярваме, че все още има ХОРА на тая земя.

благодаря ти, че отдели от себе си, за да напишеш това

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 3a8e446075
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

15.   И аз благодаря за възможността и благодарността! В крайна сметка това е смисълът на общуването - обмяната.
На мен са помогнали други и на свой ред предавам щафетата.
Давайки, ние не отделяме от себе си, не губим - увеличаваме това, което даваме и също получаваме! ❤
Топли усмивки на всички! :)

Номер 9

 
  ... горе^

...
преди: 4 години, 1 месец
hash: 43d005d461
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   То това нещо прошката е смотана работа, защото аз не съм от тези, които прощават лесно ( дори съм от тези дето изобщо не желаят да прощават) не че преди прощавах ама доста ме нараняваха и им го връщах. За мен прошката не се признава.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker